Шан Са
Момичето, което играеше Го (17)

17

На моята възраст едно приятелство заличава друго, припламва, угасва, без никакво постоянство, но винаги горещо.

Каня Хуан на обяд у дома и й разкривам моя свят. Облечена в подплатена синя рокля китайска кройка, с коси прибрани на две плитки, тя по всичко прилича на целомъдрена и кротка китайска ученичка и успява да спечели родителите ми. След обяда й предлагам чай и я отвеждам в моята стая. Тя прекрачва прага плахо, сякаш пристъпва в някаква страна на мечтите.

За да й покажа магията на тази древна стая, една от малкото оцелели след бомбардировката, изгасвам лампите и запалвам свещи. В полумрака се открояват свитъци с калиграфии и картини, които плавно се преливат в цветните фрески по стените. Централно място заема импозантна етажерка с книги. Върху лакираната маса са изрисувани птици, които пърхат сред листака. Върху резбован шкаф две гърнета с пулове за го бдят над моя сън. Хуан взема учебник по го и го разлиства. Вдига една от дългите фиби за кок от масивно сребро с пера, които колекционирам. Гали с пръст бисерите по нея. Дълго време мълчим и двете.

Тогава тя сяда върху леглото и ми разкрива сърцето си.

Родена била на село и изгубила майка си, когато била едва осемгодишна. Баща й се оженил повторно и бил смазан под туловището на новата си съпруга, която всяка сутрин с лула в уста отивала да надзирава полските работи. Мащеха й я ненавиждала. Не след дълго родила близнаци и любовта на баща й се пренесла върху тях. В къщата тя се превърнала в момиче за всичко. Когато поотраснали, момчетата започнали да се забавляват, като я тормозят. Измъчвали я като котета, които си играят с ранено врабче. Мащехата й непрекъснато я обиждала, а и разполагала с богат арсенал ругатни. Прокудена в слугинската стая, нощем тя брояла капките дъжд, които се стичали от покрива. Те нямали чет, също както и страданията й.

Когато навършила дванадесет години, я пратили в колежа. Така Хуан вече не се набивала в очите на мащехата си и същевременно открила свободата.

Пламенна и решителна, тя се освободила от селското си произношение и станала същинско градско момиче. Не й трябвало много време, за да открие механизмите, които движат живота в града и ги използвала в своя изгода. С помощта на няколко монети, пуснати в джоба на портиерката на пансиона, и на две-три бутилки вино в края на годината тя се сдобила с позволение да излиза, когато си поиска. Живеела в една стая с две по-големи момичета, които я научили да пие шампанско, какао и да танцува валс. Като им подражавала, тя започнала да се гримира, да се представя за по-голяма, отколкото била в действителност, и да получава покани за бал. Мъжете идвали да я вземат с кола, шепнели на ухото й нежни думи и й правели комплименти колко е красива.

От този момент нататък за нея ваканциите се превърнали в мъчение. Родната й къща била влажна и мрачна, а от вонята на обор й се повдигало. Баща й плюел по земята, мащехата й непрекъснато крещяла. Двамата й братя не седели прилично на масата, а се изгърбвали на столовете, за да могат по-лесно да се тъпчат.

Нощта напредва и аз предлагам на Хуан да спи в моето легло. Тя се сгушва в едно ъгълче, опряна до стената. Продължава да говори, а думите й постепенно стават неясни и гласът й отслабва.

Дълго време не мога да заспя. Моята приятелка е на седемнадесет години. Нейният баща вече й търси годеник. Това ще бъде краят на един празник, продължил три години. Дали някой ден ще срещне мъж, способен да промени съдбата й?