Джудит Гулд
Сърце и душа (29)

17

Теди, с кипнала от кокаина кръв, хвърчеше по второкласния път със сребристия си ягуар. Изобщо не се притесняваше от предстоящия разговор с Маргьорит. Не и сега. Беше надрусан до козирката и имаше чувството, че е в състояние да завладее целия свят. Какво е за него един най-обикновен разговор с Маргьорит? — запита се той. Едно нищо! Абсолютно нищо. Пък и той винаги бе успявал да я омае с приказките си, нали така?

Тази вечер няма да е по-различно. Двамата с Маргьорит бяха от един дол дренки. Тя винаги го бе харесвала и от край време си мечтаеше той да й стане зет. Може би, помисли си Теди, може би бих могъл да стана нещо повече от това. В края на краищата, тя все още изглежда дяволски добре, а аз съм точно от типа мъже, които харесва.

Да, мислено възкликна той и зави по пътя към къщата й. Обзалагам се, че ще успея да я омая достатъчно, за да си легне с мен. Което пък моментално ще разреши всичките ми проблеми.

 

 

Маргьорит седеше начело на красиво подредената маса. Джейми бе седнал точно срещу нея, а Теди се бе настанил от дясната й страна. Храната беше обикновена, но вкусна и изящно поднесена. Менюто включваше прясна салата от зеленчуци, сьомга със сос от копър и лимон, дребни млади картофки и агнешка яхния с фасул. Теди обаче само ровеше из порцията си, местеше я насам-натам из чинията сякаш се надяваше, че тя ще изчезне от само себе си и няма да му се наложи да я яде.

Големите дози кокаин бяха потиснали апетита му, а неочакваното присъствие на Джейми го унищожи напълно.

— Толкова се радвам, че намина, скъпи Теди — рече му Маргьорит. — Добре е, че си тук, защото се налага да поговорим.

Теди само кимна с глава.

Джейми го погледна от другия край на масата.

— Сигурно вече си разбрал, че двамата с Маргьорит изразихме желание парите ни да бъдат прехвърлени отново в инвестиционната компания на Докъринг Уейнрайт.

— Да, зная — отвърна Теди. — И точно затова реших, че трябва да поговоря с Маргьорит. Моето лично мнение е, че много прибързвате. И двамата. Ако само ми дадете възможност да…

— Такава възможност вече ти бе дадена — прекъсна го Джейми.

— Точно така — додаде Маргьорит и насочи към Теди отрупания си с пръстени пръст. — И сега искам да зная какво стана с парите ми.

— Маргьорит, мога да обясня, ако… — започна Теди.

— Ами направи го Теди — отново го прекъсна Джейми. — Обясни ни какво стана с парите на Маргьорит. И с моите. И го направи веднага.

Теди захвърли всички преструвки, отказа се напълно от храната и остави на масата ножа и вилицата си. Едва си налагаше да стои неподвижно на стола си. Въздействието на кокаина бе отминало и той се чувстваше ужасно. Болеше го стомах, по лицето и шията му избиха едри капки пот. Целият му свят сякаш се сгромолясваше пред очите му. Чувстваше се толкова зле, че се уплаши да не повърне.

— Кажи ни, Теди — настоя Джейми. — Хайде, давай. Ако изобщо има нещо за обясняване. Хайде, чакаме.

Теди изобрази на лицето си престорена, макар и доста болезнена, усмивка и се опита да събере мислите си. Целият му живот зависеше от този момент. Трябваше някак си да успее да убеди тези хора, че те не само ще си получат парите обратно, ами и ще реализират добра печалба. Ясно съзнаваше, че алчността им е ключът към успеха му.

— Както вече знаете, напоследък пазарите са доста непостоянни — започна той. — Особено пък сферата на високите технологии…

— Да, да — сърдито го прекъсна Джейми. — Всеки идиот, който гледа Ен Би Си го знае.

— Ами… точно заради променливите пазари — продължи Теди, решил да им каже малка част от истината с надеждата да ги умилостиви — се наложи да прехвърлям пари от една сметка в друга. Нали разбирате… Колкото да покрия временните загуби. И…

— Къде са парите ни? — гневно изрева Джейми.

— Точно така. Къде са парите ни? — присъедини се към него Маргьорит. — Теди, престани с тези нелепи увертюри. Кажи ни онова, което ни интересува.

Сега вече и Теди се разгневи. Не беше свикнал да му крещят по този начин.

— Нямам намерение повече да седя тук спокойно и да търпя този тормоз! — яростно процеди той през здраво стиснатите си зъби. — Вие двамата за какви се мислите…

Теди долови някакво движение зад себе си. Забеляза, че Маргьорит и Джейми погледнаха в тази посока. Обърна се, проследил погледите им, и видя непосредствено зад себе си Докъринг Уейнрайт. До него стояха двама полицаи.

— Теди — обърна се към него Док. — Съжалявам, че се налага да правя това, но те съветвам да тръгнеш с тия господа, без да вдигаш излишен шум. Спести си унижението пред Маргьорит и Джейми.

— За какво, по дяволите, говориш, Док?

— Мисля, че и сам знаеш отговора на този въпрос — отвърна Док. — Днес проведохме много дълъг разговор с Лидия Парсънс, твоята секретарка. Всъщност, моля за извинение — твоята бивша секретарка. А тези господа са тук, за да те арестуват.

— Да ме арестуват? — изкрещя Теди. — Ти си се побъркал! И за какво? — Той рязко се изправи и се блъсна в масата. Порцелановите съдове, сребърните прибори и кристалните чаши тихичко издрънчаха. Теди се обърна и се запъти към вратата.

Полицаите мигновено застанаха от двете му страни, сграбчиха го за ръцете и не му позволиха да излезе от стаята. Теди се опита да се отскубне, но безуспешно. Кокаинът, под чието въздействие се чувстваше всемогъщ, отдавна вече бе престанал да действа, превръщайки го в напълно безпомощна развалина.

— Срещу теб ще бъдат повдигнати обвинения за незаконно присвояване и злоупотреба с парични средства, млади човече — информира го Док. — Освен това с огромно съжаление трябва да ти съобщя, че ще бъдеш съден и по други обвинения — за измама с ценни книжа и бог знае какво още. Изкашля се, за да прочисти гърлото си и продължи: — Господа, ако не възразявате, ще ви помоля да му прочетете правата отвън. Не бих искала госпожа Дьо ла Рошел да става свидетел на подобна сцена.

Полицаите закопчаха белезниците около китките на Теди и го поведоха навън.

— Ще си платиш за това, Док — извика Теди. — Ти също, Маргьорит. Всичките ще си платите. До един.

Когато полицаите най-после го изведоха от стаята, Док се обърна към Маргьорит.

— Щастлив съм да ти кажа, че, според мен, успяхме да спасим по-голямата част от парите ти, скъпа. — Премести поглед към Джейми. — Твоите също. Теди не разполагаше с достатъчно време, за да причини някакви сериозни щети.

Маргьорит се изправи, приближи се до възрастния мъж и хвана едната му ръка.

— Благодаря ти, Док — рече му тя. — Моля те да ми простиш загдето те изоставих. Постъпих много глупаво.

— Мисля, че дъщеря ти притежава изключително добри инстинкти, Маргьорит — отвърна той. — Няма да е зле за в бъдеще да се вслушваш в съветите й.

 

 

Валери и Уин седяха в малката зимна градина, а растенията около тях създаваха впечатлението за истинска гора. Огромни, посадени в саксии, палми, различни видове папрати, орхидеи, разцъфнали в най-различни цветове, гардении, камелии, лимонови и портокалови дръвчета… красотата и разнообразието им просто не подлежаха на описание. Тяхното прекрасно ухание се допълваше от екзотичния и неустоим аромат на горчив тамян, който гореше в четирите края на помещението.

Част от прозорците в зимната градина бяха от кристал и грееха в различни отблясъци на синьо, червено и бяло. От тавана висеше кристален полилей с тридесет и пет запалени свещи. Приглушената, но все пак невероятно силна светлина се отразяваше в стъклата на прозорците и в чашите от венецианско стъкло, сребърните прибори и изящния порцелан, подредени върху масата.

Мраморният под беше застлан с множество турски килими, които се застъпваха на места. Дори масата беше застлана с яркоцветен килим, който изглеждаше неописуемо красив.

Тази вечер наистина е специална, каза си Валери. Не си спомняше друг път да се е хранила, заобиколена от подобно великолепие. Красотата и разкошът на обстановката обаче имаха твърде земно и човешко излъчване, които правеха изживяването още по-вълнуващо и екзотично.

— Не мога да повярвам! — възкликна Уин, когато я посрещна на вратата. — Облечена си с мароканска рокля! Толкова е подходяща за предстоящата вечер. Направо съвършена!

— Просто ей така ли го казваш? — попита го тя. — Или се опитваш да ме накараш да се почувствам по-добре заради откачения си тоалет?

— Не, Вал — увери я той. — Казах го напълно сериозно. По-късно ще разбереш защо.

И тя бе разбрала. Заплануваната от Уин вечеря бе в стил Арабски нощи, а обстановката в прекрасната зимна градина я караше да се чувства като принцеса, попаднала във великолепните градини на някой арабски шейх. Килимите, тамянът, растенията и уханните им цветове, както и самата храна, представляваха истинско пиршество за сетивата. Менюто им включваше агнешка пържола с кускус, препържена дребна риба и всевъзможни вкусни сладкиши, някои от които бяха напоени с мед и поръсени с орехи.

Уин бе отишъл да донесе малко бренди, тъй като двамата решиха да пийнат по едно питие тук, преди да се преместят в библиотеката. Красивата зимна градина беше толкова омайна, че и на двамата им бе трудно да я напуснат. Решиха да изчакат докато свещите догорят и едва тогава да отидат в библиотеката, където, Валери беше сигурна в това, я очакваха нови наслади от по-различно естество.

Уин влезе в зимната градина, понесъл чашите с бренди в ръка. Изглеждаше невероятно привлекателен в своя многоцветен копринен смокинг. Дрехата бе изработена от разноцветни копринени ивици, зашити една за друга. Реверите и маншетите бяха от кадифе. През смях й бе обяснил, че майка му му купила тази дреха преди години от Париж. По всичко обаче личеше, че много обича този смокинг.

Подаде и брендито и седна на масата до нея.

— Наздраве — рече той.

— Наздраве — отвърна Вал. Двамата чукнаха чаши и отпиха от огнената течност.

— А сега — заговори Уин — остава само още дребно нещо, за да стане тази нощ наистина специална. И аз мисля, че моментът за него настъпи.

Валери го погледна в очите.

— Мисля, че вечерта вече е толкова специална, че не съм сигурна дали ще мога да понеса още нещо.

— Кой знае защо съм сигурен, че ще можеш да оцениш ето това малко нещо. — Уин пъхна ръка в джоба на смокинга и извади от там една малка кутийка.

Очите на Валери се разшириха от изненада. Мигновено си припомни една друга нощ, не толкова отдавна, в която Теди й поднесе годежния пръстен, но побърза да отпъди този спомен, защото не желаеше мислите за онази нощ да съсипят неописуемото удоволствие, и любов, които бе открила с Уин.

Той хвана едната й ръка и постави кутийката в нея.

— Това е за теб — рече й той. — Надявам се да ти хареса.

Валери погледна надолу към кутийка и я отвори без никакво колебание. Затаи дъх, изумена от красотата на пръстена, който заблестя пред очите й.

— О, Уин! — възкликна тя. — Никога не съм виждала нещо толкова красиво! Това е най-красивият пръстен, който съм виждала през живота си.

Извади го от кутийката и го сложи на пръста си. Сякаш беше правен за нея.

Уин седеше срещу нея, ухилен до ушите, и внимателно следеше всяко нейно изражение, всеки жест, всяка изречена думичка. Изпита неописуемо удоволствие, когато я видя да го вади от кутийката и да го слага на пръста си.

Валери се наведе към него, сложи ръце на раменете му и го целуна по устните.

— Благодаря ти, Уин. Обичам те!

— И аз те обичам — нежно отвърна той.

Продължиха да се целуват още малко, след което Уин се отдръпна.

— Дай да видя как изглежда на ръката ти — рече той.

Валери гордо изпъна ръка и показа пръстена като въртеше пръст насам-натам.

— Идеално подхожда на очите ми.

— Точно на това се надявах — отвърна той — и, повярвай ми, бяха необходими безброй телефонни разговори и разпращане на снимки на различни места, за да мога да открия диаманта, който смятах, че е най-подходящ за теб.

— Диамант! — възкликна тя. — Искаш да кажеш, че това не е смарагд?

Той поклати глава.

— Не, това е зелен диамант.

— А аз дори не знаех, че съществуват такива диаманти — невярващо промълви тя и отново се загледа в камъка.

— Е, докторе, остани при мен и ти гарантирам, че ще научиш още нови неща — обеща й Уин. Погледна я право в очите. Тя отвърна на погледа му. Наведе се и я целуна по устните и я обгърна със силните си ръце.

Валери въздъхна от щастие. Тръпка на вълнение разтърси тялото й, когато почувства допира на устните му и топлината на прегръдката му. Мога да остана така цял живот, помисли си тя и отвърна на целувките му. Притисната към топлото тяло и обсипана с любовта на мъжа, когото обичам.

Уин я погледна и се отдръпна.

— Ела с мен — тихо прошепна той и нежно я поведе към тапицирания с кадифе шезлонг, сгушен сред буйната зеленина в зимната градина. Положи я върху него сред омайващите аромати на екзотичните цветя, свали смокинга си и легна до нея. Взе я отново в прегръдките си и я привлече близо до себе си. Ръцете му с любов се плъзнаха по тялото й, устните му потърсиха нейните.

Валери се изгуби напълно във водовъртежа от чувства, предизвикани от допира на силното му и мъжествено тяло. Ненатрапчивият, но изкусителен аромат, който излъчваше тялото му, я възбуждаше по-силно от уханието на хилядите цветя около тях. Устните му останаха дълго върху нейните, а тя вдигна ръце и започна бавно и нежно да милва тялото му, копнееща тази близост да продължи вечно.

Уин премести устни върху шията й, обсипа я с пламенни целувки и се плъзна надолу към цепката между гърдите й. Вдиша с пълни гърди сладкия й женствен аромат, а Валери почувства, че сърцето й се преизпълва с удоволствие, страст и любов към този мъж, който с всеки свой жест засилваше желанието й да го притежава.

Уин вдигна глава и я погледна в очите.

— Хайде да се съблечем — предложи той.

Валери кимна, неспособна да прикрие щастливата усмивка на нетърпеливо очакване.

Уин се изправи и й подаде ръка. Тя я пое и той й помогна да стане и да се изправи до него. Само за няколко кратки мига успя да свали дрехите й и да ги остави върху един стол. После съблече и своите и ги сложи отгоре. Застанаха един срещу друг, неспособни да откъснат погледи от великолепието на голите си тела.

Уин плъзна пръсти по раменете и надолу по ръцете й. След това започна да очертава кръгове около гърдите й. Валери затаи дъх и пристъпи към него сякаш изпитваше потребност от силата и подкрепата му. Истината обаче бе друга — тя просто не можеше нито миг повече да стои далеч от него. Погали силните му рамене и гърди и плъзна ръце надолу към задника му, опиянена от топлата му и мускулеста плът. Почувства горещия дъх на Уин върху шията си, усети как мъжествеността му набъбва под милувките й.

Той я хвана за ръка и я положи на шезлонга. Застана над нея сякаш се канеше всеки момент да проникне в нея. Само че не го направи. Обходи с поглед цялото й тяло, сведе глава и погали с език втвърдените зърна на гърдите й. Валери протегна ръка към пулсиращия му член, погали го с върховете на пръстите и го обхвана с ръка. Уин простена задъхано, отпусна се върху нея, загубил битката с изгарящото го желание.

Валери обви ръце около него, когато той проникна в нея — бавно, нежно, наслаждавайки се на изкусителната топлина и на неустоимата сладост на огнените сокове на утробата й. Беше като зашеметена от силното му желание да я притежава, от пулсиращия му член дълбоко в нея, който сякаш я изпълваше цялата. Бавно задвижи тяло под неговото, копнееща за божествено сладкия оргазъм, който вече предвкусваше. Уин обаче продължи да се движи съвсем нежно и да се въздържа, опитвайки се да удължи колкото е възможно повече взаимната им наслада.

Валери се опита да овладее нетърпението си и да се концентрира върху сладостния екстаз, предизвикан от всяка негова ласка. Постара се да задържи неизбежното, но тялото й не издържа на бавните му тласъци и внезапно се сгърчи, разтърсено от поредица силни конвулсии. Валери попадна във водовъртежа на непознато до този момент удоволствие. Неизразимо щастие изпълни душата й. Тя извика силно и с все сила се притисна към Уин.

Силните контракции на тялото й направиха желанието на Уин неудържимо. Той се отдръпна назад, поколеба се за миг, а след това, само с едно силно и страстно движение, изригна дълбоко в нея. Тялото му се разтърси неконтролируемо, от гърлото му се изтръгна задавено стенание.

Останал без дъх, се отпусна отгоре й, но продължи да я милва ненаситно и да обсипва тялото й с целувки.

— Аз… обичам те… Вал — задъхано промълви той. — Обичам те… толкова много.

— И… аз те обичам — отвърна тя, притиснала се силно към него.

Няколко минути лежаха мълчаливо, опитвайки се да нормализират дишането си. Най-накрая Уин се отдръпна и легна до нея, преметнал ръка през раменете й.

— Казах ли ти, че те обичам? — попита той.

— Да — отвърна Вал. — Но можеш да ми го казваш толкова често, колкото желаеш…, ако и аз мога да правя същото.

— Имаш позволението ми — отвърна той и леко ухапа ухото й. — И насърчението ми.

— Обичам те, Уин!

— О, докторе — промълви той и я целуна с неизразима нежност. — Не мога да повярвам, че мога да съм толкова щастлив.

Прегърна я, но само след миг се отдръпна и се вгледа в очите й.

— Мисля, че е време да се оттеглим в библиотеката.

— И трябва да го направим веднага, иначе изобщо няма да стигнем до там.

— Права си — през смях се съгласи той.

Двамата се изправиха. Уин се зае да изгаси горящите свещи, след което двамата се облякоха и напуснаха великолепната зимна градина.

Валери се спря на вратата и се огледа, опитвайки да запомни всеки детайл и всяка подробност. Това беше най-специалната нощ в живота ми, помисли си тя. И тя се случи тук, в тази прекрасна и изпълнена с магическо очарование стая.

 

 

— Семейство Райнхарт не забелязаха нищо — рече Санто. — В къщата им не свети, което означава, че са вече в леглото. Те винаги си лягат много рано.

— Помня — отвърна Ариел. — Двамата скапаняци заспиват още щом залезе слънцето.

Двамата седяха на канапето в къщата му, а на масичката пред тях бяха сервирани питиетата им.

— Значи никой не знае, че сме влезли в имението? — попита Ариел.

Санто кимна утвърдително.

— Малко вероятно е Уин или докторката да са забелязали колата, но, дори и да са я видели, вероятно са си мислили, че аз съм решил да я взема, за да се прибера у дома им.

— Ами онези видеокамери, за които спомена?

— Много е просто — обясни Санто. — Камерите ме снимаха да излизам сам, а след това ме заснеха да влизам. Пак сам, тъй като ти беше скрита на пода. След като Уин умре, ще ме заснемат отново на излизане. Пак сам, защото ти ще се скриеш отново. Бих могъл да манипулирам записите и да направя така, че полицаите да си помислят, че съм бил извън имението по време на убийството. Просто ще подменя видеозаписа, на който са записани връщането ми в имението и повторното му напускане. Ще трябва да си поиграя малко с таймерите и да направя така, че записът да изглежда непрекъснат, тъй като часът се отпечатва върху всеки филм. Бих могъл да изтрия всички записи, с изключение на онзи, регистрирал излизането ми от имението, за да те взема. Така ще излезе, че съм прекарал цялата нощ в града. Познавам едно момиче, което ще ми позволи да остана при нея и ще свидетелства, че съм бил там през цялата нощ.

Замълча за момент и отпи от питието си.

— Така че разполагаме с няколко възможности. Всичко зависи от това как ще решим да действаме.

— На мен ми изглежда прекалено сложно — отвърна Ариел. — Ще се наложи да останеш тук, за да настроиш таймерите и да смениш видеозаписите.

Санто кимна с глава.

— Точно така — съгласи се той. — Точно заради това май ще трябва да изтръгнем шибаните камери на излизане от имението. Ще ги вземем с нас, а след това ще се отървем от тях. Ще прекарам една страстна нощ в града и утре сутринта ще се прибера в имението. И ще бъда шокиран до смърт от нещастието, случило се в мое отсъствие.

— Харесва ми — подхвърли Ариел. — Този план е много по-прост и лесно изпълним. — Дръпна от пуретата и издуха струйка дим към тавана. После се обърна и погледна към Санто. — И как точно смяташ да го направиш?

— Ще ти покажа — каза той. Изправи се, влезе в спалнята и след малко излезе от там с мръсна на вид бяла хавлия в едната ръка. Седна до Ариел, разгъна хавлията и й показа скрития вътре пистолет — черен, покрит със смазка и заплашителен.

— Това е Смит &Уесън. 22-ри калибър — поясни той — Със заглушител. Наричат го Хъш пъпи.

— Хъш пъпи — доволно повтори Ариел. Понечи да го докосне, но Санто сграбчи ръката й.

— Зареден е — предупреди я той. — Не бих искал да направим някоя грешка.

— Нямаш ли ми доверие? — попита тя.

— Не е това — увери я той. — Но с оръжията човек трябва да бъде много предпазлив.

Ариел като че ли се замисли, отпи от питието си и върна чашата на масата.

— Кога ще го направим? — попита тя.

— Всеки път, когато тя му гостува — отвърна Санто, — двамата се усамотяват в библиотеката. Уин буквално живее в тази стая, която има няколко високи френски прозореца. Ще изчакам още малко, за да им отпусна достатъчно време да приключат с вечерята и да слязат в библиотеката. След това ще се промъкна до къщата и ще изчакам отвън подходящия момент. Жалко, че Уин сподели с докторката, че е спрял инжекциите. С опиатите щеше да стане много по-лесно. А сега ще се наложи да се погрижа и за двамата.

— Искам да гледам — заяви Ариел.

— Вече говорихме за това в мотела — напомни й Санто. — Ти си тук, за да вземеш нещата в свои ръце, ако случайно бъда ранен. Ако това се случи, ти ще трябва да ни измъкнеш от тук. Мисля, че мога да взема видеокамерите, но ти ще трябва да шофираш.

— Санто! — извика тя. — Какво ще стане, ако бъдеш сериозно ранен и изпаднеш в безсъзнание? Какво ще правим тогава? Аз няма да мога да те преместя, а ти няма да успееш да се справиш с камерите.

— Вече обсъждахме всичко това, Ариел — отново й напомни той. — Нищо подобно няма да се случи. Ония двамата ще бъдат чудесни мишени, осветени от лампите в библиотеката. А аз ще бъда отвън. Освен това стрелям отлично. Пък и моментът е особено подходящ. Хората ще си помисля, че опитът да бъдат отровени конете и убийството са дело на един и същи човек. Няма как да се провалим в тази ситуация.

Тя обаче очевидно продължаваше да се притеснява.

— Ако нещо се случи с мен, което е малко вероятно продължи той, — ти ще трябва да вземеш рейндж роувъра и да се махнеш от тук по най-бързия начин. Покрий главата си с хавлия, когато минаваш през портата, за да скриеш лицето си от камерите. След това накарай Лоло да ти помогне да се отървеш от колата.

Ариел загаси пуретата в пепелника.

— И въпреки това много бих искала да гледам как го правиш — заяви тя. — Искам да видя как убиваш Уин и новата му приятелка.

— Трябва да останеш тук — категорично заяви той. — И да си готова за тръгване. Това е от изключително значение за плана ми. — Обви мощната си ръка около раменете й и я привлече към себе си. — Хайде, Ариел, най-после ще получиш онова, което винаги си желала. Всичките пари на Уин. И мен.

Тя го целуна страстно по устните.

— Имаш право, Санто — отстъпи тя. — Планът ще проработи без засечка и аз ще получа всичко, което искам.

 

 

Уин и Валери влязоха в библиотеката, хванати за ръце, където, както обикновено, бяха посрещнати от ирландските хрътки, които веднага скочиха и се спуснаха към тях, за да ги близнат и да получат полагащите им се ласки.

Валери веднага се зае да милва кучетата, като се опитваше да раздели вниманието си по равно между четирите. Само че тази вечер много внимаваше да позволи на всяко едно от кучетата да близне диаманта на новия й пръстен.

— Видя ли това? — попита тя и вдигна поглед към Уин. — Те веднага разбраха, че пръстенът е нов и че трябва да го близнат за късмет.

Той я погледна и й се усмихна с любов.

— Ти винаги мислиш за всичко, нали?

— Опитвам се — отвърна тя.

— Смятам да пусна малко музика — обяви Уин. — Някакви предпочитания?

— Не. Ще се доверя на твоя вкус.

Кучетата се успокоиха и се върнаха по местата си. Валери тръгна да се разхожда из стаята. От време на време се спираше да погледне някоя книга, картина или бронзова фигурка. Вземаше изящните предмети в ръка, разглеждаше ги и ги връщаше по местата им. На една от лавиците зърна няколко кожени кутии с отворени капаци. Вътре, в специални гнезда, застлани с атлаз, лежаха лъскави пистолети с фантастично красиви орнаменти. Валери извади един от тях и го погледна отблизо. Оръжието беше украсено с невероятно красиви орнаменти от злато, сребро и бронз. Никога преди не бе виждала такива оръжия. Освен, може би, в някои от старите каталози на баща й, в които се излагаха предмети от големите аукционни къщи.

— Внимавай! — обади се Уин, който се ровеше из компактдисковете в другия край на стаята. — Някои от пистолетите са заредени.

— Те са изключително красиви.

— Бяха на баща ми — обясни Уин. — Няма да повярваш колко струват днес тези оръжия.

— Използвал ли си ги някога? — попита Валери и върна пистолета на мястото му.

— Разбира се — отвърна той. — Когато бях момче, татко често ме извеждаше сред природата, за да ми даде възможност да стрелям. Винаги обаче стреляхме по неподвижни мишени. Татко никога не е ловувал. Аз също.

— Обзалагам се, че си точен стрелец — подхвърли тя.

— Не колкото татко, но доста приличен все пак. — Уин сложи един диск в уредбата и натисна копчето.

Стаята внезапно се изпълни с мелодична инструментална музика.

— Уха! — възкликна той. — Така е твърде силно. — Регулира звука, взе чашата си с бренди и се приближи до електрическия ключ на една от стените. Загаси големия полилей, като остави да светят само лампите над картините, настолната лампа на работното му бюро и две от лампите върху масичките за кафе. Настани се на едно от големите канапета и отправи поглед към Валери.

— Какво е това? — попита тя. — Говоря за музиката. — После взе още един пистолет, за да го разгледа отблизо.

— Испанска ренесансова музика — отвърна Уин. — От шестнадесети век. Обичам да я слушам точно в тази стая.

— Много е… завладяваща — отбеляза тя. — Красива. — Върна пистолета на мястото му, приближи се до канапето и седна до Уин. Протегна ръка пред себе си и се загледа в пръстена с доволна усмивка. — Също като него. — Наведе се към Уин и го целуна.

Уин остави чашата с бренди на масата и я прегърна. Устните им се срещнаха в страстна и пламенна целувка, а ръцете им се заеха ненаситно да изследват телата им. Последваха мигове на безвремие, в които двамата забравиха напълно за света, който ги заобикаля. Погълнати изцяло от себе си, те се пренесоха в свой собствен рай. Страстното желание сякаш запали трескави огньове в душите им и те потръпнаха целите, останали без дъх.

Валери се отдръпна неохотно и го погледна в очите.

— Ей…, сега се връщам — шепнешком промълви тя. — Искам малко да се поосвежа.

— Побързай — подкани я Уин. — Ще те чакам.

Тя се изправи, наведе се и го целуна по върха на главата. После прекоси ръчно изработения килим, мина по коридора между два големи библиотечни шкафа и се запъти към най-близката баня, нетърпелива час по-скоро да се върне в любвеобилните му прегръдки.

 

 

Самотната фигура, облечена в черно бе наблюдавала Валери и Уин през големите прозорци на зимната градина, проклинайки цветното кристално стъкло, което пречеше на добрата видимост. Неспособна да отдели поглед от тях, бе видяла Уин да й дава пръстена и да го слага на пръста й. Видяла ги бе как се любят като необуздани тийнейджъри. Преместила се бе заедно с тях и бе продължила да ги наблюдава през бинокъла от мястото си отвъд терасата. Видяла бе Уин да обикаля из библиотеката и да се занимава с компактдисковете и уредбата. Видяла бе Валери да разглежда старинните пистолети. С отвращение бе изгледала сцената на канапето.

После бе видяла Валери да се изправя и да излиза от библиотеката.

Сега! Време е!

Черната фигура се приведе надолу и буквално на четири крака претича през терасата. После нахлу през отворения френски прозорец и се изправи.

А след това:

Бам!

Бам!

Бам!

Бам!

Четирите кучета мигновено се отпуснаха неподвижно, приспани мигновено от стреличките със силен транквилизатор.

Уин, застанал непосредствено до уредбата, долови някакво странно припукване, извисило се над музиката. Обърна се и ужасено се вгледа в облечената в черно фигура.

— Дафни…? — започна той.

Бум! Малкият Хеклер&Кох, снабден с качествен заглушител, издаде приглушен звук, който почти не се чу на фона на музиката.

Той отскочи назад с уголемени от ужас очи, а след това падна на пода. От главата му бликна кръв.

Точно в този момент Валери влезе в стаята. Скрита в прохода между двата шкафа, тя надникна в голямата стая и едва не извика от ужас. В следващия момент обаче се овладя, стисна устни, за да не издаде неволно някой звук, приведе се и се спусна към шкафа с пистолетите. Протегна нагоре ръка и извади първия пистолет, попаднал под разтрепераните й пръсти. После се изправи, готова да стреля.

 

 

Той претича през терасата и видя нечия фигура, застанала пред отворения френски прозорец. Ухили се доволно. Фасулска работа, мислено възкликна той. Най-напред нея, а след това — него.

Натисна спусъка и в този момент се разнесоха изстрели. Неговият Смит&Уесън беше със заглушител. Какво става, по дяволите? Нямаше отговор на този въпрос, но видя тялото да пада. Уцелих докторката. Сега трябва да се погрижа за него. Пристъпи по-близо и се огледа за Конрад, но не го видя никъде. Къде е той? И тогава видя тялото на Уин, проснато на пода. Какво става? Нямаше обаче време за повече размишления. Онези изстрели… Трябва да се маха оттук.

Валери стоеше, стиснала в ръка тежкия старинен пистолет, разтреперана от главата до петите. Ушите й пищяха от изстрелите, които бе произвела. Дори от разстоянието, на което се намираше, виждаше, че Уин е мъртъв. Тялото му лежеше неподвижно пред големия шкаф от орехово дърво, в който се намираше компактдиск плеъра. Очите му бяха широко отворени, но в тях не се забелязваха признаци на живот.

Валери се приближи до другото тяло. Тялото на човека, когото бе застреляла. Погледна надолу.

Мили боже! Дафни Колинс.

Защо? — запита се тя, приковала поглед в тялото. Двете с нея бяхме приятелки, нали?

Огледа се наоколо, изпаднала във вцепенение.

Кръв.

Навсякъде из стаята имаше кръв.

Валери стоеше над тялото — тялото на Дафни, напомни си тя — и го гледаше с абсолютно безразличие. Очите на Дафни, обикновено толкова блестящи и любознателни, сега изглеждаха студени като камък. И мъртви. Устните й, които се усмихваха толкова често, сега бяха напълно безцветни и изтънели. Русата й коса, заплетена и мръсна, висеше край лицето й и кичурите приличаха на змиите около главата на Медуза.

След една, продължила сякаш цяла вечност, минута, Валери пристъпи по-близо, коленичи до тялото и забеляла кръвта, напоила ръчно изработения килим. На дъбовия под, точно под главата на Дафни, се бе образувала малка локвичка с формата на бъбрек. До ноздрите й достигна характерния метален мирис на кръв. Валери обаче бе свикнала с него и не се отдръпна. Не потрепери дори. Не й стана лошо. Не се притесни, че може да припадне. Самообладанието й беше желязно.

Присегна се и хвана окървавената ръка на Дафни. Държа я цели две минути, опитвайки се да долови пулс. Пулс нямаше. Не че Валери бе очаквала нещо друго. През живота си безброй пъти се бе сблъсквала със смъртта и съзнаваше, че усилията й са напразни. Въпреки това, съсредоточила се максимално, продължи да търси пулс. Сякаш се опитваше с усилие на волята да възвърне сърдечния ритъм в безжизненото тяло на жената пред себе си. След още няколко минути се отказа. Внимателно пусна ръката на пода и се изправи.

Нямаше никакво съмнение, че Дафни е мъртва.

Мъртва, безчувствено повтори тя. Беше напълно вцепенена и функционираше като зомби, задвижвано от устройство с дистанционно управление. На лицето й бе застинало непроницаемо изражение. Устните й не изразяваха страх, ужас или пък тъга. Очите й бяха сухи. Никакви сълзи на разкаяние или скръб. Лицето й беше толкова спокойно, че всеки случаен наблюдател би я помислил за изваяна от лед.

Валери се приближи до бюрото, вдигна телефонната слушалка и с нетрепваща ръка избра някакъв телефонен номер. От другата страна вдигнаха веднага и тя заговори с равен и овладян глас:

— Обажда се Валери Рошел. Току-що убих човек.