Джудит Гулд
Сърце и душа (20)

7.

— Готово, Ноа — възкликна Валери и погали с ръка престарялото хъски. — Струва ми, че вече си като нов. — Вдигна глава и погледна Еди Лоуел. — Той наистина е в страхотна форма.

Еди се усмихна и силно загарялото му лице се покри с безброй ситни бръчки.

— Ти си истинска магьосница, Вал — заяви той — Никога не съм вярвал, че един пейсмейкър може да му се отрази толкова добре. Смятах, че няма да изкара и година с него, а ето че сега Ноа отново заприлича на младо и игриво кутренце.

— Също като теб — подхвърли Валери.

— Охо… о! — Той избухна в гръмогласен смях. — Де да беше така! Опитай се да го кажеш на Джонатан. Напоследък едва издържам на темпото му.

Вал отново погледна Еди, изненадана донякъде от факта, че този четиридесет и няколко годишен търговец на антики споменава своя двадесет и няколко годишен приятел по един толкова нехаен и интимен по същността си начин.

— Може би точно това те поддържа толкова млад, Еди — подхвърли тя. — Имам предвид по-младия ти партньор. Гледам те и ми се струва, че изобщо не остаряваш.

— Е, много мило, че го казваш, Вал, но напоследък има дни, в които се чувствам престарял като Ноа. Току-виж се оказало, че и аз имам нужда от пейсмейкър.

— Нищо подобно, Еди — закачливо отвърна Валери. — За да ти сложим пейсмейкър, трябва преди това да сме сигурни, че имаш сърце.

Той се разсмя на шегата й.

— Имаш право, но едва ли щях да бъда толкова известен търговец на антики, ако бях мекушав и с добро сърце.

Валери се наведе и го целуна по бузата.

— Убедена съм, че имаш сърце и то е направено от чисто злато. Освен това искам да знаеш, че съм луда по теб — рече му тя.

— Аз също съм луд по теб, Вал — ухилен до ушите отвърна той. — Тази вечер ще дойдеш ли да пийнем по едно, както обеща?

— Ще дойда, разбира се. С официално облекло, нали?

— О, разбира се! — убедено заяви Еди. — Като например сини дънки или панталон в цвят каки. Но сега май е крайно време да се разкарам от тук и да те оставя да си вършиш работата.

Тя му подаде каишката на Ноа.

— Ще се видим около шест и половина — рече тя, наведе се и отново погали кучето.

— Добре. — Еди се запъти към вратата. — О, можеш да доведеш и Теди. — Замълча за момент и додаде: — Ако желаеш, разбира се.

— Благодаря, Еди, но мисля, че Теди е зает тази вечер. Така че ще дойда сама.

Отвори вратата на кабинета си, пропусна го да мине и го изпрати с поглед. Надраска набързо няколко изречения в картона на Ноа и излезе отвън в чакалнята. Приближи се до рецепцията и се обърна към Тами.

— Това е картона на Ноа. Да се впише в журналите — рече тя и й подаде картона.

— Благодаря, Вал.

Точно в този момент Дафни се появи откъм кабинета си.

— Този човек, който излезе преди малко, не беше ли господин Лоуел? Заедно с Ноа? — попита тя.

— Да — отвърна Валери.

— Спомням си последния път, когато прегледах Ноа — рече Дафни. — Тогава беше много болен. А сега изглежда като съвсем ново куче, нали?

— Определено — съгласи се Вал.

— Господин Лоуел сигурно е много щастлив — продължи Дафни. После изгледа Вал с любопитство. — Вие двамата изглеждате много близки приятели.

— Познавам го от много години — рече Вал.

— Късметлийка! — възкликна Дафни. — Имаш толкова много интересни приятели.

— Наистина съм късметлийка, че Еди е мой приятел — съгласи се Вал. — А приятелите никога не са прекалено много, Дафни.

— Нали си спомняш, че веднъж се наложи да отида в дома му заради някакъв спешен случай — не спираше да бърбори Дафни. — Останах изумена от къщата. Всичките онези картини и старинни предмети. Невероятна красота. Той сигурно е много богат.

— Не зная дали е богат — през смях отвърна Вал, — но къщата му наистина е много красива.

Телефонът иззвъня и Тами вдигна слушалката.

— Добро утро — поздрави тя. — Ветеринарна клиника.

Валери се обърна, за да се прибере в кабинета си, но чу, че Тами вика нещо след нея.

— Какво има? — попита тя.

— Господин Конрад от Стоунлеър е на втора линия. Иска да разговаря с теб.

— Благодаря — рече Валери, почувствала как сърцето и започна да пърха в гърдите й. През целия ден се бе надявала той наистина да й позвъни.

Дафни изпрати Валери с поглед, а след това се обърна и се запъти към собствения си кабинет.

Валери затвори вратата след себе си и дълбоко си пое дъх. Каза си, че реакцията й е просто абсурдна. Аз не съм тийнейджърка, за бога! Какво ми става?

Тръгна към бюрото си и чу как Елвис потропва с опашка по износения дървен под.

— Здрасти, миличък — рече му тя, наведе се и го погали. Елвис близна ръката й, а след това се излегна отново и продължи да дреме. Валери натисна бутона за втора линия и вдигна слушалката.

— Валери Рошел.

— Здравей — отвърна дълбокият му глас. — Обажда се Уин Конрад. Как си?

— Добре съм — автоматично отвърна тя. — Заета както винаги.

— Обаждам се да те попитам — бавно започна той, — ами… просто се чудех дали би искала да вечеряш с мен?

Валери долови колебанието в гласа му. Уин се държеше като хлапе, което за пръв път кани момиче на среща.

— С най-голямо удоволствие — отвърна тя.

— Страхотно! Предлагам да дойдеш към седем и половина, осем часа. Какво ще кажеш?

— Хайде да е в осем. Трябва да се отбия на едно друго място преди това.

— Добре — съгласи се Уин. — Ще те чакам в осем.

— Ще бъда там.

Тя затвори и се облегна на стола си. Не мога да повярвам, мислено възкликна тя. Чувстваше се леко объркана. Уин Конрад ме покани на вечеря! Питам се дали той… Не, каза си тя. Престани да разсъждаваш по този начин. Не си въобразявай разни неща. Вал. Може би снощи не си разбрала правилно държанието му. И сега той иска да разсее заблудите ти. Та ти изобщо не можеш да предположиш дори какви мисли минават през главата му.

И въпреки това не можа да сдържи усмивката си. Той искаше да я види.

Беше толкова погълната от мислите си, че подскочи уплашено, когато телефонът на бюрото й иззвъня пронизително. Протегна ръка и вдигна слушалката.

— Валери Рошел.

— Обажда се другият ти обожател — информира я Тами. — Този път е Теди. На трета линия.

— Благодаря, Тами — отвърна Валери, леко раздразнена от забележката на секретарката. Свали слушалката и остана за миг загледана в нея. Какво ли иска Теди? — запита се тя. И какво ще му кажа, ако ме покани да излезем тази вечер? След това си спомни съвета на Колет: Кажи му истината. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Стомахът й се сви болезнено. Не мога да го направя сега. Не и по телефона, каза си тя. Налага се да импровизирам.

Отново вдигна слушалката.

— Здрасти — весело поздрави тя.

— Защо се забави толкова? — с раздразнение попита Теди. — Накараха ме да чакам.

— Много приятен поздрав, Теди — сряза го тя. — Аз съм на работа, както знаеш.

— Извинявай — веднага отстъпи той. — Не исках да прозвучи толкова грубо.

Напоследък твърде често ти се случва да си груб, помисли си Валери, но на глас каза само:

— Няма нищо.

— През последните дни бях ужасно зает, а и цялата минала седмица беше ужасно натоварено — бързо продължи той. — Напоследък работя под голямо напрежение.

— И защо така? — попита Валери.

— Някои от клиентите ми се оказаха ужасни досадници — отвърна той, а думите продължиха да се леят от устата му в неспирен поток. — Лихвите взеха да се покачват, пазарите са доста нестабилни. Шибаните анализатори предричат какво ли не — от Армагедон до небивал пазарен бум. А аз съм хванат някъде по средата и не мога дъх да си поема.

— Предполагам, че доста от клиентите ти са силно изнервени.

— Господи, Вал, направо няма да повярваш. Това са хора, които досега не са изгубили и един цент на борсата. Инвестициите им винаги са процъфтявали, но сега, когато нещата леко се объркаха, те направо загубиха контрол! И хвърлят цялата вина върху мен. Разговарят с мен, все едно че съм някакво чудовище.

— Съжалявам, Теди. — Всичко това е много странно, помисли си тя. Беше силно озадачена от тревожните нотки, които долавяше в гласа на Теди. Никога преди не го бе чувала да говори по този начин. До този момент винаги бе създавал впечатлението за човек, който умее да играе според тенденциите на пазара и да се справя с клиентите си със завидна лекота. Постоянно се шегуваше с техните страхове и притеснения и никога не приемаше лично отправените от тяхна страна забележки или претенции. — Сигурно ти е много трудно.

— Да — отвърна той, — така е. Може би затова реших да си остана тук този уикенд. Не бих могъл да прекарам два дни с Нед и Едит Чеймбърлейн. Нали знаеш колко са надути. — Не можеше да й каже, че работи извънредно заради майка й. Нито пък можеше да сподели с нея, че постоянно се среща с Маргьорит и братовчед й Джейми.

— Не зная, защото не ги познавам — изтъкна тя.

— О, забравих! Както и да е. А сега ми кажи по кое време ще дойдеш довечера?

— Да дойда? — възкликна тя. — Аз… аз имам други планове. Ти лично ми каза, че няма да бъдеш тук.

— Други планове? Какво искаш да кажеш с това?

Валери почувства раздразнението, надигнало се в душата й. Защо той винаги очакваше тя да бъде на негово разположение през уикендите? Или поне през тези от тях, през които той решаваше, че му е удобно да се видят.

— Точно това, което вече казах — твърдо заяви тя. — Ти ми каза, че си се прибрал през седмицата, защото няма да можеш да бъдеш тук през уикенда. И аз си направих други планове.

— Промени ги тогава — разпореди се той.

Валери имаше чувството, че всеки момент ще експлодира от силния гняв, бликнал в душата й. Постара се обаче да му отговори със спокоен и овладян глас.

— Не. Както вече ти казах, имам други планове и не желая да ги променям. Не обичам да наранявам чувствата на хората.

— Ами моите чувства? — сърдито попита той.

— Теди — възкликна тя, неспособна повече да прикрива раздразнението си, — ти ми каза, че няма да бъдеш тук. Забрави ли?

— И за какви други хора става дума? — рязко попита той, без дори да си направи труда да отговори на въпроса й. — Къде ще ходиш? И какви са тези твои толкова важни планове?

— Не ми харесва да бъда подлагана на кръстосан разпит по този начин — сопна му се тя.

Чу дълбоката му въздишка, долетяла от другия край на линията.

— Аз… аз съжалявам, Вал. — Този път гласът му прозвуча малко по-спокойно. — Проблемът е в това, че изминалата седмица беше изключително трудна.

— Аз също съжалявам, но нямам никаква вина за трудностите, с които си се сблъскал през седмицата, и не желая да си го изкарваш на мен — не му остана длъжна тя.

— Моля те, прости ми — примоли се той. — Нямах намерение да се държа толкова властно и настоятелно. — Замълча за момент, а след това додаде: — Предполагам, че така ще е най-разумно. Отчаяно се нуждая от сън. Трябва да се опитам да си почина след цялото това напрежение.

— По всичко личи, че си ужасно изнервен — отбеляза тя.

— Легни си рано тачи вечер и може би ще се почувстваш по-добре.

— Възможно е — съгласи се той. — Напоследък не спя достатъчно. Защо все пак не наминеш след… ами след като се върнеш от там, където отиваш?

— Няма да стане, Теди — отвърна тя.

— Хайде, Вал — продължи да я умолява той. — Само ти и аз. Късно тази вечер. Ще бъде като среднощна среща.

— Не, Теди — не отстъпваше Вал. — Вече ти казах, че имам други планове и не желая да ги променям. Освен това през уикенда съм дежурна на повикване и бих искала да си легна рано тачи вечер.

— Ти вечно си на повикване — недоволно отбеляза той.

— Не, Теди, не съм. — Цупи се като разглезено хлапе, помисли си тя. — Много добре знаеш, че всички лекари в клиниката се редуваме.

— Но ти сама ми каза, че имаш някакви планове — не се отказваше той. — Значи можеш да правиш нещо друго, а не можеш да дойдеш да ме видиш?

— Виж, Теди, не желая да спорим повече. Ти ми каза, че този уикенд няма да си тук и аз си направих друга програма. Толкова е просто. Не разбирам защо отказваш да го приемеш.

— Къде ще ходиш? — разпалено попита той.

Валери не искаше да му казва. Теди не харесваше Еди и Джонатан и на нея никак не й се слушаха глупавите му забележки по техен адрес. Що се отнася до вечерята с Уин Конрад, призляваше й само при мисълта, че би могла да каже на Теди за нея. Той вероятно щеше да експлодира от гняв. И тогава изведнъж й хрумна, както това се бе случвало неведнъж през изминалите няколко седмици, че Теди има пълното право да знае какво прави тя. В края на краищата, двамата бяха сгодени. За момента поне.

За пореден път си припомни окуражителните думи на Колет, пое си дълбоко въздух и му сервира цялата истина.

— Поканена съм у Еди и Джонатан за по едно питие — информира го тя. — А след това ще ходя на вечеря в Стоунлеър. — Ето, каза го.

— Какво ще правиш? — изумено възкликна той.

— Наистина ли се налага да повтарям, Теди?

— Не мога да повярвам на ушите си — изръмжа той. — Искам да кажа… вярвам, че ще ходиш у Еди. Поради някаква неясна за мен причина, ти винаги си харесвала стария педал, но…

— Веднага престани! — гневно го прекъсна тя. — Никога повече не си позволявай да го унижаваш по този начин. Говориш като глупав дванадесетгодишен хлапак, който се перчи пред приятелчетата си в училищната съблекалня. Еди винаги се е държал изключително любезно с теб. Освен това е мой приятел.

— О, стига. Вал! — В гласа му се прокрадваха нотки на разкаяние. — Знаеш, че не исках да го обидя. Нямам нищо против Еди.

— От онова, което каза, останах със съвсем друго впечатление — възрази тя.

— Да-а, добре. Няма значение. Онова, което не мога да повярвам, е, че смяташ да вечеряш със смахнатия собственик на Стоунлеър.

— Не ме интересува в какво вярваш — не му остана длъжна тя. — Вече си имам планове за вечерта и те не подлежат на промяна. Нито пък се нуждая от твоето одобрение. Не се нуждаят от одобрението ти и хората, с които се срещам.

В последвалата тишина Теди очевидно се опитваше да асимилира последните й думи. Валери имаше чувството, че всичките й сетива са изострени до крайност, чувстваше, че кожата по цялото й тяло пламти. Това се дължи на разгорещения спор, реши тя. И на факта, че най-после се реших да споделя с Теди истинските си чувства. Странното е, че в момента изобщо не се чувствам толкова зле. Може би Колет все пак имаше право. Може би трябва по-често да разговарям откровено с хората.

— Не зная какво става с нас, Вал — най-накрая прошепна Теди. Изглеждаше потиснат и наранен.

— Мисля, че ще е най-добре ако продължим този разговор някой друг път — заяви тя. — В момента съм прекалено ядосана, за да разговарям с теб.

— Аз пък смятам, че трябва да говорим сега — възрази Теди, — защото поведението ти започва да ме притеснява.

— Не! — заяви Вал. — Няма да разговаряме сега. — Теди се опитваше да я притисне и да я принуди да се отбранява, но тя не можеше да допусне това. — Ще говорим утре, Теди.

— Вал, не смятам… — започна той.

— Ще говорим утре — прекъсна го тя. — Дочуваме, Теди.

— Вал…

Валери върна слушалката на мястото й, подпря лакти на бюрото и хвана главата си с ръце. Какво направих? — запита се тя. За един кратък миг си помисли да вдигне телефона отново и да се обади на Теди. Би трябвало да се извиня и да му обещая да прекарам утрешния ден с него. Но тогава си спомни забележката му за Еди и гневът й избухна с нова сила. Няма начин, реши тя. Той сигурно се чувства нещастен, но аз нямам вина за това. Заслужава да страда щом е толкова злобен и груб с хората.

Телефонът на бюрото й започна отново да звъни. Тя вдигна слушалката.

— Да?

— Госпожа Съдърланд е тук с Хепи — съобщи й Ани. В гласа й се прокрадваха весели нотки.

— Веднага идвам — отвърна Вал. — Страхотен късмет, няма що! — помисли си тя. Ужасната госпожа Съдърланд и нейният също толкова ужасен Хепи, който постоянно скимти и се опитва да ме ухапе. Злобен е също като стопанката си. Изправи се и взе картона на Хепи от купчинката на бюрото си. Елвис размаха опашка. Тя се наведе и го погали.

— О, Елвис — прошепна тя. — От тук насетне нещата трябва да започнат да се оправят. По-зле от това няма как да стане.

 

 

Ариел дръпна завесата и погледна през прозореца на къщата за гости към плувния басейн и тенис кортовете. Никъде не се забелязваха признаци на живот. Единствената жива душа беше градинарят, който подрязваше живите плетове. Ариел бавно отпи глътка шампанско от кристалната чаша, която държеше в ръка, и премести поглед към къщата.

— О, виж, Лоло — възкликна тя. — Биби и Джо се върнаха. Стори ми се, че чух колата.

Лоло застана зад нея и надникна над рамото й през прозореца, проследявайки погледа й. Забеляза познатите фигури, които толкова често бе срещал в Палм Бийч, да вървят към терасата в задната част на тяхната снежнобяла къща.

— Но не идват насам — изтъкна той.

— Така е — съгласи се тя. — Шофьорът ми каза, че ще ни очакват за коктейлите в шест часа, което означава, че до тогава ще трябва да си стоим тук. Биби много държи на протокола.

Почувства ръцете на Лоло около кръста си, а горещият му дъх опари врата й.

— Това е добре — прошепна той. — Значи ще можем да се позабавляваме преди вечеря.

Ариел върна завесата на мястото й, завъртя се в ръцете му и се обърна с лице към него. После остави чашата си на масата.

— Хайде да се отдръпнем от прозореца — предложи тя. — Никак не ми се иска оная дърта кучка да ни види по бельо.

— Няма да може да ни види чак оттам — възрази Лоло и я целуна по шията.

— Тя вероятно има бинокъл и наднича в прозорците ни по всяко време на денонощието — настоя Ариел.

Лоло се изсмя.

— Ти си луда, Ариел — рече й той и дръпна ластика на бикините й с телесен цвят.

— Повярвай ми — настоя Ариел, — зная какво говоря. Биби е достатъчно луда, за да го направи. Изобщо няма да се изненадам, ако се установи, че в тази къща има подслушвателни устройства.

Лоло се отдръпна назад и в очите му проблесна истинска тревога.

— Наистина ли вярваш, че би направила подобно нещо?

Ариел сви рамене.

— Кой знае? Но изобщо не бих се изненадала. Зная, че тя се преструва много успешно, прави се на изключително благовъзпитана и високо морална, но под старомодните й костюми на Шанел се крие една много порочна и зажадняла за секс стара крава. Джо сигурно не може да го вдига от години.

Лоло се разсмя.

— Не, ти наистина си луда, Ариел — повтори той, притисна тялото й към себе си, опиянен от допира на коприненото й бельо и от стегнатата й, загоряла плът.

— Може би — съгласи се тя, — но поне не съм принудена да живея с някой стар мухльо като Джо Уитман. — Притисна се към леко набъбналия му член и докосна устните му със своите. — Защо не пийнем още малко шампанско? — тихо предложи тя.

Лоло я целуна и я освободи от прегръдките си.

— Прекрасна идея — съгласи се той. — Ей сега ще налея. — Взе чашата й и се приближи до голямата, застлана с изящна покривка, маса, върху която стоеше празната му чаша редом с изпотената кофичка за изстудяване на вино.

Ариел отиде до голямото и удобно канапе и се изпъна удобно върху покривката с цветни мотиви. Загледа се в Лоло, който наливаше питиетата. После се прозина и протегна ръце. Прекараха един много дълъг и изморителен ден след предишната нощ на див и необуздан секс, но тя все пак бе успяла да подремне на борда на самолета на семейство Уитман. Полетът мина безпроблемно, а Лари, шофьорът на Уитман, ги посрещна на летището с тъмно зеления Ролс Ройс Фантом V на Биби.

— Господин и госпожа Уитман трябваше да излязат — обясни Лари. — Помолиха ме да ви предам извиненията им, че не можаха да ви посрещнат. В шест часа ще ви очакват в къщата за коктейли. Вечерята ще бъде сервирана по-късно.

Когато стигнаха в чудовищно голямата стара къща на Джо и Биби в Саратога, Милдред, тяхната икономка, ги посрещна и ги заведе в къщата за гости, където ги очакваше бутилка изстудено шампанско. Къщата за гости бе буквално претъпкана с купи и вази, пълни с красиви цветя — рози предимно. В средата на масата бе поставена голяма фруктиера с пресни плодове. Кухнята беше заредена с всевъзможни вкуснотии, които биха задоволили и най-изискания вкус: сирена, пастети, хайвер, печени меса и птици, минерална вода, сода и всякакъв алкохол.

Биби се славеше с изтънчения си вкус и щедростта, с която посрещаше гости, и сега Ариел си даде сметка, че репутацията й е напълно заслужена. Жалко, че Ариел никак не ги харесваше двамата с Джо. Въпреки това нито старата вещица, нито надутият и съпруг бяха в състояние да помрачат радостта й, че е тук, в Саратога.

Намирам се само на хвърлей място от Уин, помисли си тя, и вече усещам прекрасния аромат на всичките онези пари.

Лоло се надвеси над нея и й подаде чашата с шампанско. Тя я взе и му се усмихна.

— Благодаря, Лоло — рече, премести крака и потупа с ръка канапето до себе си.

Той седна до нея, повдигна дългите й, елегантни крака и ги сложи върху своите.

— За какво мислиш, моя луда Ариел? — попита той и плъзна ръка по единия й крак.

— Хммм — задъхано промълви тя, отпи глътка шампанско и остави чашата върху мраморния плот на ниската масичка. Погледна го, усмихна се загадъчно и извади една пурета от пакета на масата.

Лоло взе златната й запалка и запали пуретата, като я гледаше право в очите. После извади една и за себе си и я запали.

— Намислила си нещо, Ариел — подхвърли той. — Какво е то?

Ариел дръпна дълбоко от пуретата.

— Оооо, само една идея — уклончиво отвърна и издуха дима през ноздрите си.

— И каква е тя? — настоя Лоло и отново я погали по бедрото, приковал върху лицето й настойчивия поглед на тъмните си очи.

— Мислех си… ами мислех си, че можем да отидем да посетим Уин — рече тя. — Искам да кажа, че… ами, съвсем наблизо сме. — Погледна го, а очите й затанцуваха закачливо.

Ръката му замръзна върху крака й, очите му се впиха в нейните.

— Шегуваш се, нали? — попита той, макар че вече знаеше, че тя говори абсолютно сериозно. — Казах ти, че съм готов да разговарям с него по мъжки, но смятам, че е истинска лудост да отидем и двамата там. Той никога няма да се съгласи да се срещне с теб, което означава, че и аз няма да мога да говоря с него.

На устните й се появи лека усмивка.

— Може би имаш право, но аз изобщо не се шегувам. Никога не съм била толкова сериозна.

— Но, но… какво си намислила? — заекна той. — Имаш ли някакъв план? Това е много глупаво решение, Ариел. Не разбираш ли?

Тя бавно поклати глава, но нито за миг не отмести поглед от лицето му.

— Не-е — тихичко изрече тя. — Не разбирам. Смятам дори, че това може да се окаже едно от най-умните неща, които съм правила през живота си. — Обърна се и бавно изтръска пуретата си в пепелника.

Лоло се развълнува още повече.

— Ариел, какъв бръмбар ти е влязъл в главата, за бога? Прекрасно знаеш, че той не те иска там. Решението ти е пълна лудост.

— Той дори няма да разбере, че сме били там — отвърна тя и изпитателно се вгледа в очите му. — Стига нещата да се наредят така, както искам. — Загаси цигарата си в пепелника, обърна се към Лоло и протегна ръка. — Ела тук — рече му тя и преметна единия си крак около кръста му.

Той остави чашата си на масата, загаси цигарата и я погледна с тревога.

— Не зная, Ариел — отвърна бавно и тръсна черните си къдрици.

— Ела тук — повтори тя и се присегна към него.

Той се наведе напред и й позволи да го прегърне през врата. Краката й се обвиха около кръста му. Другата й ръка се плъзна надолу към чатала му, проникна под тънката материя на шортите му и обгърна набъбналия му член.

— Целуни ме, Лоло — разпореди се тя. — Целуни ме силно.

 

 

Теди седеше, вирнал крака на бюрото в офиса си в Епъл Хил. Току-що бе прегледал документите, които Лидия бе оставила за него, след което ги бе захвърлил безцеремонно настрани. Облегна се на стола и въздъхна с облекчение. Напрежението през последните няколко дни си бе казало думата и той се чувстваше изтощен. На всичкото отгоре през цялото време се налагаше да се показва в най-добрата си светлина пред Маргьорит и Джейми.

Даваше си сметка, че белият прашец му бе помогнал да изживее по-пълноценно радостта от малките победи и, по всяка вероятност, бе отговорен за сериозността на понесените загуби, но, дявол да го вземе, той наистина не знаеше как иначе би могъл да издържи. Управляваше инвестиционната си компания, стремеше се да угоди на клиентите си и да направи Вал щастлива. И, като капак на всичко, се опитваше да намери малко свободно време, за да се позабавлява с Тифани. Е, всичко това очевидно му идваше в повече и той бе започнал да се преуморява и изнервя както никога преди.

Но сега всичко вече е наред, мрачно си каза той. Напоследък пазарите бяха доста несигурни и в резултат на това голям брой инвеститори се бяха отказали от услугите му и бяха изтеглили парите си от компанията му. Поради тази причина му се наложи да изпълни множество сложни и поглъщащи голяма част от времето му маневри, за да компенсира напълно намаления брой на клиентите си.

Хубавото в цялата тази история е, че поне успях да се отърва от онези вечно недоволни копелета, помисли си той. Тази мисъл обаче не му донесе никакво удовлетворение. В началото на миналата седмица бе контролирал четвърт милиард — джобни пари за много от брокерите на Уол стрийт, но напълно приемлива сумичка за него самия — и бе инвестирал тези пари от името на изключително богатите си клиенти. През седмицата обаче изведнъж се бе оказал само с петдесет милиона долара, поверени му от онези инвеститори, които предпочитаха да оставят парите си при него въпреки скорошните загуби на пазара.

Слава богу, че Маргьорит дьо ла Рошел и Джеймс дьо Бирон скочиха на борда в най-критичния момент, за кой ли път си помисли той. И добре че Док Уейнрайт изготви всички документи и издаде чековете само за един ден. Всички документи бяха надлежно подготвени и подписани от него, Лидия и Док. В резултат на което той вече контролираше изцяло портфолиото на Маргьорит и разполагаше със значителен дял от акциите на Джейми. Отчаяно се нуждаеше от тези средства, ако искаше да компенсира загубите, които бе понесъл след отдръпването на част от клиентите му. Сега трябваше единствено да се погрижи парите на Маргьорит и Джейми да останат непокътнати и, ако е възможно, да им донесат незначителни печалби под неговото брилянтно и компетентно управление.

Ще мога да го направя, убедително си рече той. Неведнъж съм играл успешно на пазара и зная, че мога да го направя отново. Просто трябва да се захвана с подходящите акции в подходящия момент и… voila!^[1] Не само че успях да се върна в бизнеса, ами го направих по много убедителен начин. И сега трябва само да бъде много внимателен в отношенията си с Маргьорит и Джейми.

Знаеше, че те и двамата избягваха да говорят за пари и се държаха така, сякаш става дума за нещо мръсно, за което трябва да се погрижат останалите. Но това беше само привидно. Теди чудесно разбираше, че под изтънчената им аристократична външност се спотайват жестоки хора, които не биха се поколебали да го пожертват и да го предадат на властите в мига, в който го заподозрат и в най-незначителното нарушение.

Мислите му се насочиха към Валери и телефонния разговор, който бяха провели преди малко. Хрумна му да разкаже на Маргьорит за случилото се. Знаеше, че тя е в състояние да втълпи на Валери чувство на дълг и отговорност, та дори и на неподправен страх. Освен това беше негов съюзник и поддръжник. Маргьорит със сигурност щеше да побеснее, когато научи за безпардонния начин, по който Валери бе отблъснала годеника си.

Теди се наведе, отвори най-долното дясно чекмедже на бюрото си и извади от там една малка кутийка. Сложи я на бюрото, наведе се отново и извади малко пликче с бял прашец и сребърната сламка. Изобщо не си направи труда да погледне към огледалцето, което изобщо не бе използвал откакто се бе прибрал от Ню Йорк. Вместо това отвори пликчето, заби единия край на сламката в прашеца, а другия вкара в ноздрата си. Смръкна дълбоко и сдържа дъха си. След това повтори цялото упражнение с другата ноздра. Когато свърши, се облегна назад и се остави на постепенно завладяващото го чувство на пълно благополучие и задоволство.

Погледна телефона и си помисли, че би могъл да се обади на Маргьорит, но след това реши да отложи разговора за по-късно през деня, когато двамата с Джейми щяха да дойдат, за да подпишат документите. Това посещение може да се окаже много интересно, помисли си Теди. Джейми дьо Бирон все още беше загадка за него и той изпитваше потребност да го опознае по-добре. В края на краищата, колкото по-добре го познаваше, толкова по-успешно щеше да го контролира.

Уха! Изведнъж си даде сметка, че кокаинът бе подействал напълно. Имаше чувството, че цялото му тяло вибрира, изпълнено с енергия и живот.

Ще се опитам да се свържа с Тифани, реши той. И да се уговоря с нея за довечера. Тази вечер се бе отървал от необходимостта да бъде с Вал и затова смяташе да оползотвори свободното си време по възможно най-добрия начин.

Избра номера и изчака. След четвъртото позвъняване се включи телефонен секретар. Мамка му! — възкликна той. Изчака да чуе сигнала и изрецитира съобщението си:

— Здрасти, миличка, Теди е. Обади ми се веднага щом се прибереш. Искам да се позабавляваме тази нощ. Играчките са от мен.

Затръшна слушалката и се намръщи. Къде, по дяволите, е тя? Най-напред Вал, а сега и Тиф. Вероятно вече е отишла в онази местна дупка, за да се забавлява с долнопробните си приятелчета.

Сега обаче трябва да се подготвя да посрещна Маргьорит и Джейми, помисли си той. И да изиграя най-добрата си роля. Знаеше обаче, че те няма да останат дълго в дома му. Гостуването им щеше продължи не повече от два часа. А Тифани сигурно щеше да изслуша съобщението му късно през нощта. Което означаваше, че ще разполага с няколко часа, които ще се наложи да прекара съвсем сам.

Внезапно му хрумна какво би могъл да прави през тези няколко часа. Изсмя се на глас, изправи се, взе кутийката от бюрото и, ухилен до ушите, тръгна да излиза от кабинета. Най-напред ще си взема един душ, реши той. След това ще се преоблека в дрехите, с които ще посрещна Маргьорит и Джейми. Ще се превъплътя в ролята си на очарователен домакин. А след като те си тръгнат, ще хапна малко от храната, която Хети ми е оставила в кухнята. В случай че съм гладен, разбира се. След това ще се заловя за работа. Знам какво да направя, че да уплаша Вал до смърт. Ще й дам да се разбере. На нея и на всичките й приятелчета.