Джудит Гулд
Сърце и душа (31)

19.

Уин и Валери слязоха от седлата и въведоха конете си в двора пред конюшнята. Там ги очакваше Хелмут Райнхарт, който пое юздите от тях и поведе животните към боксовете им. Двамата се хванаха за ръце и поеха по каменната пътека, която водеше към къщата. Зимата наближаваше и дните бяха станали студени и сиви. От големия комин на библиотеката се издигаше струйка дим и се стелеше нагоре към небето.

Лицата и ушите им бяха зачервени от студения вятър, но никой от двамата сякаш не обръщаше внимание на това. Под якетата си носеха дебели вълнени пуловери и не се плашеха от студа. Пък и бяха толкова щастливи заедно, че нямаха нищо против времето.

Влязоха в библиотеката и поздравиха ирландските хрътки и Елвис, който само за два дни бе станал техен верен приятел. Съблякоха якетата, свалиха ръкавиците, но за момента решиха да си останат с ботушите. Щяха да изчакат да се стоплят напълно и едва тогава щяха да се обуят нещо по-удобно.

Уин се приближи до масичката с напитките и сипа на двамата по малко бренди. Обърна се към Вал, подаде и едната чаша и вдигна своята за тост.

— Наздраве, госпожо Конрад.

— Наздраве, господин Конрад — отвърна тя. Бяха се оженили преди две седмици в зимната градина в Стоунлеър. Поканиха и Маргьорит, която остана силно впечатлена от великолепието на Стоунлеър и, в крайна сметка, реши, че Уин може и да се окаже достоен за ръката на една Дьо ла Рошел, макар че категорично възрази срещу присъствието на толкова много животни на сватбата.

Чукнаха чаши и се настаниха на едно от големите канапета.

— Това беше една великолепна разходка сред природата — отбеляза Уин.

— Да, наистина — съгласи се тя. — Как е главата ти? Някакви оплаквания? Болки?

— Всичко е наред — увери я той. — Странно, но сега, когато вече не ме боли, напълно забравих за раната. — Замълча за момент и я погледна. — Отървах се на косъм, нали?

— На много тънък косъм при това — подчерта Валери.

— Винаги съм знаел, че има някаква основателна причина, поради която спрях да се виждам с Дафни Колинс — сериозно рече той. — Тя беше красива, умна и много желана. Излизахме заедно няколко месеца. Мисля, че беше по времето, когато срещнах Ариел. Още тогава обаче бях започнал да се притеснявам, че Дафни проявява към мен патологично собственическо чувство. Струва ми се, че дори беше като обсебена от мен.

— Наистина е била обсебена — съгласи се Валери.

— Да, но когато купих Стоунлеър, аз изобщо не подозирах, че се е преместила да живее тук. Изтръпвам само като си помисля, че тя започна да избива пациентите си, за да си отмъсти за връзката ти с мен. Не е за вярване колко малко означаваше връзката ни за мен и какво огромно значение й е придавала тя.

Валери го потупа по рамото.

— Нямаш никаква вина, Уин — заяви тя. — Ти просто се бе превърнал в идея фикс за нея. По никакъв начин не би могъл да контролираш това.

— Зная — съгласи се той. — И Колет все това ми повтаря.

— Колет ли? — попита Валери. — Да не си разговарял с нея?

— Пропуснах да ти кажа, че тя се обади днес. Беше особено развълнувана.

— И какво каза?

— Ами чакай да помисля… Всъщност, каза много неща.

Двамата избухнаха в смях. Колет бе изпитала мигновена симпатия към Уин, който й бе отвърнал със същото. В момента Колет се грижеше за къщата на Вал, която все още не бе решила дали иска да я продаде.

— Между другото, тя има нов африкански таралеж — подхвърли Уин. — Кръстила го е Спайк.

— О, каква прекрасна новина! — възкликна Валери. — Това означава, че е започнала да преодолява шока от смъртта на Хайдън. До известна степен поне.

— Еди и Джонатан й го подарили — продължи Уин. — Страхотен жест, не мислиш ли?

— Така е — съгласи се Вал. — И е напълно в техен стил.

— Когато чух за това ми хрумна нещо, но бих искал първо да го обсъдя с теб.

— И какво е то?

— Помислих си, че бихме могли да подарим на Еди и Джонатан едно хъски, което да замести Ноа — обясни той. — Какво ще кажеш?

— Мисля, че предложението ти е великолепно, Уин — отвърна тя, — но предлагам най-напред да се опитаме да разберем дали са готови за нов домашен любимец.

— Точно така — съгласи се Уин. — Може да се окаже, че още не са готови за такава стъпка и тогава ще ги поставим в много неудобно положение.

Валери го погледна и си помисли, че сърцето й може всеки момент да се пръсне от любов. Как можах да се окажа такава късметлийка? — за хиляден път се запита тя. Как можах да спечеля любовта на този толкова прекрасен, любвеобилен и сърдечен мъж?

— Колет остана много развълнувана, когато научи, че откриваш своя собствена клиника — продължи Уин — и ми поръча да те поздравя за решението. Лошите новини, които ми съобщи — бих казал, че новините са по-скоро тъжни, — касаят Тифани Грант, която е била обвинена в опит да отрови конете ни и в незаконно притежание на наркотици. Анализът показва, че е използвала амфетамини. С много висока концентрация. Не си спомням подробности, но съм сигурен, че Колет ще те информира лично.

После я погледна крадешком. Знаеше, че Валери бе посрещнала с огромно омерзение факта, че Теди се бе виждал с Тифани. Винаги й се бе искало да вярва, че Теди я бе обичал по един или друг начин, но сега вече знаеше със сигурност, че той просто се бе възползвал от нея. Започнала бе да се съмнява в собствените си преценки, а Уин бе направил всичко възможно, за да й помогне да преодолее съмненията и чувството за малоценност.

— Какво ли ще стане с нея? — попита Валери.

Уин само поклати глава.

— Трудно е да се каже — отвърна той. — Тя твърди, че не е знаела, че хапчетата съдържат амфетамини. Струва ми се, че всичко зависи от съдебните заседатели. Ако й повярват, може да се отърве съвсем леко.

Валери не отговори веднага. Известно време помълча, загледана право пред себе си.

— Ами Теди? — най-накрая попита тя. — Някакви новини за него?

— Срещу него вече са повдигнати няколко обвинения, но разследването продължава. Това поне ми каза Колет. Обвинен е в злоупотреба с парите на клиентите си и с нарушаване на правилата на борсова търговия. Все сериозни обвинения. Очевидно неговата секретарка…

— Лидия? — попита Валери.

— Да, струва ми се, че така се казваше — отвърна той. — Та тя е главният свидетел на обвинението и, ако се вярва на слуховете, много си разбира от работата. Добре че реши да застане срещу Теди, защото, в противен случай, той можеше да пропилее всичките пари на майка ти и на братовчед ти.

— Радвам се, че не загубиха нищо — подхвърли Валери.

— В цялата тази история най-много загубиха Теди, Тифани, Санто и Ариел — отвърна той. — При пенсионирането си Санто щеше да получи щедра компенсация от мен, а вместо това сега ще лежи в затвора за убийството на Дафни. Същото се отнася и за Ариел. Ако не беше толкова алчна, сега нямаше да лежи в затвора, а щеше да се радва на огромната издръжка, която трябваше да получи след развода ни.

— Имаш право — съгласи се Валери. — Мога да изпитвам единствено съжаление към тях.

Той я погледна и хвана едната й ръка.

— Вал — заговори Уин, — трябва да ти кажа, че през целия си живот не съм обичал и уважавал друг човек повече от теб.

Тя се разсмя.

— И защо ми го казваш?

— Защото ти току-що ми напомни защо е така. Винаги си желала само доброто на майка си, макар че тя те е тормозила през целия ти живот. Дори я покани на сватбата ни. Много хора — повечето хора вероятно — щяха просто да й обърнат гръб.

— Не бих могла да го направя — призна тя.

— Не — съгласи се Уин. — Ти не би могла. Защото имаш честна душа и обичливо сърце. — Прегърна я и я притисна към себе си. — Защо вече не вземем да събуем тези ботуши и да се качим горе за малко креватни забавления?

— Това ли ви се иска, господин Конрад?

— О, можете да се обзаложите на това, госпожо Конрад.

— Както изглежда — Валери го погледна право в тъмните очи, — ти ме познаваш ужасно добре.

— И те обичам — заяви той и се наведе да я целуне.