Джудит Гулд
Сърце и душа (7)

7.

Острите и високи токове на пурпурно червените кожени обувки, украсени отпред с букет от лимоновожълти цветя, които Ариел Конрад носеше на краката си, потропваха по мраморния под на отрупаната с лилави пълзящи тропически цветове веранда, опасваща задната фасада на огромната й къща в Палм Бийч. Вълните на Атлантическия океан заливаха лениво девствения плаж, започващ непосредствено след оградената, съвършено поддържана морава, а лекият крайбрежен ветрец разхлаждаше задушната лятна вечер.

Ариел обаче не можеше да почерпи утеха от великолепното имение и изящните му градини. Тази вечер луксозната обстановка, която я заобикаляше, й приличаше повече на декор за предстояща трагедия. Стиснала чаша с джин Будълс с тоник в едната си ръка и тънка кафява пурета в другата, тя крачеше неспокойно от единия до другия край на украсената с изящни колони веранда и само от време на време поспираше колкото да прокара дългите си, загорели пръсти, завършващи с пурпурно червен маникюр, през платинено русата си коса.

Зърнала отражението си в огромното огледало, поставено в перлена рамка, тя забеляза леко разрошената си коса. Верандата бе слабо осветена от трепкащите пламъчета на запалените свещи и Ариел остана доволна от онова, което видя в огледалото. Дългата й коса създаваше онова така търсено от повечето жени впечатление за току-що приключило кратко въргаляне в сламата. Останалите жени пръскаха цели състояния, за да постигнат търсения ефект, но за Ариел косата и бе една от многото желани, макар и не съвсем естествени, придобивки. Лицето й, както винаги, бе съвършено гримирано. Клепачите и тежаха от дебелия слой спирала, очите й бяха очертани с черен молив и сенки с цвят на пчелен мед, които напълно съответстваха на кехлибарените точици, изпъстрили блестящите й кафяви очи. Светлокафяв руж подчертаваше високите й, изпъкнали скули, върху чувствените й, хирургически оформени пълни устни, блестеше пурпурно червено червило. Страхотни устни, помисли си тя. Устни, притежаващи дяволски секси и подканящо излъчване.

Отдалечи се от огледалото и, стиснала дългата си пурета, отново започна да кръстосва нервно по верандата, уверена, че, ако не друго, то поне изглеждаше достатъчно съблазнително. Точно в този момент единият й ток се подхлъзна по излъскания мрамор, тя политна напред и едва не падна върху каменния под.

Мамка му! — мислено възкликна тя и огледа щетите. Пак моят шибан късмет. Беше разляла джин и тоник върху прозрачната си оранжева блуза, която носеше разкопчана до кръста и със завързани на възел предници. Кой знае как нито капка от разлятата течност не бе попаднала върху съблазнително разголената й плът.

Май започвам да се напивам, помисли си Ариел. Не, не съм пияна, веднага се поправи тя. Просто съм леко замаяна. Бързо се приближи до голямата мраморна маса, на която бяха подредени подноси с алкохол. Остави чашата и пуретата си на масата, грабна една салфетка, намокри я със сода и се зае енергично да търка блузата си.

Ето, помисли си тя, така е по-добре. Захвърли салфетката върху масата, взе отново питието и пуретата си и се приближи до един шезлонг. Излегна се в него, изрита обувките си и се настани удобно. Взе последния брой на френското издание на Вог и разлисти разсеяно лъскавите му страници. Само след няколко минути обаче напълно изгуби интерес към списанието, въздъхна и го пусна на мраморния под.

Къде е кучият му син? — зачуди се тя и отпи от питието си. Трябваше да се е прибрал за вечеря преди цяла вечност. Дръпна силно от пуретата. И как избра точно този момент, за да ми закъснява. Може би трябва да се обадя в клуба.

Загаси пуретата в пепелника, веднага извади друга от пакета, който лежеше до нея, и я запали със златна запалка на Картие. Да, реши Ариел, точно това ще направя. Ще се обадя в клуба. Тъкмо протягаше ръка към клетъчния телефон, оставен върху масата, когато чу отчетливото потропване на тежките му ботуши върху мрамора. Вдигна поглед точно в мига, в който той се появи на верандата. Все още бе облечен в екипа си за поло и изглеждаше потен и прашен.

— Лоло! — извика тя и се поизправи на мястото си. — Притесних се до смърт заради теб. Къде беше, по дяволите?

Загорялото лице на Лоло светна, когато погледът му попадна върху нея. После изведнъж долови напрежението в гласа й и в тъмнокафявите му очи проблесна тревога.

— Какво има, Ариел? — попита той. Говореше английски с много силен акцент. После, трополейки с тежките си ботуши по мраморния под на верандата, се спусна към нея.

— Какво има ли? — злобно го изгледа тя. — Ти закъсня! И то точно когато имам нужда от теб, Лоло!

— Нали знаеш, че живея според времето в испанския часови пояс — пошегува се красивият млад мъж, а белите му зъби заблестяха на фона на тъмната му кожа. Хвана лицето й с две ръце и я целуна по устните. — Знаеш какви са аржентинците.

Ариел се намръщи на несполучливия му опит да се пошегува.

— Защо закъсня толкова? — попита тя. Потупа шезлонга и се отмести, за да му направи място до себе си. После отново се облегна назад и го погледна.

Той отпусна мускулестото си тяло до нея и сви нехайно рамене.

— Играх поло до мръкване — отвърна той. — Точно както ти казах, преди да тръгна. — Наведе си и я целуна по устните. Плъзна едната си ръка към напълно достъпната й гръд и с огромно удоволствие установи, че зърната й започват да се втвърдяват под въздействието на ласките му. Миг по-късно въздъхна доволно и се облегна назад. — След това Палмър Джонсън ме покани да видя новите му понита за поло. Затова отидох в дома му…

— О, майната му на Палмър Джонсън — прекъсна го тя.

— Ариел — тихо прошепна той и я погледна в очите. — Не си изливай яда на мен. Не съм направил нищо лошо. Само малко позакъснях. Каквото и да те мъчи в момента…

Тя изведнъж обви ръце около шията му и все сила се притисна към него, опиянена от сладкото удоволствие да усеща силното му, потно тяло до своето.

— О, ти не си виновен, Лоло — разкаяно заяви тя. — Имаш право. Извинявай. Всичко е заради ужасния Уин. — В очите й проблесна ледена омраза. — Бих могла да го убия, Лоло. Наистина бих могла.

Лоло изпусна продължителна въздишка.

— Какво пак е направил онзи задник?

— Все същата стара история — отвърна Ариел и свали ръце от врата му. — Още не е подписал проклетите документи, макар прекрасно да знае, че не мога да свържа двата края с тази тъпа временна издръжка, определена от съда.

— Пристигна ли днес? — нехайно попита той. — Говоря за чека.

— Не — отвърна тя и ядно скръцна със зъби.

— Исусе! — възкликна Лоло. — Иде ми да отида в Ню Йорк и да убия негодника с голи ръце. Говоря напълно сериозно, Ариел.

— Ще ми се да го направиш — заяви Ариел и го измери с поглед, като се питаше дали наистина бе готов да изпълни заканата си. — Това би разрешило всичките ни проблеми.

Замълча и отпи от питието си. Не за пръв път си мислеше, че убийството на Уин е изход от положението, в което се бе озовала.

— Ако смятах, че може да ти се размине — продължи Ариел, — щях да те помоля да го направиш. Иска ми се да можех да го убия сама. Мразя го! — Удари с юмрук по гърдите на Лоло. — Мразя го, мразя го, мразя го!

Лоло хвана юмрука й с ръка, поднесе го към устните си и го целуна.

— Знаеш ли, Ариел, той се бави с документите, само защото е решил да те измъчва. Да измъчва и двама ни.

— Да, зная — отвърна тя. — Но това не ми помага по никакъв начин, нали? Защото мъченията сякаш нямат край.

— Скоро ще подпише — увери я Лоло. — Трябва да го направи. Не се тревожи. — Сложи пръст под брадичката й, повдигна я нагоре и се вгледа в очите й. — И тогава всичките ни проблеми ще бъдат разрешени. Ще имаме всичко, от което се нуждаем. Всичко. Ще видиш. — Наведе си и обсипа красивото й лице с целувки. Започна с челото, после се спусна към носа, очите, бузите и брадичката.

Ариел откликна на нежните му ласки. Обсипа с целувки шията и лицето му, а след това намери устните му. Започнаха да се целуват жадно и настоятелно, изследвайки с ръце телата си. Лоло нежно я бутна назад върху фотьойла, притисна пламналите си слабини към съвършеното й тяло и изстена на глас, почувствал сладкия допир на възбуденото й тяло.

Ариел погали с ръка гърдите му, а после я плъзна надолу и я спря чак върху голямата издатина между бедрата му, опиянена от излъчващата се от него типично мъжка миризма, от мокрия му от пот костюм за езда и от прашните му ботуши за поло.

— Целият си подгизнал от пот — промърмори тя и едва не потрепери от обхваналата я възбуда.

Лоло веднага се отдръпна.

— Може би трябва първо да си взема един душ и да се преоблека — рече той с ясното съзнание, че тя няма да приеме предложението му.

— Не, недей. Така ми харесваш повече.

Той тихичко се изсмя.

— А на мен ти ми харесваш така. — Отново пъхна ръка под разкопчаната й блуза и потърка едното й зърно между палеца и показалеца си.

— Хммм… — промърмори Ариел. — Тооолкова е приятно.

Лоло леко целуна устните й.

— Хайде да удължим удоволствието колкото е възможно повече — прошепна той. — Искаш ли да приготвя по едно питие? А?

— Хммм — отново промърмори тя и го придърпа към себе си. — Мисля, че идеята е страхотна. — После бавно го пусна и се отдръпна от него. — Нека аз да се заема с питиетата — рече тя и го погледна в очите. — Искам да приготвя едно питие за моя Лоло.

Спусна краката си от шезлонга и се изправи. Обу обувките си и, потропвайки на високите токове, се отправи към мраморната маса с напитките, като му се усмихна закачливо през рамо. Взе две чисти чаши, постави кубчета лед в тях, след което сипа сериозно количество Будълс. Най-накрая добави и по малко тоник и изстиска по едно резенче лимон.

Тръгна обратно към шезлонга, като се полюляваше съблазнително.

— Ето — с усмивка рече тя. — Точно както го харесваш.

Лоло плъзна поглед по цялото й тяло и едва тогава пое питието си. Вдигна чаша и я чукна в нейната.

— Salud — рече той.

— Salud — отвърна тя, отпи от питието си и шумно въздъхна.

— Не ми изглеждаш особено щастлива — отбеляза Лоло и плъзна ръка по крака й.

Ариел се стовари отново на шезлонга и се загледа в питието си. Лоло имаше право. Изобщо не се чувстваше щастлива. Мислите за Уин и за грозния развод отново бяха завладели съзнанието й подобно на досаден сърбеж, от който не можеше да се отърве. Имаше време, още в самото начало на техния брак, когато бе смятала, че е най-щастливата жена на света. След всичките жени, които бе имал през живота си — а те не бяха малко — той бе избрал точно нея. Никога нямаше да забрави онази блондинка, която бе твърдо решена да го спечели, но си тръгна с разбито сърце след победата на Ариел. Каква кучка беше само, помисли си Ариел. Беше изпитала огромно удоволствие да наблюдава как блондинката си отива, смазана от тежестта на огромната загуба. Само че триумфът, който Ариел бе изпитала тогава, днес не й носеше никаква утеха.

Лоло остави питието си и плъзна ръка около раменете й.

— Ела при мен — рече той и я придърпа към себе си. — Не бъди толкова тъжна, Ариел. Твоят Лоло е тук при теб.

Устните му докоснаха шията й, зъбите му леко захапаха ухото й.

— Зная, че той е истински негодник — едва чуто прошепна той — и в момента обърква всичките ни планове. Съвсем скоро обаче адвокатите ще му напомнят, че не може още дълго да отлага.

Ариел отпи голяма глътка от питието си, въздъхна отново и остави чашата.

— Така е — съгласи се тя. — Но докато това стане, положението ни ще става все по-трудно. Вече едва мога да си позволя да плащам на прислугата, а за посрещане на гости и дума не може да става. Слава богу, че все още мога да ползвам кредит в магазините и в клуба.

Лоло притисна пръст към устните й.

— Шшт — прошепна той. — Не мисли за това сега, Ариел. — Плъзна ръка по раменете и гърба й и се зае нежно да ги масажира.

— Толкова е приятно, Лоло — промърмори тя. — Бях толкова напрегната заради всичко това. Искам да кажа… Какво, по дяволите, правим тук тази вечер? Та ние дори не би трябвало да сме тук.

— Какво искаш да кажеш?

— Лято е — обясни Ариел. — Би трябвало в момента да се забавляваме в Саутхемптън или в Европа. Или поне на онова местенце високо в планината. Където и да е, но само не тук. Никой не стои в Палм Бийч през лятото.

Той хвана двете й ръце и ги целуна нежно.

— Но поне сме заедно, Ариел.

— Не спирам да благодаря на бога за това — отвърна тя. — Ако не беше ти, не зная какво щях да правя.

— Иска ми се да можех да направя повече — подхвърли Лоло и я погледна в очите. — Но ти знаеш, че не ми плащат кой знае колко за това, че яздя чуждите коне. Ако имах мои собствени пари и конюшни, всичко щеше да бъде по-различно…

— Не, не, не! — искрено възкликна Ариел. — Нямах това предвид, Лоло. Не очаквам финансова помощ от теб. Това е последното нещо на света, което бих искала. Зная, че Палмър Джонсън е същият като Уин и като останалите богати копелета, които играят поло. Те буквално морят от глад най-добрите си играчи. — Вгледа се в тъмните му очи. — Както се отнасят и с теб, например. Най-добрият сред тях!

Той се ухили и белите му зъби проблеснаха в сумрака.

— Е, при всички положения един от най-добрите.

— Аз пък мисля, че си най-добрият — гордо заяви Ариел. — Но много по-важно е присъствието ти до мен в този момент. То е, което ми дава сили да посрещам изпитанията, с които се сблъсквам всеки ден.

Лицето му стана сериозно.

— Тази вечер наистина се чувстваш много потисната, нали, Ариел? — попита той. — И си далеч по-разстроена от обикновено. — Протегна ръка към питието си и отпи малка глътка, очаквайки отговора й. Знаеше, че тя има нужда да излее душата си.

Ариел въздъхна отново.

— Никога не съм си представяла, че животът ми ще се развие по този начин. За нищо на света не бих се съгласила да повярвам, че Уин може да е толкова жесток, злобен и егоцентричен. Той не беше като повечето богати мъже, които познавах. Парите за него никога не са били проблем. Не беше циция като останалите. Господ ми е свидетел, че харчехме като за последно.

Присегна се и извади една пурета от пакета на масата. Лоло взе запалката й и й поднесе огънче.

— Благодаря — рече тя и издиша гъст облак дим.

— Продължавай — подкани я той. — Разкажи ми какво тормози хубавата ти главица.

— Ами, това беше едно от нещата, които харесвах у Уин. Изобщо не го беше грижа за парите и ми позволяваше да харча колкото си искам. Парите са за това, все повтаряше той. Още повече, че има толкова много, че просто не знае какво да ги прави. — Дръпна отново от пуретата и погледна към Лоло. В очите й внезапно проблеснаха гневни пламъчета. — Но ето че сега кучият син изведнъж се промени напълно! И аз не разбирам защо, по дяволите, трябва да е толкова подъл и отмъстителен.

— Всичко скоро ще свърши — повтори Лоло, защото не знаеше какво друго би могъл да й каже. — Може би… може би аз бих могъл да си намеря някаква работа или…

— В никакъв случай! — възкликна Ариел. — За нищо на света! — После се разсмя. — Просто си представям какво ще стане. Никакви клубове, никакви развлечения. Никакви пътувания и екскурзии. Рано лягане вечер, рано ставане на сутринта… Не, Лоло! — Забоде пръст в гърдите му. — Ти и аз не сме създадени за такъв живот. Той е за загубеняците и некадърниците. — Протегна ръка и погали хубавото му лице. Сега, след като бе споделила с него тревогите си, се почувства много по-добре. — Нещата все някак си ще се подредят. Поне мога да съм сигурна, че те имам изцяло за себе си. И умирам от кеф като гледам как всички разведени дами наоколо направо полудяват от ревност. — Тя го целуна по носа.

Лоло се ухили.

— Ти самата също побъркваш мъжете наоколо — заяви той. — Струва ми се, че всеки мъж в Палм Бийч те желае, Ариел.

Тя отметна глава и се разсмя.

— Наистина ли?

— Знаеш, че е така. — Протегна ръка и я привлече към себе си. — Аз самият също попадам в тази група — додаде той. Започна да я целува грубо, страстно и ненаситно. Плъзна ръце по тялото й, изследвайки неуморно всяка нейна примамлива извивка. Край на сериозните разговори; време беше за малко сериозни забавления.

Ариел откликна мигновено, възбудена от допира на силното му тяло. Прокара ръце по мускулестите рамене и надолу по ръцете му, погали стегнатия му корем и се спря между бедрата му, почувствала мъжествеността, изпълнила до пръсване бричовете му за езда. Изстена от удоволствие, когато Лоло погали зърната й с език, а след това леко ги стисна между зъбите си. От гърлото й се изтръгна задавено стенание, когато ръката му се озова между бедрата й и той се зае да изследва с пръст влажната й и топла утроба.

Само с едно рязко движение Лоло смъкна шортите и бикините й надолу по краката й, разкопча ципа на брича и освободи пулсиращия си член. После се просна отгоре й, с все сила проникна дълбоко в нея и започна да я язди като обладан от зъл дух.

О, Господи, мислено възкликна Ариел, обхваната от вълните на неописуем екстаз. Цялото й тяло трепереше неудържимо и се притискаше към Лоло. Точно когато си помислих, че вече не ме очаква нищо добро, в живота ми се появи този мъж, роден от мечтите ми. И то какъв мъж само! Напълно различен от онзи звяр Уин Конрад.