Джудит Гулд
Сърце и душа (26)

14.

Колет седеше до кухненската маса и стискаше в набръчканата си ръка една подгизнала от сълзите й ленена кърпичка. Очите й бяха зачервени и подути от сълзите, които продължаваха да се стичат по лицето й.

Валери стоеше права, подпряла се леко на кухненския плот и я наблюдаваше с натежало от мъка сърце. Помисли си, че днес Колет изглежда много възрастна и необичайно притихнала. Тя се изкашля лекичко, за да прочисти гърлото си и я заговори:

— Колет, зная, че в момент като този е трудно да се вземат решения и не бих искала да ме помислиш за студена и жестокосърдечна. Трябва обаче да зная какво смяташ да правиш с него.

Колет вдигна глава и я погледна.

— О, скъпа — отвърна тя, — ти никога не би мота да бъдеш студена и жестокосърдечна. Аз… смятам да го погреба в градината и да отбележа гробчето му по някакъв начин, за да можем да го посещаваме от време на време. Какво ще кажеш?

— Мисля, че това е много добра идея — отвърна Валери. — Ще ти помогна да го погребеш.

— Не, Вал — категорично заяви Колет. — Не е нужно да го правиш. Мога да се справя и сама. Ще намеря някоя малка кутийка, ще го увия в нещо, ще го сложа в кутията и ще го заровя в градината.

— Сигурна ли си? — попита Вал. — Знаеш, че нямам нищо против да ти помогна. Аз също обичах Хайдън.

— Зная, скъпа, но ми се струва, че ще е по-добре, ако го направя сама. Ще бъдем само двамата с Хайдън. И може би Пъф Пъпи, ако се държи прилично. — Тя въздъхна тъжно. — Но най-напред ще разговарям с полицаите. Отдавна трябваше да им се обадя, но просто не можех да събера сили да го направя. Високо ценя помощта ти, Вал.

— Радвам се, че ми позволи да ги повикам — отвърна Валери. — Започвам вече да се плаша от случващото се напоследък. Особено пък като си помисля, че някой е проникнал в къщата ти с взлом, за да извърши пъкленото си дело.

Колет отново потрепери.

— О, само при мисълта за това — проплака тя — се чувствам толкова унизена… и някак си насилена, Вал.

— Съгласна съм, че убийството на Хайдън е било внимателно обмислено — отвърна Валери — но не смятам, че човекът, който го е извършил, те заплашва по никакъв начин.

Колет я погледна отново.

— Така ли смяташ наистина? Защото същото се е случило и с Еди, нали? Предполагам дори, че става дума за един и същи убиец. Човекът, посегнал на живота на Ноа е знаел съвсем точно какво прави. Същото се е случило и с Хайдън. — Гласът й прекъсна и тя замълча за миг преди да продължи: — Ужасява ме мисълта, че някой, който и да е той, би излял злобата и ненавистта си, предизвикани бог знае от кого или какво, върху две напълно невинни животинки.

Валери се приближи и нежно сложи ръка на рамото на Колет.

— Имам чувството. Колет, че мишените може изобщо да не сте вие двамата с Еди — тихо й рече тя.

Колет вдигна към нея мокрите си сини очи и я изгледа въпросително.

— Тогава кой е мишената, Вал? — попита тя.

Валери заобиколи масата и седна срещу Колет.

— Това, което ще ти кажа сега, може и да ти се стори налудничаво — започна тя, — но и Хайдън, и Ноа бяха мои пациенти. А ти и Еди сте мои добри приятели. Нито ти, нито Еди се сещате за човек, който да ви има зъб. — Замълча за момент и погледна Колет в очите. — Аз обаче се сещам за поне един човек, който иска да ми отмъсти.

Очите на Колет се разшириха тревожно. Тя уплашено притисна ръка към гърдите си.

— О, Вал, скъпа — проплака тя. — Не мислиш, че… но…

Валери само кимна с глава.

— О, това е толкова ужасно! — възкликна Колет. — Сигурна съм, че Теди не би могъл да извърши нещо толкова отвратително.

— Истината е, че изобщо не зная на какво е способен — отвърна Валери, — и сериозно разсъждавам върху възможността той да е убил и двете животни. Не се сещам за друг човек, който да иска да ми отмъсти и едновременно с това да познава както приятелите, така и пациентите ми.

— Смяташ ли да споделиш подозренията си с полицията? — попита Колет.

— Не съм съвсем сигурна — отвърна Валери и въздъхна уморено. — Никак не ми се иска да го правя, но пък, от друга страна, си давам сметка, че трябва да стигнем до дъното на тази история, Колет. Ако Теди няма нищо общо с тези престъпления, то тогава не би трябвало да му е трудно да го докаже. В същото време се ужасявам от мисълта, че би могъл да е напълно невинен. Представи си тогава как ще реагира, когато полицаите го извикат за разпит.

— Толкова е трудно да вземем правилно решение в подобен момент — отбеляза Колет. — Започвам вече да се чудя какво става с тези полицаи. Защо се бавят още?

— Би трябвало да пристигнат всеки момент — увери я Валери.

В този момент иззвъня клетъчният й телефон. Двете жени подскочиха от уплаха.

— Предполагам, че съм малко нервна — подхвърли Колет.

— Нищо чудно предвид обстоятелствата — отвърна Валери, свали телефона от колана на дънките си и го отвори.

— Валери Рошел — рече тя. Заслуша се и бавно се извърна, за да не позволи на Колет да види тревогата, изписала се на лицето й.

— Положението не изглежда никак добре — най-накрая рече тя, опитвайки се отчаяно да прикрие емоциите, предизвикани от съобщението на Уин.

Никак не й се искаше да тревожи допълнително Колет, която бе получила достатъчно ужасни новини за един ден.

— Изчакай малко, Уин — помоли го тя. — В момента се намирам в дома на приятелката ми Колет. Налага се да поговоря с нея за минутка — обясни и се обърна към Колет. — Колет, в Стоунлеър е възникнал спешен случай с един от конете. Имаш ли нещо против да останеш да изчакаш полицаите сама?

— Разбира се, че нямам, Вал — увери я Колет. — А ти отивай да се погрижиш за онзи кон. И без това не можеш да направиш вече каквото и да било за Хайдън. А и за мен също.

Валери отново заговори в телефона.

— Уин, веднага тръгвам към теб.

Прекъсна разговора, рязко затвори телефона и го закачи на колана си.

— Съжалявам, Колет — тихо рече тя. — Сигурна ли си, че ще можеш да се справиш с полицаите?

— Разбира се, че съм сигурна — отвърна Колет. — Аз може да съм стара, но все още не съм изглупяла.

— Не исках да кажа нищо подобно — оправда се Валери.

— Зная, скъпа. Зная. Просто днес съм малко по-докачлива. Прости ми. — Замълча за момент, а след това продължи: — Вал, мисля да не споменавам името на Теди пред полицаите. Може би само ще им подхвърля, че ти имаш някои идеи във връзка със случая и ще им предложа да се свържат с теб. Съгласна ли си?

— Мисля, че така ще е най-разумно, Колет. Никак не ми се иска да те оставям сама, но трябва вече да тръгвам.

— Ще се оправя — увери я Колет. — А сега тръгвай, защото имаш работа. О, защо не оставиш Елвис при мен? Тъкмо ще си правят компания с Пъф Пъни. Двамата се разбират много добре.

— Сигурна ли си? — попита Валери.

— Абсолютно — отвърна Колет.

Леко се целунаха по бузите и Валери преметна чантата си през рамо. Наведе се и погали Елвис.

— До скоро, Елвис — рече му тя. После се обърна и се затича към джипа.