Джудит Гулд
Сърце и душа (16)

3.

Теди си сипа няколко пръста водка, поспря за момент, вгледа се в чашата, а след това я изпи наведнъж. Огнената течност опари гърлото му. Той потрепери и побърза да отпие глътка вода.

— Ето така — задъхано изрече той. — Така е вече е по-добре.

Прекоси стаята и се настани на едно широко и удобно канапе. На устните му заигра усмивка. Върху масичката за кафе лежеше малко огледалце, върху което се виждаха две дълги и тесни линии кокаин и сламката от чисто сребро, подарък от негов приятел от Ню Йорк. Макар че беше съвсем сам в зимната градина в Епъл Хил, Теди инстинктивно се огледа, преди да посегне към сламката. После се наведе и смръкна двете линии — едната с дясната, а другата с лявата ноздра.

Остави сламката, потъна дълбоко сред пухените възглавници на канапето и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да е сигурен, че е вдишал цялото количество кокаин. Излегна се удобно и остави ума си да се рее свободно, отмаряйки след тежкия ден и изтощителната вечеря. Уха! — мислено възкликна той само след няколко минути. Това май е доста силничко. Краката му, като по собствена воля, започнаха да потропват по пода, а пръстите на ръцете му взеха да барабанят с трескаво темпо по някакъв невидим барабан.

Погледна към телефона, а след това хвърли един поглед към часовника си. Тифани скоро ще се прибере, само че той вече едва сдържаше нетърпението си. Вечерта се бе оказала ужасно досадна. Беше се обадил на Линда и Бари Милър негови клиенти, които живееха наблизо, — за да обсъдят портфолиото им с акции. А когато случайно спомена, че Валери е заета и няма да му гостува тази вечер, те учтиво го поканиха на вечеря. Теди възприемаше семейство Милър като противни, макар и добре възпитани, новобогаташи и едва понасяше безконечните им разговори за изкуство, музика, политика и гражданските свободи и отговорности. Те обаче бяха инвестирали голяма част от парите си при него, поради което Теди прие поканата им и се държа очарователно през цялата вечер, опитвайки се да ги убеди да увеличат значително инвестициите си.

Е, помисли си той, ако не друго, поне успях да засегна онази стара вещица Колет Ричардс. Разсмя се на глас. Изобщо не му пукаше, защото знаеше, че никога няма да успее да сложи ръка на парите й. Бабата беше изключително богата и ползваше услугите на най-влиятелните и богати мениджъри от три континента, които се грижеха за инвестициите на префърцунените аристократи със синя кръв.

Запита се дали Колет щеше да каже на Вал за телефонното му обаждане, но реши, че изобщо не му пука. Винаги можеше да измисли нещо, с което да залъже добрата и доверчива Вал. Винаги го бе правил, щеше да успее и този път.

Отново погледна часовника си и протегна ръка към телефона. Избра номера на Тифани.

— Ало? — отговори тя.

— Здрасти, миличка. Къде се губиш? Защо не ми се обади? Знаеш ли откога чакам да ми позвъниш?

— О, Теди — задъхано възкликна тя. — Толкова се радвам, че се обаждаш. Само преди минутка прослушах съобщенията на телефонния секретар и тъкмо се канех да ти се обадя, когато телефонът звънна. Тъкмо се връщам от При Били. Онзи бар, в който работех на времето.

— Така ли? И какво прави там?

Тя се изсмя.

— Просто пийнах няколко питиета с момичетата.

— Верно? А искаш ли сега да се позабавляваш и с един мъж?

Тя отново се изсмя.

— Готова съм и ще те чакам.

— Ще бъда при теб след около петнадесет минути.

— Ще те чакам — увери го тя.

Теди се приближи отново до масичката с напитките и си сипа още няколко пръста водка. Най-хубавото качество на кокаина, помисли си той, е, че човек може да се налива колкото си иска с алкохол без изобщо да се чувства пиян. Пресуши водката, потрепери, както и първия път и отпи голяма глътка вода. Остави чашата на масата и отново се приближи до масичката за кафе. Взе огледалцето, сребърната сламка и пакетчето с кокаин и ги прибра в джоба на панталона си.

Чувстваше, че тялото му започва да откликва на вълнението, с което очакваше удоволствията на предстоящата нощ. Възбуждаше се само при мисълта, че ще види Тифани и ще чуе гласа й. А пък като си помислеше за онова, което правеха заедно… Излезе във входното антре, грабна ключовете си и се запъти към ягуара.

Неприятности? — мислено възкликна той и се усмихна гордо при вида на лъскавото си возило. Какви неприятности? Теди де Морни няма никакви грижи. Не и тази вечер. Разсмя се на глас и се качи в колата. Не, господа! Тази вечер Теди има среща с най-страстната мадама. Ето какво го очаква тази нощ.

 

 

Ариел остави безжичния телефон върху кораловия парапет на басейна и се обърна към Лоло. Беше изпънала ръце върха парапета, а голите й гърди се подаваха над водната повърхност. Погледна го закачливо, а чувствените й устни се разтегнаха в усмивка.

— Знаеш ли какво? — рече тя и го пръсна с вода.

— Какво?

— Биби и Джо Уитмън ще ни закарат със самолета си до Саратога — обяви тя. — Освен това сме поканени да използваме къщата им за гости и да останем там колкото си пожелаем.

— Страхотно! — възкликна Лоло. — Кога тръгваме?

— Те вече са там — отвърна Ариел. — Утре ще изпратят самолета специално за нас.

Лоло доплува до нея, сложи ръце върху нейните и се притисна към нея във водата.

— Знаеш какво означава това, нали? — попита той.

— Какво? Че трябва да побързаме да стегнем багажа си? — през смях попита Ариел.

Лоло леко ухапа шията й.

— Знаеш какво имам предвид — прошепна той. — В самолета има удобна спалня и двамата с теб можем да се забавляваме през целия полет до Саратога.

Ариел отново се разсмя.

— Винаги съм знаела, че знаеш как да степенуваш нещата по важност — заключи тя. Вдигна крака и ги обви около кръста му.

— Такъв съм си аз — съгласи се Лоло. — Най-практичният човек на света. — Зарови глава в гърдите й. Започна да ги ближе и целува — първо под водата, а след това и отгоре.

— Хмммм — изстена Ариел. — То-олкова е приятно, Лоло.

Той се показа над водата, за да поеме глътка въздух и притисна устни към нейните. Целуна я жадно и ненаситно, прилепил тяло към нейното. Желанието му да я обладае направи невъзможен по-нататъшния разговор.

Ариел обви ръце около врата му и го придърпа към ненаситното си тяло, отдала се изцяло на удоволствието. Лоло вече беше напълно възбуден и Ариел ахна задавено, когато членът му докосна голото й тяло.

Лоло плъзна дясната си ръка надолу по тялото й, пъхна я между бедрата й и започна нежно да я масажира. Дишането му стана накъсано, а желанието му неудържимо, когато почувства горещата влага на желанието й. Пъхна двете си ръце под коленете й, повдигна я нагоре и рязко проникна в нея. Ариел се разтрепери цялата, когато го почувства вътре в себе си.

Лоло се задвижи напред-назад… Бавно в началото, възбуждайки я с ленивите движения на огромния си член, наслаждавайки се на въздишките, стоновете и задъханите ридания, които се изплъзваха от устните й. Навън, навътре… навън, навътре… И така докато почувства, че не е в състояние да се въздържа повече. Внезапно ускори темпото. Тласъците му станаха по-силни и резки. Ариел застена по-високо, а не след дълго започна да го умолява за още, завладяна изцяло от страстта си по този мъж. Отдаде му се напълно със зажаднялото си тяло, започна да се извива като обезумяла в ръцете му и да приема с наслада всеки силен тласък на мъжествеността му, търсеща освобождение.

Внезапно Лоло изрева продрано, проникна дълбоко в утробата й, буквално я наниза на пулсиращия си член и, разтърсен от неконтролируеми експлозии, изля горещото си семе в нея. Ариел почувства оргазъма и извика. Цялото й тяло се сгърчи в монументален оргазъм. Следващите една след друга конвулсии я запратиха в непозната за нея орбита. Двамата се притискаха един към друг, опитваха се да си поемат въздух и целите се тресяха от изпитаното удоволствие. Устните им се срещнаха отново преди телата им постепенно да се отдалечат.

Когато най-сетне се съвзе достатъчно, Лоло я погледна и рече:

— Сега разбра ли какво ни очаква утре в онзи самолет?

Ариел въздъхна от удоволствие.

— О, да задъхано промълви тя. — Утре и вдругиден, и в по-други ден…

Да, Лоло, любов моя, помисли си тя. Ще имаме достатъчно време за това. Цял един живот. Аз ще се погрижа за това. Двамата с теб обаче трябва да изпълним една важна мисия. Само че ти все още не знаеш за нея.