Робърт Лъдлъм
Клопката на Тривейн (47)

46.

Сам Викарсън се отпусна на меката възглавница върху дивана и вдигна крака. Андрю Тривейн седна зад масата и си сипа кафе. Той четеше доста дебела червена книга с кожена подвързия.

— Господи! — произнесе Викарсън.

— Какво има?

— Толкова много разговори се провеждат в тези стаи. Веднъж седнал, не можеш да се изправиш.

Тривейн се усмихна и отново се върна към четивото си. Сам протегна крака, за да заеме по-удобна позиция. Със значително усилие той се изправи и започна да ходи из стаята, гледайки картините на покритите с велур стени и накрая се спря пред прозореца на тридесет и петия етаж над Парк Авеню и Пета улица. Тривейн отбеляза с парче хартия страницата, до която бе стигнал, затвори книгата и погледна часовника си.

— Закъсняват вече пет минути. Чудя се дали това е добър знак в политиката — каза Андрю.

— Аз ще бъда по-щастлив, ако въобще не се появят, — подхвърли Сам, без да отговори на въпроса. — Чувствувам се нищожен. Господи. Този Ян Хамилтън, написал ли е някаква книга?

— Не такава, каквато бих прочел с желание.

— На вас не ви и трябва. Вие не оказвате правни услуги, господин Тривейн. Това е негова работа. Той се движи между крале и е чужд за обикновените неща.

— Точно казано. Чете ли доклада ми?

— Не ми се наложи. Какво казва неговият син? Че старият му баща върши всичко, защото е сигурен, че никой друг не може да го направи така добре. Или поне приблизително толкова добре.

Чу се звънеца във фоайето на хотела. Викарсън машинално приглади косата си и закопча якето си. — Аз ще отворя. Може да си помислят, че съм придворен.

Първите десет минути протекоха като в XVIII век, мислеше си Тривейн. Бавно, благороднически, уверено, като по предварително подготвен план. Сам Викарсън се справяше много добре, мислеше Тривейн, гледайки младоликия адвокат и Арон Грийн, който трудно скриваше раздразнението си от присъствието на Сам. Хамилтън не обръщаше никакво внимание на това.

— Мисля, че трябва да разберете, Тривейн, когато вашите приятели от Националния комитет ни съобщиха за избора си, бяхме горчиво разочаровани — каза Ян Хамилтън.

— „Шокирани“ е по-точната дума — добави Грийн с дълбокия си резониращ глас.

— Да, — каза Анди ласкателно. — Бих искал да обсъдим вашата реакция. Именно това ме интересува в случая. Само че те не са мои приятели… Винаги съм мислел, че са ваши.

Хамилтън се засмя. Той кръстоса краката си и скръсти ръце, облягайки се на меките възглавници върху дивана — истинска картина на елегантността. Арон Грийн се задоволи с твърдия стол близо до Тривейн. Сам Викарсън седеше кротко извън триъгълника, отдясно на Анди. Дори начинът на седене изглеждаше като предварително замислен. И тогава той разбра, че Сам е организирал всичко. Той бе посочил местата на всеки от тях.

— Ако смятате, че вие сте избран от нас — говореше Хамилтън с усмивка, — мисля, че трябва да ви разочаровам.

— Как така?

— Много просто, ние поддържаме президента. Свидетелство за това е съвместният ни принос при решаването на много проблеми, стоящи пред страната.

— Означава ли това, че не мога да разчитам на вашата поддръжка при каквито и да е условия.

— Откровено казано, така е — отговори Хамилтън.

Андрю внезапно стана от стола си и върна подмазваческата усмивка на Хамилтън.

— В такъв случай, господа, аз съм допуснал грешка и моля да ме извините. Не искам да ви губя повече времето.

Рязкостта на постъпката на Тривейн порази всички, включително и Сам Викарсън. Първи се съвзе Хамилтън.

— Хайде, господин Тривейн, нека не играем тези игрички, които доколкото си спомням, вие също ненавиждате… Обстоятелствата ни диктуват да се срещнем с вас. Моля ви, седнете.

Андрю се подчини.

— Какви са тези обстоятелства?

Тогава проговори Арон Грийн:

— Президентът няма да се кандидатира за втори мандат.

— Той може да промени решението си — каза Тривейн.

— Той не може — каза Хамилтън. — Не би преживял. Казвам ви това при най-строга секретност.

Андрю бе изумен.

— Не знаех това. Мислех, че е лично решение.

— Какво би могло да бъде по-лично? — попита Грийн.

— Разбирате какво искам да кажа… Това е ужасно.

— Именно затова… се срещаме. — Грийн приключи разговора по повод здравето на президента. — Обстоятелствата налагат.

Тривейн продължаваше да мисли за сериозно болния човек в Белия дом, докато Хамилтън продължи.

— Както вече казах, ние сме разочаровани. Не че идеята за вашата кандидатура е безпочвена, но честно казано, ние сме привърженици на партията на президента.

— Тогава защо въобще разглеждате моята кандидатура? Опозицията разполага с достойни мъже.

— Но това не са хора, подходящи за президенти, — прекъсна го Грийн.

— Не ви разбирам.

— Президентът — Хамилтън направи пауза, избирайки внимателно думите си, — като всеки друг човек, изпълнил наполовина отредената от историята работа, е жизнено заинтересован от изпълнението на програмата си. Той ще избере един от двамата, съгласни с неговите препоръки. Вицепрезидентът, или губернаторът на Ню Йорк. Ние от своя страна не можем да поддържаме никой от тях. Според нас те не могат да победят в близките избори.

— Урокът на историята вече е научен, — каза Грийн с вдигната указателно ръка. — През шейсет и осма Хубърт не загуби от Никсън, защото бе по-слаб, или пък имаше по-малко пари, или беше с по-неиздържана програма. Той изгуби изборите, заради четирите думи, които произнесе по телевизията след неговото избиране. „Благодаря ви, господин президент“. Никога не можа да заличи значението на тези думи.

Тривейн извади от джоба си цигара и я запали.

— Значи вие твърдите, че президентът ще осигури поражението на собствената си партия?

— Точно така, — отговори Хамилтън. — Това е нашата дилема. Гордостта на един човек. Опозицията просто трябва да издигне една привлекателна кандидатура, да подчертае силата на характера й, независимостта й, и клюката в национални мащаби ще свърши останалата работа. Електоратът има вроден инстинкт към марионетки.

— И вие мислите ли, че имам шансове?

— Безусловно, — отговори Грийн. — Нямате голяма конкуренция. Кой ще се състезава с вас, в Сената партията разполага само със стари хора, с треперещи ръце, или пък с младоци, които все още цапат гащите си. Само Неп има известни шансове, но той е толкова непоносим, че ще бъде забравен скоро. Някои губернатори биха могли да се включат в борбата, но техните задължения, свързани с бъркотията в градовете са толкова големи… Да, господин Тривейн, господин заместник-секретар в Държавния департамент, господин милионер, господин президент на фондация, господин шеф на подкомисия. Имате толкова много звания… Може да се провалите при прилагането на изборните условия, но ще бъдете издигнат по принципа на сравнението. Хората от националния комитет знаят добре какво вършат. Те не обичат губещи.

— Нито пък ние, — заключи Ян Хамилтън. — Така че, дали ни харесва или не, вие сте политическа реалност.

Тривейн отново се надигна от стола, приближи се до масата, вдигна дебелата кожена книга и се върна, заставайки няколко крачки зад стола си.

— Не съм сигурен, че вашата оценка е точна, господа, но тя може да ми послужи за трамплин в бъдеще… А това е докладът на подкомисията. Той ще бъде предоставен на комисията по отбраната, на президента и на специален комитет от Конгреса след пет дни. Самият доклад съдържа шестстотин и петдесет страници и четири тома допълнителна документация. Над триста страници са посветени на Дженеси Индъстриз. И два тома от документацията… Сега разбирам вашето горчиво разочарование от възможността да се кандидатирам за президент. Аз не харесвам това, което правите и ще се опитам да прекъсна действията ви. Просто е? Капише?, както би казал един от вашите покойни колеги.

— Той не беше част от нас! — прекъсна го Арон Грийн сърдито.

— Вие допуснахте неговото съществуване, а това е същото нещо.

— Какво е вашето предложение? Мирише ми на компромис — каза Хамилтън.

— Така е. Но това не е компромис от ваш тип. Единственото, което мога да ви обещая, е успокоението от факта, че ще прекарате живота си извън съдилищата и извън тази страна.

— Какво? — Благодушието на Хамилтън бе изместено от първите признаци на гнева.

— Вие сте смехотворен човек, господин подкомисия! — добави Грийн.

— Не съвсем. Но думата смехотворен е добре избрана, без да е правилно приложена. — Тривейн се върна до масата и хвърли небрежно книгата върху ленената покривка.

Хамилтън проговори твърдо:

— Нека бъдем разумни, Тривейн. Твоят доклад ще ни навреди, но ние не ще се затрудним да отречем всичко. Той може да бъде сравнен с неоснователни предположения и безпочвени твърдения. Мислил ли сте поне за една минута, че не сме подготвени за това?

— Не. Сигурен съм, че сте.

— Вие навярно разбирате, че най-лошото, което ни предвещавате, е само в сферата на обвинения, които ние ще отречем. Това ще ни отнеме месеци, години, дори десетилетия по съдилищата.

— Напълно е възможно.

— Тогава защо да се съобразяваме с вашата заплаха? Готов ли сте за контраатака от наша страна? Наистина ли искате да прекарате много години от живота си, защитавайки се?

— Не, не искам.

— Тогава сме в задънена улица. Най-добре е да се споразумеем. В края на краищата имаме еднаква цел — доброто на Съединените щати.

— Но нашите определения се различават.

— Не е възможно — каза Грийн.

— Именно затова се различават. Вие не приемате чуждите разбирания, придържайки се към своя абсолютизъм.

Хамилтън се размърда и повдигна двете си ръце в знак на компромис.

— Ние сме готови да обсъдим тези определения…

— Но аз не съм — отговори Андрю, ставайки. — Изтощен съм от всичките ви определения и от вашата логика, заключения, които ви дават право, да прилагате собствените си виждания. Нямате такова право, вие сте просто едни крадци. И аз ще викам „Дръжте крадеца!“ — високо и непрекъснато.

— Кой ще ви чуе? — извика Грийн. — Кой ще чуе човек, движен от отмъщение с двайсетгодишна давност?

— Какво казвате?

— Преди двайсет години Дженеси Индъстриз ви разори! — Грийн размаха пръста си назидателно. — От двайсет години вие лаете срещу нас! Ние имаме доказателства…

— Отвращавате ме! — изрева Тривейн. — Не сте по-добри от човека, за когото твърдите, че не е част от вас. Но се заблуждавате — вие и де Спаданте сте замесени от една и съща мая. „Имаме доказателства!“ Милостиви Боже, изнудвате ли заслепените новинари по този начин?

— Аналогията не е уместна, Тривейн — каза Хамилтън, хвърляйки неодобрителен поглед към Грийн. — Арон е склонен да се разстрои много бързо.

— Не е уместна — отговори Тривейн спокойно, като държеше облегалото на стола. — Вие планирате една безшумна игра на монополи. Купувайки това и онова, използвайки стотици различни източници на субсидии, обещавайки, подкупвайки, шантажирайки. Съставяте хиляди досиета на почтени хора, които се опитвате да очерните. Единият утвърждава, че неговите идеи трябва да бъдат изразени в паметници. Другият твърди, че право на глас имат само тези, които притежават нужния ценз.

— Отричам категорично! Никога не съм казвал такова нещо! — Хамилтън подскочи внезапно, обзет от уплаха.

— Отричайте каквото си искате. Но по-добре да знаете това. Тази събота бях в Хардфорд. Подписах документите, Хамилтън. Имах всички основания, за да използвам друг адвокат. Господин Викарсън ме убеди, че всичко е законно. На петнадесети януари е издадено постановление на губернатора на Кънектикът. Сега съм в правомощията си на сенатор на Съединените щати.

— Какво? — Арон Грийн изглеждаше като зашлевен.

— Точно така, господин Грийн. И аз възнамерявам да използвам имунитета и положението, което ми осигурява този пост, за да ви смажа. Ще осведомя цялата страна — отново и отново. Всеки ден, на всеки кворум и на всяка сесия. Няма да се спра. Ако е необходимо, в което съм убеден, ще предприема собствен маратон. Като начало ще прочета целия доклад. Всяка дума. Всичките тези шестстотин страници. Няма да издържите. Дженеси Индъстриз не ще понесе този удар.

Арон Грийн дишаше тежко. Очите му бяха сведени към Тривейн, гласът му отекна, изпълнен с лична омраза.

— От Аушвиц до Бабий Яр. Прасета като теб винаги причиняват достатъчно неприятности, когато последните и без това са много.

А вашите решения ни водят отново към тези лагери на смъртта. Към екзекуциите. Нима не виждате това?

— Аз виждам само силата! Тя е сдържащият фактор!

— За Бога, Грийн, нека това да бъде колективна сила. Отговорността да е обща, а не преднамерено манипулирана от някаква избрана среда. Това не можем да допуснем.

— Вие сте като ученик! Какво означава обща и открита? Това са само думи, водещи към хаос и слабост. Вижте фактите.

— Вече ги видях. Поредица от несъвършенства, слабости и разочарования. Но, по дяволите, все пак всичко е по-добро, отколкото вашите предложения… И ако ние се намираме във време, когато системата не функционира правилно, най-добре е да разкрием истинските причини. След това ще променим всичко — открито и свободно. Не по заповед, и още повече — по ваша заповед.

— Много добре, господин Тривейн, — каза Ян Хамилтън, като се отдалечи от групата. — Вашата кауза е издържана. Какво ще предложите на нас?

— Да престанете с вашите изкушения. Да се махнете. Няма значение къде — в Швейцария, Средиземноморието, Шотландските планини или Британските равнини. Няма никакво значение. Просто се махнете от тази страна и стойте далеч от нея.

— Но ние имаме финансови отговорности, — запротестира Хамилтън спокойно.

— Делегирайте ги. Но прекъснете връзките си с Дженеси Индъстриз.

— Това е невъзможно! Нелепо! — Арон Грийн погледна към Хамилтън.

— Полека, стари приятелю… Ако направим това, което предлагаш, какви са нашите гаранции?

Тривейн отиде до масата на обслужващия стаите персонал и посочи книгата с червена подвързия…

— Това е докладът, който…

— Вече ни запознахте с това — прекъсна го Хамилтън.

— Приготвили сме и втори доклад. Той определено отклонява вниманието от „Дженеси Индъстриз“…

— Е? — внезапното прекъсване на Арон Грийн бе категорично, неприятно. — Дори едно момче не е толкова чисто.

Той нямаше да промени и дума. Нито една.

Тривейн замълча, преди да отговори.

— Аз все пак не мога. Ако го направя, един майор, наречен Бонър, ще ви изпрати благодарностите си. И вашата готовност да се съгласявате с него, разбира се… Майор Бонър веднъж ме смъмри. Вероятно забележката му съвпадна с други мнения, но независимо от това, той даде тон на идеята. Каза, че съм неорганизиран, че разстройвам работата, като не давам други варианти. Просто ликвидирам напълно лошото и доброто едновременно… Добре, нека се опитаме да извадим доброто.

— Ние искаме специфичното — каза Хамилтън.

— Добре. Вие излизате навън, а аз предавам втория доклад и безшумната процедура по чистката на „Дженеси Индъстриз“ започва. Никакви оплаквания за заговор — вярно е; никакви изисквания за опазване на гърба ви; никакво пълно ликвидиране. Сигурен съм, че задължително трябва да се преследват съществуващите финансови организации. Няма да се занимаваме с основните причини, защото те ще бъдат премахнати. Вие ще бъдете премахнати.

— Това е твърде грубо.

— Дойдохте тук, за да направите сделка, Хамилтън. Ето я. Вие сте политически реалист, аз съм политическата реалност по вашата преценка, вярвам. Приемете я. Няма да получите по-добро предложение.

— Не ни устройвате, момче . каза Арон Грийн, който с чувствата си издаваше неувереността на своите думи.

— Не лично аз, разбира се. Аз съм само инструмент. Но чрез мен два милиона души ще разберат какви сте вие. Като заставам срещу вас, искрено се надявам, че те ще успеят да ви преценят.

Внушителните старци започнаха да напускат новооснования съд с достойнство.

— Ще окаже ли това някакво влияние? — попита Сам Викарсън.

— Не знам, — отвърна Тривейн.

— Мислите ли, че наистина ще се оттеглят?

— Ще видим.