Шан Са
Момичето, което играеше Го (54)

54

Следобед лицето на китайката е бледо. Изражението й е посърнало. Когато вдига някой пул, ръката й трепери.

Мълчанието й не ми позволява да я утешавам. Преструвам се на безразличен, за да не я засегна. Състраданието едва ли би й харесало.

Само за няколко часа девойката е остаряла с няколко години. Скулите й са очертани от сенките на хлътналите бузи. Лицето й изглежда издължено, брадичката по-ъгловата.

Сред примигването на очите й съзирам ужасния поглед на наранено в своята гордост дете. Може би се е скарала с някой от братята си? Или пък се е разсърдила на приятелка? Така или иначе ще забрави мъката си. Напразно се тревожа. Момичетата бързо променят настроенията си. Отново ще се усмихва.

По време на предишния сеанс ми бе направила впечатление с бързата и спонтанна игра. Днес размишлява цели часове. Със сведени очи, с присвити устни, би могла да служи за модел на маска на жена-фантом от театъра но.

Облегната на края на дъската, подпряла глава върху ръцете си, тя сякаш е останала без сили. Питам се дали въобще мисли върху играта. Пуловете издават състоянието на духа. Ако бе направила своя ход с още едно поле на изток, играта й щеше да придобие повече сигурност.

Черният ми пул прегражда пътя й. Проявявам борбеност, за да я направя по-бдителна. Тя повдига глава. Мисля, че ще се разплаче, но тя се усмихва.

— Добре изиграно! Нека продължим утре следобед.

Имам желание да продължа. По принцип обаче не споря с жени.

Тя отбелязва новите ходове върху своя лист. По време на турнирите в Япония при всяко прекъсване съдията отбелязва положението на пуловете и публично поставя вписаната позиция в секретна каса.

— Искате ли да остане във вас? — пита ме тя.

— Не, задръжте го, моля ви.

Тя дълго ме гледа и прибира пуловете.