Шан Са
Момичето, което играеше Го (20)

20

Завръщане в цивилизования свят.

Град Харбин, разположен на самата северна граница на Манджурия, е стратегическа точка на руско-китайското съперничество. По широката няколко километра река Амур нашите кораби отправят предизвикателство към руския флот.

Когато над този шумен град се спусне здрач, върху кървавото небе се открояват куполите на джамиите, кръстовете и Богородиците на църквите и стръмните покриви на будистките храмове. В тази космополитна метрополия живеят заедно руси, евреи, японци, корейци, китайци, англичани, германци, американци. Всеки народ е съумял да изгради своя среда и живее със своята култура.

Довчера си лягах върху наръчи слама и за приспивна песен ми служеше воят на вълците и стенанията на вятъра. Пиех топен сняг, носех скъсана, прогорена, пропита с пот и кал униформа. Днес отново откривам удобствата на леглото, на вълнените одеяла, на затоплената стая, на новата униформа. Заедно с неколцина офицери веднага се отправяме на лов за момичета. Изръсвам всичките си спестявания и си избирам японка.

Масайо, млада проститутка от Тояма, ми поднася питие. Въпреки нескопосания й грим, блудкавия парфюм, крещящото кимоно и непохватността, с която държи бутилката вино, тя ме омайва. Хващам я за ръката. Докосването до женска кожа ми действува като електрическо изпразване. Дръпвам я силно и тя пада в прегръдките ми. Свалям полуразтвореното кимоно и разкъсвам бельото й. Белите й гърди изскачат.

Розовите им кръгчета ме карат да изгубя разсъдък. След толкова месеци самота ми се ще да издъхна върху тялото на жена. Стискам я в ръцете си. Въпреки стенанията й прониквам в нея. Почти веднага след това чувствувам как бавно ме обзема сладострастна болка.

Крача ликуващ по улицата, едновременно празен и изпълнен с нови сили. Курвата ми е вляла човешката топлина, от която толкова време бях лишен.