Джудит Гулд
Сърце и душа (24)

11.

Тази вечер отново вечеряха на осветената със свещи тераса, но този път Герда Райнхарт нямаше участие в приготвянето на вечерята. С малко помощ от страна на Вал двамата се справиха съвсем сами в просторната кухня на имението. Работеха заедно, бъбреха си и пиеха сухо бяло вино. Валери най-напред приготви всички подправки — кетчуп, горчица, майонеза и пикантна туршия. След това наряза доматите, лука и сиренето и изми марулята. През това време Уил насипа дървени въглища в барбекюто и запали огън. Прибра се вътре, приготви големи кюфтета за хамбургери и обели и наряза картофите.

— Не смятам да пържа тези картофи — обяви той. — Ако нямаш нищо против, разбира се.

— И как възнамеряваш да ги приготвиш? — поинтересува се Вал.

— Ще ги поръся с пармезан и ще ги запека във фурната — отвърна той. — Кълна си, че ще си оближеш пръстите след това.

— Звучи добре — съгласи се тя. — Освен това е по-здравословно. Предполагам, че от време на време се налага да помислим и за здравословното хранене.

— Е, щом ще е от време на време, нямам нищо против — отвърна той. — Аз самият не съм маниак на тази тема.

— Добре — заяви тя. — Защото не смятам, че ще мога да те изтърпя, ако си такъв.

Уин се разсмя на глас.

— Ето това най-много харесвам у теб — призна й той. — Винаги говориш онова, което мислиш.

— Ако аз не го направя — отвърна Валери — не виждам кой друг би го сторил вместо мен.

Настаниха се удобно на терасата и с удоволствие похапнаха хамбургери, печени картофи и свежи праскови за десерт. След това се прибраха в библиотеката и се излегнаха на канапето заедно с четирите кучета и котката, която избра точно този момент, за да ги посети. В ръцете си държаха чаши кафе, подправено с малко бренди.

— Вечерята беше просто съвършена — рече Валери. — Обожавам простичката храна.

— Аз също — отвърна Уин. — Дадох си сметка за това едва след като започнах да посещавам твърде много изискани приеми в Палм Бийч. Домакините се надпреварват една през друга и всяка се опитва да засенчи останалите, сервирайки само деликатеси и екзотични специалитети.

— Струва ми се, че тази мода се забелязва дори и тук, в провинцията — съгласи се Валери.

— В крайна сметка реших, че имам съвсем обикновен вкус — продължи Уин. — Не че ям само месо и картофи. Нищо подобно. Обичам още риба, пиле, а също и зеленчуци. Не ми харесват обаче твърде сложните ястия, които вече като че ли се сервират навсякъде.

Валери кимна в знак на съгласие.

— Това започва да се превръща в мания при някои хора и на мен определено взе да ми омръзва. В началото смятах тази тенденция за забавна, но ми писна да посещавам ресторанти, в които всичко е приготвено по някакъв много специален начин. А за пирамидите пък изобщо не ми се говори!

— О, да! — през смях възкликна той. — Сега всичко в чинията ти трябва да бъде подредено във формата на пирамида. Без значение дали става дума за ордьовър или за десерт. Радвам се, че и на теб ти е направило впечатление.

— Предполагам, че това е само моментно увлечение — отбеляза Вал. — Скоро на мода ще дойде нещо друго — защо не трапецовидни порции, например? — но аз все така ще продължавам да обичам хамбургери и пържени картофи.

— Ти си точно от момичетата, които харесвам! — заяви Уин и я погледна в очите.

— Мислиш ли?

Той кимна с глава.

— Сигурен съм. — Отпи глътка кафе и продължи: — Което ме подсеща да ти задам един малко деликатен въпрос.

— И какъв е той? — попита Валери. — Да не е нещо за краката ми?

Той се ухили.

— Не, за тях ще говорим по-късно. — Лицето му отново стана сериозно. — Успя ли вече да разговаряш с онзи твой годеник?

— Всъщност, да. Макар че стана случайно — отвърна тя с блеснали от радост очи. Едва се бе сдържала цяла вечер. Изгаряше от желание да му разкаже за случилото се сутринта, но предпочете да изчака подходящия момент. Който определено бе настъпил. — Няма да повярваш какво стана.

— Е, опитай. Може и да повярвам.

Валери му преразказа събитията, случили се по време на закуска в дома на майка й. Когато свърши го погледна и заяви:

— Така че, както разбирате, господин Конрад, вече съм свободна жена.

Тъмните му очи напрегнато се вгледаха в нейните.

— Не си спомням откога не съм чувал толкова добра новина — промълви той. — Говоря сериозно, Вал.

Преметна ръка през раменете й и я придърпа по-близо до себе си. След това я целуна нежно по бузата.

— Никога не съм си мислил, че нещо подобно може да се случи — довери й Уин. — Ти ме заинтригува още в първия миг, в който те видях… А след това… е, буквално разпали огън в душата си. Изобщо не съм подозирал, че човек е в състояние да изпитва подобни чувства.

— Чудесно разбирам какво имаш предвид — отвърна тя. — Аз… аз чувствам същото. Предполагам… не зная как да опиша това чувство, но… — Гласът й постепенно заглъхна.

Уин отново я целуна по бузата и прошепна:

— Мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем, че това е чувството, което хората наричат любов, Вал.

Тя едва не потрепери от вълнение, когато го чу да произнася тази дума. Вълнение, примесено със страх, защото прекрасно разбираше, че любовта предполага още пълно себеотдаване, компромиси и отказ от известна част от независимостта, която бе извоювала с толкова усилия. Но заедно с това разбираше, че заради този мъж бе готова да преодолее всичките си страхове. С всяка фибра от тялото си усещаше, че той е мъжът за нея. Сигурна беше в това.

Това е любов, помисли си тя. Чиста и искрена. Нямаше друга дума, с която да опише онова, което изпитва към него. И той към нея, ако беше искрен в признанията си.

— Можеш да го кажеш, Вал — промълви той. — Аз ще го направя.

Валери почувства, че прегръдката му стана по-силна. Вдигна поглед и се вгледа в тъмните му очи.

— Обичам те, Вал — рече й той. — Може и да ти се струва, че това е лудост, но аз наистина те обичам.

Валери почувства руменината, обагрила лицето й, и леко кимна с глава.

— Аз също съм влюбена в теб, Уин — тихо призна тя.

— Ето! — възкликна той. — Не беше толкова трудно, нали! Ние с теб се обичаме. — Притисна я с все сила към себе и, без да отмества поглед от очите й, нежно я целуна по устните.

Валери отвърна на целувката му със страст, каквато никога не бе изпитвала към Теди. Обви ръце около врата му и внимателно го погали по гърба. Искаше й се с все сила да се притисне към него, но се боеше да не докосне неволно някоя от още незаздравелите му рани.

Той като че ли почувства нейната предпазливост, облегна се назад и я погледна с усмивка.

— Не съм от стъкло — увери я Уин. — И няма опасност да се счупя.

— Аз… все още не съм сигурна дали си напълно здрав — призна тя.

— Аз ли? — възкликна Уин. — Здрав съм като камък, млада госпожице. И те съветвам да не го забравяш. — После се усмихна отново. — Е, като се изключи лицето ми, разбира се. За момента поне.

— Аха! — закачливо подхвърли тя. — Значи все пак си имаш слабо място.

— Това си ти, Вал. Ти си моето слабо място.

Нежно я притегли към себе си и тя почувства, че започва да се разтапя в ръцете му. Устните им се вплетоха в страстна целувка, ръцете им отново се заеха да изследват телата им, а страстта в душите им ставаше все по-пламенна и неудържима. Валери напълно забрави опасенията, че би могла да му причини болка, и се отдаде на удоволствието да го чувства толкова близо до себе си. Галеше го безспирно и изгаряше от желание да опознае всеки сантиметър от тялото му. Никога преди не бе изпитвала толкова силно желае да се слее с друг човек. Да стане част от него.

И двамата бяха останали без дъх, когато най-после успяха да се отдръпнат един от друг.

— Толкова си красива Валери — дрезгаво прошепна той. — Цялата грееш.

Точно в този момент Валери изведнъж си даде сметка, че, като се изключат снимките, окачени в помещението с принадлежностите за езда, това бе първият път, в който виждаше цялото му лице без превръзки и бинтове.

— Радвам се, че ми даде възможност да те видя такъв, какъвто си — рече му тя. — Говоря за лицето ти. И ми се струва, че ти също целият грееш.

— Сигурна ли си, че ти харесвам в този вид — попита Уин.

— Обожавам вида ти — увери го тя. — Освен това искам да знаеш, че щях да те обичам дори и ако изглеждаше като Фреди Крюгер.

— Сигурна ли си в това? — сериозно попита той.

Тя го погледна в очите.

— Уин, случаят не е такъв, така че това няма значение. Не виждам защо се притесняваш толкова. Бил си красив преди инцидента; красив си и сега.

Той мълчаливо отвърна на погледа й. След няколко секунди заговори отново.

— Въпреки това ще се наложи да се подложа на още няколко операции — заяви той. — А те ще отнемат доста време. — Мислиш ли, че ще можеш да се справиш с това?

Тя го плесна закачливо по ръката.

— Аз съм ветеринарен лекар, забрави ли? Приеми, че зная достатъчно за операциите, които ти предстоят, и повярвай, че съм състояние да се справя с тях.

— Да, така е — съгласи се той, — но може да ти се прииска да оставиш всички пациенти и наранявания зад гърба си, когато вечер се прибереш вкъщи след работа. Може да ти писне да се прибираш в дом, в който те очаква поредният пациент.

Валери енергично тръсна глава.

— Никога! — категорично заяви тя. — Нито за миг. Не и ако се прибирам вкъщи при теб.

— Ти си много смела — рече в отговор Уин. — Или много глупава. — Веднага след това се засмя. — Но аз зная със сигурност, че не си глупава.

— Така е. Не съм глупава. Но не съм и толкова смела — отбеляза тя. — Просто съм влюбена.

Уин нежно я целуна по устните.

— Аз също съм влюбен. — Отдръпна се назад и я погледна изпитателно. — Знаеш ли кога го разбрах?

— Когато ме зърна с бялата престилка? — пошегува се Вал.

Той поклати отрицателно глава.

— Не, всъщност привлече ме стетоскопът ти.

Двамата весело се разсмяха. Само след миг Уин отново стана сериозен и продължи:

— Разбрах го в деня, в който реших да спра инжекциите.

— Инжекции? — повтори тя.

Уин кимна утвърдително.

— Взимах прекалено много болкоуспокояващи. — Замълча за момент, свел поглед надолу, а след това продължи, като подбираше внимателно думите си. — Аз мисля… зная… че прекалявах с дозите. Бяха самотен и депресиран. И се възприемах като някакъв изрод. Единствено болкоуспокояващите ме спасяваха от всичките тези терзания. — Вдигна глава и я погледна. — После се появи ти. — Взе ръцете й в своите. — Ти промени всичко, Вал — заяви той. — Събуди желанието ми за живот. Накара ме да започна да чувствам отново, независимо от факта, че някои от усещанията ми са доста неприятни и болезнени.

Думите му я развълнуваха дълбоко. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от любов и — не можеше да не го признае — гордост. Самата мисъл, че може да въздейства по този начин върху живота и съдбата на този мъж, я изпълваше с увереност и сила.

— В моя живот нещата също не бяха наред — отвърна тя. — Намирах се на кръстопът… да не кажа, че почти бях стигнала дъното. Знаех, че не съм влюбена в Теди, но, ако трябва да бъда напълно откровена, Уин, истината е, че се изкушавах да продължа връзката ни и, в крайна сметка, да се омъжа за него. Не желаех да споря и да се карам с Теди. Много по-лесно ми се струваше да приема предложението му за брак. Освен това не исках да прекарам целия си живот в самота. Предполагам, че така е с повечето хора. И тогава знаеш ли какво се случи?

— Какво? — попита той.

— Най-неочаквано срещнах теб — отвърна тя, погледна го в очите и се усмихна. — И се случи невъзможното.

— Значи се появих като рицар на бял кон, а? Или като принцът от приказките?

— Ами… — тя се усмихна — по-скоро като Франкенщайн.

Валери избухна в смях, а той я сграбчи и я притисна към себе си.

— Ти си ужасно зла жена! — Обвил ръце около нея, я целуна страстно, почти грубо. В следващия миг двамата, останали без дъх, преплетоха тела и започнаха да се целуват, галят, милват, изучават, изследват…

Уин проговори пръв, когато все пак успяха да се отдръпнат един от друг.

— Аз… аз не знам… какво е твоето мнение… по въпроса с изчакването — запелтечи той, приковал поглед върху лицето й, — но аз имам чувството, че ще полудея. Искам да те любя, Вал.

— Аз може и да съм свободна жена — през смях отвърна тя, — но… ти, господин Конрад, все още си женен мъж.

— Няма да използваш този факт срещу мен, нали, докторе?

— Може и да го направя — отвърна тя. — Струва ми се, че наистина би трябвало да зная как стоят нещата с твоя брак.

— Имаш право — съгласи се Уин. — Въпросът е напълно справедлив. В края на краищата, ти ми разказа всичко за бившия си годеник. — Замълча само за миг и продължи: — Вече знаеш, че двамата с Ариел сме в процес на развод. Проблемът е в това, че все още не сме се договорили за издръжката й.

Валери кимна.

— И? — настоя тя.

— И аз отказвам да приема условията й, защото наистина ми писна от нея — призна Уин.

— Разбирам — отбеляза Валери. — Точно както очаквах.

— Излиза, че вече ме познаваш доста добре.

— Да, струва ми се. Ти си дълбоко наранен и обиден мъж. На всичкото отгоре си подъл и отмъстителен като разгневена змия.

Той кимна в знак на съгласие.

— Можеш да си сигурна в това. Зная, че мога веднага да сложа край на цялата история — рече той. — Достатъчно е само да вдигна телефона и да се обадя на адвоката си. Аз обаче реших да я измъча. Нарочно.

— Разбира се. И аз така си помислих. Но…

— Какво, но?

— Смяташ ли, че е разумно да продължиш да тормозиш старата госпожа Конрад при положение, че искаш да си имаш нова госпожа Конрад?

— Ти да не би да ми правиш предложение, докторе? — с усмивка попита Уин.

— Точно това правя, по дяволите! — отвърна Валери. — Така че ще трябва час по-скоро да се разделиш с част от богатството си в полза на първата госпожа Конрад и да й кажеш сбогом. Освен това — продължи тя — мисля, че настроението ти рязко ще се повиши в мига, в който си дадеш сметка, че си се отървал от нея завинаги. И че оттук насетне ще те имам изцяло за себе си.

— Така ли смяташ наистина?

— Убедена съм.

— Добре, докторе, признавам, че в думите ти има желязна логика, но ти сигурна ли си, че искаш да направя от теб почтена жена?

— Не мисля, че някой от нас двамата би искал да изживее живота си по друг начин. Почтеността е много важна и за двама ни.

Той я погледа, ухилен като момче.

— Утре сутринта ще се обадя на адвоката си и ще го инструктирам да приключи формалностите по развода възможно най-бързо — рече й той. — Ще дам на оная жена всичко, което желае, и ще се отърва от нея веднъж завинаги.

Валери присви очи и го изгледа изпитателно?

— Наистина ли?

— Честна скаутска — отвърна той и вдигна ръка като за клетва.

— А ако те накарам да порежеш пръста си и да запечатиш клетвата с кръв? — шеговито попита Вал.

— За теб съм готов да го направя, докторе — отвърна той. — Кой знае защо, обаче, съм сигурен, че не си толкова дребнава, че да ме караш да проливам от кръвта си за нещо толкова маловажно. — Отново обгърна ръце около тялото й и започна да я гъделичка. Спря едва когато Валери се разпищя неудържимо. После я целуна и скоро и двамата стенеха от изгарящата ги страст.

 

 

Паркингът зад бара тънеше в непрогледен мрак. Единствената светлина идваше от лампите на далечната улица.

Тук отзад почти не се чуваше оглушителната музика, която гърмеше от мощните колони на заведението. Усилваше се само от време на време, когато някой клиент рязко отваряше вратата и изхвърчаше навън в тъмната нощ.

Трима души седяха в една кола и разговаряха оживено. Дискусията им, разпалена и ожесточена, замираше рязко, когато някой от посетителите на бара случайно минеше близо до тях.

— Ти си луда! — с тих, но напрегнат глас заяви огромният мъж, седнал на предната седалка. Гледаше право пред себе си, сякаш думите му не бяха адресирани към двамата, настанали се на задната седалка. Държеше се така, все едно че те не съществуваха. Слабата светлина на отдалечената улична лампа се отразяваше в гладко избръснатата му глава.

— Не, не съм луда! — възрази жената от задната седалка. — Всичко съм измислила. Трябва само да му биеш по-висока доза болкоуспокоително, в резултат на което бедничкият инвалид ще падне по стълбите или ще претърпи някаква друга злополука. Толкова е просто!

— Искаш да кажеш, че ще трябва да го бутна надолу по стълбите — отбеляза гигантът.

— Точно така — отвърна жената. — Направи го така, че да си счупи врата и готово! А аз ще ти дам петдесет хиляди долара.

— О, господи! — шепнешком възкликна мъжът от задната седалка. — Не мога да повярвам, че чувам това.

Жената се извърна към него и го изгледа ядосано.

— Имаш ли по-добра идея? — попита тя. — Може би самият ти си готов да го направиш за петдесет бона? Така ли е? Какво ще направиш, ако ти дам пистолет? Знаеш, че имам пистолет, нали? Той е тук. Взех го със себе си. Ще отидеш ли в дома му, за да го застреляш? И да си заслужиш издръжката?

— Мамка му! — Мъжът въздъхна, обърна й гръб и, почти притиснал лице към прозореца, се загледа навън. — Ти май пи прекалено много. Сигурен съм, че изобщо не мислиш нещата, които изприказва току-що.

— Напротив! — възрази жената. — Говоря напълно сериозно. — Плащам петдесет бона предварително и още петдесет, след като се свърши работата. Бих го направила сама, но зная, че ще съм първата заподозряна в списъка на ченгетата. Освен това ще ми е дяволски трудно да проникна в онази къща.

— Не, аз ще съм първият заподозрян в списъка — възрази едрият мъж от предна седалка. — Аз съм край него по двадесет и четири часа в денонощието. Освен това фигурирам в завещанието му.

— Това са глупости! — недоволно възкликна жената. — Както вече ти казах, трябва само да се постараеш смъртта му да изглежда като инцидент. После ще разкажеш на ченгетата как се дрогира понякога. И скита из къщата по цяла нощ. От теб се иска само да се увериш, че е мъртъв. След това се прибираш в къщата си и си лягаш. Онези тъпаци, двамата Райнхарт, изобщо няма да разберат какво се е случило. Освен това, няма човек, който да не знае, че от години си му абсолютно предан. Най-лоялният му служител.

— Има един основен проблем — възрази гигантът.

— И какъв е той?

— Откакто започна да се вижда с онази ветеринарна докторка, той престана да си инжектира болкоуспокояващи. Освен ако не го прави сам.

— Това няма никакво значение — заяви жената. — Важното е, че по задника му все още има следи от убождания, нали?

Мъжът кимна утвърдително.

— Тогава откъде биха могли да разберат, че е престанал да се боцка?

— Ти го правиш да изглежда прекалено лесно — намеси се отново мъжът от задната седалка.

— Но то е лесно! — настоя жената. — Така че защо не вземеш да се заемеш ти, ако той откаже? Ако не желае да участва, той може поне без никакви проблеми да те вкара и изкара от имението. — Насочи поглед към предната седалка. — Нали?

Гигантът бавно кимна.

— Така е, мога да го направя.

— В никакъв случай! — възкликна мъжът на задната седалка. — Няма начин, мамка му! Не желая да имам нищо общо с това.

— Дори и заради мен? — възкликна жената и притисна юмрук към гърдите си.

— Дори и заради теб — отвърна мъжът.

— А за сто бона лично за теб? — предизвикателно попита тя.

Мъжът тръсна черните си къдрици.

— Не! — категорично заяви той. — И не ме питай повече. Това е окончателното ми решение.

Тя отново се обърна към човека на предната седалка.

— В такъв случай се налага да го направиш ти — заяви тя, приковала поглед върху огромното му туловище. — Трябва да го направиш!

Мъжът въздъхна.

— Ще трябва да си помисля — отвърна той. — Да помисля как бих могъл да го направя. Евентуално.

 

 

Тифани се намръщи.

— Защо закъсня толкова много, Теди?

— Имах много работа — отвърна той. Напъха единия край на сребърната сламка в носа си, приведе се над кокаиновата пътечка, която Тифани му бе приготвила, и смръкна през едната ноздра. След това повтори цялата процедура и с другата. Смръкна още няколко пъти, за да е сигурен, че е поел цялото количество. После я погледна и се усмихна. — Прощаваш ли ми?

— Прощавам ти — великодушно заяви тя. — Как бих могла да се сърдя на човек, който ми носи толкова качествен прашец? — Изкикоти се неприлично. Чувстваше се върховно. Вече бяха изсмъркали няколко пътечки, бяха се любили, а след това бяха подхванали някакъв дълъг разговор, по време на който Теди не спираше да й повтаря, че има нужда от помощта й. — Представяш ли си? — мислено възкликна тя. Аз, бедната малка Тифани, да помагам на богатия господин Де Морни. Само дето не беше съвсем сигурна, че иска да участва в малкия му план. Трябва първо да ми обещае, че и аз ще намажа достатъчно, реши тя.

— За какво се замисли? — попита я Теди. Пъхна пръст под брадичката й и извърна лицето й към него. — Сякаш се отнесе в някакъв друг свят, Тиф.

— О, не зная, Теди — отвърна тя и тръсна дългите си и буйни къдрици. — Аз просто… ами, идеята ти ми се струва прекалено опасна. Освен това аз почти не познавам имението, тъй като работя единствено в конюшните. Искам да кажа, че отивам до там с колата, паркирам, влизам в офиса, който се помещава в комплекса с конюшните, работя и това е. Пък и онази гадина Санто постоянно се навърта наоколо. Да не говорим за дъртия Райнхарт, който влиза и излиза, когато си пожелае.

Теди отпи от виното, което бе донесъл от личната си изба, и остави чашата на масата.

— За момента и конюшните ще ни свършат работа — заяви той и изпитателно се вгледа в Тифани.

Тя отвърна на погледа му.

— Конюшните? — въпросително възкликна тя. — Но защо конюшните?

Беше му се наложило да каже на Тифани, че подготвя изненада за Уин Конрад и Валери, но не желаеше да я посвещава в подробностите. Налагаше се да я държи на тъмно по отношение на истинските си намерения. В противен случай изобщо не би могъл да разчита на съдействието й. Тифани може и да си падаше по него, но Теди чувстваше, че не е готова да се излага на ненужни рискове.

— Защото — най-после рече той — онова, което искам да направя, може да бъде свършено и в конюшнята, когато наоколо няма хора. — Плъзна ръка по голите й гърди, после нежно прокара пръсти по цялото й тяло и зарови ръка в топлата издатина между бедрата й.

Вече бе започнал да усеща въздействието на последната порция кокаин. Чувстваше се силен и непобедим.

— Няма защо да се притесняваш толкова, Тиф — увери я той. — Онова, което имам предвид, е фасулска работа. Освен това ще се погрижа за теб като отплата за помощта.

— Хммм — простена Тифани. — Толкова е приятно.

— Ще ми помогнеш, нали, Тиф? — попита той, наведе се над нея и близна едното й зърно. — Моля те, Тиф.

— Аа-а-а, Теди — отново изстена тя.

Пръстите му се задвижиха енергично между пищните й бедра и проникнаха дълбоко във влажната й утроба. Езикът му неуморно се местеше между щръкналите зърна на гърдите й.

— Моля те, Тиф — прошепна й той. — Заради мен.

— Но, но аз не зная какво искаш да направя, Теди — задъхано промълви тя. Тялото й се разтрепери от удоволствие. Копнееше да продължи да я гали. Да не спира. Никога.

— Не става дума за нищо опасно — увери я той, откъснал се за миг от гърдите й. — Никой няма да пострада.

— Ти… ти… сигурен ли си?

— Сигурен съм — заяви той, отдръпна ръката си и седна в леглото.

— О, Теди, защо спря? — недоволно проплака тя. — Беше ми толкова приятно.

Той застана на колене на леглото, хвана краката й и ги разтвори широко.

— Сега ще стане още по-приятно, Тиф — увери я той. — Искам да почувстваш неизпитвана досега наслада. Навря глава между бедрата й и заработи енергично с език.

Тифани започна бясно да мята глава насам-натам. От гърлото й се изтръгна дълбоко стенание. Краката й се разтърсиха от конвулсии, тя стисна с две ръце главата на Теди и я натисна надолу.

— Ооо-о, Теди-и-и — високо изкрещя тя. — Ако продължаваш така, ще…

Езикът му безпощадно проникна вътре в нея. После изведнъж спря. Теди се отдръпна и отново седна в леглото.

— Не-е-е, Теди — проплака Тифани. — Това беше толкова…

Без да обръща внимание на оплакванията й, Теди сграбчи коленете й с две ръце, разтвори ги широко и, без никакво предупреждение, проникна дълбоко в нея, буквално нанизвайки я на огромния си член.

Тифани остана без дъх и тялото й едва не се отдели от леглото. В следващия момент цялата се сгърчи от наслада и се залюля от несекващите вълни на силен оргазъм. От устата й се изтръгна пронизителен вик на неописуема наслада, горещите й сокове бликнаха като пълноводна река. Възбуден до краен предел, Теди се задвижи все по-бързо и по-бързо, докато накрая започна да блъска като обезумял. Едно последно рязко движение и той сякаш експлодира дълбоко в нея. Тялото му се сгърчи неконтролируемо.

Стовари се отгоре й и двамата останаха да лежат неподвижно изтощени и останали без дъх. Мина доста време преди Теди най-после да се претърколи настрани, повличайки я със себе и без да излиза от тялото й. Погали влажната й коса и я погледна в очите.

— Ще го направиш за мен — прошепна той. — Нали Тиф? Заради мен? Моля те…

Тя бавно кимна с глава.

— Ако ми обещаеш, че никой няма да пострада.

— Можеш да си сигурна в това — отвърна Теди и се ухили широко. Никой няма да пострада, тъпа кучко, помисли си той, но това не означава, че няма да има щети. — Никой няма да пострада. Обещавам ти.

Тя се усмихна.

— Освен това искам да ми обещаеш, че ще продължиш да правиш това, Теди.

— Повярвай ми, миличка, на мен също ми харесва колкото и на теб — увери я той. Поне докато не се появи нещо по-добро на хоризонта, помисли си. Тифани вече започваше да го отегчава. Време беше да продължи напред и да се опита да завладее нови, неизследвани територии.

Взе я прегръдките си и я целуна страстно. Езикът му неуморно изследваше устата й, а членът му, потънал дълбоко в топлата й утроба, отново започна да се събужда за живот. Тифани откликна мигновено, отърка се о него и започна да стене от удоволствие.

Теди ще бъде мой, помисли си тя. Само мой и на никоя друга. Сигурна съм в това. Съвсем скоро аз ще бъда богатата госпожа Теди де Морни.

 

 

Вече беше късна нощ, но неясната фигура се спотайваше далеч от къщата, защото се боеше да не разлае кучетата. Пък не се и налагаше да се приближава повече. Не и при наличието на толкова мощен бинокъл. Двете влюбени гълъбчета се бяха излегнали върху голямото канапе в библиотеката без дори да си направят труда да загасят осветлението. Държаха се така, сякаш никой и нищо на света не би могло да им навреди.

Ха!

Докато се любеха във великолепната стая, те живееха в някакъв свой, измислен свят. Защитен от хорските погледи.

Поне така си мислеха.

Видя как се съблякоха един друг, наслаждавайки се на всеки миг. Галеха се нежно, обсипваха се с ласки, докосваха се с ръце и езици, милваха се, целуваха се.

Колко нежни и влюбени изглеждаха!

А после изведнъж се превърнаха в диви животни, ръмжаха и стенеха, поглъщаха се един друг като разгонени кучета. Стенеха и пъшкаха, изпаднали в екстаз, притискаха се един към друг, хапеха се и се деряха, търсейки удовлетворение на животинската си страст. След това, останали без дъх, поспряха, за да си починат, но така и не можаха да се откъснат един от друг след силния, разтърсил ги като електричество, оргазъм. Страхотна двойка бяха тези двамата. Притежаваха забележителен синхрон. Сигурно си нашепваха безсмислени слова, възторжено превъзнасяха върховното преживяване, обещаваха си вечна и неумираща любов.

Е, ще я видим тая работа!

После започнаха отново. Като жребец и дива кобила, които се съвкупяват за пръв път в живота си. Каква отврат! Защото те не бяха нищо повече от разгонени животни. Противни, мръсни животни!

Спотаената в мрака фигура потрепери от отвращение. А аз? Аз нямам нищо. Никога не съм имал. За разлика от тях. Само че смятам да поправя тази несправедливост. По един или друг начин.