Джудит Гулд
Сърце и душа (21)

8.

Масата за двама бе подредена на каменната тераса пред голямата библиотека. В средата й имаше малка кръгла ваза, пълна с маргаритки и други яркоцветни горски цветя, а от двете й страни бяха поставени големи стъклени огнеупорни купи, в които горяха свещи и хвърляха романтични отблясъци в тъмната нощ. Върху пъстрата памучна провансалска покривка, с която бе застлана масата, бяха подредени обикновени порцеланови съдове и красиви, но съвсем обикновени стъклени чаши и сребърни прибори.

Масата изглежда много красива, помисли си Вал, и едновременно с това е някак си съвсем земна и непретенциозна. Слаба богу, че не бе отрупана с прибори, принадлежали на някой отдавна починал благородник или пък на изумително богат мафиот. Вал веднага оцени ненатрапчивата красота на иначе безукорно подредената маса и заради великолепието на внушителната къща. Докато пътуваше насам тя се надяваше, че вечерята няма да е толкова официална, колкото би се очаквало в едно толкова величествено имение.

Остана изненадана от факта, че не я посрещна Санто Дучи. Всъщност тя изобщо не го видя. Уин лично й отвори вратата, облечен с панталон в цвят каки, снежнобяла ленена риза и мокасини. Остана още по-изненадана, когато той лично приготви напитките — водка с тоник за нея и скоч с вода за него, — след което съвсем сам сервира вечерята.

Все пак й призна, че Герда — госпожа Райнхарт — бе приготвила простото угощение: възхитителна на вкус сьомга със сос от копър, необичайно приготвена, но вкусна картофена салата с царевица, естрагон и късчета раци, задушени аспержи с оцет балсамико, домати, набрани направо от градината, гарнирани с домашно приготвено сирене моцарела, произведено от биволско мляко, и пресен босилек и полети с божествен на вкус, студено пресован първокачествен зехтин.

Уин отвори бутилка бяло бургундско вино, което прекрасно допълваше храната.

— Това е Шато де Рули, реколта 1998 година — информира я той. — Струва ми се, че е подходящо. Истината е, че все още не познавам добре винарската изба, с която разполагам тук.

— Хубаво е! — заяви Вал, след като отпи първата глътка.

И ето че сега тя седеше на осветената от свещите тераса, отпиваше от виното и се наслаждаваше на късната лятна вечер. Седеше сама, заобиколена отвсякъде от тъмнина и чакаше Уин, който бе отишъл до кухнята, за да донесе десерта. Вал бе предложила да му помогне, но той отказа. Настоя тя да остане на мястото си и да се опита да смели част от погълната храна, за да си отвори място да обещания десерт: домашно приготвен ванилов сладолед с шоколадов крем.

Тази вечер Валери бе разпуснала косата си и слабият ветрец леко ветрееше кичурите й. Облечена беше с лек кремав пуловер, кремав клин и кремави сандали с висок ток. Небрежен на пръв поглед тоалет, който обаче притежаваше елегантност и блясък, каквито единствено Армани успяваше да постигне. Малки диамантени обеци проблясваха на ушите й. Около шията си носеше перлената огърлица, която бе наследила от баба си по бащина линия. На китката на лявата й ръка искреше официалният й часовник — златно творение на Картие, което бе получила като подарък от баща си преди много години. Носеше го рядко, защото не желаеше да го подлага на вредните влияния, съпътстващи ежедневната и работа.

Когато по-рано вечерта се отби в дома на Еди и Джонатан, Колет също беше там. Тримата възторжено аплодираха външния й вид и силно повдигнаха самочувствието й. Точно навреме, както се оказа, тъй като бе преживяла един изключително неприятен следобед. Така и не можа да се отърси напълно от неприятното чувство, останало в душата й след телефонния разговор с Теди, но въпреки това бе положила усилия да се облече добре за вечерята с Уин. Държеше да изглежда добре — не строго официална, но поне елегантна и секси.

И усилията ми бяха възнаградени, помисли си тя. Еди, Джонатан и Колет останаха буквално сразени от вида й и мигновено поискаха да узнаят какъв е специалният случай за този убийствен тоалет. Останаха силно заинтригувани и развълнувани, когато им каза, че е поканена на вечеря в Стоунлеър. След което я засипаха с въпроси. Обясни им, че се е запознала с Уин покрай работата си на ветеринар. Те, естествено, веднага повдигнаха въпроса за загадъчното му уединение и тя ги информира, че в момента той се възстановява след тежка злополука, получена по време на игра на поло. Отказа да съобщи повече подробности, защото не желаеше да нарушава личната неприкосновеност на Уин.

— А какво ще кажеш по въпроса с парите? — попита я Джонатан. — Мислиш ли, че наистина може да е наркобарон или пък мафиот?

— Но това е нелепо, Джонатан! — веднага го сряза Колет и го изгледа с блеснали от ярост очи. — Човек с толкова изискан вкус не би могъл да се занимава с престъпна дейност. Ако беше наркобарон или мафиот, той изобщо не би проявил интерес към Стоунлеър. И в никакъв случай не би поканил Вал на вечеря. Не, този мъж е изключително изискан и проницателен. Как иначе щеше да прояви интерес към Вал?

Всички посрещнаха последната й забележка със смях, но Валери все пак реши, че трябва да им каже, че няма представа какъв е източникът на богатството му.

— Зная единствено, че е живял, много на широко при това, в Палм Бийч. Видях снимки от онова време в склада с принадлежностите за езда — поясни тя.

— Ето, видяхте ли! — възкликна Колет. — Още едно доказателство в подкрепа на моето мнение. Ако този човек беше гангстер, той едва ли щеше да играе поло в Палм Бийч. — После се обърна към Вал и й намигна. — Вал, скъпа, спомняш ли си, че наскоро си говорихме за твоето бъдеще? За Теди и за мъжете по принцип?

Валери кимна. Беше сигурна какво предстои да чуе.

— Разбира се, че си спомням. Колет.

Колет се усмихна широко, сякаш двете споделяха някаква съкровена тайна.

— Струва ми се, че вече виждам сиянието, появило се по красивото ти лице.

Вал се изчерви, после се разсмя, но по никакъв начин не оспори думите на Колет.

А когато спря джипа си пред входната врата на Стоунлеър, Уин я отвори и излезе да я посрещне преди дори да е успяла да стигне до звънеца.

— Виж ти, виж ти! — възкликна той и я огледа от главата до петите. — Този път не си с опръсканата с кръв престилка. В първия момент не можах да те позная.

— Ти също не си лесен за разпознаване — отвърна тя.

— И защо така? — озадачено попита той.

— Ами на лицето ти има усмивка — отвърна тя. — До този момент не знаех, че можеш да се усмихваш.

— Touche^[1], madame — промърмори той и леко се поклони. После отвори широко вратата и я покани в библиотеката, където я очакваха, за да я посрещнат, четирите кучета и Мина.

По-късно, по време на вечерята, той отново я обсипа с комплименти — по-директни и искрени този път, но изречени с шеговит и леко закачлив тон.

— Тази вечер наистина изглеждаш много красива — заяви той. — Особено като се има предвид какво е обичайното облекло, в което обикновено те виждам.

— Ако това е комплимент — отвърна Вал, — ще го приема и ще ти отвърна със същото. — Вдигна поглед към него. — Ти също изглеждаш по-добре без големия нос и превръзката на очите. Всъщност, изглеждаш почти като човек.

— Почти като човек? — възкликна Уин.

— Е, може и да преувеличавам малко — пошегува се тя, — но ми се струва, че в твое лице започвам да различавам някакво слабо подобие на човешко същество. Черната превръзка над едното око е далеч по-приятна гледка от онази дебела превръзка и с нея изглеждаш значително по-добре. Пък и другите ти рани заздравяват много добре.

И сега, докато си припомняше последните няколко часа, които бе прекарала в неговата компания, Валери не можа да сподави усмивката, появила се неканена на устните й.

— Давам цяло пени, за да науча мислите ти — обади се Уин, който точно в този момент излезе на терасата с поднос в ръцете.

— Искаш да се отървеш много евтино, а?

Той се усмихна.

— Явно, че си луксозна жена. Какво ще кажеш за четвърт долар?

— Ще го взема — отвърна тя. — Само че… ами, всъщност не мислех за нищо — продължи Валери. — Просто си седях и се наслаждавах на приятната вечер.

— Това изненадва ли те? — попита той и остави подноса на масата.

— Не, не е това — възрази Вал. — Истината е, че просто не знаех какво да очаквам, а се оказва, че дори не си спомням кога друг път съм си прекарвала толкова добре.

— Сериозно ли говориш? — попита той, взе една чиния от подноса и я сложи пред нея.

— Да — отвърна тя и кимна. — Почти бях забравила какво е… ами да се забавляваш без никакви усложнения и задни мисли.

Уин седна на мястото си и я погледна в очите.

— И аз се чувствам по абсолютно същия начин — увери я той. — Все едно че съм бил освободен от строг тъмничен затвор. Въпросът не е само в това, че знаеш за злополуката и нараняванията ми. Става дума за много повече, Вал.

Тя почувства как сърцето и леко ускори ритъма си, а лицето й пламна от притока на кръв.

— Аз… мисля, че разбирам какво имаш предвид — промълви тя.

Той се присегна, сложи ръка върху нейната, погали я нежно и я стисна лекичко. Докосването му беше толкова вълнуващо, че Валери едва не потрепери.

— Съветвам те да изядеш този сладолед, преди да се е разтопил — рече Уин, ухили се широко и отдръпна ръката си.

— Изглежда много вкусен — рече тя и взе лъжичката си.

— Герда го приготвя. Има специална машина за сладолед. Шоколадовият крем е също нейно производство.

Валери облиза лъжичката и я извади от устата си.

— Фантастичен е! — възкликна тя.

— Радвам се да видя, че имаш добър апетит — подхвърли той. — Обичам жени, които си похапват добре.

— Може би — отвърна тя, — но се съмнявам, че ще ти хареса резултата, който една жена би постигнала, ако всеки ден си хапва по този начин.

Той се разсмя.

— Предполагам, че имаш право, но въпреки това ми харесва да те наблюдавам. Моята бивша съпруга — всъщност, съвсем скоро ще стане бивша — хапваше като врабче. И това в случаите, в които решаваше, че може да се отпусне малко и да си поживее.

Вал го погледна.

— Маниачка на тема диети, а?

Той кимна утвърдително.

— Съдържанието на телесни мазнини беше главната й тема на разговор. Половин килограм в повече или по-малко можеше да я докара до лудост. Не, всъщност, основната тема бяха не мазнините, а пластичните хирурзи. Кой от тях извайвал най-красивите гърди, кой бил майстор на липосукцията, кой… абе, сигурно вече ти е ясно. — Остана за миг загледан в далечината, а след това я погледна отново. — Но тя и без друго си беше луда.

Валери се поколеба, преди да отговори. Бившите съпруги бяха опасна територия за разговори и, въпреки че изпитваше напълно разбираемо любопитство, тя определено не желаеше да наднича точно в тази част от живота му. Уин обаче като че ли желаеше да разговаря за това. В края на краищата, той сам повдигна темата.

— Каква всъщност е тя? — попита Вал, решила в крайна сметка да продължи разговора. — Зная, че изобщо не е луда. Ако беше, ти не би се оженил за нея. Искам да кажа, че не е напълно откачена. Иначе малко лудост в определени моменти може дори да бъде приятна.

— Тя винаги си е била малко луда. В добрия смисъл на думата, както ти така справедливо изтъкна. Само че с времето започна да става прекалено луда за вкуса ми. Родителите й са обикновени хора, които живеят близо до Западен Палм Бийч. Не са бедни, но никога не са можели да си позволят разточителство и разкош. Тя е много красива, много секси и дяволски умна. Не й е трябвало много време, за да оцени преимуществата, които може да й предложи Палм Бийч. За разлика от Западен Палм Бийч.

— Искаш да кажеш, че се стреми да се издигне в обществената йерархия? — попита Вал.

— Катери се нагоре със зъби и нокти — отвърна той. — На времето това дори ми харесваше. Няма нищо лошо в стремежа на един човек да си извоюва по-добро място под слънцето, нали така?

— Точно така — съгласи се Вал и кимна с глава.

— Та значи тя си намерила работа като секретарка в Палм Бийч, запознала се с някакъв богат дъртак от Ню Йорк, който притежавал изискан мезонет в града, и се омъжила за него — продължи разказа си Уин. — Две години по-късно той починал от сърдечен удар и тя наследила почти всичко.

— И тогава си се появил ти — обади се Вал.

— Точно така — отвърна той. — По онова време тя вече разполагаше с достатъчно пари, за да започне да излиза по-често. Срещаше се предимно с благовъзпитани и богати разведени мъже. После започна да раздава пари за благотворителни цели, осигурявайки си по този начин достъп до приемите, които тези хора организираха. Освен това постоянно даваше партита в собствения си мезонет, на които канеше най-бляскавите участници в клубния живот на града. По онова време аз живеех по същия начин като нея. Бях любимец на жените, изобщо не се задържах на едно място и ги сменях една след друга. Та на едно парти някакви приятели ни запознаха и аз веднага си изгубих ума по нея. И не заради красотата й. А заради жизнеността и свободолюбивия й дух. Не беше надута и високомерна като повечето богати жени в Палм Бийч. Беше нещо като ренегат. Глътка свеж въздух. Скоро след като се запознахме разбрах, че вече бе успяла да профука почти всичките пари, които бе наследила от нещастния Сидни Гудмън. — Той се разсмя.

— И какво смяташе да прави? — попита Вал, искрено заинтригувана от разказа му.

— Нямаше ни най-малка представа — отвърна той и леко поклати глава. — Все повтаряше, че е сигурна, че нещата все някак си ще се подредят. А ако това не стане? Изобщо не й пукаше. Не се страхуваше от нищо. Поне по онова време.

— От думите ти излиза, че е истинска куражлийка — подхвърли Валери. — Повечето жени копнеят за сигурност. Стремят се да си намерят подходящ мъж и да се устроят финансово.

— Да — съгласи се той. — Но тя беше съвършено различна и това бе едно от нещата, което ме привлякоха в нея. След няколко години брак, обаче, положението започна да се променя драстично.

— Какво стана? Опозна я по-добре и започна да я презираш? — попита Вал. — Или вече проявявам прекалено любопитство?

— Не, нищо подобно — увери я той. — Ариел твърде бързо свикна с хубавото, ако разбираш какво имам предвид. Аз обичах да я глезя, но след известно време тя стана просто ненаситна. Във всяко едно отношение.

— Материалистка, а? — с усмивка подхвърли Вал.

— Стопроцентова — потвърди той — И като капак на всичко започна да се отегчава по време на отсъствията ми от къщи — пътувах много по работа, а също и за да играя поло — и се забърка с едни безделници, които ходеха от парти на парти и се тъпчеха с наркотици. Престана да посещава благотворителните мероприятия и започна да прекарва цялото си време с неблагонадеждните си приятелчета. И като казвам неблагонадеждни, наистина имам точно това предвид. Отегчени от живота и фрашкани с пари бели боклуци от Европа, пристигнали в Щатите с огромния си антураж.

— Вероятно просто не е знаела какво да прави със свободното си време — обади се Валери. — Била е отегчена, защото не е имала никакви дълготрайни интереси.

— Предполагам, че имаш право — съгласи се Уин. — През първата година от брака ни тя ме придружаваше по време на пътуванията ми, свързани с бизнеса или страстта ми по полото. Струва ми се, че истински се забавляваше по време на мачовете. Всеки поло турнир е съпроводен с много бляскави събития, внушителни приеми и запознанства с много нови и интересни хора. Виж, деловите ми пътувания я отегчаваха. Разглеждането на мини и минно оборудване не се покриваше с представата й за добре прекарано време. И това е напълно разбираемо. Става дума за един много мръсен и напълно лишен от блясък бизнес. За известно време, обаче, поне в началото, двамата бяхме неразделни. — Замълча за момент и я погледна. — След това тя напълно изгуби интерес към мен. Във всяко едно отношение.

Валери го изгледа изпитателно, преди да отговори.

— И все още се чувстваш наранен и обиден, нали? От това, че е изгубила интерес към живота ти… и към теб самия.

Той кимна.

— Трябва да призная, че това е самата истина, докторе — отвърна той и се усмихна сковано. — Започна да ме пренебрегва още преди злополуката, но след това се отказа напълно от мен. Във всяко едно отношение.

— Разбирам. — Ариел, която очевидно бе престанала да го обича много преди инцидента, просто не бе успяла да се справи с промяната, настъпила у него след жестокото падане. За вманиачената на тема външен вид Ариел е било просто непоносимо изпитание да се опита да прави секс с обезобразения си съпруг.

— Искаш ли да пийнем по малко бренди? — попита той, решил да смени темата.

— За мен съвсем малко — отвърна Вал. — Не забравяй, че трябва да шофирам до вкъщи.

— Да, но аз се надявах да те напия и да те принудя да прекараш тук целия уикенд, за да мога да се възползвам от теб — с усмивка заяви Уин.

— Този уикенд съм дежурна на повикване в клиниката — отвърна тя. — Така че ще ти позволя да го направиш някой друг път.

Двамата избухнаха в смях.

— Съгласна ли си да влезем в библиотеката? — попита Уин. — Кучетата се държаха изключително добре и нито веднъж не ни обезпокоиха тази вечер. Струва ми се, че е редно да ги възнаградим по някакъв начин като отидем да им правим компания.

— Аз лично нямам нищо против.

Той се изправи, заобиколи масата и застана зад стола й, за да й помогне да се изправи. После я прегърна през кръста и я поведе към библиотеката.

В мига, който двамата се появиха в стаята, кучетата наскачаха и се спуснаха към тях, борейки се за вниманието им. Уин се приближи до бара и сипа по малко бренди в две чаши, а Валери се зае да гали под ред огромните кучета и спря едва когато се убеди, че нито едно от тях не е останало пренебрегнато. Най-накрая, доволни и успокоени, те се върнаха към любимите си места и отново се унесоха в дрямка.

— Мили боже! — възкликна Валери — Толкова са кротки и любвеобилни!

— Такива са с теб — възрази Уин. — Но не бих казал, че се държат така с всеки.

Подаде й брендито и й посочи едно от големите кожени канапета.

— О, почакай малко! — изведнъж възкликна той. — Всъщност, идеята да седнеш тук май не е много добра. Цялата ще се полепиш с косми от кучетата.

— Но това е нелепо, Уин — разсмя се тя. — Та аз прекарвам целия си живот сред кучешки косми. Забрави ли?

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. — Валери се настани на канапето. Той я последва, оставяйки известно разстояние помежду им. Събу обувките и вирна крака на масичката за кафе.

— Разположи се по-удобно — предложи й той.

— Но на мен ми е удобно — отвърна Валери.

— Да, но имаш обувки на краката си.

— Е, щом настояваш толкова… — Тя изхлузи сандалите си и, следвайки примера му подпря крака на мраморния плот на ниската масичка. После размърда пръсти — Ето, сега вече наистина се чувствам удобно.

— Знаех си — възкликна той. — Предполагам, че като малко момиченце изобщо не си искала да носиш обувки.

— Точно така — през смях си призна тя. — И от тогава насам не съм се променила кой знае колко.

— Наздраве — рече й той и вдигна чашата си.

— Наздраве — отвърна Валери.

Чукнаха чашите си и се погледнаха в очите.

— Тази стая е прекрасна — подхвърли тя, отмести поглед от него и се огледа.

— Ако си забелязала, аз живея предимно в нея — обясни той. — Заедно с кучетата. — Тук се храня и чета, от тук провеждам телефонните си разговори. Дори и компютърът ми е тук — додаде той и посочи към лаптопа, поставен върху старинното френско бюро.

— И какво правиш с този компютър? — поинтересува се тя.

— Предимно неща, свързани с мините — отвърна Уин. — Контролирам количеството на произведената продукция, следя продажбите и, разбира се, постоянно изпращам по електронната поща разпореждания и указания за работа.

— Значи се занимаваш с минно дело?

Той кимна утвърдително.

— Дядо ми основал мините, а след това ги завещал на баща ми. Когато той почина, аз заех мястото му и се заех да разширя бизнеса, поставяйки началото на някои сродни производства. Химикали и други подобни вещества. Бях на петнадесет години, когато за пръв път отидох да работя там. След това прекарвах всяко лято там и научих предостатъчно за бизнеса.

— Ами майка ти? — попита Вал. — Жива ли е още?

Той поклати глава.

— Не, тя надживя татко само с две години. Беше изключително самотна без него. Знаеш ли те двамата бяха страхотна двойка. И на нея просто не й се живееше след неговата смърт.

— Съжалявам.

— Няма нищо. Оттогава изминаха доста години и аз се примирих със смъртта им.

— Значи ти остана да управляваш целия бизнес съвсем сам?

Уин отново кимна.

— През последните няколко години ръководя почти целия бизнес от къщи, но четири или пет пъти през годината отивам на Запад и оставам там по няколко дни. Така новите служители имат възможност да се запознаят с шефа. Пък и от време на време се налага да присъствам лично, за да съм сигурен, че всичко е под контрол. — Погледна я и се усмихна.

— Обзалагам се, че си много строг началник — подхвърли Валери.

— Така е — без никакво колебание отвърна той. — Но съм справедлив и предлагам на служителите си щедро възнаграждение за положения труд. Те прекрасно знаят, че няма работа в компанията, която да не съм вършил лично през някой период от живота си, и са наясно, че не съм поредният богаташ, който си живее живота благодарение на тежкия им труд. — Замълча за момент и я погледна. — Достатъчно говорихме за мен — заяви той. — Разкажи ми за себе си.

— И какво искаш да ти разкажа?

— Обзалагам се, че си имала страхотно дебютантско парти, учила си в един от колежите Севън Систърс^[2], след което си наследила ветеринарната практика от баща си.

Тя се разсмя и едва не разплиска брендито си.

— Кое е толкова смешно? — недоумяващо попита Уин.

— Твоите… твоите предположения.

— Познах, нали?

Тя кимна с глава.

— И да, и не. Позна за дебютантското парти. Наистина ми организираха такова. Но аз така и не можах да се впиша в обстановката. Всъщност, бях облечена с взета назаем рокля и след това не посетих друг подобен бал.

— Обзалагам се, че си се съгласила на това парти, само защото мама и татко са го очаквали от теб.

— Точно така — съгласи се Вал. — Беше по-лесно да го направя, отколкото да споря с тях. Що се отнася до колежа, искам да ти кажа, че съм завършила Корнел и се издържах съвсем сама, работейки през цялото време.

— Шегуваш се! — възкликна той и на лицето му се изписа изненада.

— Нищо подобно. Работила съм като продавачка в книжарница и като сервитьорка, разхождах кучета, гледах деца, пазех чужди къщи докато собствениците им отсъстваха. Живеех с пари назаем. Теглих огромни студентски заеми. Които продължавам да изплащам и в момента. — Разсмя се, а Уин се разсмя заедно с нея. — Понякога ми се струва, че ще тъна в дългове до края на живота си.

— Нещо не ми е съвсем ясно — рече й той. — Значи си имала дебютантско парти като истинска аристократка, но родителите ти не са те издържали в колежа?

— Така е, не са. Майка ми настояваше да се запиша в някакво училище в Швейцария или поне да уча литература и френски в някой от колежите Севън Систърс. Аз обаче не пожелах. Исках да стана ветеринарен лекар. При което тя ми заяви, че, в такъв случай, ще трябва да се издържам сама.

— Шегуваш се — повтори той.

— Не, за съжаление. Според мен майка ми не очакваше, че ще замина просто ей така и все се надяваше, че ще се откажа и ще се прибера у дома.

Той се усмихна.

— Но ти не го направи, нали? Браво на теб! Това означава, че притежаваш забележителна смелост.

Вал само сви рамене.

— Аз просто знаех какво искам — отвърна тя. — И бях готова на всичко, за да го получа.

— А родителите ти? Какво мислят сега по въпроса? — попита Уин.

— Баща ми почина, преди да постъпя в колежа — продължи да разказва Валери. — А майка ми… е, тя продължава да е недоволна от мен. Майка ми е убедена, че единственото, което се очаква от мен, е да се омъжа за човек с добро потекло и финансови възможности и да прекарам целия си живот в бездействие. Като онези дами в Ню Йорк, които не пропускат официален обяд или благотворително мероприятие. Точно както живееше и тя самата преди смъртта на баща ми.

— Но ти би повяхнала и би загинала в подобна атмосфера — без никакво колебание заяви той.

Тя кимна в знак на съгласие.

— Зная, но опитай се само да го кажеш на майка ми…

— Според мен тя би трябвало да е изключително горда с теб — рече й Уин. — На нейно място аз бих се гордял с теб. Аз се гордея с теб.

Валери се разсмя.

— И защо? — попита тя.

— Наблюдавах те как работиш — отвърна той — и смятам, че си първокласен ветеринар. И прекрасен човек.

Валери почувства, че се изчервява отново.

— Благодаря — промълви тя. — Високо ценя мнението ти.

— А сега — изведнъж заяви Уин, — разкажи ми кой е този щастливец, за когото си сгодена.

— Как…? — Тя го погледа изумено и не успя дори да довърши изречението си.

 

 

Бавно и с известна неохота неясната фигура свали бинокъла и го провеси на врата си. После разтърка с пръсти уморените си очи.

Беше като хипнотизиран от продължителното наблюдение. Все едно че гледаше някакъв забранен ритуал или изключително възбуждащ порнофилм. Не че в поведението им имаше нещо неприлично или развратно. Тъкмо напротив — и двамата се държаха изключително благопристойно.

Всичко се дължи на факта, че нарушаваш уединението им. Затова се чувстваш толкова странно. Нахлуваш в живота им, наблюдаваш ги на техен терен, а те дори не подозират. Страхотна тръпка!

Натрапникът допускаше, че дори и най-обикновените и делнични моменти, наблюдавани по този начин, биха изглеждали хипнотизиращо завладяващи. Но не това целеше неговото наблюдение. Не, той си имаше друга цел. Много важна при това. Всъщност, сега, когато ги видя заедно, той изведнъж осъзна, че в ситуацията се съдържа много по-голям потенциал, отколкото бе допускал.

Начинът, по който двамата си бъбреха по време на вечерята, нехайните шегички, закачките, веселият смях и добре премерените сериозни моменти… Начинът, по който й кавалерстваше — помогна й да седне на масата, а след това се изправи, издърпа стола й и й помогна да се изправи… Начинът, по който хвана ръката й по време на вечерята, а след това я прегърна през кръста и я въведе вътре в къщата…

Сега двамата седяха един до друг на канапето, подпрели босите си крака на масичката за кафе. Телата им почти се докосваха докато бъбреха безспирно, без да обръщат внимание на времето.

И за какво толкова си говореха! Сигурно обсъждаха живота си, говореха за миналото и настоящето, опознаваха се един друг — кой откъде е и какъв е, — за да могат след това с чиста съвест да скочат в леглото и да опознаят и телата си.

Чак му се повръщаше като ги гледаше.

Фигурата, спотаила се в сенките, се изплю на земята, сякаш искаше да прогони лошия вкус от устата си, а след това погледна светещия циферблат на часовника си и видя, че минава единадесет. Ставаше късно, а имаше работа за вършене. Наближаваше моментът да се заеме с нея.

 

 

— К-кой… кой ти каза за годежа? — най-сетне успя да изрече Валери, неспособна да даде отговор на милионите въпроси, които напираха в главата й.

— Никой — отвърна Уин и я изгледа победоносно.

— Как така никой? — възкликна тя. — Откъде научи тогава?

— Много е просто — заяви той и избухна в смях.

Дяволите до го вземат! — мислено възкликна тя. В момента си играе с мен и това му доставя огромно удоволствие.

— Кажи ми — настоя Валери. — Кое е толкова просто?

— Спомняш ли си първото си посещение тук? — попита я той.

Тя кимна утвърдително.

— Разбира се, че си спомням — отвърна тя. — Повикахте ме заради Предвестник на буря, който имаше силни колики. Защо?

— През онази нощ те видях — призна си той и я погледна глуповато. — Бях в конюшнята и те наблюдавах. Беше тъмно и ти не ме забеляза.

— Разбирам. — Валери кимна с глава, припомнила си неприятното усещане, че е наблюдавана през онази нощ.

— Нямаше как да не забележа огромния пръстен, който носеше тогава — продължи той. — Диамантът буквално осветяваше цялото помещение всеки път, когато уловеше светлината на фенера. И определено изглеждаше като годежен пръстен. Поне в моите очи, докторе.

Валери преглътна мъчително. Истина бе, помисли си тя. Точно тогава бе приела пръстена на Теди и той все още бе на ръката й, когато дойде да прегледа коня. Още не бе свикнала с него и бе пропуснала да го свали докато преглеждаше Предвестник на буря.

Вдигна поглед към Уин и кимна с глава.

— Виновна по всички обвинения — заяви тя и се усмихна сковано.

— Значи наистина си сгодена — подхвърли той, неспособен да прикрие разочарованието, изписало се на лицето му.

— Би… могло и така да се каже.

— Какво трябва да означава това? Сгодена ли си или не си?

Въобразяваше ли си, или наистина долови някаква надежда в гласа му?

— Ами… — Вдигна поглед към тавана и сви рамене. — Откъде да започна?

— Ами най-добре от самото начало — предложи Уин, присегна се, и хвана ръката й.

Тя сведе поглед надолу и си помисли, че жестът му изглежда толкова естествен, толкова приятелски… и прекрасен. Вдигна глава и прикова поглед върху лицето му.

— Срещам се с един мъж от много време — започна тя. — Още от колежа. Всички смятаха, че, рано или късно, ще се оженим. Включително и аз. — Въздъхна дълбоко и продължи:

— С две думи, онази вечер той ми предложи брак и ми даде пръстена. След това ме повикаха от клиниката и аз дойдох, за да се погрижа за Предвестник на буря.

Уин не отделяше поглед от нея.

— Оттогава насам не съм те виждал да го носиш — отбеляза той.

— Ти си… ти си страшно наблюдателен — заяви Валери и се засмя.

— Това е, защото съм силно заинтересован — с усмивка отвърна той.

Тя замълча, но той не възнамеряваше да я остави на мира.

— Е, сгодена ли си още или какво? — настоя Уин. — На мен не ми изглеждаш като сгодена жена.

Тя сви рамене, а след това заговори отново.

— Предполагам, че официално все още сме сгодени.

— Официално? — повтори той.

Вал кимна отново.

— С други думи ти не си… — Гласът му постепенно заглъхна.

— С други думи — помогна му тя, — все още не съм му казала, че не желая да се омъжа за него.

— Аха! — с усмивка на устните възкликна той. — Започва да става интересно. — Замълча за момент, а след това попита:

— И кога смяташ да му кажеш, че бракът ви няма да се състои?

— Не зная — изпъшка Вал. — Толкова ми е трудно да го направя… държа се като истинска бъзливка и все отлагам и отлагам… Зная, обаче, че, рано или късно, ще трябва да му го кажа.

— Направи го час по-скоро — рече й той.

Тя го погледна с разширени от изумление очи.

— Какво… какво точно се опитваш да ми кажеш?

— Чу ме — отвърна той. — И ми се струва, че разбираш прекрасно какво имам предвид.

— Ти… — Не можа да си наложи да изрече с думи онова, което си мислеше, че иска да й каже.

— Искам да си свободна — заяви Уин. — За мен.

Тялото на Валери потрепери като от токов удар. Сърцето й подскочи като обезумяло, а силните му удари отекнаха оглушително в ушите й. Установи, че не може да си поеме дъх. Не можеше да проговори дори. Това беше моментът на истината.

Той е влюбен в мен, осъзна тя. А аз съм влюбена в него.

Преди да успее да каже каквото и да било, Уин се присегна и я притегли към себе си. Тя не се и опита да се съпротивлява. Преизпълнена с щастие се отпусна в топлата му прегръдка с усещането, че точно там й е мястото. Уин я целуна, а тя, усетила надигналото се в душата й вълнение, зарови пръсти в меката му тъмна коса и почувства грубата повърхност на превръзката.

Как е възможно някой да се страхува от този мъж? — запита се тя. Как е възможно някой да измисли всичките онези отвратителни неща, които се говореха за него в околността? И как е възможно да обича точно мен?

Отвърна на целувката му с неподправена страст, забравила за всичко останало, отдала се напълно на прекрасния миг. Незабравим, изпълнен с магическо очарование и сила.

Уин най-накрая се отдръпна и й се усмихна. Вгледа се в очите й, опитвайки се да отгатне мислите и чувствата й. Тя колебливо отвърна на усмивката му и прошепна:

— Ще го направя. Час по-скоро.