Джудит Гулд
Сърце и душа (5)

5.

Теди де Морни седеше, излегнал се удобно на стола в кабинета си в Епъл Хил Фарм, и подпрял крака върху бюрото. Когато затвори телефона в очите му проблясваха закачливи пламъчета. Усмихна се широко на Лидия Парсънс, секретарка при него на половин работен ден, която влезе в кабинета, потропвайки с високите и остри токове на черно-белите си, наподобяващи шарки на зебра, обувки.

— Здрасти, Лидия — поздрави той. — Как си тази сутрин?

Лидия Парсънс тръсна огромните къдрици на боядисаната си в яркочервено коса, които изглеждаха така, сякаш са били фиксирани неподвижно с цимент, и отвърна на усмивката му, откривайки големите си, пожълтели зъби.

— Добре съм, Теди — отвърна тя. Присвила очи, насочи поглед към краката му, вирнати върху бюрото. — Виждам, че тази сутрин си ходил да яздиш.

— Точно така — потвърди той и тракна токовете на каубойските си ботуши.

— И по какъв случай? — продължи да разпитва тя, защото знаеше, че шефът й ненавижда конете.

— О, нали знаеш каква е Вал — отвърна той. — Непрекъснато твърди, че старият Кайзер не се движи достатъчно и настоява, че трябва да го яздя по-често.

— Аха! — възкликна Лидия. — Значи се опитваш да впечатлиш любимата си като правиш всички онези неща, които ненавиждаш.

— Ъхъ — небрежно изсумтя Теди, макар да си даваше сметка, че наистина се опитваше да достави удоволствие на Валери. Тази сутрин бе станал рано, обул бе износените си каубойски ботуши и чифт стари дънки и бе излязъл да поязди нагоре по хълмовете. Утрото беше прекрасно, но той трябваше да положи неимоверни усилия, за да изтърпи животното и кратката разходка на въздух.

— Обзалагам, че вие двамата сте се позабавлявали добре през уикенда — отбеляза Лидия и намигна похотливо.

— Може да се каже.

— Това е добре. Защото ти предстои една много натоварена седмица.

— Какво ще правим?

Тя се приближи до бюрото си и взе един лист.

— Чакай да видим — започна Лидия. — Днес ще дойдат хората да изчистят басейна. Очакваме и градинарите, които трябва да се погрижат за стария клен, който беше ударен от мълния. След това идва ред на бояджията, който ще дойде да огледа къщата за гости и да изчисли колко ще струва пребоядисването й. Но, тъй като става дума за Сами Бърк — тя красноречиво погледна шефа си, — човек никога не знае кога точно ще се появи кучият му син. И дали ще дойде изобщо. Току-виж се оказало, че пак е на градус.

Теди се разсмя.

Лидия отново насочи поглед към списъка.

— Освен това трябва да подпишеш цял куп документи, да издадеш няколко чека и да се погрижиш за няколко парични превода…

— Я дай тук — грубо я прекъсна Теди. Присегна се и безцеремонно издърпа листа от ръцете й. Не обърна никакво внимание на маникюра й с яркочервен лак на малки златисти звездички, който си бе направила през уикенда.

— По дяволите! — възкликна Теди. — Наистина има доста работа. А, като капак на всичко, трябва и да вечерям с госпожа Дьо ла Рошел.

— Ами… — Лидия изчисти с ръка някаква въображаема прашинка от блузата си с леопардов десен — в този списък няма нищо, което да не мога да свърша сама, Теди. С изключение на документите, които трябва да подпишеш лично. Но това би могло да стане по-късно днес или дори утре. Така че изобщо не е задължително да стоиш тук цял ден.

Теди погледна през прозореца, а след това отново насочи поглед към Лидия и, за пръв път откакто бе влязла в кабинета му, я видя наистина. Тази жена прилича на цирков клоун, помисли си той. С всичкия този грим: сини сенки за очи, прекалено червен руж, лилаво червило. Накъдрена червена коса. Ами дрехите й! Блуза с леопардов десен и пола с тигрови шарки. Цяла камара евтини дрънкулки. Черно-бели обувки с висок ток с леопардови панделки. Прилича на шейсетгодишна жена, която се облича като шестнайсетгодишна.

Предпочете да не споделя размишленията си на глас, защото Лидия Парсънс беше първокласна секретарка. Притежаваше огромен организаторски талант, познаваше всички в областта и беше напориста и безстрашна. В състояние беше да получи всичко, което желае, и не признаваше не за отговор. Освен това му беше напълно предана и, той беше сигурен в това, беше готова да скочи в леглото му, без да се замисли дори. Не че той някога я бе пожелавал. Не! В никакъв случай!

— Мислиш ли, че можеш да удържиш крепостта през следващите няколко часа? — най-накрая попита той. — Да кажем до след обяд?

Лидия се разсмя добродушно, надвеси се над бюрото му, разкривайки пред погледа му дълбоката цепка между гърдите си.

— Разбира се — увери го тя. — Няма проблем. — Изгледа го нежно. И заговорнически. — Никога не си можел да държиш оная си работа на сигурно място в панталона си, нали, Теди?

Той сви рамене.

— И защо да го правя?

Изправи се, наведе си и шумно целуна Лидия по бузата.

— Ти си истински ангел — заяви той и я потупа по дебелия задник.

— А пък ти си дявол, дошъл направо от ада — отвърна тя. — Но аз пак си те обичам.

— До скоро тогава — подвикна Теди и се запъти към колата см.

— Да, до скоро. — Лидия го изпрати с поглед. Видя го да се качва в сребристия си ягуар и да отпрашва по пътя. Гюрукът на колата беше свален и русата му коса се ветрееше на вятъра.

Исусе, помисли си тя, той е като красиво видение. И не бих имала нищо против да го подържа в прегръдките си. Беше обаче достатъчно умна, за да разбере, че не бива да го преследва. Сегашните й, стриктно делови отношения с Теди я устройваха напълно. Даваше си сметка, че понякога нещата трябва да останат такива, каквито са. А и освен това, помисли си Лидия, а на лилавите й устни заигра порочна усмивка, аз си имам Ранди, който може да задоволи мераците на всяка една жена. Само на двадесет три години и преливащ от енергия!

 

 

Изпод гумите на ягуара се разхвърчаха камъчета чакъл, когато Теди излезе от алеята и пое по магистралата. Дървената къщичка, която даваше под наем на Тифани Грант — много нисък наем при това — се намираше само на десетина километра надолу по пътя, но той бързаше да стигне там час по-скоро. Понеделник беше свободният й от работа ден, но Теди не прекарваше много понеделници в провинцията.

Беше й позвънил веднага щом се върна сред сутрешната езда. Тя отговори след няколко позвънявания, а по гласа й личеше, че е още сънена. Теди веднага си я представи в спалнята с разрошена, изрусена до бяло коса, със сексапилна къса нощничка, или дори гола, преметнала тънък чаршаф над огромните си гърди, да го очаква, сгушена в голямото топло легло. Почувства обхваналата го възбуда и още по-силно натисна газта.

Когато наближи черния път, който водеше към старата къща, Теди натисна спирачките, взе десния завой и бързо измина петдесетината метра до къщата, обгърнат от облак гъст прах, който се стелеше след колата му. Заобиколи постройката, мина напряко през моравата и паркира непосредствено до къщата, където колата му нямаше да се вижда от магистралата. Макар че беше собственик на имота, той не искаше съседите да стават свидетели на продължителните му престои в къщата.

Не е нужно да давам повод на старите клюкарки да си чешат езиците, помисли си той. Всички наоколо ме смятат за истински джентълмен, притежаващ класа и изтънченост. В техните очи съм един от малкото хора в района, който се отнася към местните с уважението, което си мислят, че заслужават. Теди се разсмя на глас. Ако само знаеха! Доставеше му удоволствие да ги прави на глупаци и да се промъква крадешком в тази къща. Това беше част от удоволствието, защото той наистина си падаше по забранените неща. Всъщност, сексът му доставяше удоволствие само в случаите, в които бе съпроводен с известна потайност и нарушаване на правилата.

Скочи от колата, изтича нагоре по дървените стълби и, застанал пред задната врата, почука няколко пъти. Когато тя не му отвори веднага, Теди нетърпеливо натисна бравата. По дяволите! — мислено възкликна той. Заключено е. Преди обаче да се втурне към предната врата, чу забързаните стъпки на Тифани, която прекоси кухнята, за да му отвори.

Забави се няколко секунди с ключалката, а след това открехна вратата едва-едва и го погледна.

— Теди! — възкликна тя и се усмихна похотливо.

Той мина през вратата, обърна се и я придърпа към себе си. Пищното и тяло бе загърнато с голяма розова хавлия, а дългата й изрусена коса бе все още мокра от душа.

— Здрасти, Тиф — поздрави той, хвана я с ръце за задника и силно я притисна към себе си. Наведе глава, притисна устни към шията я и започна да я целува, да я смуче и да хапе.

— Почакай, Теди! — възрази тя и се опита да се отскубне от ръцете му. — Само минутка.

Той вдигна глава и я погледна.

— Какво има, скъпа?

Тя се усмихна отново, а след това затръшва вратата зад себе си и само с едно движение остави хавлията да се смъкне на пода.

Теди насочи поглед към тялото й. Очите му се разшириха при вида на големите й, бели гърди с едри, червени като малини зърна, поспряха се за миг върху твърдите й, налети бедра и жадно се приковаха върху гладко избръснатия хълм между тях. Изстена на глас, а след това се хвърли отгоре й, плъзгайки ръце по цялото й тяло.

Тифани се разсмя от удоволствие, но отново се опита да се изтръгне от прегръдките му.

— Чакай, Теди — задъхано прошепна тя. — Не тук. Хайде де отидем в спалнята.

Той я последва по износения линолеум, с който бе застлан кухненският под. Прекосиха малката трапезария и всекидневната, а след това поеха по коридора към една от двете спални. Теди съблече пуловера си още докато вървяха към спалнята. После събу каубойските си ботуши и ги захвърли на пода, разкопча колана, изхлузи дънките си и ги метна върху ботушите.

Тифани наблюдаваше, опиянена, високото му, стройно тяло и изваяните му мускули. Той по нищо не приличаше на останалите мъже, които познаваше. Теди беше изключително чистоплътен, невероятно рус и силен. Винаги беше в добра кондиция, макар да не се тъпчеше със стероиди. Повечето мъже, с които бе спала през последните няколко години — бяха толкова много, че вече им бе изпуснала края, — бяха шишкави бивши футболисти, мръсни рокери с увиснали бирени кореми, или непохватни и върлинести груби фермерски момчета и занаятчии, които не можеха да й доставят кой знае какво удоволствие. Освен това бе преспала с немалко от местните културисти и не можеше да отрече, че изваяните им тела й харесваха. Те обаче изглеждаха доволни по-скоро от себе си, отколкото от онова, което би могла да им предложи. Тифани често размишляваше, че за повечето мъже в живота й важеше старата приказка: Бам, бам, мерси, мадам. С тази разлика, че повечето от тях забравяха дори да й благодарят. Истински добрите любовници — онези, които искаха да доставят удоволствие не само на себе си, но и на нея — се брояха на пръстите на едната й ръка.

Теди обаче беше напълно различен. Продължи да го наблюдава, запленена от красотата му. Той понечи да свали шортите си, но тя бързо вдигна ръка, за да го възпре. После се приближи и коленичи пред него. Започна бавно да събува шортите му с дългите си, увенчани с розов маникюр пръсти. Само за миг вдигна благоговеещ поглед към лицето му, а след това сведе очи към очакваната награда между краката му.

Когато членът му изскокна на свобода, тя го докосна с език и продължи да го ближе нежно и с много любов. Ръцете й също не бездействаха и постепенно смъкнаха шортите му чак до пода. Той пристъпи, за да се освободи от тях, хвана главата й с ръце и започна да я движи напред-назад, насочвайки я към фалоса си, който с всеки изминал миг ставаше все по-голям. Тифани го пое между устните си, налапа го почти целия, а след това започна да го смучи с ненаситна страст.

— А-а-а… — промълви Теди, задвижил тяло в бесния й ритъм. — Тиф, ако продължаваш така, ще свърша.

Тя веднага се отдръпна, изправи се и го погледна. Теди се присегна, хвана гърдите й с ръце и започна да ги гали и да мачка зърната им между пръстите си. Тифани се задъха от удоволствие, притисна се към него и посегна към члена му. Теди плъзна ръка между бедрата й, погали мекото й, гладко избръснато хълмче и, възбуден от допира на голата й кожа, бавно пъхна пръст дълбоко в нея, опиянен от влажната й топлина.

Тифани потрепери и проплака от удоволствие.

— О, моля те, Теди. Умолявам те……

Неспособен да се въздържа повече, Теди я бутна върху леглото и се отпусна отгоре й. Тя разтвори широко крака, за да го приеме в себе си. И двамата бяха полудели от желание. Теди проникна дълбоко в утробата й и започна да я язди като обладан от зъл дух. Тифани, повдигнала бедра, с все сила се притискаше към него. Всичко свърши почти толкова бързо колкото бе започнало. Теди изрева като ранено животно, а Тифани заизвива тяло под неговото, изпищя от неописуем екстаз и обви крака около кръста му, разтърсена от вълните на бурния оргазъм.

Теди се стовари изнемощял отгоре й. След малко се претърколи по гръб на леглото, опитвайки се отчаяно да си поеме дъх. Когато най-сетне успя да проговори, Тифани се обърна на една страна и го целуна по бузата.

— Можеш ли да останеш малко повече? — попита тя.

— Около час — отвърна Теди и я погледна. — Защо? Да не би да си намислила нещо специално?

Тифани се засмя похотливо.

— Може би — отвърна тя. Седна в леглото с гръб към него и спусна крака към пода. Протегна ръка към съседното шкафче, отвори едно чекмедже и затършува из него. Когато отново се извърна към Теди, в ръката й проблясваше малко стъклено шишенце, пълно с бял прах. На капачката му бе закрепена метална лъжичка.

— Виж какво имам тук — рече тя и протегна ръка.

Погледът на Теди мигновено бе привлечен от белия прах в шишенцето.

— Уха, скъпа! — възкликна той и седна в леглото. — Ти какво? Да не си спечелила от лотарията?

Кафявите очи на Тифани палаво заблестяха.

— Нещо такова.

— Хайде, кажи ми — настоя той. — Откъде го взе? Зная, че това не идва от моите запаси.

Тя се излегна на леглото и го погледна право в очите.

— Едно малко птиче ми го даде — отново избегна отговора тя.

— Стига, Тиф — опита се да я придума той. — И къде стана това?

— Нали помниш онзи бар, в който работех преди?

Той кимна утвърдително. Ставаше дума за местен бардак, посещавай от любители на забавленията на възраст между двадесет и четиридесет години. Повечето от тях бяха разведени, или в процес на развод, и обикновено работеха почасово.

— Ами, миналата вечер минах оттам, за да изпия едно питие. Та там попаднах на един стар познат — беше редовен клиент по времето, когато работех там — и той ми го даде.

— Искаш да кажеш, че ти го подари? Просто ей така! — недоверчиво възкликна той.

Тифани го изгледа за момент.

— И защо не? — учуди се тя. — Двамата с него сме приятели. Нали разбираш? Теди, ти не ревнуваш, нали?

— Не — заяви той и се излегна на леглото до нея. — Ама че глупост! Защо да ревнувам?

— О, не зная — с престорена срамежливост прошепна тя. — Просто изведнъж сякаш изгуби настроение.

— Ти си луда, Тиф — възрази той. — Цялата тази работа ми се струва напълно безсмислена. Искаш да ме накараш да повярвам, че някакъв тип ти подарил кокаин на стойност няколкостотин долара? И не ми казвай, че не е поискал нищо в замяна.

— Аз пък искам да ти кажа, че грешиш — отвърна тя. — Въпросният приятел просто искаше да ми се отблагодари, тъй като на времето му доставях момичета. Освен това той е наркодилър и винаги разполага с много кокаин.

Очите на Теди весело заблестяха и той се разсмя.

— Ти познаваш някои много интересни хора, Тиф.

— Предполагам, че имаш право — съгласи се тя. Отново седна в леглото, развъртя капачката на шишенцето и загреба с лъжичката малко кокаин. — Искаш ли?

Теди се подпря на лакът. Тя поднесе лъжичката към носа му. Той смръкна дълбоко първо с едната, а след това и в другата ноздра. Вкусът на кокаина беше ужасен, като на лекарство, но Теди знаеше, че ще изпита неописуема наслада под въздействието му.

Излегна се по гръб, насочил поглед към Тифани, която също смръкна малко кокаин, а след това затвори шишенцето. После стана от леглото и се обърна към него.

— Веднага се връщам — рече тя и се запъти към банята.

Теди я изпрати с поглед. Изумително тяло, мислено възкликна той. Истински дар божи. Възбуждаше се само като я гледаше. Тифани винаги му доставяше истинска наслада, макар че не беше от най-умните жени, които познаваше. Всъщност, тя беше доста тъпичка. Но какво от това, по дяволите?

Тифани беше страхотна в леглото. Освен това си падаше по нетрадиционния секс. За него беше като забранен плод — беше с най-обикновен произход, носеше твърде силен грим и безвкусни разголени дрешки. Беше абсолютно неподходяща за човек като него, но иначе идеално задоволяваше всичките му прищевки. Вероятно Лидия е изглеждала по същия начин преди четиридесет години. Само дето Лидия беше умна. Като се изключи това… е, Тифани беше страхотна в леглото, а той очакваше от нея именно това.

Тифани се върна в спалнята. Големите я гърди подскачаха нагоре-надолу докато вървеше. Плъзна се в леглото до него и сложи ръка върху гърдите му.

— Толкова си мълчалив — отбеляза тя. — Да не си уморен, миличък?

— Имах доста тежък уикенд.

— А, така ли? Онази конската докторка май те е скъсала от чукане, а?

— Не — отвърна той раздразнен от факта, че Тифани намесва Валери в разговора им. Тя си легна рано снощи, защото й се наложи да работи почти през цялата нощ в събота. Всъщност, извикаха я в дома на твоя шеф.

Тя вдигна глава и го погледна.

— Шегуваш се. Наистина ли?

— Наистина.

— И какво ти разказа за него?

— Нищо — отвърна Теди. — Дори не го е видяла. Срещнала само онзи мускулестия откачалник, който работи за него.

— Господи — промълви тя и неволно потрепери. — Онзи тип е толкова странен. Плаши ме буквално до смърт. Всъщност, цялото имение ме изпълва със страх.

— Защо? — попита Теди, макар да не проявяваше кой знае какъв интерес. — Подобно отношение от твоя страна ми се струва доста глупаво.

— Изобщо не е глупаво! — възрази Тифани. — Работя на половин работен ден там още от деня, в който купиха имението. Конрад го купи преди три години, но се пренесе да живее в него едва миналата година. И знаеш ли какво? Аз все още не съм го виждала. Ако не се брои онзи път, в който ми се стори, че го видях да гледа през прозореца.

— И как изглежда? — лениво попита Теди. Постепенно започваше да усеща магическото въздействие на кокаина.

— Кой знае? — отвърна Тифани. — Аз просто видях някакъв мъж да стои пред прозореца. Сигурна съм, че не беше Санто. — Отново отпусна глава на възглавницата и прокара пръст по гърдите на Теди. — И знаеш ли какво още?

— Какво? — попита той, за да й угоди.

— Никога не съм влизала в къщата. Единственото място в цялото имение, което съм посещавала, е кабинета в конюшните. Онзи отвратителен Санто ръководи имението като някакъв нацист. Единствените хора, с които общувам там, са той и онзи ужасен старчок Хелмут. Понякога и жена му.

— Кой е този Хелмут?

— Хелмут Райнхарт — поясни тя. — Той и потайната му жена Герда живеят в къщата. Преместиха се тук веднага щом Конрад купи имението. Поне аз така мисля.

Зарови пръсти в косата на Теди.

— Хелмут е нещо като майстор и момче за всичко, а жена му е готвачка и икономка. И двамата се изключително мълчаливи. Понякога ми приличат на ходещи мъртъвци. Истински зомбита.

— Да — промърмори Теди, — но какво от това?

— Помисли малко, Теди — разпалено възкликна тя. — Виж само какви хора живеят там. Първо Санто, който прилича на някакъв смахнат гигант с гладко обръсната глава, обеци и мускулесто тяло, покрито с татуировки. После идва Конрад, който, поне що се отнася до мен, може да се окаже просто един призрак. Като капак на всичко са онези зомбирани дъртаци — Герда и Хелмут. Ти никога не си ходил там и затова не можеш да си представиш колко тягостна и потискаща с обстановката.

Замълча за момент и го погледна намръщено.

— Но знаеш ли кое е най-лошото? Те като че ли изобщо не ме забелязват. Нито един от тях. Като че ли за тях аз съм само един боклук, който от време на време им се изпречва на пътя.

— Не трябва да им обръщаш внимание, Тиф — посъветва я Теди, хвана ръката й и я премести надолу към слабините си. — Конрад вероятно управлява имението с железен юмрук. И вероятно не желае служителите му да се познават и да общуват помежду си. Вероятно е поредният богаташ, обхванат от болезнена параноя — заключи той и пъхна ръка между бедрата й.

— Всички говорят, че ти също си богат, Теди — отбеляза тя.

— А? Справям се нелошо. — Той се намръщи. — Е, със сигурност не съм толкова богат колкото онзи негодник. Но пък аз не продавам наркотици. Нито съм член на Мафията.

— Просто не мога да разбера защо е толкова потаен — отбеляза Тифани и погали втвърдения му пенис.

— Вероятно защото не иска да видиш всичките онези момиченца, които държи завързани в мазето — рече Теди и се ухили. — Всичките те стоят там долу по цял ден и по цяла нощ в очакване да изпълнят всяка негова прищявка.

Тифани се разсмя.

— Господи, много се съмнявам в това! Но мисля, че ти би искал точно това. — После изведнъж стисна пениса му.

— Ей! Внимавай — възкликна той. — Както знаеш, той не ми е само за един ден.

Тифани избухна в смях.

— Сериозно, Теди! Цялата настръхвам само като си помисля за онова място. И за всичките пари, които са вложени в него. През целия си живот не съм виждала такова нещо. Трудно ми е да си представя, че човек може да бъде толкова богат. Ами конете! Някои от тях струват цяло състояние. Но знаеш ли какво?

— Какво — дрезгаво попита Теди, възбуден до крайност и почти напълно загубил интерес към разговора.

— Нито веднъж не съм виждала Конрад да язди — заяви тя. — Всъщност, не съм виждала нито един от тях да язди.

— Вероятно не могат — заключи Теди и пъхна пръст дълбоко в нея. — Отглеждат конете като хоби. Пък и на кого толкова му пука за Конрад и конете му? — възкликна той. — Само погледни какво си имаме тука.

Тифани погледна надолу към слабините му и се изкикоти.

— Боже, ама ти наистина имаш право, Теди.

— Сигурен съм, че мога да те накарам да забравиш напълно за Конрад и за всичките откачалки, които живеят в онова имение, Тиф — прошепна той. Придърпа я към себе си и започна да я целува пламенно. Ръката му не спираше да се движи между бедрата й. — Много ми харесва, че си се обръснала, миличка — промълви Теди. — Гладката ти кожа страшно ме възбужда.

— Радвам се — откликна тя. — И мен ме възбужда.

— Но това е само началото.

— О, така ли? — попита тя и се притисна с все сила към него, напълно погълната от удоволствието на мига и изхвърлила от ума си всички мрачни мисли за Стоунлеър. — О, Теди — проплака тя, — караш ме да се чувствам толкова добре. Не мога да ти устоя.

— Нали точно това е целта, миличка — отвърна той и с все сила проникна дълбоко в нея.

— О, господи — задъхано промълви тя. — Такава съм късметлийка. Не мога да повярвам, че извадих такъв късмет с тебе…