Джудит Гулд
Сърце и душа (9)

9.

Валери и Теди седяха под сянката на големия чадър, поставен край окъпания от слънце басейн. Хети тъкмо сервираше обяда върху голяма, овехтяла от времето маса от тиково дърво. Елвис, който не беше никак глупав, бе застанал между Валери и Теди — идеално местоположение за куче, очакващо да си похапне добре. Изплезил език, той ги наблюдаваше с блеснал от очакване поглед, а устата му сякаш бе разтегната в гигантска усмивка. Бавно въртеше насам-натам синьо-черната си опашка и метеше с нея каменния под на терасата.

— Благодаря, Хети — рече Валери. — Всичко изглежда много вкусно.

— Няма защо — отвърна Хети. — Искаш ли да взема Елвис с мен в кухнята? — колебливо попита тя. — Мога да му дам да си похапне мъничко.

— Ами… — На Валери никак не й се искаше да каже да, защото знаеше, че Хети ще му позволи да яде каквото си пожелае. Много при това. — Мисля, че тук му е добре, Хети.

— О, стига, Вал — намеси се Теди. — Позволи му да си похапне. В края на краищата не му се случва често да се храни с хубава и вкусна храна.

Валери се разсмя.

— Да разбирам ли, че се опитваш да критикуваш кулинарните ми способности, господин Де Морни?

Теди се усмихна.

— Зная как го храниш у вас — отвърна той. — А зная и как се храниш ти самата. Храната, която консумираш, би могла да бъде описана само като изключително здравословна.

— О, добре тогава — най-сетне отстъпи Валери. — Елвис? — Тя се обърна към своето съкровище, което седеше до нея наострило уши. — Отивай с Хети. Предстои ти истинско пиршество.

— Да вървим, Елвис — повика го Хети и тръгна по посока на къщата.

Той мигновено скочи и я последва, защото прекрасно знаеше какво предстои.

Валери ги изпрати с поглед, убедена, че Хети и Теди заговорничеха срещу нея и правеха всичко възможно да отстранят Елвис, за да не им се пречка. А това я тревожеше, защото Теди очевидно не харесваше особено постоянното присъствие на Елвис. О, той се преструваше добре и се отнасяше към Елвис с изключителна щедрост, но Валери понякога се питаше дали Теди изобщо харесва животните. Той нямаше никакви домашни любимци в дома си, а към бедничкия Кайзер — неговият кон — се отнасяше с пълно пренебрежение.

Теди взе от сребърната кофичка изпотената бутилка с леденостудено Пон Фюнсе и понечи да напълни чашата на Валери, но тя побърза да го възпре.

— Не и за мен, Теди. Работният ми ден все още не е завършил.

— За бога, Вал! — недоволно възкликна той. — Само една чаша, а?

— Не — категорично отказа тя. — Ще се задоволя с минерална вода.

— Какво? Да не би да се притесняваш, че можеш да заколиш някой пудел, а? — пошегува се той.

— Не е смешно. Теди — възрази тя. — Ами ако личният ти лекар обърне няколко питиета преди… да кажем…

— Добре! — Той се разсмя. — Хайде да спрем до тук.

— Радвам се, че започваш да разбираш какво имам предвид.

— Е, ами наздраве тогава — добродушно подхвърли той и вдигна чаша.

— Наздраве — отвърна Валери, вдигна чашата си с минерална вода и я чукна в неговата. — Това изглежда много апетитно — отбеляза тя, свела поглед към чинията си.

— Хети обича да готви за теб — информира я Теди и набоде с вилицата си голямо парче от салатата с раци.

Валери намаза с масло една бисквитка със сирене чедър и лук — един от специалитетите на Хети.

— Бях забравила вкуса на тези превъзходни вкуснотийки — рече тя, преди да отхапе.

Теди се усмихна доволно.

— Аз май ще трябва да мина на заешка храна, след като се върна в града — рече той. — След калоричната храна на Хети и вкуснотиите, които погълнах в Хемптън миналия уикенд, май настъпва времето да се храня с маруля, маруля и пак маруля.

— Може би наистина трябва да минеш на диета — съгласи се Валери, — но искам да ти кажа, че си истински късметлия да имаш готвачка като Хети. Тя не само че твори чудеса в кухнята, ами и очевидно те обожава и се отнася към теб като към любим син.

— Би могла да върши същото и за теб — отвърна Теди.

Ръката на Валери замръзна във въздуха, но тя бързо се овладя и продължи да се храни, решила да не отговаря на тази забележка.

Теди отпи от виното си, но не свали изпитателния си поглед от лицето й.

— Само си помисли, Вал — продължи той. — Хети ще поеме изцяло готвенето и чистенето. Лидия ще върши канцеларската работа в офиса, ще плаща сметките, ще наема работници и ще се грижи за всичко останало. На теб няма да ти се налага да вършиш каквото и да било. Освен да им даваш нарежданията си, естествено. — Теди отпи още една глътка вино. — Ти ще бъдеш кралицата на Епъл Хил.

Стомахът на Валери се сви болезнено. Кралица на Епъл Хил? — мислено възкликна тя. Но това е просто нелепо! Аз съм ветеринарен лекар, за бога!

— Кралицата на Епъл Хил, а? — развеселено подхвърли тя. — Не мисля, че ще изглеждам добре в тази роля.

Теди обаче се впусна да й описва в подробности всички преимущества и радости на живота на Епъл Хил. В общи линии повтори онова, което бе казал току-що, но обърна особено внимание на неизброимите облаги и предимства, на които щеше да се радва като стопанка на едно толкова добре поддържано и изискано имение.

Валери почти не го слушаше и бавно похапваше от храната в чинията си. Прекрасно знаеше каква бе целта на този диалог. Не, по-скоро монолог, коригира се тя. И това никак не й харесваше. Не желаеше да бъде подлагана на подобен натиск от страна на Теди. Не и сега.

Сподави една въздишка и продължи да се преструва, че го слуша. Душата й обаче постепенно се изпълни с неприятно чувство на вина. Кълна се, помисли си тя, че Теди е научил този похват на действие от майка ми.

Едва в този момент започна да си дава сметка, че от доста време насам заблуждава и подвежда Теди по отношение на чувствата си, които не желаеше да обсъжда с него и по този начин го караше да вярва, че всичко във връзката им е наред.

Когато започнаха да излизат в колежа, Валери бе неописуемо ентусиазирана от факта, че Теди проявява интерес към нея, и дори повярва, че е дълбоко влюбена в него. Връзката им се разви във времето, подкрепена от семействата и приятелите им, които ги възприемаха като идеалната двойка. След това Теди трябваше да защити магистърската си степен, а Валери постъпи в училището по ветеринарна медицина. Връзката им обаче продължи, макар и от разстояние.

От време на време двамата прекарваха заедно по някой пиянски уикенд или присъстваха на партита, които на времето й се струваха изключително забавни и вълнуващи и които проправяха пътя й в един напълно нов и непознат свят, населен с изтънчени и високомерни аристократи. Теди беше изключително красив и много популярен. Фактът, че неизброимите му познати я възприемат като негова приятелка, й вдъхна нова самоувереност и самочувствие. По същото време външният й вид рязко се промени. Тя сякаш разцъфтя и от кльощаво и ъгловато непохватно момиченце се превърна във висока и елегантна красавица, събрала завистливите погледи на повечето жени на нейната възраст. Постепенно започна да си дава сметка, че животът би могъл да й предложи безброй нови и различни възможности. Възможности, които по никакъв начин не бяха свързани с Теди де Морни.

Валери отпи малко минерална вода и избърса устните си със салфетка докато разсеяно се вслушваше в монолога му, който, в голямата си част, преповтаряше разговори, водени и преди. Погледна го, залепила фалшива усмивка на лицето си. Съзнанието й обаче продължаваше да се опитва да анализира непълноценната им връзка дори и в този момент, в който той говореше за окончателното и необратимо циментиране на отношенията им в женитба, която всичките им близки и познати смятаха за неизбежна.

Откакто беше завършила колежа това усещане за неизбежност като че ли се засилваше с всеки изминал ден. През последните четири години, през които Валери бе работила упорито, за да изгради репутацията си на добър и надежден ветеринарен лекар, те прекарваха почти всеки уикенд заедно — винаги в неговата къща, макар че тя също имаше свой дом — и всички около тях бяха започнали да вярват, че бракът е логичната следваща стъпка.

Имаше един определен период от време, през който самата тя също бе вярвала в това, но тази идея постепенно започна да й допада все по-малко, а любовта й към Теди — ако това изобщо би могло да бъде наречено любов — постепенно се стопи с времето. Не би могла да хвърли вината — поне не цялата — върху Теди. Той самият не се бе променил кой знае колко. През годините обаче Валери бе започнала да забелязва модели на поведение, на които просто не бе обърнала внимание в началото на връзката им. Постепенно бе започна да си дава сметка, че страхотният чаровник Теди е невероятен актьор.

Най-накрая Валери остави вилицата си и го погледна в очакване на някаква пауза в монолога му. И когато Теди най-после замълча за момент, тя побърза да се възползва от предоставилата й се възможност.

— Теди — с равен глас отбеляза тя, — вече сме говорили на тази тема и то неведнъж. И моето мнение по въпроса остава непроменено. Съжалявам — тя сви рамене, — но все още не съм готова и искам да изчакаме още малко.

Той се опита да изобрази усмивка на лицето си, която обаче така и не стигна до очите му. Сипа си още вино, а Валери продължи:

— Знаеш, че високо ценя всичко, което ми предлагаш. Наистина. Но аз неведнъж съм ти обяснявала, че в момента трябва да концентрирам цялото си внимание и усилия върху увеличаване броя на клиентите си и създаване на моя собствена ветеринарна клиника. Освен това искам да върна всичките си дългове. Все още не съм изплатила огромните си студентски заеми, а сега трябва да мисля и за ипотеката на къщата. Аз просто…

— О, Вал, за бога! — сърдито възкликна той. — Понякога си мисля, че ти наистина забравяш коя си всъщност. Та ти си Дьо ла Рошел. Потомка си на френската аристокрация. Дори името ти, Валери, е включено в списъка на аристократите, одобрен от френския съд. Никога не го забравяй!

Тя го погледна недоумяващо. Той все повече заприличваше на майка й. И двамата бяха невероятни сноби.

— Та ти дори не би трябвало да мислиш за подобни тривиални неща — продължи той. — Знаеш, че аз ще изплатя онзи глупав студентски заем. А когато се оженим ще можеш да продадеш малката къщурка, която си купи. Така ще се освободиш от ипотеката. По дяволите, Вал, би могла да продадеш къщата още сега. И да се преместиш тук. — Очите му гневно заблестяха и той я изгледа напрегнато. — Ако питаш мен, ти изобщо не трябваше да я купуваш.

— О, напротив! Трябваше — възрази тя. — Вече сме разговаряли за това. Още тогава ти обясних, че искам известно време да поживея сама. — Тя въздъхна дълбоко. — Наистина ли не разбираш? Искам да се справям сама, Теди. Да си стъпя на краката и сама да управлявам живота си. И не мисля, че ще бъда готова да се омъжа докато не постигна целта си. Настоявам да изчакаме още малко и…

— Ти ми каза до Коледа — прекъсна я той. На устните му имаше усмивка, но в гласа му се долавяха стоманени нотки.

Думите му обаче отговаряха на истината и Валери пламна цялата.

— Струва ми се, че използвах думата може би, нали? — подхвърли тя, опитвайки се напразно да обърне разговора на шега.

Теди обаче изобщо не се засмя, а продължи да я гледа с онова характерно за него изражение на капризно дете.

Валери си спомни, че в началото на годината му бе казала, че смята, че до Коледа ще е готова да се омъжи за него. Но тогава зимата й се бе струвала толкова далечна. Само че сега лятото вече преваляше, а тя дори бе приела годежен пръстен.

— Прав си — съгласи се тя. — Наистина ти го казах и по онова време бях напълно искрена. Но…

— Какво но, Вал? — сърдито възкликна той. — Не смяташ да ме отблъснеш отново, нали? И изобщо не разбирам защо толкова те плаши мисълта за брак? — Теди протегна ръка и започна да свива пръстите си един по един. — Ти прекарваш почти всеки уикенд с мен. — Сви един пръст. — Отпуските си винаги прекарваме заедно. — Още един пръст. — Ако съм тук през седмицата, се виждаме почти всеки ден и обядваме или вечеряме заедно. — И третият пръст последва другите два. — Та ние вече сме като женени, за бога! — Четири свити пръста.

Ако наистина сме като женени и, ако в това се изразява бракът, помисли си Валери, то аз изобщо не желая да се женя. Никога.

На глас обаче изрече:

— Ти, както винаги, си прав Теди. Въпросът е в това, че… не зная…

Теди очевидно си даде сметка, че я притиска твърде силно. Присегна се през масата и хвана едната й ръка.

— О, господи, Вал… Съжалявам — разкаяно изрече той. Студеният поглед в очите му бе заменен с така познатото й умолително изражение. — Аз… предполагам, че те обичам толкова много, че чакането е… ами, истински ад!

— Аз също съжалявам, Теди — тихо, но твърдо отвърна тя. — Знаеш, че наистина изпитвам чувства към теб. Но точно в този момент имам усещането, че ме притискат от всички възможни посоки.

Теди бързо кимна в знак на съгласие.

— Имаш право, Вал. Не се тревожи за това. А сега да ядем — възкликна той и ентусиазирано се зае със салатата с раци.

Валери взе вилицата си и започна да се храни отново. Салатата беше изключително вкусна, но тя напълно бе изгубила апетита си.

— Много ли беше заета тази сутрин? — попита я Теди, след като отпи голяма глътка вино.

Валери кимна.

— Да. Както всеки ден, всъщност, но днес и Колет ме посети в клиниката.

— Колет! — възкликна той. — О, господи! И какъв беше проблемът този път?

— Тя има нов домашен любимец — миниатюрен африкански таралеж, който има здравословни проблеми — отвърна Валери. — Но ние ще се погрижим за него.

— Изобщо не мога да я разбера тази жена — отбеляза Теди. — Изключително изтънчена, с остър като бръснач ум и фрашкана с пари. Но… — той удари с ръка по масата — отказва да ми позволи да се грижа за инвестициите й.

— Нима си й правил такова предложение? — изненадано попита Вал.

— Неведнъж при това — отвърна Теди. — Тя обаче всеки път ми отказва. Твърди, че е напълно доволна от сегашното положение и от хората, които управляват парите й. Не мога да я разбера. Прекрасно познава семейството ми, но категорично отказва да вземе разумно решение и да прехвърли инвестициите си при мен.

— Нямам представа защо постъпва така — отвърна Валери. — Изобщо не е споменавала пред мен, че сте водили подобни разговори.

— Ако случайно го направи, ще ми кажеш, нали?

— Разбира се — отвърна Валери и си помисли, че вероятно няма да му каже.

— Следобедът ти също ли ще е толкова напрегнат?

— Обичайните прегледи в кабинета късно след обяд, но преди това трябва да направя и едно посещение в Стоунлеър.

— Стоунлеър? — разтревожено възкликна той. — Отново?

— Собственикът има четири ирландски хрътки — поясни Валери, — на които трябва да се сложи ваксина против лаймска болест. Освен това подлежат на вътрешно обезпаразитяване и на редовен профилактичен преглед. Освен за кучетата, трябва да се погрижа и за една котка.

— Защо трябва ти да ходиш в имението? — попита Теди. — Не могат ли да доведат животните в клиниката?

— Теди! — възкликна тя. — Ще им трябва цяло ремарке, за да доведат всичките животни. Става дума за ирландски хрътки. Както знаеш, те са големи като понита.

— Е, надявам се, че знаеш какво вършиш — заплашително промърмори той. — Не разбирам защо се замесваш с онези ненормалници.

— Не видях нищо ненормално в нощта, в която отидох там заради коня — отбранително заяви Валери. — Струва ми се, че във всичките тези клюки, които се разпространяват наоколо, няма нищо вярно.

— За всяко нещо си има причина — не се съгласи Теди. — За клюките също. А и, ако съдя по онова, което чувам от хората, положението там наистина ми се струва доста странно.

— Говориш също като майка ми — рече Валери.

— Може би — съгласи се Теди, — но, според мен, майка ти притежава много добри инстинкти. И винаги надушва негодниците. — Той замълча за момент, а след това я погледна изпитателно. — Между другото, знаеш ли дали тя се обади на стария Док Уейнрайт?

— Нямам никаква представа — отвърна Валери и го изгледа с любопитство. — Защо? — попита, макар че вече знаеше отговора на този въпрос.

Теди небрежно сви рамене.

— Просто се чудех — отвърна и завъртя виното в чашата си. — Тя отвори дума за това по време на вечерята в дома й. Помниш ли? — Вдигна очи и я погледна. — Старият Док направо бездейства напоследък и оставя сметките и акциите й да събират прах. Струва ми се, че вероятно си подремва докато се опитва да чете финансовите извлечения.

— И какво сега? Да не би да искаш да сложиш ръка на парите на майка ми? — закачливо подхвърли тя.

Теди я изгледа сериозно, пренебрегнал напълно шеговития й тон.

— Ами… — започна той — не виждам защо не, Вал. А и майка ти ми се стори заинтересована от възможността аз да поема управлението на капиталите й. Тя добре познава състоянието на пазара и е наясно, че Док не прави нищо за увеличаване на парите й. Като зная каква е инвестиционната му политика, не бих се изненадал, ако печалбите се окажат по-малки от ръста на инфлацията.

От известно време насам Вал се чудеше кога точно Теди ще повдигне въпроса за инвестициите на майка й. Поради някаква причина, за която нямаше обяснение — вероятно просто се бе задействал някакъв инстинкт, на нея никак не й харесваше мисълта, че Теди би могъл да участва в управлението на парите на Маргьорит. И макар да си даваше сметка, че вероятно се държи неразумно, тя все не можеше да се отърве от убеждението, че това би било грешка.

Предполагам, че просто се държа глупаво, помисли си тя. В края на краищата, Теди се ползваше с репутацията на човек, който прави страхотни пари! А и определено живееше като човек със сериозни доходи. Луксозната му ергенска квартира в Ню Йорк, лъскавото имение, което бе реставрирал с изключително старание и разточителство, нов ягуар за него и нов камион за фермата, които се подменяха всяка година. Гардероб за хиляди долари. Скъпи уикенди в Хемптън…

Валери изведнъж осъзна, че Теди й е задал някакъв въпрос.

— Какво? — попита тя.

— Ти изобщо не ме слушаш — намуси се Тед. — Съзнанието ти постоянно е заето с всичките онези бедни кучета, които ще трябва да приспиш.

— О, престани с тъпите вицове за ветеринари — добродушно възкликна тя.

— Питах те дали имаш някаква престава каква е сумата, която майка ти е инвестирала при Док — рече той.

— Не зная нищо по този въпрос — отвърна Валери, изненадана от факта, че той си бе позволил да я попита нещо толкова лично. Теди си беше агресивен по природа, но обикновено се държеше далеч по-ловко и дипломатично. — Финансовото й състояние си е нейна работа — додаде тя — и тя никога не го обсъжда с мен. — После погледна часовника си. — Мисля, че вече е време да вървя — заяви.

— Не искаш ли десерт? — Попита Теди. — Предвидил съм само плодове, но…

— Тази сутрин в клиниката изядох твърде много понички — хладнокръвно излъга Валери и побърза да се изправи.

Теди веднага я последва, заобиколи масата и се приближи до нея. Прегърна я през кръста и я целуна по бузата.

— Радвам се, че дойде — рече той. — Много ми липсваше през последните няколко уикенда.

Валери се усмихна и кимна.

— Аз… аз трябва да побързам. Отивам да прибера Елвис.

— Ще дойда с теб.

Тръгнаха мълчаливо към къщата. Когато стигнаха до входната врата, Теди се извърна и я погледна в очите.

Тя отвърна на погледа му и се усмихна.

— Не носиш годежния си пръстен — тихо рече той. — Защо, Вал?

Лицето й изведнъж пламна.

— Теди — отвърна тя, — само помисли малко и сам ще си отговориш. Не мисля, че е разумно да го нося в клиниката. Не и при работата, която върша. Искам да кажа, че човек не изражда кобила с диамант на пръста си, нали? Нито пък го слага, за да намести счупения крак на някоя лама. Сигурна съм, че не би искал да го видиш целият покрит с кръв, нали?

— Ами… не, не бих искал — съгласи се той, — но ти би могла да го сложиш поне за обяда.

— Нямам намерение да разнасям със себе си такъв скъп пръстен и постоянно да го слагам и свалям от пръста си — заяви Валери. — Сигурна съм, че за нула време ще го изгубя. Или пък някой ще го открадне.

— Вероятно имаш право — отново се съгласи той.

— Разбира се, че имам. Освен това, той е твърде голям. Никога не бих могла да сложа хирургически ръкавици, ако е на пръста ми.

Теди се разсмя.

— В това също има резон — великодушно отбеляза той и отвори вратата. — Ще можеш ли да дойдеш довечера? Както знаеш, утре се връщам в Ню Йорк.

Валери се насочи право към кухнята.

— Наистина не мога, Теди — отвърна тя. — Тази вечер трябва да свърша твърде много неща у дома.

— Но… — започна Теди, обаче в следващия момент се отказа от намерението си да продължи да я убеждава да прекара нощта с него. Не й оказвай натиск, напомни си той. По-кротко, Теди, приятелю. Не искаш да я прогониш напълно, нали?

— Но какво? — попита тя.

— Нищо — отвърна той. — Просто размишлявах на глас. За всичките книжа, които Лидия ми е подготвила в офиса.

— Ето видя ли? — възкликна тя. — Ти също имаш много работа и аз не искам да те разсейвам и да се чувствам виновна за това.

Влязоха в кухнята заедно. Елвис ги посрещна щастливо и, макар и малко неохотно, се отдалечи от Хети, застана до стопанката си и заподскача край нея на път за колата й. Теди застана отстрани. Валери отвори най-напред вратата на кучето, а след това понечи да се качи в джипа.

— Не забравяш ли нещо? — попита той.

Валери се обърна и го погледна.

Той разтвори широко ръце. Тя се приближи до него и му позволи да я прегърне. Теди я целуна бързо и веднага я пусна.

— Зная, че бързаш да се върнеш в клиниката — заяви той. — Тази вечер ще ти се обадя по телефона.

— Разбира се — отвърна Валери. — Ще се чуем довечера.

— Качи се в джипа и Теди затвори вратата след нея. Тя запали двигателя и излезе на задна скорост от паркинга, зави и пое по алеята. Махна с ръка на Теди, който, застанал на алеята, продължи да маха с ръка докато тя се изгуби от погледа му.

Мили боже, помисли си Валери. Защо напоследък срещите с Теди се превръщат във все по-голямо и по-голямо изпитание? И защо, за бога, не се чувствам като щастлива и доволна жена, която по Коледа може да се омъжи за този толкова съвършен мъж? И защо нямам смелостта да направя онова, което зная, че все някога ще трябва да сторя?

 

 

Лидия бе отишла на обяд и офисът на Теди беше безлюден. Той вдигна телефонната слушалка и избра познатия номер. След четвъртото позвъняване се включи телефонен секретар.

— Здравейте, аз съм Тифани. В момента не съм у дома, така че оставете съобщение и телефонния си номер. О, преди това изчакайте сигнала. Благодаря. — Теди си помисли, че гласът й звучи наперено и секси. Типично за нея.

Изчака сигнала и заговори:

— Здрасти, миличка, Теди е. Възбудих се само от звука на гласа ти. Какво ще кажеш тази вечер да мина към вас, след като се прибереш от работа? Можем да си прекараме много добре. Имам малко бонбонки за теб, скъпа. Обади ми се като се прибереш.

Върна слушалката на мястото и й се усмихна, замислен за Тифани, за пищното й тяло и за нещата, които правеха заедно. Знаеше, че тя ще отговори на обаждането му. Тя наистина си пада по мен, помисли си Теди. Много й харесва, когато съм при нея. Освен това едва ли ще отхвърли възможността да опита от онези бонбонки, дето се взимат през носа.