Шан Са
Момичето, което играеше Го (34)

34

Влакът внезапно спира. Тласъкът ме изтръгва от дрямката и дочувам заповед да се строим навън. Слизам от вагона и утрото ме притиска в ледените си обятия. Под едва оцветеното в мораво небе се е разстила докъдето поглед стига изгорена земя, по която не се забелязват никакви посеви, никакви дървета.

Влакът потегля. Завиждаме на другарите, които отиват чак във вътрешен Китай. Нашата част е натоварена с охраната на малък град в Южна Манджурия. Носи странното име Хиляди ветрове.

Скрил глава в яката на униформата се оставям да ме носи ритъмът на походния строй и продължавам да дремя. Само за няколко месеца се научих да спя вървешком. Движението на краката ми ме стопля и успокоява.

Брачната нощ се състоя в павилиона за срещи по средата на парка, където Светлина вече ме бе канила. След вечерята млада прислужничка ме отведе в една стая. Там бе разстлан фотон. Помогна ми да сваля дрехите си и да облека юката. Лежах по гръб със скръстени ръце и се опитвах да събера мислите си.

Вероятно бе станало късно, но нямах представа колко е часът. Беше ми горещо. Станах и отидох да дръпна плъзгащите врати към верандата.

Около луната имаше облачна пелена. В мрака въздишките на щурците отвръщаха на жабешкото квакане. Затворих отново вратите и се върнах на постелята. Моето опиянение постепенно преминаваше и отстъпваше място на нарастващо нетърпение. Никога не бях имал работа с девственица и не знаех какво трябва да се направи.

Едва доловим шум ме накара да се изправя. На входа се появи Светлина в бяло кимоно и се поклони. Лицето й бе силно гримирано и напомняше величествена маска, която я правеше да изглежда още по-недостъпна. Тя прекоси спалнята мълчаливо като призрак и се затвори в съседната стая.

Излезе оттам без официалното кимоно, увита в пурпурна юката. Гарвановочерните й коси се открояваха върху пламтящата тъкан. Тя беше същинско момиченце.

Дълго стоя седнала, с ръце върху коленете, вперила очи в пространството. После внезапно наруши мълчанието.

— Прегърнете ме, ако обичате.

Обгърнах я неловко с ръце. Притиснах буза до нейната. От отвора на нейната юката се носеше ухание. Сърцето ми подскочи.

Отпуснала ръце покрай тялото си, беше като мъртва. Когато разтворих краката й, тя като в спазъм ме стисна с все сили. Наложи се да се боря със стегнатите като менгеме бедра. Мястото между тях бе леденостудено. От мен течеше пот и се смесваше с нейната, която дълбаеше в белия грим черни бразди. Мокрите й коси се спускаха на кичури по лицето и понякога влизаха в устата ми. Тя не бе в състояние да издаде дори едно стенание и приличаше на задушено животно. Понечих да я целуна, но ярко начервените й устни ме отблъскваха. Галех увитото й в юкатата тяло. То бе мокро, трескаво и навсякъде, където се докоснеха пръстите ми, кожата й настръхваше. Изведнъж съзрях в очите й онзи ужасен страх, който вече бях виждал в погледите на осъдените на смърт преди екзекуцията.

Почувствувах безкрайно обезсърчение. Изтърколих се от нейното тяло и застанах на колене.

— Какво ви става? — запита ме тя с разтреперан глас.

— Простете ми.

Тя избухна в ридания.

— Умолявам ви.

Отчаянието й ме накара на свой ред да изпадна в неописуемо униние. Смятах, че познавам жените, но бях на двадесет години и нямах представа, че отвъд насладата мъжът преминава в един тъмен свят, в който губи всякакво достойнство, и където се движи като в спектакъл на театър но, маскиран, лишен от всякаква вяра в себе си. Реших да покрия лицето й с чаршафа, върху който лежахме и повдигнах единия край на нейната юката. На светлината на лампата краката й изглеждаха смъртнобледи. Цепката между тях бе покрита с косъмчета като кожа на самур. Опитах се да си представя, че тя е просто някаква проститутка, взета от улицата. Така й не можех да я възприема като някаква кухина, в която фалосът ще проникне и ще се изпразни.

Започнах да мастурбирам, ала не постигнах никаква ерекция. Внезапно осъзнах колко неподвижно лежи девойката и се изплаших да не се е задушила.

Повдигнах чаршафа. Светлина плачеше.

За да спася положението, порязах ръката си с един кинжал и поръсих с кръвта ивица¬та бяла коприна, която трябваше да бъде оцветена от кръвта на девицата. Малко преди зазоряване помогнах на девойката да напудри отново лицето си. Тя нави окървавената ивица плат около ръката си и си отиде.