Джудит Гулд
Сърце и душа (11)

11.

Главата на Ариел се мяташе диво насам-натам докато Лоло я яздеше като обладан от зъл дух. Ръмжеше като разгонено животно, а от тялото му хвърчаха пръски пот. След няколко минути тя извика пронизително и заби нокти в гърба му. Почувства горещия поток, излял се от него в утробата й. Тялото му се изви на дъга и замръзна неподвижно, страстното стенание, изтръгнало се от гърлото му, приличаше на протяжен болезнен вой.

Лоло се отпусна отгоре й. Зачервени и задъхани, те се прегърнаха, притиснаха телата си, окъпани от пот, и обсипаха лицата си с безброй целувки. Останаха да лежат с преплели тела сред намачканите чаршафи от египетски памук и разхвърляните наоколо копринено бельо и части от екипа за поло, с който Лоло бе тренирал на игрището. На масата до леглото стоеше полупразна бутилка с джин и тоник.

Въздухът в стаята бе натежал от аромата на парфюма й с марката на Карън, от уханието на лавандула, с която бяха ароматизирани чаршафите, и от пудрата с аромат на санталово дърво, с която Ариел щедро посипваше тялото си. Тия изискани ухания бяха примесени с миризмата на пот, която се носеше от кожените му ботуши за поло и с едва доловимото ухание на парфюма, който Лоло бе използвал рано през деня. Всичките тези миризми обаче бледнееха пред натрапчивия и вездесъщ аромат на пламналите им от страстния секс тела.

— Мили боже, Лоло — задъхано промълви Ариел, — това беше направо фантастично преживяване. — Грубо се изсмя и прегърна твърдото му мъжествено тяло. — Ти самият си фантастичен.

Лоло прокара пръст по изваяната извивка на носа й и се усмихна. Зъбите му заблестяха на фона на тъмната му кожа.

— Мисля, че започвам да се влюбвам във всичко в Палм Бийч — заяви той и нежно погали задника й.

— Е, надявам се, че не във всичко — възрази тя. — Бих искала да си влюбен единствено в мен.

— Да — съгласи се той. — Само в теб. — Присегна се и взе от нощното шкафче пакета пурети на Ариел и златната й запалка. Поизправи се в леглото, извади две дълги и тънки пурети и ги пъхна и двете в устата си. Запали ги и подаде едната на Ариел.

Тя взе цигарата, поизправи се и седна до него.

— Благодаря — рече Ариел и го целуна по бузата.

Лоло преметна ръка през раменете й и я притисна към себе си. Запуши мълчаливо и, загледан някъде в далечината, започва да издухва облаци дим към тавана.

Ариел го наблюдаваше, забелязала необичайното му мълчание и замисленото изражение на лицето му. Двамата обикновено не спираха да бърборят след секс. Най-често споделяха мечтите си за съвместното бъдеще, което искаха да изградят за себе си. Бъдещето, което щеше да стане факт след финализирането на развода и изплащането на издръжката, която Ариел се надяваше да получи.

— Тази вечер си ужасно мълчалив, Лоло — най-накрая изрече тя, неспособна повече да понася тази негова отчужденост. Мълчанието му бе започнало да я плаши.

Той обаче не каза нищо в отговор и продължи да пуши мълчаливо. Струйката дим от цигарата му се виеше към тавана и потрепваше на лекия ветрец, нахлуващ от океана.

— Хайде, Лоло — ласкаво продължи Ариел, неспособна да прикрие тревожните нотки, прокраднали се в гласа й. — Какво има? Защо е това мълчание? Нещо не е наред, нали? — Остави цигарата си в кристалния пепелник и нервно я смачка с ръка.

Лоло сви рамене и шумно въздъхна, издухвайки облак дим. После я погледна в очите и се усмихна тъжно.

— Съжалявам, Ариел — промълви той. — Въпросът е в това, че… — Въздъхна отново тъжно и сякаш всичката енергия изведнъж се изцеди от тялото му.

— Хайде, Лоло — тревожно възкликна Ариел. — Можеш да ми кажеш, Лоло. Знаеш го. Знаеш, че можеш да споделиш с мен абсолютно всичко.

— Ами… — най-накрая се реши той, отклони поглед от нея и отново се загледа в далечината — става дума за това, че… — погледна я само за миг — ами този месец няма да имам пари, с които да изплатя вноската за новото ми ферари.

Ариел го погледна неразбиращо.

— Искаш да кажеш, че шибаната кола не е изплатена? — ужасено извика тя. — Не мога да повярвам. — Удари по леглото с юмруци, а красивото й лице се разкриви от ярост.

Лоло бе очаквал гневния й изблик, но просто нямаше как да не повдигне въпроса. Не и ако искаше да задържи колата си. Само още няколко дни и щеше да се наложи да се прости с огнено червеното си ферари.

Изминаха още няколко минути. Най-накрая Лоло загаси пуретата си, обърна се и я погледна в очите.

— Съжалявам, Ариел — промълви той. — Зная, че трябваше да ти кажа по-рано. Но не исках да се тревожиш и за това.

На лицето му бе изписано толкова искрено разкаяние, че Ариел мигновено омекна.

— О, любими ми Лоло — тихо възкликна тя и положи ръце върху бузите му. — Нищо, което правиш, не би могло да ме разтревожи. — Наведе се към него и го целуна по устните. След това се отдръпна назад и го погледна с любов.

Той се опита да се усмихне, но усилието му дойде в повече. Сведе поглед и се загледа безнадеждно в леглото.

— Кажи ми как се случи това — подкани го Ариел и го погали по лицето с дългия си червен маникюр. — Мислех, че си платил ферарито с парите, които Палмър ти изплати, след като се съгласи да играеш в отбора му по поло.

Лоло леко поклати глава, вдигна очи и я погледна.

— Не, не съм — отвърна той. — С част от онези пари платих първоначалната вноска — обясни той — и взех колата на изплащане.

Ариел се прегърби, неспособна да се контролира повече. Исусе, помисли си тя, колко ли ще струва това? И откъде, по дяволите, ще дойдат тези пари?

— Какво стана с останалата част от парите, Лоло? — спокойно попита тя, опитвайки се да прикрие тревогата си.

— Похарчих ги — отвърна той.

— Всичките? — с изумление възкликна тя.

Той кимна.

— Но… какво, по дяволите, си направил с тях? — попита Ариел и този път, независимо от усилията й, гласът й прозвуча доста по-рязко.

— Трябваше да платя някои сметки — глуповато отвърна той. — Нали се сещаш… за дрехи и други такива неща.

— Какво? — Тя го изгледа недоумяващо. — За дрехи и други неща? Мили боже, та аз похарчих цяло състояние, за да ти купя дрехи. Минах през всеки шибан магазин в Палм Бийч! Какво, по дяволите, би могъл да си купил, което да струва толкова много пари?

Той я изгледа и се намуси недоволно.

— По дяволите, Ариел — с раздразнение отвърна той, — имаш ли някаква представа колко струва изработения по поръчка екип за поло? Само ботушите са над две хиляди…

— Защо, по дяволите, не поиска от Палмър да покрие разходите ти? — гневно извика тя. — Та ти играеш в неговия отбор, за бога!

— Знаеш, че не мога да искам такова нещо от него — отвърна той. Раздразнението изчезна от гласа му и той заговори тихо и покорно. — От мен се очакваше да имам собствен екип или да си го купя с възнаграждението, което получих.

Тя се обърна към него и изпитателно се вгледа в лицето му. После плъзна поглед по великолепното му тяло и по силните му, мускулести ръце. Знаеше, че неговата мъжка гордост не би му позволила да признае пред Палмър — а и пред когото и да било друг мъж, — че не може да си позволи нови ботуши за поло. А и не само тях. По дяволите, помисли си Ариел, той не може да си позволи дори риза за поло, но никога не би си го признал. Ариел също така знаеше, че това не е необичайно за префинения и снобски свят на играчите на поло. Подобно на много южноамерикански играчи, Лоло беше бедно и необразовано момче, което се бе научило да играе на estancias на изключително богатите, а след това е било закупено от още по-богатите собственици на американски отбори, които отвеждаха него и подобните му на север, включваха ги в отборите си и ги контролираха изкъсо.

— Разбирам — най-накрая изрече Ариел и кимна с глава. И наистина го разбираше. Също като нея, Лоло искаше всичко от живота. И го искаше сега, а не утре или вдругиден. Също като нея.

Прокара пръсти през разрошената си коса, а след това протегна ръка и ги зарови в косата на Лоло. Той я погледна с очакване, но тя запази мълчание и, потънала в размишления, започна да навива влажните му черни къдрици около пръстите си. След малко се наведе и притисна подсилените си с колаген устни към неговите.

— Съжалявам, Лоло — рече му. — Наистина не знаех. Просто предположих…

— Ти смяташ, че не правя нищо, за да ти помогна в този труден момент — подхвърли той. — И че само те използвам.

— О, не! — умоляващо възкликна тя. — Това не е вярно. Ти ме правиш толкова щастлива. О, боже, та аз не зная какво бих правила без теб. — Наведе се над него и отново го целуна по устните. — Моля те… Нека не спорим повече, Лоло. Ужасно съжалявам. Просто размишлявах… Моля те да ми простиш.

Лоло не й отговори веднага. Помълча известно време, загледан право пред себе си. После насочи поглед към нея.

— Добре — съгласи се той и кимна. — Но това все още не разрешава проблема с ферарито.

— Така е — с въздишка се съгласи Ариел. Обърна се, излегна се по гръб и замислено се загледа в тавана. — Предполагам, че ще трябва да заложа част от бижутата си — най-сетне рече тя.

— Не! — рязко възкликна Лоло. — Няма да ти позволя да го направиш, Ариел.

— Нямам нищо против — увери го тя и го погали по лицето. — Заради теб съм готова да го направя, Лоло. А и няма да е за дълго. Ще си ги откупя отново, след като онова лайно Уин ми изплати парите.

— Нещата винаги опират до него — отбеляза Лоло. — Всичко зависи от стиснатото копеле.

— Да — съгласи тя и кимна. — Нещата винаги опират до него. — Лицето й изведнъж се разкриви в грозна и гневна гримаса. — Господи, как го мразя! — ядосано кресна тя. — Той е причината за всичките ни проблеми. Ако не беше той… — Тя стовари юмрук върху леглото.

Лоло сграбчи ръката й и я целуна, опитвайки се да я успокои.

— Не се тревожи — прошепна й тихо. — Това няма да продължи още дълго. Може би ще успея да се споразумея с търговеца и да го помоля да ме изчака малко повече. — После се вгледа изпитателно в очите й. — От известно време си мисля за нещо — подхвърли той.

Ариел го погледна с любопитство и очите й се проясниха.

— И какво е то?

— Ако искаш — започна Лоло, — когато отидем в Саратога, бих могъл да отида да се видя с Уин и да се опитам да вкарам малко разум в главата му.

Тя подскочи на мястото си.

— Напълно забравих за Саратога — възкликна тя. За момент сякаш забрави за него и прикова поглед върху венецианското огледало на тоалетната й масичка. Гледаше го така, сякаш в бароковата му красота се криеха отговорите на всичките им проблеми.

— Какво? — попита Лоло и я подръпна за ръката. — Какво има, Ариел? Сигурен съм, че в момента мислиш за нещо важно.

— Просто размишлявах — отвърна тя. После бавно се обърна към него. — Да, може би идеята да се срещнеш с него в Саратога е добра — заяви Ариел.

— Много бих искал да го направя — изсумтя Лоло. — Двамата с него ще си поговорим по мъжки.

— Сигурна съм, че Биби и Джо Уитман ще отидат до там със собствения си самолет — развълнувано продължи Ариел. — Можем да тръгнем заедно с тях. Или пък със семейство Конъли. Нищо, че не мога да понасям онази кучка Пеги Конъли. — Очите й се проясниха докрай и тя развълнувано потри ръце.

Лоло наблюдаваше трансформацията в поведението й и очите му се разшириха от изненада.

— Какво… какво си намислила, Ариел? — тихо попита той.

— О, не зная — уклончиво отвърна тя.

— Ариел — настоя Лоло. — Познавам този твой налудничав поглед. — Отново я подръпна за ръката. — Кажи ми какво си намислила?

Ариел се обърна към него и се усмихна широко.

— Аз ли? — невинно възкликна тя. — Защо реши, че съм намислила нещо?

— Хайде, стига — опита се да я придума той. — Каква муха ти влезе в хубавата главица? Какво смяташ да правиш?

Очите й трескаво заблестяха. Лоло съзря в тях вълнение, гняв и може би някаква лудост, която започна да го плаши. Той прекрасно знаеше, че Ариел е способна на всякакви откачени постъпки.

— Въпросът не е в това какво ще направя аз — равнодушно отвърна тя и се вгледа настойчиво в тъмните му очи. — Всичко опира до онова, което ще направиш ти, Лоло. — Заби пръст в мускулестите му гърди.

Той я изгледа с любопитство, а после седна до нея.

— Чакай малко — рече й. — Кажи ми най-после какво си намислила.

Тя се усмихна потайно, излегна се отново на възглавниците и се протегна в леглото.

— Хайде да изпием по още едно питие — предложи Ариел, плъзна ръка надолу и докосна широко коментираната му мъжественост. — И да се позабавляваме. — Погали го нежно и със задоволство отбеляза, че ръцете й отново успяха да го възбудят само е едно докосване. — След това ще поговорим.

Лоло издиша дълбоко и плъзна поглед по великолепното й тяло. Всички мисли за ферарито и за пътуването до Саратога се изпариха от главата му, когато тялото му се напрегна, изтръпнало от обхваналата го възбуда.

Усмихна се и бавно погали гърдите й. Почувства, че тя мигновено откликна и ласките му станаха по-настоятелни.

— А какво бъдеще ни очаква, Ариел — прошепна той, когато се отпусна отгоре й.

Ако само знаеше, помисли си тя. Ако само знаеше…