Шан Са
Момичето, което играеше Го (61)

61

Сестра ми шепне:

— Май че съм бременна.

След вечеря тя идва заедно с мен в стаята ми и аз се чувствувам задължена да я поздравя. Питам я дали е ходила при семейния лекар.

Тя се поколебава и накрая отговаря, като се изчервява:

— Още не съм се преглеждала на лекар. Страхувам се…

— Откъде тогава знаеш?

— Закъсня ми с десет дни.

Сърцето ми се свива. На мен също ми закъснява с десет дни.

— Сигурна ли си?

Лунна перла хваща ръцете ми.

— Виж какво, на мен винаги ми идва съвсем редовно. Този път вече няма грешка! Когато вечер си лягам, ми се вие свят. Сутрин ми се гади. Яде ми се туршия. Казват, че щом някоя жена има охота за кисело, ще роди момче. Мислиш ли, че ще имам син?

Радостта на сестра ми ме оставя безразлична и аз я съветвам да отиде на лекар.

— Страх ме е. Ужасявам се при мисълта, че може да ми каже, че не съм бременна. Още на никого не съм съобщила. Това си е тайна между нас двете. О, сестричке, тази сутрин отново се почувствувах щастлива! Поставих ръце върху корема си и дори усетих детето, което се храни от моята плът. Заедно с него ще мога да се справя с изневярата, самотата и лъжата. Заедно с него ще започна нов живот!

От ликуването на сестра ми ме побиват тръпки. Тя може и да желае от все сърце дете, но за мен бременността означава гибел.

Когато Лунна перла си отива, сядам на писалището. Чертая с четчицата черни линии, за да мога отново да изчисля времето, когато ще ми дойде. Това е трябвало да стане преди девет дни.

Тръшвам се на леглото. Главата ми бучи. Нямам представа колко е продължил този световъртеж. Когато се посъвземам, часовникът удря полунощ. Събличам се и си лягам.

В тъмното не мога да заспя. Колко необичайно е да знаеш, че един живот поражда друг, че моето тяло ще даде плод!

Ще наследи тесните очи на Мин. Ако е момче, ще стане съблазнител и веселяк като него, учен и вглъбен като баща ми. Ако е момиче, ще вземе взискателността на сестра ми, нейната ревнивост, а от майка ми величествената походка. Като поотрасне, Дзин ще го разхожда, все така горд и мрачен. Ще играе го на Площада на Хилядите ветрове и ще ме побеждава.

Галя с ръце корема си и постепенно се връщам към действителността.

Мин е арестуван от японците и дали въобще някога ще го пуснат? Аз не познавам семейството му. Ако отида у тях, ще ме изгонят. В гимназията ще разгласят името ми, ще ме изключат за това, че съм опетнила репутацията на учебното заведение. Скандалът ще се разчуе из целия град. Дори аз да приема унижението, родителите ми не ще понесат презрителните погледи, коментарите, шушукането. Децата ще замерят с камъни Лунна перла и ще подвикват: сестра ти е курва!

Запалвам лампата. Коремът ми е плосък, лек мъх се спуска от пъпа чак до по-дългите косми. Когато бях малка и бавачката ме къпеше, това окосмяване я караше да казва, че съм щяла да родя син.

Ще падна на колене пред родителите си. Ще удрям шава в земята, за да измоля милост. Ще отида да живея на другия край на света и там ще родя, в очакване да бъдат освободени Мин и Дзин.

И този щастлив ден ще настъпи: две мъжки фигури се насочват към една колиба сред пустошта. Вратата се отваря.