Джудит Гулд
Сърце и душа (23)

10.

— Сигурни ли сте, че не желаете да вечеряте с нас? — попита Биби Уитман. — Няма да сме много хора. Не повече от двадесетина. — Отпи от своето мартини с водка и го остави на масичката до белия стол от ракита, на който сякаш бе кацнала. Седеше с идеално изправен гръб, внимателно преметнала единия си крак над другия, който стоеше като забит на каменния под на терасата.

— Много мило от твоя страна, че ни каниш, Биби — отвърна Лоло, — но мисля да отида да съблека екипа си за поло и да се изкъпя. След това ще подремнем малко и по-късно ще излезем да хапнем по хамбургер. По всяко вероятност тази вечер ще си легнем рано.

— О, изобщо не съм изненадана — отвърна тя и го погледна с разбиране. — Сигурно си изтощен. Днес игра като демон, Лоло. Обзалагам се, че всеки собственик на отбор по поло си мечтае да играеш в неговия тим. Всъщност, сигурна съм, че няма как да не получиш нови предложения след днешния мач.

Лоло се ухили широко.

— Е, много ти благодаря, Биби.

— Сигурна ли си, че Джо е добре? — попита Ариел.

— О, да, Ариел — отвърна Биби и се разсмя. — Това е от възрастта, скъпа. Той се товари прекалено много. Знаеш ги какви са мъжете. Трябва само да си почине малко и ще се оправи.

— О, добре тогава — възкликна Ариел. — Тревожех се за него. — Тя се усмихна любезно на по-възрастната жена. Нищо чудно, че старият козел изглежда полумъртъв, помисли си тя. Всяка вечер официални вечери, тържествени обяди през деня, романтични закуски и безброй чаши чай със скоч… подобен режим е в състояние да убие и човек два пъти по-млад от него. И като капак на всичко му се налага да търпи тази дърта вещица.

Ариел извади една пурета от пакета на масата и Лоло веднага й поднесе огънче.

— Благодаря, Лоло.

Биби и Лоло подхванаха разговор за сезона по поло, обсъждайки поотделно всеки мач. Ариел залепи една любезна усмивка на лицето си и изключи напълно, отегчена от разговора. Реши, че мрази полото, но харесва мъжете, които го играят.

Прикова поглед върху тяхната домакиня. Беше убедена, че Биби флиртува с Лоло, който сякаш искрено се забавляваше от това. Цялата ситуация беше толкова нелепа, че Ариел едва се сдържаше да не се изсмее на глас. Боядисаната в кестеняв цвят коса на Биби изглеждаше като намазана с майонеза, а съвършено гримираното й лице в най-добрия случай можеше да бъде описано като конско. Изработеният по поръчка костюм и идеално съчетани с него обувки и аксесоари я правеха да изглежда още по-стара.

Тя вече наближава седемдесетте, а се държи като елегантно облечена домашна прислужница, злобно си помисли Ариел.

Дръпна дълбоко от пуретата си и въздъхна безшумно, издишвайки гъст облак дим. Помисли си, че всъщност няма никакво значение колко стара и грозна е дъртата кранта. Биби произхождаше от известно семейство с много и стари пари. Имаше завидно потекло и по-добри връзки от повечето хора, така че можеше да изглежда и като морж. Светските журналисти все така щяха да я превъзнасят до небесата и да възхваляват изумителната й красота, легендарното й гостоприемство и стил.

Виж, при мен не е така, със завист си помисли Ариел. На мен ми се налагаше да се боря за всяка рокля, за всяко бижу и всеки шибан цент, който някога съм получавала.

— Е, мисля, че е време да се погрижа за вечерята — чу да казва Биби, — но вие, влюбени птичета, можете да правите каквото си пожелаете. Останете тук и се наслаждавайте на компанията си колкото искате. Изкъпете се в басейна… Каквото решите. — Тя се усмихна многозначително.

— Благодаря за прекрасния ден, Биби — рече Лоло. — С нетърпение очаквам утрешния мач.

Ариел се съсредоточи върху разговора.

— Предай на Джо, че се надявам да се почувства по-добре — каза тя.

— Непременно, скъпа — увери я Биби. — О, и не забравяйте, че ключовете са в малкия джип. Онзи, тъмнозеления. Можете да го ползвате свободно. Когато пожелаете.

— Благодаря, Биби. Ти буквално ми спасяваш живота — възкликна Ариел.

— Няма защо, скъпа — заяви Биби. Изправи се и Лоло мигновено я последва.

— Ще се видим утре сутринта — рече й той.

— Доскоро — отвърна Биби и изчезна през отворената врата.

Ариел се изправи и се протегна.

— Хайде да вървим — рече тя.

— Изпи ли си питието? — попита Лоло.

— Ще си приготвя друго в къщата за гости — отвърна тя.

Хванати за ръце, двамата тръгнаха през красивите и покрити с цветя и зеленина градини към безупречно поддържаната вила, която се използваше като къща за гости.

— Мисля, че Биби много си пада по теб, Лоло — подхвърли Ариел. Острите токове на високите й сандали с марката на Джими Чу тропаха оглушително по каменната алея.

Лоло се разсмя.

— Сигурно се шегуваш.

— Нищо подобно. Видях я как те гледа — продължи да го дразни тя. — Винаги съм се питала защо е толкова добра към мен и все си мислех, че е заради голямата издръжка, която успях да изкопча от Уин. — Протегна ръка и щипка задника на Лоло. — Сега обаче вече зная, че това не е единствената причина. Биби обича да те гледа и аз никак не я виня за това.

— Ти си луда! — отбеляза той, прегърна и я целуна по бузата. След това я погледна. На лицето му се изписа сериозно изражение. — Знаеш ли, според мен една от причините за доброто й отношение към теб е фактът, че се развеждаш с Уин. Джо беше нещо като некоронования крал в света на полото, но това се промени, след като Уин се появи на хоризонта и привлече вниманието към себе си.

Тя се разсмя.

— Джо не е играл поло от сто години — възрази тя. — И не се е качвал на кон от петдесет.

— Да, но винаги е притежавал печелещи отбори — настояваше на своето Лоло. После изведнъж се появи Уин и неговите играчи започнаха да побеждават отборите на Джо.

Ариел изглеждаше изненадана.

— Изобщо не се бях замисляла за това — призна тя. — Предполагам, обаче, че може би имаш право. Биби е много амбициозна стара кокошка и сигурно никак не е била доволна от факта, че отборът на съпруга й търпи загуба след загуба.

— Точно така.

— Значи тя все пак не се интересува единствено от тялото ти, а? — подразни го Ариел.

— Не — отвърна той. — Не само. — Наведе се и отново я целуна по бузата.

— Така е по-добре — заяви Ариел.

— А съвсем скоро ще стане още по-добре — рече Лоло и я изгледа похотливо.

— Обещаваш ли? — попита той.

— Да съм те лъгал някога?

— Не — отвърна Ариел. — Още не.

 

 

Ариел, положила глава на рамото на Лоло, прокара пръст надолу по мускулестите му гърди, поспря се на плоския му и твърд корем и продължи към влажните къдрави черни косми между бедрата му. Там разтвори пръсти и стисна героичната му играчка.

— Този път беше по-хубаво от всякога — обяви тя. — Струва ми се, че играта на поло те възбужда.

Лоло се разсмя.

— Не си падам по конете, ако това е, което имаш предвид.

— Не, нямам това предвид. Мисля, че ти си същият като старата Биби. Възбуждаш се от самото състезание… И от опасността.

— Може би — колебливо отвърна той и я изгледа с любопитство. — Истината е, че никога не съм се замислял за това, но предполагам, че имаш право.

— Ти обичаш предизвикателствата — продължи Ариел. — Нали?

— Ами… при нормални обстоятелства, да — отвърна Лоло с ясното съзнание, че тя неслучайно му задава всичките тези въпроси. Разбираше, че Ариел е намислила нещо, но все още не можеше да схване какво.

— Аз пък съм сигурна, че е точно така — неотстъпчиво заяви Ариел и очерта с пръст извивката на мускулестия му бицепс. После хвана ръката му в своята. — Лоло, трябва да ми помогнеш за една работа — подхвърли тя. — Работа, която може да се окаже доста рискована. — Вдигна глава и го погледна.

— И каква е тя? — попита Лоло. И веднага след това се намръщи. — За бога, Ариел, не ми казвай! Все още си обсебена от онази налудничава идея и искаш да отидеш при Уин. Нали?

Тя кимна.

— Не точно — поясни тя. — Вчера се обадих на Санто и той…

— Какво си направила? — възкликна той и седна в леглото.

— Обадих се на Санто — повтори тя, поизправи се и седна до него. — Двамата с него проведохме много интересен разговор. И се разбрахме да се срещнем тази вечер.

— Не мога да повярвам! — промърмори Лоло и отмести поглед от нея. — Адвокатите ти изрично те посъветваха да стоиш настрана от него. Да не му се обаждаш. И да чакаш. Ти обаче не слушаш никого.

— Лоло, изслушай ме — примоли се тя. — Знаеш не по-зле от мен, че Уин е толкова богат, че може да протака съдебното решение и да ме разиграва с години. Да не би да искаш да мрем от глад през това време?

— Не — отвърна той. Черните му очи мятаха огнени мълнии. — Но никак не ми харесва идеята да се занимаваш с Уин. Или пък с онова влечуго. Санто.

— О, мога да се справя със Санто. Той е просто един огромен котарак — увери го тя. — Поне с мен се държи така. Пък и няма защо да се притесняваш толкова. Не ме заплашва никаква опасност. Но искам да си там, когато разговарям с него… Като свидетел.

— Но за какво толкова ще разговаряте? — ядосано възкликна той. — Как би могъл да ти помогне Санто, по дяволите?

— Точно този въпрос възнамерявам да обсъдим — отвърна тя. — Как бихме могли да си помогнем взаимно.

— Не ми харесва това, Ариел — заяви той и я изгледа сърдито. — Ама никак не ми харесва.

Тя хвана брадичката му с ръка, извърна лицето му и го принуди да я погледне в очите.

— Не те е страх от него, нали, Лоло?

Той сякаш се вцепени.

— Разбира се, че не ме е страх.

— В такъв случай те моля да ми помогнеш. — Направи го заради мен, а? — Тя го изгледа умолително. — Никога не съм искала нищо от теб. А и те обичам толкова много. Ти не ме ли обичаш?

Чертите на лицето му мигновено омекнаха и той обви ръце около нея.

— О, знаеш, че те обичам, Ариел — увери я той. — Много те обичам.

— В такъв случай ще дойдеш ли с мен тази вечер?

Той въздъхна.

— Мисля, че беше по-добре да се придържаме към моите намерения да поговоря с Уин по мъжки, но щом толкова настояваш, ще дойда — отвърна той. — Никак не ми харесва плана ти, но ще дойда.

— О, благодаря ти, Лоло — възкликна тя и обсипа лицето му с целувки. — Няма да съжаляваш. Обещавам.

— Надявам се — замислено отвърна той.

 

 

Колет затвори телефона и въздъхна.

— О, Хайдън — промърмори тя и докосна с пръст бодлите на таралежа. — Бедничката Вал! Трябва незабавно да отидем при нея. — Изпрати му въздушна целувка, а след това внимателно го постави в джоба на една от свободните си ленени роби, които обикновено носеше в дома си. Отби се за малко в банята, включи осветлението и се погледна в огледалото. — Скъпи мой Хайдън — отново измърмори тя, — не бива да допускаме никой да вижда мама в този вид.

Взе една кутийка с руж и обилно намаза скулите си.

— Слагам прекалено много, Хайдън, и пак не е достатъчно — прошепна тя. — Не и на моята възраст. — Рязко затвори кутийката, остави я на мястото й и взе едно бледо розово червило. Умело начерви устните си, след което внимателно попи излишното червило. — Ето! — възкликна тя. — Мама е почти готова. Остава да си сложа само малко спирала. — Развинти капачката на спиралата, извади четката и бързо намаза миглите си. — Е, така е много по-добре — заключи тя, загаси осветлението и затвори вратата на банята. — О, Пъф Пъпи — извика. — Ето къде си бил. Едва не се препънах в теб. — Наведе се да погали кучето. После се изправи и заговори отново: — Мама трябва да отиде за малко при съседката. Дръж се добре докато ме няма и, като се върна, ще ти дам нещо много специално — обеща му Колет и му изпрати няколко въздушни целувки.

Бързо прекоси кухнята, поспря са за малко пред задната врата и взе от закачалката една от широкополите си сламени шапки. Сложи я на главата си и я нагласи внимателно. След това бързо излезе от кухнята, прекоси верандата, мина през градината и се насочи към портичката, която водеше към градината на Валери.

— О, скъпа, ето те и теб! — възкликна Колет, забелязала Валери и Елвис, които се приближаваха към нея. Наведе се, потупа Елвис по главата и му изпрати въздушна целувка.

— О, Колет, толкова се радвам, че можа да дойдеш! Хайдън с теб ли е? — попита Валери.

— Разбира се, скъпа — отвърна Колет. — Дай да те прегърна! Само внимавай да не притиснеш Хайдън.

Двете се прегърнаха. Колет се отдръпна назад и вдигна поглед към Валери.

— Струва ми се, че и двете имахме нужда от тази прегръдка.

Валери кимна.

— Да, днес е един от онези ужасни дни, в които всичко върви наопаки.

— Трябва да ми разкажеш всичко — заяви Колет. — Аз, разбира се, вече разговарях с Еди и едва не си изплаках очите. — Бедничкият, сладък Ноа! Такава трагедия!

Двете се настаниха на покритата веранда на Валери с по чаша леден чай и Валери й разказа най-подробно за случилото се в дома на Еди.

— Що за чудовище би направило подобно нещо? — разтревожено попита Колет, след като изслуша цялата история.

— Не зная — отвърна Валери. — Но потрепервам само като си помисля, че може да е някъде наблизо.

— Аз също, скъпа. Вече няма да пускам Пъф Пъпи сам в градината — заяви Колет. — А Хайдън ще е с мен непрекъснато. Не зная дали не се лъжа, но късно снощи ми се стори, че чух някакъв шум отвън. Понечих да ти се обадя, но видях, че колата ти я няма и се отказах.

— Чула си шум? — попита Валери и я погледна. — Сигурна ли си?

Колет поклати глава.

— Не, изобщо не съм сигурна — призна тя. — Истината е, че не видях никого. Вероятно шумът е бил причинен от някое животинче. — Тя сви рамене. — Някое миещо мече, което се е опитвало да влезе в кофата с боклук… или нещо подобно. Но стига вече за това. Умирам от нетърпение да науча какво точно се случи в дома на майка ти тази сутрин. — Замълча за момент и изгледа Валери със съзаклятнически поглед. — А също и какво стана снощи в Стоунлеър.

Валери се разсмя.

— Всичко ще ти разкажа, но мисля да започна със случилото се тази сутрин.

Разказа на Колет за събитията в дома на Маргьорит. Още докато говореше, си даде сметка, че благодарение на ужасната сцена в дома на Еди бе започнала да възприема скандала в дома на майка си като твърде отдавнашен спомен.

— Твърде много неприятности за един ден — с искрено съчувствие отбеляза Колет. — Начинът, по който Маргьорит се отнася с теб, наистина е ужасен, но ето че от грубото й отношение към теб произлезе поне едно хубаво нещо. Насочи към Валери красивите си сини очи и се усмихна. — Даде ти чудесен повод да разкараш Теди от живота си.

— Няма спор по този въпрос — съгласи се Валери. Аз, определено, не смятах да му го кажа по този начин, но какво можех да направя?

— Направила си точно онова, което е трябвало да направиш — увери я Колет. За момент сякаш потъна в мислите си, но след това додаде: — Аз, да си призная честно, не харесвам Теди. Никога не съм го харесвала. Винаги ми се е струвал прекалено съвършен, за да е искрен. Надявам се, обаче, да не приеме зле случилото се.

— В последно време Теди беше много потиснат и раздразнителен. Даже зъл на моменти. Мислех си, че променливото му настроение се дължи на проблеми в работата му и на факта, че съм прекалено заета и нямам достатъчно време за него. Сега обаче не съм толкова сигурна. Поведението му някак си ме притеснява. А и майка… е, ти я познаваш. Не мисля, че някой от двамата ще се примири със случилото се.

— Така е — съгласи се Колет. — Сигурна съм, че имаш право. Струва ми се, че под повърхността на изисканите си маниери те и двамата са истински борци, които понякога се борят заради самата битка. И да се съюзят един с друг! Чак ми е трудно да го повярвам. А и онзи твой противен братовчед! Е, единственото, което мога да кажа в заключение, е, че тия тримцата са си лика-прилика.

Валери се усмихна.

— Не зная защо, но все ми се струва, че няма да могат да почерпят утеха един от друг.

— Ха! Та те са студени като лед! — възкликна Колет. Отпи глътка чай и отново насочи поглед към Валери. — А ти как се чувстваш, скъпа? — попита я тя. — Съжаляваш ли за случилото се?

Валери отрицателно поклати глава.

— Ни най-малко — отвърна тя. — Иска ми се да не се бе случвало точно по този начин, но не съм аз тази, която предизвика скандала.

— Мислиш ли, че сега ще бъдеш ужасно самотна и депресирана? — продължи да я разпитва Колет. — Като човек, изгубил едно сигурно убежище?

— Не — отвърна Вал, насочила поглед към езерото в градината. — Изобщо не смятам, че ще бъда самотна. — Обърна се и погледна приятелката си. На устните й заигра усмивка.

Устните на Колет също бавно се разтегнаха в усмивка, а загрижените й очи се проясниха и заблестяха.

— Виж ти, виж ти! — най-накрая възкликна тя. — Да не повярва човек, Вал! Само че аз ти вярвам. Наистина! — Колет възторжено плесна с ръце. — Става дума за онзи загадъчен мъж в Стоунлеър, нали, Вал? — нетърпеливо попита тя. Кой е той? Или не бива да питам? Не е нужно да ми казваш каквото и да било, но аз умирам да науча всички подробности.

Валери замълча за момент, а след това тихичко отговори:

— Да, става дума за Уин Конрад от Стоунлеър.

Очите на Колет се разшириха неузнаваемо.

— Ти… ти наистина ли говориш сериозно? — Отново плесна с ръце. — Загадъчният мъж! Но това е по-хубаво отколкото си представях. Трябва да ми разкажеш всичко! С най-големи подробности!

Валери отпи глътка чай и бавно остави чашата си на масата.

— От известно време насам се грижа за здравето на всички животни в Стоунлеър.

Колет кимна с глава, но не каза нищо. Очевидно очакваше да чуе много повече.

— Ами… когато го срещнах за пръв път — продължи Вал — не останах с много добри впечатления. Всъщност, тогава реших, че е ужасно надменен и арогантен. И тогава той ми разказа за тежкия инцидент, който претърпял по време на мач по поло и от тогава насам… ами, постепенно разбрах, че първоначалните ми впечатления за него са били напълно погрешни. — Обърна се и погледна Колет. — Сега вече имам чувството, че съм го познавала през целия си живот.

Колет се усмихна замечтано.

— Пасва ти като стара обувка, а? — подхвърли тя.

— Нещо такова — съгласи се Валери. Струва ми се, че между нас започнаха да прехвърчат искри още при първия ни разговор. Не, още при първата ни среща. Всъщност, зная, че е така. А после вечеряхме заедно и се опознахме много по-добре. Беше просто… фантастично. — Отново погледна Колет и сви рамене. — Мисля, че това е всичко.

— Ужасно се радвам за теб, Вал — заяви Колет. — Това, определено, е най-добрата новина, която можеше да ми кажеш. А моментът е просто съвършен! Е, не би могло да бъде по-добре, нали? Все едно, че всичко е било планирано предварително.

— Странно, нали? — отново се съгласи Вал. — В случаи като този съм готова да повярвам, че все пак има нещо като съдба.

Колет отпи от чая си и въздъхна замислено.

— Що за човек е той? — попита тя. — Зная, че сигурно е прекрасен мъж, защото иначе ти не би изпитвала подобни чувства към него. Зная още, че сигурно обича животните, защото иначе не би ги отглеждал. Но това не е достатъчно. Подскажи ми още нещо.

— Той е… о, толкова ми е трудно да го обясня — започна Валери. Реши, че може да се довери напълно на Колет, защото знаеше, че може да разчита на пълната й дискретност. — Вече ти казах, че е преживял ужасен инцидент при игра на поло и мисля, че ще му е нужно много време да се възстанови. Не само физически при това. Има много белези по цялото тяло. Претърпял е няколко пластични операции и му предстоят още много.

— О, скъпа — възкликна Колет. — Нима ще носи тези белези до края на живота си?

Валери кимна.

— Да — отвърна тя. — И това, разбира се, е ужасно. Аз обаче си мисля, че най-сериозно е пострадало неговото его. И гордост. Което е напълно разбираемо. На места кожата му изглежда като изгорена. Част от белезите са по тялото, но има и такива, които се виждат. Ще му се наложи да живее с тях до края на живота си. Просто няма как да се отърве от тях.

— Може би с времето ще се научи да се справя с това и може би… може би ти ще си в състояние да му помогнеш? — обади се Колет.

Валери леко се изчерви.

— Надявам се, Колет — отвърна тя. — Той все още е много красив мъж. Но в момента не е в най-добрата си форма. Това е и причината, поради която се е преместил в Стоунлеър. Искал е да се скрие от света и да си даде достатъчно време, за да се възстанови.

— Ето какво било, значи! — възкликна Колет. — Нещо толкова невинно и разбираемо. А какви клюки само предизвика наоколо! Наркобарон бил, мафиот бил и какво ли още не!

Валери се разсмя.

— Тези слухове са абсолютно нелепи. Особено пък след като го опознае човек. — После сподели с Колет всичко, което знаеше за Уин Конрад. Разказа й и за вечерята предишната вечер.

Когато свърши, Колет я погледна и каза:

— Всеки път, когато се случват такива прекрасни неща, Вал, се изкушавам да повярвам, че нашият небесен създател може би наистина съществува. И че може би наистина има някакъв грандиозен план за нас, човеците. Защото случилото се с теб е много повече от едно обикновено съвпадение. — Присегна се и стисна ръката на Валери. — Толкова съм щастлива заради теб.

— Благодаря ти, Кол… — започна Валери и точно в този момент телефонът, поставен на масата до тях, иззвъня пронизително. — По-добре да се обадя веднага — извини се тя и протегна ръка към слушалката. — Дежурна съм на повикване в клиниката.

— Разбира се, скъпа — отвърна Колет.

— Ало? — изрече Валери.

— Вал?

Сърцето й пропусна един удар, когато гласът му достигна до нея. Внезапно й се прииска да беше сама. Слава богу, че вече са изобретени безжичните телефони, помисли си тя и стана от мястото си.

— Изчакай само секунда — помоли го Валери и натисна съответния бутон.

— Колет, веднага се връщам.

Колет се усмихна многозначително.

— Искаш ли да си вървя?

— Не — увери я Валери. — Ще се забавя само минутка. — Влезе в къщата, прекоси кухнята и дългия коридор и влезе във всекидневната, където се настани удобно на един фотьойл. После отново натисна бутона.

— Здрасти — поздрави Вал. — Извинявай, че те накарах да чакаш, но съседката ми е тук, а аз исках да разговарям с теб насаме.

— Няма нищо — увери я той. — Как си днес?

— Добре съм — отвърна Валери. — Всъщност сутринта беше доста напрегната. Кучето на един приятел е било отровено и се наложи да отида на място, за да проверя какво точно се е случило.

— Отровено? — възкликна Уин. — Но това е ужасно.

— Да — съгласи се тя. — Наистина е ужасно и аз все още нямам никакво обяснение за случилото се. Обикновено подобни неща са предизвикани от силна омраза или желание за отмъщение, но в конкретния случай просто нямаме заподозрени. А и собственикът на кучето е мой приятел, което прави случилото се още по-мъчително.

— Съжалявам — промълви той. Замълча за момент, а след това додаде: — Може би бих могъл да те накарам да се почувстваш малко по-добре.

Сърцето й подскочи от радост. Ето какво било, помисли си тя. Това… това прекрасно чувство, което липсваше във връзката ми с Теди.

— И как точно смяташ да го направиш?

— Идват ми на ум няколко неща — през смях отвърна Уин, — но онова, което ще ти предложа, е малка вечеря за двама по-късно тази вечер.

— Ти какво? Да не си решил да ме храниш и поиш с вино докато ме спечелиш напълно?

— Смятам да се опитам поне. И, както виждаш, полагам искрени усилия.

— Говориш като истински мъжкар шовинист — обвини го тя. — Много утешително, няма що!

— И аз така си помислих. Както виждаш, опитвам се да се покажа в най-добрата си светлина.

— Страх ме е да си помисля коя е най-лошата ти светлина.

— Какво ще кажеш да ти я покажа тази вечер, след като се наядем?

— Звучи ми просто божествено — отвърна тя.

— Тогава ще те чакам в осем. Какво ще кажеш?

— Идеално. Ще облека най-прозрачния си тоалет на Версаче.

— Е, не бихме искали да изплашим конете, нали? — весело подхвърли той.

— Виж само кой ми го казва! — не му остана длъжна Вал.

Уин замълча за момент, а след това избухна в смях.

— Ти си една подла, злобна и завистлива жена. И аз нямам търпение да те видя.

— Аз също.

Уин затвори, а Валери остана неподвижна, загледана в отсрещната стена, макар че не виждаше абсолютно нищо. Убедена беше, че никога преди не се бе чувствала толкова жизнерадостна, толкова щастлива, толкова жива и изпълнена с надежди за бъдещето. Стана и се върна на верандата при Колет.

— По изражението на лицето ти разбирам, че си поканена на среща — подхвърли Колет.

Валери кимна утвърдително.

— Да. — После въздъхна щастливо.

Колет се присегна и я потупа по ръката.

— Бог да те благослови, Вал — пожела й тя. — Мисля, че двамата с Хайдън трябва вече да се прибираме у дома и да те оставим да се…

Телефонът отново иззвъня. Валери погледна Колет и сви рамене.

— Какво бих могла да кажа? — подхвърли тя. — Толкова съм търсена!

Обърна се и вдигна слушалката.

— Ало?

— Вал, искам да разговарям с теб. — Беше Теди и говореше като армейски офицер, раздаващ заповеди наляво и надясно.

— Не сега, Теди — рече му тя. — Колет е тук и двете сме заети.

— Как така сте заети? — изръмжа той. — Старата вещица не е работила никога през живота си. С какво толкова е заета сега? Носа ли си пудри или какво?

Валери беше изумена от злобата в гласа му.

— Не желая да слушам това — най-накрая отвърна тя. — Готова съм да поговоря с теб, но това ще стане друг път. Когато не си толкова гневен и не засипваш хората с обиди. — Затвори внимателно телефона и се обърна към Колет.

— Охо! — възкликна възрастната жена. — Очевидно не беше много любезен.

— Не — отвърна Валери. — Определено не беше.

— О, скъпа! — съчувствено прошепна Колет. — Ако мога да ти помогна по някакъв начин, ти само ми кажи и аз с радост ще направя каквото е нужно.

— Мисля, че двамата с Теди ще трябва да си поговорим малко — отвърна Валери. — След случилото се тази сутрин изобщо не съм убедена, че му дължа някакво обяснение, но предполагам, че трябва поне да се опитам да го поуспокоя малко.

— Е, двамата сте приятели от години и би било жалко да преустановите отношенията си по този начин — съгласи се Колет. — Но да не си посмяла да му позволяваш да те плаши и тероризира, Вал.

Валери поклати глава.

— Не, Колет, не се безпокой. Няма да допусна това да се случи. Наистина ми писна до смърт да ми казват какво да правя. И той, и майка ми. Бих искала да съм приятелка и с двамата, но не мога повече да допусна да ме разиграват както си искат.

— Ето на това му казвам висок дух! — възкликна Колет. — Винаги съм знаела, че го притежаваш.

— Предполагам, че ме познаваш по-добре отколкото самата аз познавам себе си — заключи Валери и погледна приятелката си.

— Е, сега вече и ти го знаеш — подхвърли Колет. — Вярно, че и в миналото си постъпвала храбро и си се опълчвала на волята на родителите си, но, при все това, толкова дълго търпя тормоза от страна на Теди и майка ти, че сега е истинско удоволствие да те наблюдавам как се отърсваш от влиянието им и разперваш криле.

— Като стана дума за майка ми, трябва да призная, че съм изненадана, че още не се е обадила — рече Валери.

— О, ще го направи — увери я Колет. — Доколкото познавам Маргьорит, тя сега сигурно умува над тактиката си и планира нови военни действия.

Валери се разсмя на глас.

— Наистина я познаваш добре.

— Достатъчно добре, за да съм наясно, че тя още не е започнала ответната битка — отвърна Колет. — За съжаление. — Наведе се и надникна в джоба на робата си. — Стори ми се, че почувствах Хайдън да мърда вътре, но сега виждам, че спи дълбоко. Струва ми се, че е време да го прибера у дома и да го сложа в леглото му.

— Да, трябва да си почине добре, ако иска цяла нощ да си играе на колелото — съгласи се Валери.

— О, да, той е нощна птица, а това е много добре за мен, защото, както знаеш, аз също съм такава — рече Колет. — Хайдън ми прави компания през малките часове на нощта, когато чета, пиша писма или гледам телевизия. По това време Пъф Пъпи обикновено спи като пън. — Тя погледна ръчния си часовник. — Мисля, че вече наистина трябва да си вървя, скъпа. Зная, че сега трябва да се разкрасиш за довечера.

Надигна се от стола и нагласи на главата си голямата сламена шапка. Валери се изправи, за да я изпрати.

— Скъпа, толкова се вълнувам за теб, че не мога дори да го изразя с думи — заяви Колет. — Приближи се до Валери и я целуна по двете бузи. — Сигурна съм, че те очаква една прекрасна вечер.

— О, и аз съм сигурна в това — отвърна Валери. — И не се тревожи. Утре ще ти разкажа всичко с най-големи подробности.

— О, надявам се да го направиш — доволно възкликна Колет. — Толкова е вълнуващо! — Наведе се и погали Елвис. — Довиждане, мило момче — рече му тя. — Елвис размаха опашка в отговор.

Валери отвори вратата на верандата. Колет махна с ръка и тръгна по каменната пътека, обгърната от сладкия аромат на парфюма си. Слава богу, че имам Колет, помисли си Валери. Не бих могла да мечтая за по-добра приятелка.

Напълни с вода купичката на Елвис, сипа му и малко гранулирана храна, след което реши да се поглези с една гореща вана. След като по обяд се върна от клиниката, тя си бе приготвила лек обяд, а след това часове наред работи в градината, преди да се реши да се обади на Колет. Сега се чувстваше уморена и с болезнено схванати мускули.

Може би ще си направя вана с много сапунени мехурчета, помисли си тя. А след това се разсмя на глас. Това е толкова странно. И забавно. Радостното очакване на вечерта. Едва сега разбирам какво точно изпитват всички жени по света, преди да настъпи вечерта на най-важната среща в живота им.

 

 

Колата отново мина по улицата. Движеше се бавно, но не прекалено, за да не изглежда подозрително в очите на евентуалните наблюдатели. Не че се забелязваха такива наоколо. На тясната уличка имаше само две къщи. И тогава изведнъж се появи някой.

Шофьорът леко увеличи скоростта, но все пак успя да види Колет, която излезе през градинската порта на Валери, извади нещо от джоба на робата си, приближи го до лицето си като за целувка, след което отново го прибра в джоба си.

Какво си мисли тази, по дяволите? — мислено възкликна шофьорът. Наистина ли вярва, че едно толкова противно малко животинче може да я разпознае? Старата кукумявка трябва да се е побъркала напълно. Добре поне, че не ме забеляза.