Шан Са
Момичето, което играеше Го (59)

59

Хуан слухти да научи нещо ново, но вестите са една от друга по-печални. Когато ми съобщава, че бащата на Дзин е молил японските власти да осъдят на смърт неговия син за всеобщо назидание, изпитвам към него ненавист.

Безразличието на моите родители ме отчайва. Лунна перла мисли, че съм влюбена и се опитва да измъкне от мен моята тайна.

Пита ме със сладникав глас:

— Тъжно ли ти е, сестрице?

— Не ми е тъжно, Лунна перла. Прилошава ми от жегата.

Постоянното хленчене на прислужничката Уан Ма ме изнервя и накрая избухвам в смях. Родителите ми се споглеждат. Скандалното ми държание е непонятно за тях и те не намират думи, с които да ме укорят. Уан Ма избягва, хълцайки. Майка ми ме зашлевява. Удря ме за пръв път. Бузата ми гори, главата ми бучи. Мама вдига ръка пред очите си и разтреперано я съзерцава, а аз се скривам в стаята си. Татко тропва с крак и на свой ред изчезва.

На Площада на Хилядите ветрове чувствувам как се отпускам пред един непознат. Той е точен и никога не се оплаква от моите закъснения. Рядко говори. Лицето му е лишено от всякакво изражение. Устоява на слънцето, на вятъра, на моите предизвикателства. Тази вътрешна сила сигурно му спестява земните тегла.

Тук съм, за да забравя. Тук никой не говори за арести, нито пък за японската окупация. Вестите от външния свят не достигат до нас. Единствено болката успява да ме открие. Една птица, една пеперуда, един минувач, обикновен жест, всичко ми напомня Мин и Дзин. Ставам и обикалям площада.

Пръснати под дърветата, играчите се като пръстени статуи, захвърлени случайно тук от вечността. Чувствувам се безкрайно отпаднала. Краката ми треперят, главата ми се върти. От небето се спуска сива пелена.

Прекъсвам партията.

Противникът ми надига глава и ме гледа иззад очилата си. Не казва нищо, не се сърди. Играе, без да задава въпроси. Когато го оставям пред дъската за игра, той ме проследява с поглед, докато се изгубя от очи. Злочестините ми придобиват сякаш поетически измерения. Превръщам се в трагическа актриса с един-единствен зрител, някакъв непознат.