Джудит Гулд
Сърце и душа (28)

16.

Теди седеше на голямото легло и се взираше в Тифани, която лежеше до него. Очите й бяха пълни със сълзи, а лицето й бе разкривено от тревога. Дългата й къдрава коса — продукт на многократни некадърни подстригвания, боядисвания, избелвания и къдрения — какъв ли е истинският й цвят? — запита се той — лежеше разбъркана около лицето й.

Той хвана едната й ръка и я задържа в своята, загледан в простите златни и сребърни пръстени, с които бяха отрупани пръстите й. Лакът върху изкуствените й нокти бе започнал да се бели, а гривните, които подрънкваха на китката на ръката й, бяха надраскани и разкривени от дългото носене.

Тифани отблъскваше всеки негов опит да я люби с енергично тръсване на глава, след което проплакваше:

— Не още, Теди. Не още. Първо трябва да поговорим.

— Ами да говорим тогава, скъпа — подканяше я той, но до този момент тя не бе успяла да каже нито дума.

Търпението на Теди започваше да се изчерпва. Мамка му, помисли си той, ама това е направо нелепо! Вече бе изсмъркал няколко линийки кокаин. Крайно време беше да се залавя за работа. Налагаше се да я накара да се разприказва.

— Започвам да се тревожа за теб — рече й той. — Няма ли най-сетне да ми кажеш какво става?

— Ами… — бавно заговори тя, най-сетне откликнала на очевидната му загриженост — има един въпрос, който бих искала да обсъдим.

— Добре — съгласи се Теди и я прегърна през раменете.

— Ами-и — отново запелтечи тя, свела поглед към скута си. После се поизправи и го погледна. — Ти ми каза, че онези хапчета няма да наранят никого. Хапчетата, които ми даде за конете.

Теди замълча за момент, като се питаше какъв ли е поредният абсурд, който се кани да му сервира.

— Точно така — отвърна той. — Те не могат да наранят никого.

— Ами… аз вече не съм толкова сигурна. И затова те помолих да дойдеш тук. После ми се обади Санто и ми каза, че в конюшнята цари истинска лудница. — Замълча за момент, преди да продължи. — Те… анализират кръвта на конете, а също и онова хапче, което съм изпуснала.

Теди я зяпна с отворена уста.

— Изпуснала си хапче? — попита той.

Тифани кимна утвърдително.

— Да, но това е без значение, Теди — бързо продължи тя, — защото те, и без друго, изследват кръвта на животните. Санто ми каза, че конете в имението струват милиони долари и че смятат да се обадят в полицията. Каза ми още, че много съм загазила, тъй като съм била единственият човек, който днес след обяд е бил там.

— Глупости! — грубо възкликна Теди. — Няма как да докажат, че си била ти.

— Зная това — съгласи се тя. — Мога да им кажа, че на обяд съм отишла да си купя сандвич — което си е самата истина — и през това време всеки е могъл да влезе при конете и да им подхвърли хапчетата. — Погледна Теди и очите й проблеснаха студено. — Или пък… мога да им кажа, че ти си ми дал хапчетата и си ме накарал да ги дам на животните, защото си искал да си отмъстиш на господин Конрад и на онази ветеринарна лекарка, която те заряза заради него.

Теди стреснато я погледна, забеляза пресметливия поглед в очите й и осъзна, че тя изобщо не се шегува. Ще го направи, помисли си той. След всичко, което съм сторил за нея, кучката ще ме обвини, само и само да не опере пешкира сама.

И тогава внезапно го осени истинско прозрение. Никой никога не ни е виждал заедно, помисли си той. Никой не подозираше, че двамата с Тифани се познаваме. Освен ако…

— Тиф? — спокойно я попита той — Не си казвала на никой друг за случилото се в конюшнята, нали?

Тя поклати глава.

— Не, Теди, не съм — отвърна тя. — Да не ме мислиш за луда?

Той се усмихна.

— Умно момиче.

— Някои от приятелките ми обаче знаят, че се виждам с теб. Разказвала съм им всичко за нас двамата.

Усмивката на лицето му помръкна. Дали лъже? — запита се той. И тогава внезапно проумя, че Тифани говори самата истина. Сигурно цяло лято се бе фукала пред приятелките си. Разказвала им бе как се чука с богатия собственик на къщата й. С Теди де Морни. В резултат на което получава отстъпка в наема и безплатна дрога.

Как, по дяволите, ще оправя тази бъркотия? — запита се той. После взе решение. Сега ще й каже да не се тревожи, защото той ще се погрижи за всичко, а по-късно вечерта ще се върне отново при нея. Ще дойда след срещата с Маргьорит, помисли си той. Може да й донеса нещо наистина специално, за да се уверя, че алчната Тиф си е получила своя дял. Че и отгоре. Наистина беше моя наемателка, ще каже на ченгетата. Но нямам никаква представа защо би натровила нечии коне. Беше хубаво момиче. Жалко, че трябваше да си отиде по този начин от свръхдоза…

 

 

Наближаваше седем часа, но Вал и Уин, след дългото им бдение в конюшнята, се бяха разбрали да вечерят по-късно. Повечето от конете бяха започнали да се успокояват, но имаше няколко, които все още изглеждаха силно уплашени. Техният страх обаче изнервяше и останалите. Можеха да минат часове преди животните да възвърнат нормалното си поведение. Всичко зависеше от веществото, което бяха погълнали.

Вал бе позвънила в полицията, за да докладва за случилото се. Те веднага се озоваха, направиха оглед на конюшнята и разговаряха с нея и Уин. Валери им разказа за отравянето на Ноа и за смъртта на Хайдън. Увери ги, че ще им позвъни веднага щом получи резултатите от лабораторния анализ на кръвната проба и на намереното хапче. Неохотно ги информира, че единственият човек, който й има зъб и би искал да й отмъсти, е Теди де Морни.

Санто им съобщи името и адреса на Тифани. Полицаите обещаха да я разпитат веднага. А също и Теди. Най-накрая, някъде около шест часа, след като полицаите си тръгнаха, Вал се съгласи да се прибере у дома, за да се преоблече и да провери как е Елвис, след което да се върне отново в имението, за да вечеря с Уин. Той я бе предупредил, че тази вечер Санто и семейство Райнхарт също ще бъдат в Стоунлеър и бе изтъкнал, че ще могат да разчитат и на тяхната помощ, ако възникне някакъв проблем.

Валери приключи набързо с банята, гримира се, разреса косата си и започна да рови из гардероба си, ядосана, че не може да намери какво да облече. Отстъпи крачка назад и разгледа дрехите в гардероба, обмисляйки различните възможности и проклинайки се загдето не бе отделила време да си купи повече дрехи при последното си посещение в Ню Йорк.

Уин бе споменал, че вечерята тази вечер ще бъде специална и тя държеше да изглежда наистина добре.

Избута с ръка закачалките и започна да разглежда роклите, окачени на тях. И тогава погледът й бе привлечен от една стара рокля, която си бе купила по време на пътуване до Танжер преди години. Беше толкова отдавна, че напълно бе забравила за нея. Извади я от гардероба и я вдигна пред себе си.

Съвършено, с усмивка си помисли тя. На Уин със сигурност много ще му хареса. Особено след като му разкажа как се пазарих за нея. Роклята, дълга до глезените, беше изработена от фина бяла материя. Бродерия от истинско злато красеше бието около врата и предниците, дългите ръкави и подгъва. Двете предници се закопчаваха с малки златни шнурчета.

Валери я навлече през главата си, завърза три от четирите шнура и застана пред огледалото. Наистина е съвършена, помисли си тя, доволна от находката. Роклята е подходяща за лятото и е много секси. Освен това има екзотична кройка и, макар и официална на вид, създава впечатление на елегантна небрежност.

Ако успее сега да намери и златистите сандали, които носеше с тази рокля, всичко щеше да бъде наред. Зарови се отново в гардероба и се разрови из купчината от обувки, струпана на пода. Voila! Ето ги и тях! Малко прашнички наистина, но иначе напълно подходящи за вечерта.

Валери ги занесе в кухнята, избърса ги с влажна хартиена кърпа и ги подсуши. Обу ги и установи, че все още й стават. Е, помисли си тя, ето че поне едно нещо днес се нареди както трябва.

Погледна към часовника, закачен на стената в кухнята. Седем без петнадесет. Ако побърза, ще стигне точно навреме. Отиде да нагледа Елвис и да се увери, че кучето има достатъчно храна и вода, след което грабна торбата и ключовете си. Провери дали е заключила задната врата, след което тръгна да излиза през входната врата, следвана по петите от Елвис.

Валери се обърна и го погали.

— Тази вечер ще закъснея, момчето ми — рече му тя. — А ти ще можеш да си поспиш на спокойствие. — После го погледна право в очите. — Освен това ти обещавам, че съвсем скоро ще те запозная с новия мъж в живота ми и с всичките му животни. — Прегърна го, изправи се и излезе, заключвайки вратата след себе си.

Запали джипа и пое по алеята пред къщата си, като не спираше да се пита какво ли е намислил Уин. Кое й е специалното на тази вечер? — зачуди се Вал. Дали не е поканил още някого? Вероятно не, защото той не се виждаше с никой друг. Или поне тя така смяташе. Изрично обаче я бе предупредил да се облече официално. Защо? Нямаше отговор на този въпрос. Дали всичко беше просто въпрос на етикет? Може би.

Валери излезе на пътя и настъпи газта. Нямаше търпение да стигне до Стоунлеър. Беше силно развълнувана и искаше час по-скоро да разбере какво точно бе имал предвид Уин, предупреждавайки я, че вечерта ще бъде специална.

 

 

Навън вече припадаше мрак, а мъжът и жената в голямата кола пътуваха бързо по пътя за Стоунлеър. Санто седеше зад волана на големия рейндж роувър на имението. Беше преценил, че няма да събуди никакво съмнение, ако някой случайно го забележеше при пристигането му в Стоунлеър. Което, само по себе си, беше малко вероятно. Вече бе решил, че спътницата му ще трябва да се смъкне на пода и да остане там докато той прибере колата в гаража на къщичката му.

Санто рядко използваше гаража. Обикновено изминаваше пеша разстоянието от конюшнята до дома си. Тази вечер обаче беше различна и той дори се бе погрижил да вземе със себе си устройството за дистанционно отваряне на вратата на гаража. Сезам, отвори се, мислено възкликна той. А след това се затвори и скрий колата от чужди погледи.

Ариел се возеше на предната седалка до него. Пушеше пурета след пурета и от време на време отпиваше от малката плоска бутилка от чисто сребро, която носеше в дамската си чанта. Изключителният й тоалет беше невероятно секси — прилепнала към тялото й невероятно къса пола, прозрачна блуза, разкопчана почти до кръста и разкриваща съвършените и гърди, сандали с високи и остри като игли токове. Санто не можеше да отрече въздействието, което този тоалет оказваше върху него. Беше също толкова провокативен, колкото и дрешките, с които се бе пременила по-рано през деня. Той, естествено, прекрасно разбираше, че Ариел е хищна акула, но пък не можеше да отрече, че е най-сексапилната акула, която бе срещал през живота си. Може би тя все пак имаше право, че двамата са страхотен екип.

— Почти стигнахме — рече й той.

— Значи искаш да се скрия веднага, така ли? — попита Ариел.

Той кимна с глава.

— Смъкни се чак долу на пода и не вдигай глава. Не бихме искали видеокамерите да уловят лицето ти.

Ариел отпи голяма глътка водка и послушно се плъзна на пода на рейндж роувъра. Сведе глава, но някак си успя да дръпне още няколко пъти от пуретата си, преди да я подаде на Санто, за да я загаси.

— Ще се наложи да останеш там не повече от няколко минути — успокои я той, протегна ръка и я погали по главата. — Само не се изправяй преди ти кажа.

— Не се притеснявай за мен — отвърна тя. — Добре съм.

Пред тях се появи пътят, който водеше към имението. Санто даде мигач и натисна спирачката, за да намали скоростта. Взе завоя и пред очите му се появи портата на Стоунлеър. Той спря пред таблото на алармената система и избра кода. Тази вечер видеокамерите му се струваха като враждебни очи, но това не го притесняваше особено. Знаеше, че няма как да заснемат Ариел.

Портата се отвори и Санто бързо навлезе в имението.

— Вътре сме — съобщи той… — Но ти не се изправяй още. Изчакай да прибера колата в моя гараж.

Ариел се размърда на пода.

— Побързай, моля те — оплака се тя. — Тази поза е доста унизителна за стила ми.

— По-късно ще се погрижа за схванатите ти крайници — обеща Санто.

— Обзалагам се, че ще го направиш — отвърна тя. — И изгарям от нетърпение.