Шан Са
Момичето, което играеше Го (4)

4

Снегът се сипе непрестанно и се налага да прекратим ученията. Притиснати от леда, студа и вятъра, прекарваме цели дни в помещенията и играем карти.

Излиза, че по селата в Северна Манджурия китайците изобщо не се къпят и се пазят от студа, като мажат телата си с рибена мас. След нашите протести най-накрая сковаха по средата на казармата барака за баня, пред която офицери и войници се редят на опашка.

Вътрешността е обгърната от пара, която се стича по стените. Върху огнището в огромен котел кипи вода от разтопен сняг. С продънено канче всеки гребе своята дажба.

Събличам се и се търкам с натопена в мътната течност хавлия. Недалеч от мен се е образувал кръг. Офицерите трият един друг гърбовете си и обсъждат последните новини. Приближавам се и разпознавам човека, който говори в момента: това е капитан Мори, един от ветераните, сражавали се за независима Манджурия.

Сутрешният вестник^[1] съобщава, че майор Джан Сюелян е взел за заложник Чан Кайши в град Сиан, където неговата войска е намерила убежище^[2] от шест години насам.

— Джан Сюелян е недостоен син и женкар — подиграва се капитан Мори. — Веднага след 18 септември, когато нашата армия обкръжи град Шън Ян, където се намираше неговият щаб, този развратник избяга, без дори да окаже съпротива. Що се отнася до Чан Кайши, той е професионален лъжец и няма да удържи обещанието си. Ще прегърне комунистите, само за да може по-лесно да ги задуши.

— Никаква китайска армия не може да ни се опре — обажда се някакъв офицер, на когото ординарецът енергично търка гърба. — Гражданската война съсипа Китай. Един ден ще анексираме цялата му територия, както направихме с Корея^[3]. Ще видите, че нашата армия ще се спусне по железопътната линия, която свързва Южен и Северен Китай. За три дни ще превземем Пекин, след шест дни ще маршируваме в Нанкин, а след още една седмица ще спим в Хонконг, който ще ни открие пътя към Югоизточна Азия.

Неговият брътвеж се потвърждава от слуховете, които се носеха из пехотата ни още в Япония. Въпреки сдържаността на нашето правителство, с всеки изминал ден завоюването на Китай става все по-неизбежно.

Вечерта заспивам спокоен и щастлив с усещането, че съм чист.

Шумолене на плат ме изтръгва от дрямката. Лежа в моята спалня, а в съседната стая седи татко, облечен в своята тъмносиня памучна юката. Мама се разхожда. Полите на нейното сиво-мораво кимоно се разтварят и под него се вижда долно бледорозово кимоно. Лицето й е на млада жена. Край бадемовите й очи няма нито една бръчица. От нея се носи дъх на пролет. Това е парфюмът, който татко й поръча от Париж!

Изведнъж се сещам, че след смъртта на татко тя не докосна повече шишенцето с този парфюм.

Сънят ми се стопява, остават само болката и носталгията.