Робърт Лъдлъм
Клопката на Тривейн (46)

45.

Джеймс Годдард изкара колата си на заден хол от алеята и подкара по главния път. Неделното утро бе ясно и мразовито, вятърът, идващ откъм хълмовете Пало Алто смразяваше всичко по пътя си. Това бе ден за решения и Годдард вече беше взел своето.

Предстоеше му да го оформи окончателно и приведе в изпълнение в близките час — два.

Нямаше избор. Искаха да го унищожат, но той нямаше да им се даде лесно. Въпреки обещанията, независимо от гаранциите, които сигурно щяха да му предложат. Нямаше да позволи това. Нямаше да им позволи да решават собствените си проблеми, насочвайки обвиненията срещу него. Да поеме отговорността върху себе си в замяна на трансфер на пари в кодираните сейфове на швейцарската банка. Би било много лесно.

Почти бе готов да допусне тази грешка. Заетостта му с делата на Дженеси му припомни факта, че той използваше собствени цифри, собствени усложнени манипулации. Имаше друг, по-добър начин.

Нечии други цифри. Финансови предвиждания, принадлежащи на други лица.

Беше 15 декември. След 46 дни ще бъде 31 януари, краят на финансовата година. Всички заводи, отдели, департаменти и офиси на Дженеси Индъстриз трябваше да представят годишните си отчети до тази дата в окончателен вид в неговия офис.

Това бяха прости заявления с дълги приложения за извършените сделки и плащания. Хиляди цифри се вкарваха в компютрите, за да бъдат направени необходимите корекции.

Всичко се сравняваше с данните за миналогодишния отчет.

Проста аритметика в сферата на милиардите.

Миналогодишния отчет.

Планът от предишната година.

Всяка година данните от предишния отчет се изпращаха в контролния офис на Сан Франциско и след това в сейфовете на Дженеси. През втората седмица на декември информацията пристигаше с частен самолет от Чикаго, придружавана от президента на отдела и въоръжена охрана.

Всяка промишлена дейност включваше бюджетни планове за всичките си договорни отношения. Но при Дженеси Индъстриз не беше така.

Задълженията на всички компании бяха публично оповестявани, докато отчетите на Дженеси съдържаха хиляди необявени задължения. И всеки декември носеше нови изненади, за които знаеха само неколцина от членовете на тази гигантска компания. Тези хора разшифроваха изразходваните средства за голяма част от оръжейната програма на Съединените щати за близките пет години. Договори с Пентагона, за които не знаеха нито Конгресът, нито президентът.

След като информацията се базираше на данните за петгодишен период, всеки декември се получаваше прясна информация за предишните години. Средствата нарастваха постоянно.

Задачата на Годдард като финансов агент на Дженеси Индъстриз бе да следи и контролира огромния поток от известна и неуказана — стара и нова — информация, съобразно променящите се пазарни условия, да пренасочва средствата за финансиране между отделите и да разпределя договорните задължения между предприятията, винаги основаващ се на предположението, че 120 процента от мощностите бяха средно допустимите. Достатъчни за оптималната заетост, но не толкова да позволят самостоятелност на отделните производствени звена. Седемдесет процента от тези мощности отиваха за покриване на себестойността.

И Джеймс Годдард знаеше, че заслугите на всичко това са негови, а не на компютрите, които свеждаха невероятния обем от информация до някакви си цифри. Той разделяше, изолираше и присвояваше, неговите очи изучаваха изписаните листове и той се разпореждаше с милиони, като че ли това беше някаква дребна работа.

Нямаше друг такъв като него. Той беше пълен майстор на цифрите. Числата му бяха приятели, те не го предадоха.

Предадоха го хората.

 

Меморандум: Господин Джеймс Годдард, президент, отдел в Сан Франциско.

Съществува проблем, който смятам изисква вашето внимание.

Л.Р.

Л.Р. Луис Ригс. Ветеран от Виетнам, когото Дженеси бе наел преди една година. Блестящ млад мъж, необичайно бърз и решителен. Винаги спокоен, но не лишен от емоции, честен, — Годдард беше убеден в това.

Ригс бе ранен по време на службата си. Той бе герой и прекрасен човек, млад американец, издържал на изкушенията, погубили толкова много негови връстници.

Лу Ригс му съобщаваше нещо важно. На Ригс е бил предложен подкуп от един от асистентите на Тривейн, за да потвърди компрометиращата информация относно президента на финансовия отдел в Сан Франциско — Джеймс Годдард. Естествено, Ригс отказал. Няколко дни по-късно мъж, представил се като офицер от армията, прикрепен към департамента по отбраната, го заплашил с разкрития относно частната компания, които подронвали репутацията на господин Годдард. Той отново отказал и ако господин Годдард си спомня, Лу Ригс му изпратил известие с молба за среща. Но Годдард не си спомняше, имаше толкова много известия напоследък. Но когато Лу Ригс прочел във вестниците, че същият този офицер бил замесен в убийството в Кънектикът, в имението на Андрю Тривейн, той решил, че трябва да се види с господин Годдард незабавно.

Годдард не си представяше добре характера на случилото се, но съществуваха всички основания да се предположи, че се готвеше някакъв заговор срещу него. По всяка вероятност между Тривейн и президента. Защо иначе службите Д.О.Д. ще изпращат този офицер в подкрепа на асистента на Тривейн. И защо този същия офицер бе убил брата на де Спаданте.

Защо самият Марио де Спаданте бе убит?

Изглеждаше логично де Спаданте сам да е подготвял някакъв заговор.

Някой трябва да бъде обесен, за да оцелеят по-висшестоящите от него.

Де Спаданте бе произнесъл тези думи. Но, явно той не беше толкова високопоставен, както се мислеше. Пентагонът го считаше доста задлъжнял и опасен.

Както и да е. Джеймс Годдард, библиотекарят, бе взел своето решение. Сега настъпваше момент за решителни действия, а не за размишления. Имаше нужда само от най-изобличаващата информация.

Ще се необходими около единадесет хиляди карти с размери 7,5 на 17,5 сантиметра. Карти с различни квадратни перфорации, които не се огъваха, усукваха или деформираха. Бе пресметнал, че ще са му нужни четири куфарчета, които носеше в багажника си.

Компютърът представляваше друг проблем. Той бе голям и изискваше двама души. От съображения за безопасност двамата работеха в различни краища на стаята и подаваха едновременно различни кодове при първоначално задействане. Кодовете на всеки от мъжете се сменяха ежедневно и се съхраняваха в различни офиси. В този на президента на отдела и при контрольора.

За Годдард не бе много трудно да се сдобие с втори код за 24-часовия период, започващ в неделя сутринта. Той просто отиде в офиса на контрольора и заяви съвсем невинно, че поради грешка двата кода съвпадали. Също така невинно контрольорът извади своя код от сейфа и го сравни с този на Годдард. Веднага разбра, че Годдард не е прав — кодовете бяха различни. Но това време бе достатъчно за опитното око на Годдард да запамети неделния код.

Числата винаги са били негови приятели.

Съществуваше един друг аспект, свързан със самата работа с компютъра. Той се нуждаеше от човек, готов да прекара почти шест часа в стаята с компютъра, някой на когото да вярва, и който да е убеден, че действията му са в полза на Дженеси Индъстриз, в полза на самата нация.

Изненада се, когато избраният от него човек поиска пари, но след това се съгласи и нае специален агент с увеличение от 10 000 долара в годината.

Нямаше значение. Всичко вече бе решено.

Той се приближи до портала и намали скоростта. Пазачът, разпознал най-напред колата, а след това и шофьора, го поздрави, отдавайки чест с два пръста.

— Добро утро, господин Годдард. За вас няма почивка дори в неделя, нали така сър?

Годдард не хареса начина, по който се обръщаха към него. Не беше уместно. Но нямаше и място за забележки.

— Така е, имам много работа. Щях да забравя, пазачо, помолих господин Ригс да се отбие тази сутрин. Не е необходимо да го проверявате. Кажете му да дойде направо в офиса ми.

— Господин Ригс ли, сър?

— Вие би трябвало да го познавате. Той е бил ранен, борейки се за страната, защитавайки ни, господине — Да, сър. Значи Ригс. — Пазачът записа името в тефтерчето си.

— Той кара малка спортна кола, — добави Годдард като послесловие. — Просто го пропуснете. Инициалите му са изписани на страничната врата. Л.Р.