Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La joueuse de go, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Красимир Петров, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- elda(2014)
Издание:
Шан Са. Момичето, което играеше Го
Френска. Първо издание
Художник: Здравко Денев
ИК „Пулсио“, София, 2004
ISBN: 954-91389-5-Х
История
- —Добавяне
3
Братовчедът Лу ме научи да играя го. Бях на четири години, а той на два пъти повече.
Безкрайните часове на размишление бяха същинско мъчение, но желанието за победа ме караше да стоя като прикована пред дъската.
Десет години по-късно Лу бе смятан за изключителен играч. В Новата столица[1] той толкова се бе прочул с уменията си, че императорът на независима Манджурия[2] го бе приел в двора си. Той така и не ми благодари, че съм го отвела до славата. Аз бях неговата сянка, неговата тайна, неговият най-добър противник.
На двадесет години Лу е вече старец. Над челото му се спускат бели кичури. Той върви ситнейки, със скръстени ръце и превит гръб. Върху лицето му са покарали първите косми, които напомнят брадичка на столетник.
Преди една седмица получих от него писмо:
„Идвам за теб, малка братовчедке. Взех решение да ти говоря за нашето бъдеще…“
Останалата част от писмото представлява нечетливо признание. Този дискретен братовчед е топил перото си в разредено мастило. Наклонено изписаните йероглифи се редят филигранно като ято жерави, което лети сред мъгла. Безкрайно и непонятно, неговото писмо върху дълъг лист оризова хартия ме изкарва от кожата ми.