Шан Са
Момичето, което играеше Го (10)

10

Нашият взвод обкръжава някакво затрупано под снега село. Научили за нашето пристигане, жените, децата, и мъжете са се разбягали. Останали са само неколцина старци, сгушени в колибите, които изглеждат още по-мизерни със сиромашката си новогодишна украса.

Събираме ги посред селото. Облечени криво-ляво, те загръщат върху мършавите си тела кърпени одеяла и гледат тъпо изпод калпаците. Треперят, охкат и се опитват да ни умилостивят. Напразно се мъча да говоря с тях на мандарински. Те не разбират нищо и ми отговарят на някакво непонятно наречие. Ядосан, ги заплашвам с пистолета. Ненадейно трима от тях се хвърлят в краката ми, вкопчват се в коленете ми и на съвършен мандарински започват да обясняват, че са невинни. Отвратен, се опитвам да се освободя от хватката им, като ги блъскам с приклада. Те обаче ме стискат още по-силно и удрят глави в корема ми.

Смущението ми развеселява войниците. Обръщам се към един от тях:

— Глупак, ела да ми помогнеш.

Смехът му преминава в гримаса. Той чевръсто сваля пушката от рамото си и забива щика в крака на единия от старците.

Ревейки от болка, раненият се търкулва на земята. Двамата му спътници ужасено падат по гръб. Идвам на себе си от изненадата и изкрещявам на войника:

— Тъпако, можеше да ме раниш.

Зрителите наоколо отново избухват в лудешки смях.

Жестокостта на нашите войници се дължи на суровото ни възпитание. Децата ежедневно биват наказвани с плесници, юмруци, обиди. В армията се насажда покорство и смирение, офицерите бият до кръв низшите чинове и войниците или кълцат бузите им със специално изострена за целта бамбукова линия.

Неприятно ми е да измъчвам невинни. Жал ми е за тези стари китайци, които живеят в невежество, бедност и мръсотия. Те са кротки и се подчиняват без разлика на манджурския император, на китайския военачалник или на императора на Япония, стига да има с какво да напълнят корема си всеки ден.

Заповядвам на войниците да превържат ранения и да отведат старците. Претърсваме къщите и им вземаме провизиите до последната троха брашно. Обещавам да им върна всичко, ако ни кажат къде се крият терористите.

На другата сутрин един от тях идва да ни събуди.

Гладът му е развързал езика. Не чакаме да се съмне и потегляме във виелицата.