Шан Са
Момичето, което играеше Го (87)

87

Необичайно е да оглеждаш стаята си и да се питаш кои са най-ценните вещи в твоя живот. На шестнадесет години съм и притежавам четчици, хартия, първокачествен туш, все подаръци от баба. Всяка година моите родители ми шиеха по четири рокли. Притежавам също така палта, наметки, маншони, обувки с бродерия и от лачена кожа, гривни, обеци, брошки, огърлици. Имам ученически униформи, спортни костюми, кутии за моливи, писалки и гуми. Имам играчки, марионетки, театър на сенките, порцеланови фигурки на животни, за които плачех, когато изгубех някоя; книги, които бих искала да положат в гроба ми.

Има инкрустирани със седеф ценни мебели, параван от бродирана коприна, старинно легло, покрито с кувертюра, бонзай, подарък от братовчеда Лу. Има огледала, кутии за ръкоделие, калиграфии на предците. Има куки за плетене, цветни конци, кутии с чай, чаши, върху които са отпечатани моите устни, чаршафи, пропити с моята миризма, възглавници, приютявали мислите ми. Тук са и рамките на прозорците, на които съм се облягала, растенията в градината, които съм галила с поглед.

Лунна перла идва да ми съобщи, че вечерята е сервирана. Сестра ми е отслабнала. Лицето й е станало съвсем безизразно. Моля я да остане за малко в стаята ми. Без да каже нищо, тя сяда пред тоалетката и от очите й рукват сълзи.

Последната ми вечеря у дома е изпълнена с лоши предзнаменования. Всички мълчат. Родителите ми се хранят, без да се погледнат. Положението на Лунна перла ги кара да се чувстват виновни. В смущението си готвачката изпуска чифт пръчици. Шумът стряска сестра ми и тя отново се разплаква. Хълцането й ми дава възможност да си представя какви ще бъдат вечерите след моето заминаване: скръбната трапеза, върху която ще продължават да поставят моя прибор, тъй като се смята, че това карало отсъствуващите да се завърнат у дома; блюдата, до които никой не се докосва; мълчанието на моите родители; сестра ми, обляна в сълзи.

Пъхам в чантата си няколко скъпоценности за продан, две рокли и памук за кръвотечението между краката ми, което все още не е спряло. Поставям върху масата двете гърненца с пулове. Искам да взема със себе си един бял и един черен. После решавам да не се оставям да ме разчувстват спомените.