Робърт Лъдлъм
Клопката на Тривейн (43)

42.

Всичко изглеждаше толкова нелепо.

И наистина беше.

Най-нелепо от всичко бе, че никой не искаше нищо от него освен съгласието му. Не се настояваше за никаква промяна в подготвения от подкомисията доклад. Той трябваше да бъде довършен и представен на президента, Сената и на комисията по отбраната, с благодарности от правителството. Без каквато и да е промяна или компромис.

Без значение беше фактът, че докладът остро критикува и разобличава доста злоупотреби. Бяха му дори намекнали, че колкото по-строги са забележките, толкова по-голяма е вероятността да бъде приета неговата кандидатура.

Кандидатурата му за президент на САЩ.

Колко нелепо!

Но те мислеха по друг начин. Убеждаваха го, че е напълно нормално такова решение за човек, прекарал пет месеца в изучаване на най-сериозния стоящ пред страната проблем. Крайно време бе един изключителен човек, политически необвързан с никакви доктрини, да заеме този пост. Нацията имаше нужда от лечител, способен да приеме огромното предизвикателство, на базата на всички известни факти да отдели истината от безбройните лъжи и измами.

Отначало той си мислеше, че Армбрастър се е побъркал, ласкаейки го по такъв начин. Но Армбрастър продължаваше да настоява. Старши сенаторът от Калифорния призна, че идеята му се сторила несериозна в началото, но колкото повече мислел след това за нея, толкова по-вероятна му изглеждала тя. Президентът, към когото хранел известни симпатии, не бил от неговата партия. Тази партия не разполагала с надеждни кандидати, а само с уморени хора, имащи семейства, хора като него, пропуснали възможността да се издигнат повече. Имало и по-млади, но те били твърде прибързани и непочтени в действията си, а това не харесвали средните американци.

Андрю Тривейн отговаряше на всички изисквания. Нямаше нищо нелепо в неговата кандидатура, просто една практичност, напълно обоснована политически.

Но какво щеше да стане с доклада? Разкритията и заключенията в него не предизвикваха никаква поддръжка от страна на засегнатите. А не можеше и дума да става за каквато и да било промяна. Той щеше да бъде непреклонен.

Нека остане такъв, какъвто е — бе неочакваният отговор на сенатора Армбрастър. Един доклад, бил той дори от подкомисията по разпределението на средствата за отбраната, ще бъде отнесен до необходимите инстанции — Сената, Белия дом и президента. Препоръките в него ще бъдат добре претеглени от представителите както на законодателната, така и на изпълнителната власт. Данните за злоупотреби ще бъдат предоставени на съда и ще последват съответните обвинения.

А Дженеси Индъстрис?

В доклада компанията се обвиняваше в съсредоточаването на огромни пълномощия и власт, нещо несъвместимо с принципите на демокрацията. И какво от това? Какво би могло да се случи на отговорните хора като Ян Хамилтън и Мичел Армбрастър?

Сенаторът от Калифорния се отнесе с усмивка към отправените обвинения. Той не вярваше, че е действал незаконно. Тази страна все пак бе известна с добрата си законова уредба, а не с невероятни спекулации и мошеничества.

По въпроса за Дженеси Индъстрис никой от представителите на властта не би се заел с широкомащабни реформи. Компанията зависеше от държавните поръчки и следователно бе длъжна да се съобразява с общата политика.

Предстояха му нови разговори, нови събирания.

И те не закъсняха.

Първото се състоя във Вила Д’Есте в Джорджтаун. Бяха се събрали седем души — всички, с изключение на сенатора Алън Неп, от една партия. Пръв заговори сенаторът Алтън Уикс от Мериленд.

— Това е само едно проучване, господа. Самият аз не съм много наясно как стоят нещата… Сенаторът Неп, единствен представител на друга партия, желае да вземе думата и след това да си тръгне. Неговите забележки са поверителни, разбира се.

Неп се наклони напред към огромната маса и постави дланите си върху покривката.

— Благодаря ви, сенаторе… Господа, моят добър приятел и колега Мичел Армбрастър — Неп го погледна с усмивка, — ми каза за това събрание в отговор на зададен от мен въпрос. Както, надявам се знаете, в кулоарите на властта се носят различни слухове за предстоящо много драматично съобщение. Когато научих за характера на това съобщение, реших да ви известя за предстоящата малка драма в нашата секция. Аз съм загрижен за посоката по която върви страната ни, особено в тези дни… Президентът по всяка вероятност няма да се кандидатира за втори път.

Настъпи неочаквана тишина около масата. Бавно, но напълно осъзнато всички погледнаха към Тривейн.

Скоро след това Неп напусна стаята и Тривейн бе буквално засипан с въпроси.

Всичко това продължи пет часа.

Второто събрание бе по кратко — едва час и половина, но важността му за Тривейн бе по-голяма. Присъстваше и сенаторът от Кънектикът, дошъл да обяви, че се оттегля. Причините бяха от финансов характер — трябваше да поеме президентството на голяма застрахователна фирма.

Губернаторът от Кънектикът бе готов веднага да предложи кандидатурата на Тривейн, при условие, разбира се, че последният се присъедини към партията незабавно. „Незабавно“ в случая означаваше в течение на един месец. Преди петнадесети януари.

Всичко се подреждаше според плана. Всичко бе възможно.

Какви бяха неговите надежди? Дали вярваше в своите свободни политически възгледи? Ще успее ли да прояви таланта си, избягвайки влиянието на такъв силен противник като Дженеси Индъстрис? Щяха ли да му стигнат силите в тази трудна борба?

Много бе направено във Вила Д’Есте.

Но Анди знаеше, че главното изпитание предстоеше.

Това изпитание бе Дженеси Индъстрис.

Ще може ли той сам да постави компанията на колене? Това щеше да бъде истинско изпитание.