Шан Са
Момичето, което играеше Го (48)

48

След вечеря получаваме заповед да спим облечени с оръжията. В полунощ проехтяват свирки и ни изваждат от дрямката. Изскачам навън.

Разделен на няколко групи, нашият отряд се качва на камионите. Съобщават ни целта на операцията: да се арестуват събралите се в града терористи. Смята се, че сред тях се намира прословутият полковник Ли.

Времето е влажно и тежко. Около лампите се въртят нощни пеперуди. В квартала на едрата буржоазия газовите фенери осветяват внушителни входове. Внезапно отекват изстрели. Терористите са надушили клопката и се опитват да се измъкнат. Нашите разузнавачи са открили огън.

В съседната улица избухва граната. Мирисът на барут ме кара да потръпна. От месеци не съм вземал участие в сражение. Смъртта ми е липсвала.

Обкръжаваме просторна резиденция. Укрити зад прозорците, бунтовниците оказват съпротива на нашите атаки, като хвърлят гранати. На местата, където те са избухнали, пламват дървета. Със строшените си стъкла прозорците напомнят леговища на диви зверове.

Нападението на нашия взвод дава възможност на една от щурмовите групи да се покатери на покрива, където откриват отвор. Схватката се оказва прекалено кратка. Тъкмо съм загрял и трябва да сваля оръжието. Терористите са оставили петима убити и осем ранени. Прословутият полковник Ли се е изхитрил да се самоубие още преди ние да нахлуем. Плячката е обилна: в мазето са натрупани пушки, сандъци с боеприпаси, пачки китайски банкноти, които бандитите не са успели да обменят за манджурски пари. Пристигнали сме навреме. Новото въстание е нямало да закъснее.

Преброявам нашите загуби: четирима войници и един офицер са дали живота си за императора на Япония. Нещо се движи пред вратата на съседната къща. Улучен от граната, един войник се влачи по тротоара и непрекъснато стене. Изтичвам при него да прегледам раните му. Тялото му представлява купчина накълцано месо, примесено с парчета от униформата. От разпрания му корем висят черва. Изведнъж той ме сграбчва за рамото:

— Хайде, убий ме!

Зная, че с него е свършено. Зная, че такава е съдбата на всички войници. Ала така и не мога да извадя пистолета от кобура.

— Убий ме! Мръсник, какво чакаш?

Смелостта ме напуска. С ръка върху оръжието, чувствувам как ми се завива свят. Притичват санитари и отнасят ранения на носилка, докато той продължава да реве:

— Убийте ме! Моля ви! Убийте ме!

В казармата се стоварвам върху леглото, без да се събличам. Ръкавите на униформата ми още са мокри от кръвта на този непознат, който дни наред ще агонизира в лазарета. Неговото отчаяние обзема и мен. Така и не можах да му дам милостива смърт, оказах се страхливец. Буда би извършил това престъпление на избавлението. Състраданието е за силните.

В ушите ми звучат думите на моята майка:

— Между смъртта и позора избери без колебание смъртта.