Шан Са
Момичето, което играеше Го (60)

60

Целият съм пропит с миризмите на Площада на Хилядите ветрове и вече познавам всяко дърво, всяка маса, всеки лъч светлина.

Старците, заклети любители, прекарват там по цели дни. С ветрило в едната ръка и с чайник в другата, окачили клетка с птици на някой клон, те са тук още от зазоряване и си тръгват през късния следобед. Ако гърненцата с пуловете на тяхната маса са отворени, това означава, че чакат някого; ако са затворени, значи търсят противник.

Боях се, че с времето ще различат един мним китаец от истинския. Сега тази тревога отмина. Тук думите губят своята стойност и отстъпват пред тракането на пуловете.

Беше ми изработена фалшива самоличност. Тя така и не ми послужи. Момичето дори не ме пита за името, което е незначителна подробност в една партия го.

Решила, че рибата веднъж е клъвнала стръвта, тя вече не полага никакви усилия да ме очарова. Усмивките, дяволитите думи вече се пазят за следващия играч, когото ще улови в мрежите си.

По някаква неизвестна за мен причина тя ми е сърдита.

Поздравите са сведени до леко кимване с глава, а мълчанието бива нарушена едва в края на срещата, когато трябва да определим кога да продължим.

През първите дни тя ми напомняше Светлина. Днес вече ни най-малко не прилича на изискана и префинена жена като гейшата. Жестовете й са уморени, косите й небрежно сплетени, ноктите й са черни по краищата. Небрежността й е признак на дълбокото презрение към мен. По челото й са избили младежки пъпки, а лицето й е изгубило изяществото, което ме бе пленило в началото. Бялото на очите й е помътняло, погледът й е унил. Устните й се белят, бузите й са хлътнали, което й придава войнствен вид. Китайката се превръща в китаец!

Отмъщавам си за разочарованието, като я побеждавам в първия директен сблъсък. Обкръжени в южния участък, белите губят терен.

Безразлична към тази загуба, тя записва положението на пуловете и бърза да си отиде.