Шан Са
Момичето, което играеше Го (37)

37

На излизане от училище зървам Мин, облегнат на едно дърво.

Погледите ни се срещат. Навеждам глава и продължавам пътя си. Младежът се затичва и ме настига.

— Мога ли да повървя с вас?

Не му отговарям нищо. Той обаче съвсем безцеремонно тръгва редом с мен и започва да ми говори за разни дреболии. Всъщност това изобщо не ми е неприятно. Мин е по-висок от мен с две глави. Топлата вълна на думите му ме унася. Разправя ми за прочетени от него книги, за ловните си успехи, за революционните си мечти. Предлага в неделя да ме заведе на риболов, да ме научи да различавам влюбените риби.

Минаваме покрай улицата, където се намира къщата на Дзин.

— Ела — казва ми той, като ме дръпва за лакътя. — Имам ключ.

Когато прекрачваме прага, той се обръща и ме изглежда от глава до пети. Дързостта му ме обезоръжава. Останала без сили, се облягам на вратата.

Той започва да ме гали по лицето, по шията, пръстите му стигат до раменете ми. Отдавам се на странната отпадналост, която ме обзема. С пламнали бузи и притворени очи Мин подушва кожата ми. Устните му ме докосват и откъдето минат, оставят след себе си трескава бразда. Когато стигат до брадичката ми, неволно разтварям устни и езикът на Мин се пъхва между тях. Ласките му стават неустоими, започвам да се задъхвам в горещата му прегръдка. Казвам му да разкопчае роклята ми отгоре. Той изглежда изненадан, но се подчинява. Нервните му пръсти не успяват да се справят с малките копчета. Аз почти ги откъсвам.

Лицето на Мин е изкривено в усмивка на възхита. Той пада на колене и притиска устни към гърдите ми, а аз усещам как по тях драска наболата му брада. Челото му е горещо като нажежено желязо. Стиснала юмруци, започвам да се извивам.

Стряска ни скърцането на бравата. Бързешком отблъсвам Мин. Едва успявам да закопчея роклята си и вратата се отваря. Влиза Дзин с клетката в ръка. Когато ни зърва, придобива мрачен вид. Изглежда ме накриво и изръмжава към Мин за поздрав. Вдигам чантата си, блъсвам Дзин и избягвам на улицата.

Никога преди не съм се чувствувала изпълнена с толкова печал. Гарвани грачат в небето, където мораво и оранжево се преливат с тъмния цвят на облаците. Въздухът е изпълнен с ухание. С първите майски дни цветовете на тополите, кафяви червейчета, започват да се ронят от дърветата. Когато бях малка, ги пусках през отворената яка на сестра ми, която пищеше уплашено.

Мин е натъртил гърдите ми и сега ме болят. Спирам под едно дърво да оправя косите си и наплюнчвам шепи, за да пригладя измачканата си рокля. Поглеждам се в огледалцето: устните ми са леко подпухнали като след дълъг следобеден сън. Руменината по бузите ми издайнически разкрива забранени мечтания, челото ми грее и ми се струва, че целувките на Мин са оставили върху него видими само за мен следи.