Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La joueuse de go, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Красимир Петров, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- elda(2014)
Издание:
Шан Са. Момичето, което играеше Го
Френска. Първо издание
Художник: Здравко Денев
ИК „Пулсио“, София, 2004
ISBN: 954-91389-5-Х
История
- —Добавяне
26
Дадена е заповед за заминаване. Така и не успях да се сбогувам с мадам Виолет и с Масайо. Нашата част напуска казармата и се насочва към гарата. На перона пищят свирки. Няколко роти с блъскане се качват по вагоните на ешелона, натоварен с танкове и боеприпаси. Едва-едва успяваме да се настаним в двуетажния вагон.
Свежестта на едва напъпилата пролет ми пречи да заспя. Пъхвам ръка в джоба, където на тръгване прибрах последните две получени писма. Те все още са там. Дребният почерк на мама ме успокоява относно нейното здраве и временно ми спестява тревогите. Акико неизвестно как е открила моя адрес и ми е написала дълго писмо.
Преди моето заминаване младата жена дойде да се сбогува с мен. А аз нарочно се скрих, за да бъда отвратителен в нейните очи. Най-добрата приятелка на малката ми сестра изгуби братята си по време на земетресението и неизвестно защо се привърза към мен. Тя произхожда от фамилия, родствена на шогуна Токугава[1]; нейната скромност и изисканост се харесаха на майка ми, която тайно мечтае да ни ожени. Насърчавана от собствените си родители, девойката вече се смяташе едва ли не за моя годеница. Когато след завършването на военното училище постъпих на служба в предградията на Токио, тя започна да ми пише до казармата. Отговарях й веднъж на четири пъти. В мое отсъствие тя ходеше в моята квартира заедно със сестра ми. С усмивка и поклони бе успяла да спечели на своя страна хазайката, която охотно я пускаше. Откривах мръсното си бельо изпрано и изгладено, а чорапите закърпени. Както повечето добре възпитани жени, Акико никога не ми спомена за своите чувства. Тази нейна свенливост не ми попречи да я поставя на мястото й: тя щеше да бъде моя сестра, но нищо повече.
Няколко реда от госпожица Светлина несъмнено биха ми доставили по-голямо удоволствие от безкрайното писмо на Акико. Зная обаче, че гейшата никога няма да ми пише. Битието, което си е избрала, представлява безконечна поредица от празненства, пиршества, веселие, музика. Кога би могла да намери миг спокойствие, за да се сети за мен?
Тя просто премина през живота ми. И това бе еднопосочно пътуване.