Шан Са
Момичето, което играеше Го (53)

53

У дома обядът е поднесен в големия салон, където затворените капаци са съхранили утринната свежест. След завръщането си от пазара сестра ми ни отрупва с дочутите там слухове.

Разправя ни, че тази нощ японската армия заловила членовете на Обединената съпротива, които тайно готвели въстание. Чутите изстрели не били от учение, а от същинска касапница.

Слушам я разсеяно. Когато играя го, изпадам в опиянение, което ме откъсва от външния свят. Полумракът в салона ми напомня спалнята у Дзин, тъмна като императорска гробница: лакираните в черно мебели излъчват тежко ухание, пукнатините в стената чертаят загадъчни фрески. Застланото с бродирана пурпурна коприна легло е същински вечен огън.

— Въстание! — възкликва сестра ми. — Представяте ли си? Каква глупост!

След това продължава:

— И знаете ли къде били заловени бунтовниците? Обърнете внимание: синът на кмета лично им давал убежище в една от неговите къщи. Не ме гледайте така, сякаш си измислям. Разправят, че в мазето открили пушки, сандъци с боеприпаси. Какво? Разбира се, че са ги заловили.

Изведнъж преставам да чувствувам вкуса на пилешкото, което дъвча… За да го прекарам, напълвам устата си с ориз, който не мога да преглътна.

— Тази сутрин — обажда се готвачката, докато поднася чая — на разсъмване японците арестували доктор Ли. И той бил в заговора.

Баща ми взема думата и подхваща бавно:

— Добре познавам кмета. Бащите ни са служили заедно при императрицата майка. На младини често се виждахме. Той искаше да учи в Англия. Семейството му обаче не се съгласи. След това той цял живот съжалява за това. Онзи ден след моята лекция дойде да ме поздрави. На петдесет и пет години прилича на баща си, липсва му само шапка с паунови пера, коралови огърлици и туника от брокат. Стисна ми ръка и ми съобщи, че по-големият му брат, близък съветник на императора на Манджурия му издействал назначение при двора в Новата столица. Сега с кариерата му е свършено. Тревожа се за живота и бъдещето на семейството му.

— Как можеш да съжаляваш подобна личност? — възрази майка ми. — Та той ти завижда. Когато беше съветник на кмета, заговорничеше, за да ти намалят учебните часове. Подозирам дори, че му се е искало твоите преводи да бъдат забранени. Нищо не съм забравила. Сега въобще не ме е грижа за неговите злочестини.

Не съм имала представа, че моите родители познават бащата на Дзин. Думите им направо ме убиват. Те седят в полумрака край масата и обсъждат събитията, все едно, че става въпрос за залавянето на шайка злосторници.

Изведнъж сестра ми възкликва:

— Защо ме гледаш така?

— Боли ме стомахът.

— Изглеждаш зле. Върви да си легнеш — нарежда майка ми. — Ще ти донесат чай.

Опъвам се на леглото и поставям вкочанените си ръце върху корема.

Къде ли е Дзин? С него ли е Мин? Пред очите ми са всяка пукнатина в стената, всяка мебел, всяка дрънкулка от тяхната къща. Виждам ги все така износени, мирни, без никаква следа от бунт. Приятелите ми обаче са ме мамили. Докато Мин ме е прегръщал и ме е водел в спалнята, стъпките му са отеквали над тайната, скрита в мазето. Докато Дзин е разговарял с мен в градината и ревниво е следял Мин, той си е оставал привързан към своя приятел чрез сила, по-голяма от любовта. Защо са скрили от мен истината? Щях да споделя техния патриотизъм, щях да отида в затвора, щях да умра редом с тях. Защо ме бяха съблазнили, след като през цялото време са ме държали настрани?

Сестра ми донася чаша чай. Обръщам се към стената и се преструвам на заспала.

Виждам нашата първа среща. На пазара бунтовниците превземаха с щурм кметството. В блъсканицата бях паднала на земята. Един мургав младеж ми бе подал ръка. Имаше ъгловато хубаво лице на манджурски аристократ. Сетне се бе появил Дзин, студен и високомерен. Така двамата организатори на бунта бяха влезли в моя живот.

Обръщам се. След няколко глътки чай се поуспокоявам. Когато Мин ми говореше за революция, аз си мислех, че това са просто мечти. Когато разправяше, че водел опасен живот, аз се надсмивах над жаждата му за приключения.

Спомням си Тан, студентката от рождения ден на Дзин. Едва сега осъзнавам смисъла на нейните думи: дъщеря на робиня, тя е намерила сила и упование в комунистическия идеал. Японското нашествие бе разрушило непоклатимата йерархия в нашата страна. Тан бе пробудила у младия господар Мин мечтата за едно ново общество, в което всички хора ще бъдат равни. Тя го е накарала да вземе оръжието и да се включи в Обединената съпротива. Мин пък е привлякъл Дзин. И тримата ще бъдат разстреляни!

Измъквам се навън. Водачът на рикшата минава пред дома на Дзин. Улицата е преградена от часови.

На Площада на Хилядите ветрове подреждам пуловете според положението, което към отбелязала. Втренчвам се в игралната дъска, броя полетата и потъвам в бездната на математиката.