Шан Са
Момичето, което играеше Го (12)

12

Пристига нова заповед. За да попречим на терористите да попълват запасите си, трябва да опожарим хамбарите във всички села.

След опустошението селцето изглежда зловещо като гробище. Воят на вятъра се смесва с воплите на селяните, проснали се пред яркия пламък и черния дим на кладите.

Три месеца откакто заснежената гора ни отделя от външния свят. Сред войниците насилието все повече расте и те непрекъснато пият и се карат помежду си. Белотата, сивотата, отблясъците, безкрайните преходи постепенно ни докарват до умопомрачение. Завчера един ефрейтор се съблече гол и избяга. Открихме го припаднал на една урва. Налага се да го вържем с въже на врата и да го влачим след нас. Замаян от ругатните и кикота, установявам, че подобно на припев в главата ми се въртят все едни и същи мисли.

Постепенно губейки разсъдък, продължаваме напред през снега, към снега.