Робърт Лъдлъм
Клопката на Тривейн (41)

40.

Тривейн прочете с чувство на облекчение публикацията във вестника. Той никога не бе предполагал, че може да изпитва такава радост от смъртта на човек, от едно брутално убийство. Но беше точно така. Той бе завладян от чувство на облекчение.

„Шеф на мафията убит в Амбуш пред дома му в Ню Хейвън.“

Статията разказваше как Марио де Спаданте, докато е бил пренасян от линейката в дома си, бил хвърлен на земята с носилката и обстрелян от шестима мъже, чакащи пред къщата му. Никой от носачите не е пострадал, нито пък убийците. Полицейските власти предполагат, че убийството е резултат от споразумение на босовете на мафията, недоволни от разширяващото се влияние на де Спаданте извън пределите на Кънектикът. Не беше тайна, че де Спаданте, чийто брат бе убит от един армейски офицер — майор Пол Бонър — е раздразнил вмешателството си в правителствените проекти за ново строителство. Изглежда е имало споразумение относно опасността, идваща от де Спаданте, свързал се прекалено много с управляващите кръгове във Вашингтон.

Като допълнителна информация, съобщението за убийството се споменаваше във връзка с повдигнатите обвинения срещу Пол Бонър. Посочваше се, че майорът бил атакуван преди да убие Аугуст де Спаданте, брат на гореспоменатия. Адвокатът на Бонър утвърждаваше, че убийството в Ню Хейвън е още едно доказателство за невинността на неговия клиент, попаднал под кръстосания огън на мафията. Майор Бонър се е стремял да защити Андрю Тривейн, че господин Тривейн е шеф на подкомисията, разследващ отношенията на де Спаданте с департамента по отбраната. За хората на де Спаданте, се знаеше, че са се възползвали от някои договори на Пентагона.

Имаше и четири снимки, представящи Марио де Спаданте през различни периоди на кариерата му. Две от тях бяха правени от полицията, третата в нощен клуб през петдесетте години и последната — той и брат му стоящи пред огромен кран.

Всичко се подреждаше толкова добре, мислеше си Тривейн. Прекъсването на един живот отстраняваше толкова много зло. Той не бе мигнал откакто напусна стаята на де Спаданте в болницата. И отговорът все по-ясно се очертаваше като отрицателен.

Накрая трябваше да признае, че де Спаданте го бе притиснал, готов да го компрометира.

Не си струваше да плаща такава цена заради една подкомисия, оглавена от него по поръчение на президента и Конгреса.

Нека някой друг плати тази цена.

— И сега всичко бе приключило. Де Спаданте бе мъртъв. той отново можеше да мисли за работата си в подкомисията и за подготвения от него доклад. Особено след като напусна Ян Хамилтън.

Преди три дни нищо не изглеждаше толкова важно. Той бе изцяло погълнат от обвиненията срещу Пол Бонър, но всяка свободна минута посвещаваше на доклада. Имаше чувството, че времето е най-важното нещо на земята, докладът трябваше да бъде завършен и неговите изводи да станат достояние на най-високите върхове в правителството, колкото се може по-скоро.

А сега, гледайки към тетрадките на Дженеси, струпани близо до сгънатия вестник, той почувствува нежелание да се върне отново към изоставената преди три дни работа. Имаше нужда от почивка, да се измъкне от тази среда поне за малко.

Или пък? Не бяха ли това усилия на заблудени хора, търсещи разумни решения в неразумни времена?

Беше само 9.15 сутринта, когато Тривейн реши да не предприема нищо. Може би един свободен от грижи ден, прекаран заедно с Филис беше онова, което му трябваше.

За да зареди отново батериите си.

 

Родерик Брус хвърли вестника и изпсува гневно. Този кучи син го бе предал! След толкова много обещания той го пратил по дяволите, избягвайки отново в Белия дом!

… Убийството идва преди да подкрепи твърденията на Пол Бонър… който бил атакуван преди да извърши убийството… попаднал под кръстосания огън на бандитската война… изпълнявал достойно…

Брус изпусна подноса със закуската си и съдовете се разпиляха по пода. Той гневно риташе и хвърляше одеалата на кревата си — неговият и на Алекс креват — и скъса скъпия ковьор. В този момент чу стъпките на прислужницата, която тичаше към стаята. Изкрещя с всички сили.

— Не смей да влизаш, черна кранто!

Той разкъса нощната си риза, подарена му от Алекс, и застана гол до леглото.

Седна на бюрото си и прилепи гръб към облегалката на стола. Всичките му мускули бяха напрегнати, а стойката му твърда. Това бе упражнение, което често прилагаше, за да постигне контрол при изключителни ситуации.

Една нощ, когато се бяха скарали с Алекс, той му показа упражнението си. Караницата бе за нещо твърде глупаво… съквартиранта. Този мръсен, долен тип от апартамента му на 21-ва улица, който искаше Алекс да го закара до Балтимор, защото багажа му бил твърде много за влака.

Те се бяха спречкали сериозно тази нощ, но Алекс накрая разбра, че този гаден тип искаше да се възползува от него и накрая му се обади, за да му каже твърдо не. След телефонното обаждане Алекс все още беше разстроен, и тогава Род — Роджър му показа своето упражнение, на което Алекс се изсмя. Това беше щастлив смях, тъй като Алекс беше доста лекомислен. Той каза на Роджър, че упражнението му е почти като древния религиозен обичай на Хинду Кантамани, прилаган за наказване на млади момчета, хванати от свещеника да онанират.

Брус притисна голия си гръб още по-силно към стола. Той почувствува издатините на кадифената обшивка да се врязват в плътта му. Но ефектът бе постигнат — сега мислеше по-ясно.

Боби Уебстър му бе дал две снимки на Тривейн и де Спаданте заедно в болничната стая в Гринуич. Първата фотография изобразяваше Тривейн обясняващ нещо на легналия гангстер. Втората бе по-изразителна. На нея Тривейн беше сърдит, очевидно от нещо, което де Спаданте току-що му бе казал. Уебстър му каза да задържи снимките за три дни. Било много важно.

След това, на другия ден, Уебстър го търсил навсякъде из града. Помощникът в Белия дом бил в паника, дотолкова, доколкото човек с неговото положение може да си го позволи. Той настойчиво искаше фотографиите обратно. Закле се да употреби най-строги мерки дори ако се появи само някакъв намек в пресата за срещата на Тривейн с де Спаданте.

Родерик Брус се отпусна отлепяйки гърба си от стола. Той добре си спомни думите на Уебстър, когато го попита дали Тривейн, де Спаданте и снимките имат някакво отношение към обвинението на Пол Бонър в убийство.

„Никакво. Няма връзка. Ние контролираме напълно всичко“.

Но той не бе успял да контролира нищо. Военният адвокат защищаваше успешно Бонър.

Боби Уебстър не бе го излъгал. Той просто бе станал безпомощен. Използваше силни заплахи, но нямаше сили да ги изпълни.

И ако Роджър Брустър от Ери, Пенсилвания, бе научил нещо от голямата вашингтонска политика, то това бе как да се възползува от безпомощен човек, близък до властта и още по-близък до паника.

Зад такъв човек навярно стояха много неща — източник на прекрасни статии и репортажи. И Брус знаеше как да се сдобие с всичко това. Той бе направил копия от снимките.

 

Бригадният генерал Лестър Купър наблюдаваше мъжа с дипломатическото куфарче, вървящ по пътеката към колата си. Снегът във Върмонт бе дълбок и пътеката не бе добре проправена. Но алеята бе почистена по цялото си протежение до главния път. Колата на този човек бе снабдена с подходящи за снега гуми. Всичко щеше да бъде наред. Те работеха в небостъргачи за други хора като Арон Грийн. Движеха се в блестящи среди, говореха тихо по телефона и цитираха важни личности при срещите си.

Занимаваха се с тънкости, които бригадният генерал Лестър Купър ненавиждаше.

Големият автомобил обърна на малкия паркинг и се насочи към алеята. Човекът му помаха с ръка. Но без да се усмихне, без да вложи каквото и да е чувство. Никакви благодарности за това, че бе приет толкова добре, въпреки внезапното си посещение без предварителна уговорка.

Новините, които той донесе в къщата на Лестър Купър, бяха зашеметяващи. Но никой не го караше да се съгласява, а просто да има предвид и да следва инструкции. За доброто на всеки. Пенгатонът спечели повече от всички, бяха го убедили в това.

Андрю Тривейн, президент на Съединените щати.

Звучеше невероятно и нелепо.

Но щом човекът на Арон Грийн казваше, че това е възможно, Андрю Тривейн бе наполовина избран.

Лестър Купър се обърна и тръгна обратно към къщата. Когато приближи дебелата врата, той реши в последния момент да завие наляво. Снегът бе доста дебел и краката му затънаха до глезените. Не носеше ботуши или галоши, но студът и влагата не го безпокояха особено. Така беше и през 45-та година, когато участваше във войната като танкист.

Купър достигна края на задната градина, напълно покрит от свеж сняг.

Опитваше да си представи логиката на Арон Грийн и по-специално мислеше за военната част. Дженеси Индъстрис имаше голям принос за всички видове дейности. Очакваше се в бъдеще ролята на тяхната организация да стане още по-голяма. В тази връзка Андрю Тривейн трябваше да бъде ключова фигура.

Вестта бързо ще бъде разнесена до всяка военна база, тренировъчен център, кораб и подводница в целия свят. Отначало името няма да е известно, а ще се знае само, че въпросният човек е издигнат от Дженеси Индъстрис и Пентагона.

Всичко бе възможно. Никой от униформените служители не ще иска да се върне към дните преди Дженеси Индъстрис.

И когато дойде заповед за точното име, ксерокси и хиляди други машини на рекламата ще бъдат приведени в действие по цялата територия на земята от форт Дикс, Ню Джърси, до Банкок, Тайланд, от Ню Порт Нюз до Гибралтар.

Военните ще осигурят над 4 милиона гласа.

Но защо? Искаше му се да се обади на Робърт Уебстър, за да разбере какво става. За съжаление това бе невъзможно за сега. Уебстър бе изключен от играта.

Какво ли толкова бе направил?

Вече нямаше никакво значение. Той просто искаше всичко да приключи час по-скоро, осигурявайки си спокойни старини в Ротланд.

Той ще изпълни поръченията на Грийн, на Дженеси, на които дължеше много.

Дължеше го и на Бонър, станал жертва по необходимост.

Всичките му надежди се свързваха с милосърдието на президента Тривейн.

Не беше ли всичко това смешно?

Проклетите игрички…