Шан Са
Момичето, което играеше Го (15)

15

По внесен от Запада обичай с Новата година започва сезонът на баловете.

Сестра ми облича една от своите европейски рокли. Тя разделя косата ми на крив път, след което я намазва с брилянтин. После отваря кутийката с грим. След един час не мога да се позная. Лицето ми е бяло като натрит със сапун чаршаф. Клепките ми са по-тъмни от крилете на нощна пеперуда. От трепкането на изкуствените мигли приличам на разплакана.

Площадът на кметството е украсен с безброй гирлянди и звезди. Каляски и коли се плъзгат по снега, сетне от тях слизат аристократи, които въртят бастунчета със златни дръжки, жени с кожени палта, накъдрени коси и небрежно пъхнато между устните цигаре от слонова кост.

Борова горичка отделя хотел „Импириъл“ от останалия свят. Между тънещите в мрак пространства и трептящата светлина на факлите се вие изчистена привечер пъртина. Снегът блести по върховете на дърветата. Върху светлия фон на заледените прозорци се открояват силуетите на лакеите в червени наметки.

Въртяща врата ме запраща в огромна зала. Червени лакирани колони се извисяват към купол, от който висят кристални полилеи, подобни на букети фойерверки. По стените се люшкат планини, гори, морета; слънцето съзерцава луната, а към облаците се издигат жерави.

Сестра ми ме отвежда до една маса и ми поръчва кафе с мляко, което е прието да се пие на такива места. Оркестърът акомпанира певица, облечена в ярка рокля с пайети. Снагата й се вие като омаяна от факир змия. От млечнобялата й гръд се изтръгва печален глас.

Не след дълго зет ми кани сестра ми на танц и двамата се устремяват на дансинга. Вперили очи един в друг, сплели ръце, прекрасни и елегантни, те се приближават, отдалечават се, въртят се, сменят посоката. Музиката става по-бърза. Усмихната, зачервена, сестра ми се оставя на вихъра на танца. Валсът завършва и избухват аплодисменти. Зет ми я целува нежно по рамото. Сърцето ми се свива. Кой би могъл да предположи колко много я кара да страда той?

Погледът ми минава по масите и се спира на Хуан, която от известно време ме гледа. Моята съученичка ми кимва с глава. Ще ми се да потъна в земята, за да прикрия ужасния си грим. Какво ли ще разправя утре? Ще стана за смях на всички.

Съвсем се стъписвам, когато тя ми дава знак да отида на нейната маса. Ставам бавно. Докато се приближавам, откривам, че и нейните бузи са покрити с дебел слой грим. Облечена е в рокля с гол гръб. Подобна екстравагантност ме успокоява. Не съм единствената, която се е направила на карикатура.

Някакъв мъж ми отстъпва мястото си и отива да вземе друг стол. Хуан ме представя на приятелите си, които ми се струват доста възрастни. Заговаря ме приветливо. За пръв път изящните й жестове ми се струват изискани. Враждебността ми към нея изчезва и аз й споделям колко ми е неприятно това лицемерно и надуто общество.

Тя ме изглежда продължително и ми подава чашата си.

— Трябва да пиеш. Инак завинаги ще си останеш чужденка.

Шампанското гъделичка гърлото ми и ме кара да се разкашлям. Става ми весело. Насърчавана от Хуан, аз се осмелявам да вдигна глава и да посрещна погледите на мъжете. Един от тях ме кани на танц. В прегръдките му се чувствувам тромава като мечка. Връщам се при Хуан, която ме посреща с лудешки смях. Това момиче, което не обичах, изведнъж става моя съучастница.

На излизане от хотела, все още пияна, настоявам да следваме колата пеша. Сестра ми ме смъмря, но не след дълго предложението й харесва. Трябва да ми поразмине, преди да се прибера у дома.

Навътре в гората се откроява някаква сянка. Гол мъртвец, със скръстени върху корема ръце, се взира с празни очи към небето.

Миналото лято Обединената съпротива започна да напада противникови ешелони. Тогава японците опожариха нивите покрай железопътната линия. Оттогава тълпи разорени селяни бродят из нашия град и просят няколко зрънца ориз. Няма съмнение, че този клетник е един от тях, и че е умрял от глад. Мъртвите не могат да се защитят. Другите просяци са съблекли всичките му дрехи.