Джудит Гулд
Сърце и душа (25)

12.

Колет се събуди от ярката слънчева светлина, която струеше през прозорците. Късно е, лениво си помисли тя, седна в леглото и разтърка очи. Извърна поглед към часовника, който стоеше на масичката до леглото й. Мили боже, десет часът? Пъф Пъпи се размърда в краката й. Тя се наведе напред и го погали.

— Добро утро, Пъф Пъпи — поздрави го Колет. — Мама се е успала, а ти дори не си ме събудил, непослушно момче такова!

Тя провеси крака от леглото, обу копринените си домашни пантофи, след което се изправи, наметна копринения си халат и влезе в банята. Бързо изпълни сутрешния си ритуал, разреса косата си с четка и, вдигнала изразително едната си вежда, реши да не обръща внимание на отражението, което я гледаше от огледалото.

— По-късно! — заяви тя, и намигна на отражението си. — Да, ще се погрижа за теб, но малко по-късно.

Тя загаси осветлението и тръгна към кухнята, следвана от Пъф Пъпи, който бавно пристъпваше след нея. Тя влезе в кухнята, прекоси я, излезе на покритата веранда и отвори външната врата за Пъф Пъпи.

— Готово, скъпи — ласкаво му рече Колет. — Можеш да излезеш да се поразходиш. А аз през това време ще ти приготвя закуската.

Изпрати с поглед Пъф Пъпи, който излезе в градината и, поспирайки се от време на време, за да подуши някое растение, се отправи към любимото си местенце. Това беше един участък от градината, обрасъл с високи папрати, които напълно го скриваха от погледа й и му осигуряваше пълно уединение. Той е ужасно муден тази сутрин, забеляза Колет. Питам се дали не е болен. Направо не прилича на себе си. Ще трябва да го наблюдавам внимателно, реши тя, и ако продължи да е толкова унил, ще се наложи да се обадя на Вал.

Забравила за решението си да не изпуска Пъф Пъпи от поглед, Колет се върна в кухнята, напълни едната му купа му с прясна вода, а в другата изсипа суха гранулирана храна, премесена с парченца пилешко месо, което бе обезкостила специално за него. След като се погрижи за Пъф Пъпи, Колет смля малко ароматно кафе и включи кафеварката.

Чу Пъф Пъпи да драска по външната врата, излезе на верандата и му отвори.

— Готов ли си вече, скъпи — попита тя, приковала поглед върху странно притихналото и все още твърде унило куче.

Пъф Пъпи мина край нея и се запъти право към леглото си в кухнята. Излегна се уморено и веднага затвори очи.

— О, боже! — разтревожено възкликна Колет. — Ако не се оправиш до обяд, ще се обадя на Вал.

Сипа си чаша кафе, подслади го с една лъжичка захарин и наля щедра доза обезмаслено мляко.

Стиснала чашата си в ръка, Колет се приближи до голямата телена клетка на Хайдън, покрита изцяло с плътно, синьо на цвят памучно парче плат. Благодарение на него ярката дневна светлина в кухнята не безпокоеше чувствителните очи на нощното създание. Колет повдигна единия край на плата и надникна в клетката.

— Хайдън, скъпи — повика го тя. — Забавлява ли се добре през нощта? Повъртя ли се на любимото си колело?

Хайдън не се виждаше никъде. Вероятно се бе заровил под играчките си, или пък се бе скрил под дебелото си одеялце. Африканските миниатюрни таралежи не понасяха студа и затова Хайдън винаги спеше върху електрическа постелка, завит с дебелото си одеяло. Колет се изправи, свали синия плат от клетката и го остави на един стол.

— Хайдън? — отново го повика тя. — Там ли си, мило момче? — Отново не забеляза никакво движение. Отвори вратичката на клетката, внимателно повдигна одеялото и погледна под него. Нищо. Измъкна одеялото от клетката, пъхна ръка вътре и предпазливо разрови играчките с пръсти, опитвайки се напразно да открие малкото животинче.

— Хайдън? Хайдън! — разплака се Колет. — Къде си, скъпи?

Измъкна ръка от клетката и затвори вратичката. Какво става, за бога? — паникьосано възкликна тя. Сигурна съм, че снощи затворих вратичката на клетката. Възможно ли е да съм пропуснала?

И тогава й хрумна нещо друго. О, боже! Може би Хайдън в момента се разхожда свободно някъде из къщата, тревожно си помисли тя. Той е изключително предприемчив и може да е успял да се измъкне по някакъв начин от клетката. Тя понякога го оставяше нощем да се разхожда из кухнята, така че стаята не му беше напълно непозната. В момента обаче вратата към верандата зееше широко отворена. Колет изтича отвън и внимателно претърси с поглед цялата веранда. От Хайдън нямаше и следа.

Колет се върна в кухнята, затвори вратата и се зае да огледа внимателно первазите в основата на стените. Той винаги е проявявал особен интерес към тези первази, помисли си тя, обхождайки внимателно цялата стая. Въпреки всичките й усилия обаче не успя да го намери.

Колет въздъхна, приближи се до кухненския плот и погледна списъка, който бе започнала предишния ден. В него бе включила всички неща, които трябваше да свърши, както и продуктите, които трябваше да напазарува.

Чай с лед, изведнъж си спомни тя. Предишния ден й бе хрумнало, че няма да е зле да приготви голяма кана с чай, която да й е под ръка, в случай че Вал решеше да се отбие по-късно през деня. Обикновено приготвяше ароматен зелен чай, подправен с изключително приятен на вкус специален мед. Остави списъка настрана и реши, че е време да се захваща за работа.

Извади една голяма стъклена кана от старинния уелски шкаф и, хванала тежката кана в едната си ръка, се приближи до хладилника и отвори вратата на фризера с другата. Приготвянето на чай с лед бе цял ритуал, който Колет винаги изпълняваше по един и същ начин. Първата й работа беше да напълни каната до ръба с лед. Протегна ръка и загреба шепа ледени кубчета. Изсипа ги в каната и повтори процедурата още веднъж. И още веднъж.

— Merde!^[1] — внезапно извика тя. Вероятно бе одраскала ръката си на някое особено остро кубче. Извади ръката си от фризера и понечи да изсипе леда в каната. Преди това обаче реши да го огледа внимателно за евентуални капчици кръв от убодената й ръка.

И точно в този момент очите й се разшириха от ужас, тя изпусна каната, която падна в краката й и се разби на десетки парченца. Пъф Пъпи излая тревожно, но Колет изобщо не го чу. От гърлото й се изтръгна смразяващ вик, породен от силен шок, уплаха и неподправен ужас. Тя захвърли леда, който държеше в ръка — не, това не е лед! — каза си тя — и той се приземи на пода редом е парченцата стъкла и ледените кубчета.

Колет отстъпи назад, неспособна да спре писъците, които извираха от дъното на душата й. Сведе поглед надолу към пода и ужасяващите викове постепенно отстъпиха място на сърцераздирателен плач, който на свой ред премина в ридания, породени от дълбоко отчаяние и скръб. Колет стисна с две ръце реверите на робата си, сякаш се опитваше да почерпи сила от тях и да се защити по някакъв начин от непознатото зло, предизвикало тази трагедия. Огромни сълзи се затъркаляха от старите й, уморени очи и потекоха като реки по тъжното й лице.

На пода, сред отломките от стъклената кана и кубчетата лед, лежеше Хайдън, измръзнал до смърт. Бодлите му бяха станали твърди и остри като ножове, красивият му сив цвят едва се забелязваше под сребристата ледена коричка, а в широко отворените му тъмни очички се четеше безумен ужас.

Колет закри очите си с ръка и продължи да ридае, задавена от неизразимата си мъка. Най-накрая се овладя достатъчно, приближи се до кухненската маса и тежко се отпусна на един стол с окъпано от сълзи лице.

Кой би могъл да направи нещо толкова демонично? И защо? Защо? Нямаше отговор на тези въпроси, но те продължаваха да отекват безспирно в главата й.

Нямаше никаква представа колко време прекара така. В един момент се изправи мълчаливо, грабна една хавлиена кърпа от плота, вдигна малкото безжизнено телце на Хайдън от пода и го зави в нея. Сложи вързопчето в клетката и затвори вратата. Извади една метла и лопатка от килера и смете разпилените по пода парчета стъкло и кубчета лед. Трябва да внимавам Пъф Пъни да не се нарани, каза си тя и продължи да се движи на автопилот.

Когато изхвърли отломъците в боклука, Колет взе кучето от леглото му, притисна го към гърдите си, излезе на верандата, настани се на един стол и се загледа в градината. Знаеше, че трябва да се обади на Вал в клиниката, но се чувстваше толкова отчаяна и потисната, че предпочете да изчака малко. Вал нямаше да може да върне Хайдън. Затова Колет реши да прекара малко време насаме с Пъф Пъпи, опитвайки се да проумее злото, което така ненадейно бе нахлуло в живота й.

 

 

Валери, завърнала се току-що от сутрешната обиколка на местните коневъдни ферми, смени мръсните дрехи и калните ботуши с чиста бяла престилка и маратонки. Влезе в банята, за да се измие и да се подготви за останалата част от работния ден. Точно в този момент Тами забързано влетя в кабинета й.

— Вал! — задъхано я повика тя. — Майка ти се обажда. Настоява, че случаят е спешен.

Очите на Вал се разшириха от тревога. Веднага спря водата и се обърна.

— Спешен случай? — повтори тя и пристъпи в кабинета си. — За какво става въпрос?

— Не зная — отвърна Тами. — Тя обаче ми се стори в ужасно състояние. Обаждането е на трета линия.

— Благодаря, Тами. Кажи й, че ще се обадя веднага.

— Добре.

Валери бързо закопча престилката си и неспокойно се приближи до бюрото си. Какъв спешен случай би могъл да възникне в дома на майка? — запита се тя. Изобщо не беше сигурна, че въпросът е чак толкова неотложен.

Седна зад бюрото си, натисна бутона за трета линия и вдигна слушалката.

— Здрасти, майко — спокойно поздрави тя. — Тами ми каза, че въпросът бил спешен. Какво става?

— Трябва незабавно да разговарям с теб, Вал — заяви майка й. В гласа й се долавяше необичайна тревога. — И, преди да ме отрежеш, трябва да ти кажа, че въпросът е от първостепенна важност.

— За какво става дума, майко?

— Мислех, че ти ще се омъжиш за Теди — започна майка й — и…

— Не желая да обсъждаме този въпрос, майко — категорично заяви Валери.

— Аз също не желая да го обсъждам. Не се обаждам за това, Вал — бързо заговори майка й. — Моля те, Вал, не прибързвай със заключенията. Просто ме изслушай. Става дума за нещо изключително важно.

— Какво става, за бога? — зачуди се Валери.

— Добре — рече на глас тя. — Слушам те.

— Опитвам се да ти кажа, че — продължи майка й — тъй като смятах, че ще се омъжиш за Теди, аз му прехвърлих всичките си акции и го упълномощих да ги управлява. Аз…

— Какво си направила? — попита Валери, която просто не вярваше на ушите си.

— Много добре ме чу — с тежка въздишка отвърна Маргьорит. — Тъй като смятах, че ще се омъжиш за него, аз прехвърлих целия си капитал в неговата инвестиционна компания.

— Не мога да повярвам, че си го направила! — възкликна Валери. — Док Уейнрайт е единственият човек, който от край време се грижи за финансовите дела на семейството. И го прави точно според изискванията на татко. С предпазливи и относително консервативни вложения. За разлика от него, Теди търгува на някои доста рискови пазари. И ти знаеш това не по-зле от мен. Не отричам, че Теди вероятно постига по-високи печалби. Не разбирам нищо от този бизнес, но зная със сигурност, че Док винаги се е грижил изключително добре за интересите на семейството.

— Това вече не е толкова важно — прекъсна я Маргьорит. — Аз вече направих каквото направих. Но сега, ако трябва да съм максимално честна, започвам да се тревожа. Изобщо не бих се притеснявала, ако знаех, че ще се омъжиш…

— Вече ти казах, че не желая да обсъждам този въпрос — категорично я прекъсна Валери. — Отказвам да поема отговорността за решението, което си взела. И, ако се опитваш да ме убедиш да се омъжа за него с едничката цел да спася инвестициите ти, съветвам те да се откажеш веднага. Не съществува и най-минималния шанс да се омъжа за Теди.

— Това ми е пределно ясно — отвърна Маргьорит, — макар че не мисля, че се налага да използваш толкова груб език, за да защитиш позицията си. Във всеки случай, не се опитвам да те накарам да се омъжиш за Теди, само защото съм инвестирала парите си при него.

— Добре — рече Валери. — Какво искаш тогава? Какво мога да направя?

— Споделям с теб, защото започвам да се притеснявам сериозно — заяви Маргьорит. — Току-що разговарях със Сузи Брукс. Тя ми каза, че те с Хари са изтеглили парите си от компанията на Теди. — Маргьорит замълча, сякаш се опитваше да набере достатъчно кураж, за да продължи.

— Предполагам, че това се случва постоянно. Хората често сменят инвестиционните си посредници — заключи Валери. — Та нали и ти постъпи по същия начин с Док Уейнрайт?

— Да — съгласи се Маргьорит и въздъхна отново. — Във всеки случай Сузи сподели, че Теди управлявал значителна част от парите им — няколко милиона долара, всъщност. Според нея в началото всичко вървяло като по вода, но напоследък извлеченията със състоянието на финансите им закъснявали, или пък изобщо не пристигали.

— Искаш да кажеш, че са престанали да получават обратна информация от него? — възкликна Валери. — Сигурна ли си?

— Абсолютно — убедено заяви Маргьорит. — Сузи никога не би си измислила нещо подобно. Каза ми още, че, когато поискали от Теди някакво обяснение, той ги уверил, че забавянето се дължи на някаква нова счетоводна програма, която в момента усвоявали в офиса му. Те обаче все пак решили да се разделят с него. Само че им били нужни месеци наред, за да си получат парите обратно. На практика се наложило да го заплашат, че ще се обърнат към съда, за да го принудят да им изплати сумите.

— Разбирам — промърмори Валери, която също бе започнала да се притеснява.

— Но това не е всичко — продължи Маргьорит. — Когато все пак получили окончателното извлечение и чека с парите си, те открили, че са им били начислени някои твърде спорни комисионни, възлизащи на няколко хиляди долара.

— О, боже! — изпъшка Валери. — Те смятат ли да предприемат някакви юридически действия срещу него?

— Все още не са решили окончателно — отвърна Маргьорит. — Аз обаче реших. Искам парите ми да се върнат при Док Уейнрайт и то колкото е възможно по-скоро. Тази сутрин потърсих Джейми, за да го накарам да се заеме незабавно с това, но не можах да го намеря.

— Как така не си могла да го намериш? — възкликна Валери. — Къде може да е отишъл?

— Аз… наистина нямам представа — призна Маргьорит. — Доколкото зная, наблизо има някакви приятели. Може да е решил да им погостува.

— Виж, майко, сигурна съм, че всичко ще бъде наред — увери я Валери. — В края на краищата, ти съвсем наскоро вложи парите си при Теди, нали?

— Да, така е — отвърна Маргьорит — но, след разговора със Сузи, просто не мога да спра да се притеснявам. Бях толкова сигурна, че постъпвам правилно, когато взех решение да вложа парите си при Теди. На всичкото отгоре разчитах, че Джейми ще се грижи всичко с инвестициите ми да бъде наред.

— Как така Джейми ще се грижи за инвестициите ти? — за пореден път възкликна Валери. — Какво искаш да кажеш? Какво е неговото участие в цялата тази история?

— Той също прехвърли парите си при Теди — отвърна Маргьорит. — И тъй като Джейми все пак разбира от пазари и инвестиции, аз подписах един документ, с който го упълномощих да взима всички решения по отношение на акциите и парите ми. Той е човекът, с когото Теди трябва да се консултира, преди да вземе някакво важно решение, касаещо портфолиото ми. Само че аз не мога да се свържа с Джейми. Предполагам, че гостува на приятелите си в Саратога.

Тази история става все по-заплетена с всяка изминала минута, помисли си Валери, но не каза нищо на глас.

В такъв случай всичко би трябвало да е наред, майко — рече Вал. — Щом Теди не може да предприеме каквото и да било без разрешение от страна на Джейми, тогава инвестициите ти ще бъдат защитени до момента, в който ги прехвърлиш отново на Док.

— Надявам се — отвърна Маргьорит. — Но не съм толкова сигурна. Още повече че познавам Теди и зная, че той е изключително манипулативен задкулисен играч.

Двамата с него сте си лика-прилика, помисли си Валери. Така ли не й хрумна на майка й, че, щом тези двамата заговорничат с нея, със същата лекота биха могли да се съюзят и срещу нея?

— Не виждам как бих могла да ти помогна — рече й тя, — но ако сметнеш, че мога да направя нещо, само ми кажи.

— Надявах се, че ще се съгласиш да разговаряш с Теди и да му кажеш, че съм променила решението си — неуверено подхвърли Маргьорит. — Кажи му, че съм започнала да изпитвам угризения по отношение на Док. Още повече, че винаги съм знаела, че баща ти би бил ужасно разочарован от решението ми да прехвърля управлението на семейните финанси на друг инвестиционен посредник. Не искам, обаче, Теди да остане с впечатлението, че изпитвам подозрения спрямо него. Не желая да го обиждам. Искам целия този проблем да бъде разрешен по възможно най-цивилизован начин.

Толкова цивилизован, колкото и начина, по който реши, че можеш да планираш собствената ми сватба? — мислено възкликна Валери.

— Майко, не мисля, че ще имам възможност да разговарям с Теди преди теб самата, но, ако той случайно ми позвъни, непременно ще повдигна и този въпрос.

— Това би било голяма помощ от твоя страна, Вал, скъпа. Между другото, аз вече разговарях с Док Уейнрайт и го информирах, че искам отново да поеме контрол над инвестициите ми. Той обеща да подготви документите веднага. Вече се е свързал със секретарката на Теди и му е оставил съобщение. Сега остава само да чакаме Теди да му позвъни в отговор.

— Добре — рече Вал. — Има ли още нещо?

— Не — отвърна Маргьорит, но веднага след това додаде: — Все пък няма да е зле да се опиташ да се държиш по-мило с Теди докато цялата тази бъркотия приключи. Искам да кажа, че… ами, опитай се да направиш така, че всичко да мине гладко и без сътресения.

На Валери й идеше да се разпищи на глас, но вместо това каза:

— Разбира се, майко. Ще бъда мила с Теди. Заради теб.

— А също и заради теб самата — изтъкна Маргьорит. — В края на краищата, Вал, скъпа, ти си единствената ми наследница.

— Ще се постарая — обеща Валери. — А сега вече смятам да затварям, защото ме очаква много работа.

— Да — съгласи се Маргьорит. — Няма да те задържам повече. Дочуване.

— Дочуване, майко — отвърна Валери и затвори телефона.

Подпря главата си с ръце и се зае да масажира челото си с надеждата да прогони тревожните мисли, изпълнили главата й след телефонния разговор с Маргьорит. Животът никога не е твърде лесен, помисли си тя, но не може ли поне от време на време да се надяваме на няколко дни без притеснения и неприятности? Изправи глава и сведе поглед към Елвис, който се бе изтегнал в леглото си под бюрото й.

— Елвис — рече му тя. — Струва ми се, че имаме нужда от ваканция. Само ние двамата с теб. — Елвис енергично завъртя опашка в отговор. — Чакай! Не бързай толкова! Всъщност, нека по-добре заминем тримата — ти, аз и Уин. О, и така не става! Ама и аз съм една! Чакай сега да помисля… колко ставаме? Струва ми се, че сме осем — ти, аз Уин, четирите хрътки и котката Мина. Как ти се струва това, а, Елвис? Ваканция за осем. Може да отидем на някой малък, окъпан в слънце остров, на който няма телефони, факсове, пейджъри и клетъчни телефони. А също така и електронна поща и телевизия. Ще си бъдем само ние.

Наведе се, погали го няколко пъти и отново се изправи.

— Тачи идея ми харесва все повече и повече, Елвис — рече му тя. — И ми се струва, че на теб също ще ти хареса.

 

 

Уин безспирно кръстосваше от единия край на библиотеката до другия. Кучетата го наблюдаваха мързеливо, а котката, кацнала в царствено усамотение върху облегалката на един стол в стил барок, не сваляше поглед от него. Той вече се бе чул с Декстър Уилингъм Четвърти — неговия адвокат в Палм Бийч — и двамата бяха провели дълга дискусия относно всички въпроси, свързани с финализирането на развода му.

Уилингъм бе посрещнал обаждането му с облекчение, защото, независимо от факта, че би могъл да спечели огромни суми под формата на хонорари при едно евентуално отлагане на решението, адвокатът бе уморен до смърт от Ариел Конрад и от постоянните й викове и изстъпления. По време на един благотворителен прием тя дори си бе позволила да го сочи с пръст и да го засипва с изречени на висок глас обиди пред слисаните погледи на десетки официално облечени представители на елита на Палм Бийч. На няколко пъти Уилингъм бе обсъждал положението с Майрън Голдмън — адвоката на Ариел, — но Голдмън очевидно не можеше по никакъв начин да контролира клиентката си.

В крайна сметка се оказа, че, при добро стечение на обстоятелствата, всички формалности могат да приключат до края на седмицата. Нито Уин, нито Уилингъм очакваха някакви проблеми от страна на Ариел. Беше изминал, обаче, цял час от разговора им, а телефонът продължаваше да мълчи. И Уин бе започнал да се изнервя.

Ами ако Ариел бе променила решението си по някоя от клаузите на споразумението? В момента, в който научи, че Уин е готов да подпише и да плати, тя спокойно може да реши, че иска по-голяма издръжка.

Санто влезе безшумно в библиотеката. Уин го забеляза с периферното си зрение и се обърна.

— Къде беше, Санто? — попита го той. — Не съм те виждал цяла сутрин.

— Успах се — честно си призна Санто. — Зная, че ако имаш нужда от мен, ще ми се обадиш, и може би това е причината, поради която биологичният ми часовник не се е задействал тази сутрин. Освен това се чувствам малко неразположен.

— Какво ти е? Да не си болен от грип? — попита Уин.

— Не — отвърна Санто. — Просто… малко съм настинал вероятно.

— Не мога да не отбележа, че напоследък започна доста да закъсняваш вечер — с усмивка подхвърли Уин. — Да не би да си се запознал с някоя страстна мадама?

Санто отклони поглед, но в следващия миг отново го насочи към Уин.

— Ами… не съвсем — отвърна той. — В последно време тренирам малко повече. А след това с момчетата се отбиваме в местните заведения. За да изпием по едно, нали разбираш?

Телефонът иззвъня. Санто се обърна и бързо вдигна слушалката.

— Ало — рече той късо и се заслуша. — После се обърна към Уин. — Обажда се Декстър Уилингъм — информира го той. — Теб търси.

— Веднага ще се обадя. — Уин изпусна въздишка на облекчение и побърза да вземе слушалката от Санто. — Здрасти, Декс. Какво става? Започнах да се притеснявам вече.

— Разговарях с Майрън Голдмън — информира го Уилингъм. — Той също не вижда никакви пречки да приключим въпроса колкото е възможно по-бързо. Единственият проблем за момента е, че все още не може да се свърже с Ариел.

— Как така не може да се свърже с Ариел? Какво искаш да кажеш? — възкликна Уин.

— Точно това, което казах — отвърна Уилингъм. — Тя не си е у дома. Всъщност, там никой не вдига телефона. Голдмън ме информира, че е провел няколко телефонни разговора, опитвайки се да я открие, но до този момент не е постигнал успех. Ще ми се обади отново веднага щом се свърже с нея.

— О, мамка му! — ядосано възкликна Уин. — Като зная каква е Ариел, това би могло да продължи до безкрайност.

— Или пък да отнеме не повече от час, Уин — разумно изтъкна адвокатът. — Възможно е просто да е на фризьор. Или пък да обикаля магазините. Кой знае? По всяка вероятност съвсем скоро ще се чуем с нея.

— Надявам се — заяви Уин. — Защото аз искам час по-скоро да приключа с това.

— Разбирам, Уин, и се радвам, че стигна до това решение — отвърна Уилингъм. — За момента обаче сме с вързани ръце. Не можем да предприемем каквото и да било преди да открием Ариел.

— Съзнавам го — с въздишка изрече Уин. — Аз самият също ще проведа няколко разговора, Декс, и ще те информирам в мига, в който науча нещо.

— Ясно — отвърна адвокатът и се изсмя. — Не се притеснявай толкова, Уин. Ако Ариел е в Палм Бийч, ще я открием за не повече от час. Прекрасно знаеш колко малък е този град в действителност.

— Точно така — съгласи се Уин. — Добре, Декс. Ще се чуем по-късно.

Затвори телефона и остана няколко минути загледан към плувния басейн, опитвайки се да реши на кого да се обади, за да разбере къде се е дянала Ариел.

— Неприятности? — попита Санто и погледна към шефа си.

Уин се обърна към него.

— Не могат да открият Ариел, а аз искам да се свържа с нея незабавно. Направо няма да повярваш какъв съм кутсузлия! Тъкмо реших да подпиша документите и да приключа с този развод и какво стана? Ариел изведнъж взе, че се покри някъде!

Санто изумено погледна Уин, опитвайки се да се ориентира сред противоречивите мисли, които се завихриха като буря в главата му. Дали да му кажа, че зная къде е Ариел? Не, мигновено реши той. Ако му кажа, Уин мигновено ще се запита откъде зная, а аз определено не желая той да научи, че съм се срещал с нея зад гърба му. А и какво ще стане с малкия план на Ариел? Ще трябва възможно най-бързо да се свърже с нея, за да я информира за последното развитие на събитията. Така ще я накара да се откаже от намеренията си. Дали наистина щеше да се откаже? Нямаше отговор на този въпрос.

— Какво става с теб? — попита Уин. — От доста време насам ме убеждаваш да подпиша споразумението, а сега, когато най-сетне реших да го направя, ти като че ли загуби и ума и дума от изумление.

— Извинявай. — Санто леко се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Просто се питах къде може да се е дянала. Но новината наистина е добра. Мисля, че това е най-умното решение, което вземаш от доста време насам.

Уин кимна в знак на съгласие.

— Е, предполагам, че би могло да се каже, че Вал — нашият ветеринарен лекар — има нещо общо с това. — На лицето му се появи глуповата усмивка.

— Какво искаш да кажеш? — попита Санто, опитвайки се да се престори на човек, който изобщо не подозира за любовта, разцъфтяла между шефа му и докторката.

— О, стига, Санто — възкликна Уин. — Не може да не знаеш, че се виждам с нея.

Санто кимна.

— Зная, разбира се, но си мислех, че нещата спират до там.

Уин го погледна и лицето му стана сериозно.

— Става дума за нещо много повече, Санто — заяви той. — Много повече.

— Това означава ли, че вече приемаш поздравления?

— Може би — отвърна Уин. — А сега смятам да се хващам за телефона, за да се опитам да открия Ариел. Ако ти хрумне нещо, обади ми се.

— Непременно — обеща Санто. — Смятам да отида до конюшните, за да проверя как вървят нещата там, но, ако се сетя нещо, ще ти звънна.

— Добре тогава. До скоро.

Санто се обърна и излезе от стаята, опитвайки се да прикрие нетърпението си. Тръгна право към конюшнята, откъдето смяташе да се обади на Ариел.

Уин се обърна и го изпрати с поглед. Какво му става? — мислено се запита той. Напоследък Санто сякаш не прилича на себе си.

Тифани подскочи и пропусна един клавиш на компютърната клавиатура. По дяволите! — мислено възкликна тя. Това отвратително копеле го направи отново. Изплаши ме до смърт. Само че този път аз, и без друго, съм доста изплашена. Бързо залепи широка усмивка на алено червените си устни, завъртя се на стола, изпъчи напред големите си гърди и тръсна дългите си къдрици — жест, който използваше непрекъснато с убеждението, че мъжете го намират за неустоим.

— Здрасти, Санто — весело поздрави тя. — Как си! — Усмихна се и направи голям балон с дъвката, която премяташе в уста.

Санто отвърна с някакво подобие на усмивка, което си беше огромно усилие от негова страна.

— Добре съм, Тиф. При теб наред ли е всичко?

— Да — отвърна тя. — Имам много за писане. Освен това трябва да подготвя няколко чека за подпис. — Замълча за момент, обмисляйки следващия си ход. — Ти днес тук ли смяташ да работиш?

Санто поклати отрицателно глава.

— Няма да мога и затова сега съм тук — информира я той. — Аз също имам да свърша куп неща и се питах дали ще можеш днес сама да удържиш крепостта.

— Разбира се! — с готовност откликна Тифани и едва не потрепери от облекчение. И това ако не е късмет! — мислено възкликна тя. — Нямам нищо против. И без друго съм поизостанала с документацията, така че цял ден няма да мърдам от тук. Само ще отида да си взема нещо за ядене малко по-късно.

— Чудесно. Разчитам на теб — заяви Санто. — О, и още нещо. Ако се обади господин Конрад и попита за мен, кажи му, че ще му звънна по-късно. Веднага след това ми се обади вкъщи. Днес смятам да поработя у дома.

— Да, непременно — съгласи се тя, макар да й се струваше, че Санто се държи твърде странно. Страховитият гигант рядко напускаше поста си и почти не излизаше от офиса в конюшнята. Може би шефът днес му бе възложил някаква друга работа? А може би двамата се бяха спречкали за нещо?

О, на кого му пука? — помисли си тя. Важното е, че Санто днес няма да ми се пречка в краката, а това е най-добрата новина за днес. Остава ми единствено да се оглеждам за стария господин Райнхарт, но това няма да е чак толкова трудно. Той постоянно витае в някакъв негов си свят. Дори не разговаря с мен. Само ми кима от време на време. Така че сигурно ще успея да помогна на Теди и никой няма да разбере. Никой, освен Теди. Моят Теди.

 

 

Санто се прибра в уединената си къща, извади клетъчния си телефон и бързо избра номера. Отсреща започна да звъни. Един път. Два пъти. Три пъти. Четири. Nada! Мамка му! Тъкмо се канеше да затвори, когато тя най-сетне отговори.

— Ало?

— Санто съм — без всякакви предисловия заяви той. — Може би е време да си поговорим.

— Надявах се, че, в крайна сметка, ще погледнеш на ситуацията от моята гледна точка.

— Не съм сигурен, че това ще стане — отвърна Санто — но, въпреки това, бих искал да поговорим. Случи се нещо, което рязко променя положението.

— Какво искаш да кажеш?

— Уин реши да подпише документите за развода — информира я Санто. — Вече се свърза с адвокатите, но те все още не могат да те открият.

— Предполагам, че малката му приятелка е отговорна за тази тъй неочаквана промяна — подхвърли Ариел.

— Да.

— Значи сега, когато най-после си намери жена, която желае — продължи тя, — той изведнъж реши, че е крайно време да се отърве от мен веднъж завинаги.

— Може и така да се каже.

— Слушай, Санто — рязко заяви тя. — Можеш ли да се измъкнеш за малко и да дойдеш до тук? Искам да разговаряме насаме.

— Ами Лоло?

— Той играе поло в момента. Опасявам се, обаче, че може да се върне всеки момент. Така че ще трябва да се срещнем някъде другаде.

— Искаш да кажеш, че не желаеш да го въвличаш в това? — попита Санто.

— В никакъв случай — твърдо отвърна Ариел. — Той няма да издържи. Ужасно съм разочарована от него. Мислех го за по-корав мъж. — Замълча за момент, а след това додаде: — Като теб.

— Какво, всъщност, си намислила? — Санто очевидно се забавляваше от неприкрития й опит да флиртува с него.

— Ще поговорим за това като се видим. Ще можеш ли да се измъкнеш?

— Разбира се.

— Зная едно местенце между Саратога Спрингс и Олбани — рече тя. — Там ще можем да разговаряме спокойно. Никой от познатите ни не би се появил на подобно място. — После му продиктува името и адреса на някакъв мотел.

— Мога да бъда там след по-малко от час — рече в отговор Санто.

— Много добре — възкликна Ариел. — Знаех си, че мога да разчитам на помощта ти, Санто.

— Не съм толкова сигурен — възрази той, — но съм готов да поговорим за това.

— Ще се видим след час — рече тя и затвори телефона.

Санто натисна бутона за край на разговора и прибра клетъчния си телефон. Моментално почувства пламъка, разгорял се в слабините му. Усмихна се и се запъти към гаража.

 

 

Валери тъкмо бе приключила с прегледа на Джордж и Джеси — два красиви лабрадора — и с ваксината им против лаймска болест. Бавно отпиваше от чашата си с кафе и попълваше картоните им, когато телефонът на бюрото й иззвъня.

— Да? — отговори тя, все още погълната от картоните на двете кучета.

— Вал? — закачливо подхвърли Тами. — Познай кой се обажда на четвърта линия?

— Нямам никаква представа — отвърна Валери. — Какъв е? Приятел или враг?

— О, определено приятел — заговорнически прошепна Тами. — Всъщност, бих се осмелила да каже, че вероятно е нещо много повече от приятел.

С тези думи Тами затвори, а Валери натисна бутона за четвърта линия.

— Какво мога да направя за вас, господин Конрад? — попита тя.

— Попитай не какво можеш да направиш ти, докторе — отвърна Уин, — а какво мога аз да направя за теб.

— Убедена съм, че възможностите са неограничени — през смях отвърна тя. — Ти обаче сигурно имаш нещо конкретно предвид, нали?

— Точно така — потвърди той. — Тази вечер отново те каня в скромния ми дом, за да се опитам отново да те удавя в храна и вино. А след това ще видим какво ще стане… Но това само в случай, че вече не си започнала да се отегчаваш от компанията ми.

— Изобщо не се отегчавам от компанията ви, господин Конрад — увери го Валери. — Защо обаче тази вечер не дойдеш ти в моя скромен дом, където ще мога да ти демонстрирам кулинарните си умения?

— Защото за тази вечер съм намислил нещо много специално — отвърна Уин — и мисля, че трябва да го направим тук, в Стоунлеър. Освен това бих искал аз да ти сготвя нещо, защото съм сигурен, че ще бъдеш изморена след дългия ден в клиниката.

— О, много ви благодаря, господин Конрад. В такъв случай приемам поканата.

— Какво ще кажеш за осем часа?

— Ами струва ми се, че ще мога да те вместя в графика си.

— До осем тогава.

— Добре. Дочуване. — Валери затвори телефона и обви ръце около раменете си. — Ето, на това хората му казват вълшебство, Елвис — промърмори тя и сведе поглед надолу към кучето. — Надявам се да го изпиташ поне веднъж през живота си. Истинско вълшебство…

Телефонът иззвъня отново. Тя се присегна и вдигна слушалката.

— Да?

— Вал? — разтревожено заговори Тами. — Колет се обажда на втора линия. По всичко личи, че е ужасно разстроена. Почти неадекватна. Спомена нещо за Хайдън — малкия й таралеж.

— Веднага ще се обадя — отвърна Валери. — Натисна бутона за втора линия.

— Колет, какво става?

— В-в-ал, скъпа… — Колет едва произнасяше думите. — Някой е у-у-убил Хайдън!

— След десет минути ще бъда при теб, Колет — отвърна Вал.

— Ти си истинско съкровище — прошепна Колет.

Валери натисна бутона за връзка с Дафни. Заговори веднага щом колежката и вдигна.

— Дафни, възникна спешен случай, който може да ми отнеме около час. Ще можеш ли да поемеш пациентите ми?

— Какъв е случаят? — попита Дафни.

— Става дума за африканския таралеж на Колет Ричардсън — отвърна Валери.

— О, не! — възкликна Дафни. — Разбира се, че ще поема пациентите ти. Надявам се, че не е нещо сериозно.

— Не съм съвсем сигурна — уклончиво отвърна Валери. — Ще оставя картоните при Тами.

— Добре, Вал. Обади ми се като научиш нещо със сигурност.

Валери затвори телефона, събра картоните, взе чантата си, грабна каишката на Елвис и бързо излезе в приемната, за да остави картоните на Тами.

 

 

Санто почука на вратата на мотелската стая. Ариел му отвори веднага.

— Влизай — покани го тя и отвори широко вратата. Санто пристъпи в стаята и забеляза, че Ариел е облечена с прозрачна блуза, която не оставяше нищо за въображението, и изключително къса пола, която едва успяваше да покрие копринените й гащички. На шкафчето до леглото имаше две чаши и отворени бутилки с водка и тоник. По ръба на едната чаша се забелязваха следи от лилавото червило на Ариел.

Тя проследи погледа му.

— Искаш ли да си наквасиш гърлото?

— По-добре да не пия — отвърна Санто. — Не разполагам с много време. Трябва да се връщам в Стоунлеър.

— О, стига, Санто — възкликна тя и плъзна пръст по гърдите му. — Едно нищо и никакво питие не може да се отрази по никакъв начин на огромен мъж като теб. Освен това, аз мразя да пия сама.

Санто сви рамене.

— Добре — отстъпи той. — Но само едно.

Ариел прекоси стаята с босите си крака и застана до нощното шкафче. Сипа щедро количество водка в чашата, добави глътка тоник и я подаде на Санто. После взе своето питие.

— Наздраве! — рече тя и чукна чаша в неговата.

Санто само кимна и отпи.

— Предлагам ти да се настаним удобно — рече Ариел, изпъна се на леглото и потупа свободното място до нея.

— Трябва да поговорим — заяви Санто, приковал върху нея жадния си поглед.

— Щом трябва, ще говорим — съгласи се тя. — Тук. — Отново потупа мястото до себе си.

Санто отново сви масивните си рамене, приближи се до леглото и седна на указаното от нея място.

Тя го погледна в очите и отново плъзна ръка по гърдите му.

— Кажи ми, Санто — тихичко подхвърли тя — Какво си намислил?

— Както вече ти казах по телефона — отвърна той. — Уин е решил да подпише споразумението и да финализира развода. Така че вече спокойно можеш да се откажеш от плановете си да се отървеш от него. Но…

Гласът му постепенно заглъхна и той отново отпи от питието си.

— Но — продължи вместо него Ариел — ние и двамата знаем, че ако той умре, аз ще струвам много повече. Така е, нали?

Санто бавно кимна с глава.

— Ако приема споразумението за отпуснатата ми издръжка — продължи тя, като през цялото време галеше с ръка изпъкналите му бицепси — аз ще получа една много малка част от богатството му. Ако обаче той вземе, че се спомине, преди да е подписал документите, аз автоматично ще се превърна в негова вдовица, тъй като по закон продължавам да съм омъжена за него… На всичкото отгоре, ако Уин се ожени отново, той би могъл да промени завещанието си и да ме изключи напълно от него. — Ариел вирна нагоре миниатюрната си поличка и изглади с ръка една въображаема гънка върху черните си копринени гащички.

В очите на Санто се четеше неприкрита похот. Ариел винаги бе флиртувала с него, но двамата никога не се бяха любили. Сега обаче положението беше съвършено различно. Намираха се далеч от всевиждащия поглед на Уин, а Ариел, и без друго, съвсем скоро щеше да се разведе с него… или Уин щеше да умре.

— Налага се да действаме бързо — продължи Ариел и разкопча ефирната си блузка. — Преди адвокатите да успеят да се свържат с мен и да ми предложат да подпиша споразумението.

Санто кимна, но очите му останаха приковани върху съвършените й гърди, които се намираха само на една ръка разстояние.

— Зная, че можеш да го направиш, Санто. — Ариел му хвърли един пламенен, съблазняващ поглед. — Ако се налага, съм готова да отида там заедно с теб. — Взе чашата си и бавно отпи. — Просто си помисли. Бихме могли да се върнем там заедно.

— Това определено би събудило много подозрения — изтъкна той.

— Тогава ще го отложим за друг път. След време. Когато всичко приключи и аз получа парите му.

— Ами Лоло? — попита Санто, плъзна ръка и погали голото й бедро.

— Лоло! — злобно възкликна Ариел. — Тази мижитурка! Той не може да ти се навие на малкото пръстче, Санто. И не заслужава жена като мен. Особено пък след като получа всичките онези пари. Недей да се притесняваш заради Лоло. Той е толкова ужасен, че няма да посмее да каже нищо.

Протегна ръка и плъзна пръст до основата на масивната му шия, след което се върна нагоре и докосна устните му, опитвайки се да ги разтвори.

Санто я сграбчи за китката.

— Ще трябва да обсъдим всичко много внимателно. И да планираме как точно ще го направим… Тази вечер.

— Ще го направим — увери го Ариел. — Но защо преди това не се позабавляваме малко?

Санто бавно разхлаби пръстите, стиснали китката й като в менгеме.

— Ти винаги си била малко луда, Ариел — рече й той.

— Ти също — отвърна тя, плъзна ръка между силните му бедра и погали възбудения му член, изпълнил панталона му до пръсване.

— Аз наистина трябва да бързам — подхвърли той. Остави питието си на шкафчето. После взе и нейната чаша и я остави до своята. Погледна я право в очите, а в следващия миг вече лежеше отгоре й.

— Да — прошепна той. — Ще обсъдим подробностите по-късно.