Шан Са
Момичето, което играеше Го (43)

43

В моята страна нежният и лъчезарен месец май е по-мимолетен от скока на жаба във вода.

Лятото вече напира.

След обяда горещината принуждава моите родители да потънат в тежък следобеден сън. Прекосявам къщата на пръсти, промъквам се в градината и излизам през задната врата. Минавам по кривите улички, където дърветата предлагат петна от сянка. Слънцето изпълва главата ми със златни потоци. Потя се и не мисля за нищо.

У Дзин люляците ни опияняват с уханието си. Мин ме очаква в леглото. Облял се е от главата до краката с вода от кладенеца. Студен е като току-що изваден от реката камък. Хвърлям се върху него. Горещата ми кожа почти пуши при досега с неговата.

Постепенно, сантиметър по сантиметър опознавам тялото на Мин и той се превръща в една безкрайна земя. Изучавам го, вслушвам се във въздишката на кожата му, разчитам картата на вените му. Измисляме си изтънчени игри. С върха на езика рисувам знаци по гърдите му и той ги отгатва. Подлагам корема си на неговите устни, гърдите си на челото му. Мин пропълзява върху мен в молитвена поза и при всяко движение трябва да изрецитира стихотворение. Косите му гъделичкат челото ми и ме карат да се смея. За да ме накаже за това, че му се надсмивам, той внезапно прониква в мен. Светът се разпада. Очите ми се замъгляват, ушите ми започват да бучат. Впивам пръсти в косите си, хапя края на чаршафа. Стискам очи и в мрака съзирам ярките цветове на развети знамена. Очертават се фигури и се разпадат, появяват се някакви създания, после се разтапят. Умирам. Изведнъж имам усещането, че се раздвоявам. Част от самата мен ме напуска и се рее из въздуха. Тя ме наблюдава, слуша ме как стена и охкам. Сетне се издига и изчезва в неведоми висини, подобно птица, която преминава планинско дефиле. Изгубва се от погледа ми.

Мин се строполява и заспива с ръка върху гърдите ми. Върху корема ми са останали няколко бели капки. Те са горещи и се точат между пръстите ми като копринени нишки. Мъжете са паяци, които плетат за жените мрежи от семето си.

Ставам внимателно. Изпълнена с нова енергия, аз съм готова да започна партия го. В градината под едно дърво Дзин дреме на един шезлонг, заслонил лицето си със сламена шапка. Нямам представа кога е пристигнал и дали е проследил игрите ни. Каня се да се измъкна, когато внезапно той повдига шапката си и вперва в мен очи. Изпитвам тайно удоволствие от отчаянието и презрението, които са изписани на лицето му. Гледам го предизвикателно и не свеждам очи. Устните му треперят, но от гърлото му не излиза никакъв звук.

Протяжният вик на търговец на плодове достига до нас.

— Ядат ми се праскови — казвам му аз.

Дзин удря с юмрук по стола. Става, изтичва и след малко се връща с кошница плодове. Измива ги на кладенеца и избира за мен най-голямата праскова. И двамата ядем мълчаливо. От устните на Дзин се стича сок и капе по ризата му.

Щурците издават протяжно стържене. Миризмата на опърлени от слънцето листа се смесва с парфюма в косите ми. В делвата, която служи за аквариум, се върти шаран.