Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La joueuse de go, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Красимир Петров, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- elda(2014)
Издание:
Шан Са. Момичето, което играеше Го
Френска. Първо издание
Художник: Здравко Денев
ИК „Пулсио“, София, 2004
ISBN: 954-91389-5-Х
История
- —Добавяне
30
Приятелите ми си бяха въобразили, че съм увлечен по младата гейша и я канеха колкото се може по-често на нашите пиршества. Нейната поява ме караше да се изчервявам. Намигванията и сподавените смехове на моите другари ме дразнеха, като същевременно ме изпълваха с някаква смътна гордост и щастие.
Светлина бе твърде плаха и си отиваше веднага след като приключеше с пеенето. С времето тя прие да ни поднася питиета. Имаше миниатюрни ръце. Ноктите й приличаха на старинни перли. Когато поднасяше чашата към устните си, ръкавът на кимоното й се плъзгаше нагоре към рамото и откриваше ослепително бялата й китка. Дали пък тялото й не беше снежно поле?
На времето моята заплата не ми даваше възможност да организирам често пиршества, а не можех и да помисля да издържам гейша. С времето увлечението ми изгасна.
За да се разтушавам в моя живот на военен, се нуждаех от по-достъпни жени.
Политическият пейзаж през онази година напомняше оловносиво небе. Мечтаехме да се разрази буря и след нея да блесне слънцето. Ние бяхме войници и не можехме нито да отстъпим, нито да се скрием. Неколцина поручици[1] избраха участта на мъченици. Покушенията зачестиха. Младите убийци се предадоха на властите, за да дадат израз на своя¬а лоялност. Ала нито терорът, нито доброволната смърт можаха да променят закостенялото мислене на министрите. Те се бояха от завръщането на епохата Камакура[2] и мислеха само как да отстранят военните от властта.
Часът на саможертвата наближи. За завоюването на света бе необходимо да се премине по моста, изграден с нашата кръв и плът. Сепукото[3] отново се върна на мода. Благородството на това самоубийство изисква дълга вътрешна подготовка, която откъсна мислите ми от младата гейша.
Един пролетен ден получих тайнствено писмо, чийто прекрасен почерк издаваше строго възпитание. Някаква непозната жена искаше да се срещнем в една чайна на Моста на върбите. Заинтригуван, аз отидох. Мръкваше се. В далечината се дочуваха музика и смехове. От другата страна на вратата шумолеше коприна; вероятно там преминаваха гейши. Плъзгащата врата се отмести. Пред мен се яви жена на около четиридесет години, която ме поздрави. Беше облечена в сиво-розово кимоно, под което се виждаше друго кимоно в масленозелен цвят. Ръчно рисувана череша разтваряше цветове по ръкавите й.
Представи се като майка на Светлина и ми пожела добре дошъл.
Бях чувал, че е бивша гейша и притежава голяма чайна. От нея научих, че е познавала баща ми. Знаех, че той е бил влюбен в някаква гейша и се запитах дали не е тя.
Тя ме гледа право в очите няколко мига, сетне сведе поглед.
— Запознали сте се с дъщеря ми. Приятни ли ви бяха вечерите в нейна компания? — запита ме тя.
Отвърнах, че много се възхищавам на нейния музикален талант.
— Дъщеря ми е на седемнадесет години. Миналата година трябваше да стане истинска гейша. Без съмнение ви е известно, че в нашия занаят една млада гейша може да придобие положението на артистка единствено ако е преминала церемонията мицуаге. При мен тя бе същински кошмар. Решила съм да спестя подобно нещастие на моята дъщеря. Ето защо поисках от нея да си избере мъж. Тя посочи вас. Позволих си да направя проучване. За вас ми говориха само хвалебствия. Очаква ви чудесна военна кариера. Твърде млад сте и въобще не можете да заплатите нужната за церемонията сума. Няма значение, искам дъщеря ми да има по-щастлива участ и ви предлагам тялото й. Вечно ще ви бъда признателна, ако приеме моята скромна молба.
Зашеметен от чутото, аз запазих мълчание.
Тя приближи до мен на колене и се поклони.
— Умолявам ви, размислете. Не се тревожете за паричните въпроси, аз ще се погрижа за всичко. Размислете, моля ви…
Тя се изправи и се оттегли зад плъзгащите врати. Мракът в стаята ме потискаше. Традицията изисква младата гейша да бъде дефлорирана от някой непознат богаташ. Това посвещение струва скъпо, но за един светски човек представлява връх на уважението. Никога не е било млада гейша сама да избере човека, който да я изнасили, и това, което искаха от мен, влизаше в разрез с обичая.
Измъчван от колебания, не бързах с отговора.