Барбара Бозуел
Сватбен откуп (9)

Девета глава

Времето в средата на месец май бе горещо и слънчево, лишено от високата влажност, която прави летните месеци лепкави и душни. Карлинг се възползва от приятното време и се отправи към басейна, след като бе дала нареждания за деня на прислугата.

Черният й бански костюм, с бели къдри на гърдите, бе цял и скромно изрязан. Преди да дойде в ранчото, дори не би помислила да носи нещо като електриковите бикини, които бе видяла в един от каталозите за поръчки, доставяни в къщата. Позволи си да си представи как би изглеждала в подобни бикини, излегнала се на слънце край басейна. Как Кейн ще дойде, ще вземе лосиона и ще започне да го нанася върху кожата й, с бавни и продължителни кръгови движения. Тя ще се почувства възбудена, ще…

Книгата, която Карлинг четеше, се изплъзна от ръцете й и я удари по крака. Острата болка я изтръгна от сладката фантазия. Огледа се крадешком, засрамена. Никога, преди да се омъжи за Кейн, не бе имала еротични фантазии, а сега…

Карлинг притисна с ръце пламналите си бузи, за да ги охлади. А сега, когато не се любеше с Кейн, си мечтаеше за това. Навъсена, тя се изтегна на жълто-белия шезлонг и отвори книгата си, дебел исторически роман, който Холи въодушевено й бе препоръчала. Лена, прислужницата, се появи в средата на една много напрегната сцена на седемнайсета страница, за да обяви пристигането на гостенка — Еди Уейн от съседното ранчо. Карлинг потисна въздишката си и затвори книгата.

— Карли, скъпа, радвам се да те видя! Чувала съм толкова за теб от сина ми Джоузеф. — Еди Уейн въодушевено поздрави Карлинг и я дари с нежна прегръдка. — Много се зарадвах, когато чух за сватбата на Кейн и едва се въздържах да не дойда по-рано. Знам как младоженците ценят уединението.

Карлинг се усмихна. Бе доволна, че не се изчерви. Напоследък намеците за секс не я караха да губи самообладание.

— Аз също се радвам да те видя Еди. Разбрах, че синът ти Джоузеф и сестрата на Кейн, Холи, са…

— О, да. Джо и Холи са такава неразделна двойка. — Еди весело поклати глава с неприкрита майчина гордост. — Сигурно вече ти е омръзнало да виждаш сина ми тук всяка вечер. Опитах се да му обясня за младоженците и уединението, но той е толкова увлечен по Холи, че не може да мисли за друго. Много любезно от твоя страна да го каниш на вечеря толкова пъти. Та той не е прекарал една вечер вкъщи от няколко седмици.

Карлинг мълчеше. Може би не е чула добре или пък е получила слънчев удар. Тя никога не бе виждала Джоузеф Уейн, какво оставаше пък да го кани на вечеря. Холи рядко споменаваше името му и винаги отиваше в ранчото на семейство Уейн на вечеря или пък се срещаше с Джо в града.

Ала майката на Джоузеф Уейн твърдеше, че синът й не е прекарал дори една вечер у дома от седмици. Карлинг замислено хапеше долната си устна. Никога не бе имала по-малка сестра, но усети, че се върши майсторска измама. Кейн мислеше, че сестра му посещава семейство Уейн, а те мислеха, че техният син прекарва вечерите си при семейство Маклелан.

Лоялността й към Холи я накара да замълчи. С Еди пиха лимонада и си побъбриха. Когато госпожа Уейн спомена, че би желала да направи голямо тържество за посрещане на Карлинг и отпразнуване сватбата й с Кейн, младата жена с радост се съгласи. Искаше да се срещне със съседите си. Въпреки че светският живот не й липсваше, бе готова за едно голямо приятелско парти.

— Има един проблем, скъпа — намръщи се Еди. — Ако кажеш на Кейн, че ще има тържество, той няма да дойде. Мрази ги.

Карлинг си спомни разказите за затворения фермер, които бе чувала, преди да познава Кейн, после се сети с каква неохота прие годежното им парти.

— Виждам, че добре го познаваш — кимна тя.

— Всеки, който го познава, знае това. Той е канен на всички тържества, но рядко се появява. — Еди замълча, после се усмихна. — Какво ще кажеш да прибегнем до измама? Можеш да му кажеш, че съм поканила само двама ви на вечеря у дома в събота. Кажи му, че и Холи, и Джоузеф ще присъстват. Кейн харесва малките събирания и е много ентусиазиран относно връзката между децата, също като мен и съпруга ми. Сигурна съм, че ще се съгласи.

— И аз съм сигурна, че ще дойде — кимна Карлинг.

Кейн бе изключително доволен от любовната история между сестра му и Джо и с нетърпение очакваше сватбата им.

Еди Уейн си тръгна и Карлинг се върна на страница седемнайсет от книгата. Прочете два параграфа и отново бе прекъсната. Холи, стройна и гъвкава, в зелен бански костюм, се появи край басейна.

— Кейн ще дойде след малко — обяви тя, — отиде да си облече банския костюм.

Сърцето на Карлинг се преобърна. Какви чувства предизвикваше у нея самото споменаване на името му. Напоследък тя не можеше да откъсне поглед от него, когато бяха заедно. Попиваше всяка дума, която той казваше, непрестанно мислеше за него, когато той отсъстваше, жадуваше за целувките му, за пламенните му ласки. Ето и сега започваше да се чувства по същия начин.

Едновременно за да се разсее и да задоволи любопитството си, тя насочи вниманието си към Холи.

— Еди Уейн идва днес, за да ни покани на парти. Кейн трябва да мисли, че ще бъдем само ние и семейство Уейн, но Еди възнамерява да покани всички, които познават Кейн и които той познава.

— Кейн ще побеснее — прихна Холи и след кратка пауза попита: — Еди… Еди спомена ли Джоузеф?

— Благодари ми, че съм го канила толкова много пъти на вечеря през последните седмици. Отбеляза колко неразделни сте двамата, как той прекарва почти цялото си време тук и рядко си е вкъщи вечер.

Холи се отпусна в стола до Карлинг.

— Ти… ти каза ли й, че не е така?

— Че ни казваш как прекарваш вечерите си у тях? Не, не съм.

— О, благодаря ти, Карли! Ти си страхотна сестра. — Тя се затича към басейна, гмурна се с грациозен скок и заплува.

Кейн се присъедини към тях миг по-късно, съблечен в черен бански костюм. Гърдите му бяха голи, краката — дълги и мускулести. Дори походката му бе сексапилна и мъжествена. Искрите, които се разгаряха в тялото й до преди малко, сега се превърнаха в буен пламък.

— Мислех, че имаш работа в офиса — рече тя, опитвайки се да звучи безразлично, докато пулсът й препускаше, а вътрешностите й изгаряха от топлина.

— Свърших я. Имах няколко телефонни разговора с Далас и Ню Йорк, но сега съм свободен — усмихна се той. Усмивката му бе застрашителна и хищна.

— Ще се видим по-късно — извика Холи, когато излезе от басейна и се отправи към къщата. — Довечера ще вечерям с Джоузеф. Ще се върна късно.

— Холи е толкова деликатна и ни остави сами? — присмя се Кейн. — Не мога да повярвам. Може би най-накрая се е отказала от идеята за преместване в Стантън.

Карлинг се изненада колко силно й се искаше да му каже истината. Не й харесваше да има тайни от Кейн. Но пък нали Холи имаше право на собствен живот.

Кейн погали гладката кожа точно над къдрите на банския й костюм.

— Кожата ти е много бяла. Не трябва да стоиш дълго на слънце.

Карлинг погледна банския си и й се прииска да бе си поръчала смелите електрикови бикини.

— Би ли искал да ме намажеш с повече плажно масло? — дрезгаво попита тя, наблюдавайки го под притворените си клепачи.

— По-късно. След като поплуваме. — Изведнъж той я хвана за ръце и я изправи. — Да вървим. Който влезе последен във водата, трябва…

— Не искам да влизам във водата. Ще се намокря.

— Водата ще те намокри? Интересна теория — шеговито каза Кейн. Взе я на ръце и се отправи към басейна. — Нека да я проверим.

— Кейн, недей! — изпищя тя, отгатнала намеренията му. — Аз… аз не мога да плувам.

Кейн спря незабавно и я изправи.

— Не можеш да плуваш? — повтори той недоверчиво.

— Паднах в басейна на съседите, когато бях на четири години. Щом ме забелязали, вече съм била на дъното и трябвало да ме съживяват. Мама и татко бяха полудели, така че никога не ми разрешаваха да се доближавам до вода.

— О, Карли, моделът отново се повтаря — изстена Кейн. — Няма да те насилвам да влизаш във водата, но мисля, че трябва да опиташ да преодолееш страха си и да се научиш да плуваш. Тук имаме басейн, ще ни се родят деца, които ще плуват в него…

— Аз не се страхувам от водата — бързо го прекъсна тя. Не искаше да я помисли за безпомощна страхливка. — Исках да се науча да плувам, особено като ученичка, но всичките ми приятели вече можеха да плуват и аз не исках да се чувствам глупаво като призная, че не умея. Така винаги обяснявах, че не искам да влизам във водата, защото ще си намокря косата.

— И никое момче не е приело това като предизвикателство и не те е хвърляло във водата?

— Не. Нито един не посмя — кисело се засмя тя.

— Още като ученичка Ледената принцеса е можела да смрази момче на двайсет стъпки разстояние?

— О, да!

Усмивката и думите й бяха предизвикателни. Преди шест седмици Карлинг би била шокирана от собствената си безсрамност, а сега й се наслаждаваше. Погледът на Кейн се плъзна по тялото й и той нежно изръмжа:

— О, скъпа, сама си го търсиш.

— Прилича на клише, но пък е съвсем вярно — съблазнително се засмя Карлинг. — Какво друго да кажа, освен, че ще си го получа.

Напрежението вибрираше между тях, но в очите им имаше искрена топлота и обич.

— Съвсем правилно, скъпа. Още тук и още сега. — И отново я взе на ръце.

— Във водата?

— Това е урок за напреднали. Ще ти го преподам по-късно. — Той я положи на шезлонга и започна да сваля банския й. Видът на гърдите й, бели, меки и добре оформени с набъбнали розови връхчета, разпали кръвта му. Знаеше, че никога няма да се отегчи да я гледа и никога няма да спре да я желае. Ако не бе почти пиян от желание, тази мисъл би го притеснила, тъй като приличаше на обсебване.

Но когато пое зърното на гърдата й в устните си, а тя се изви към него и извика, притискайки главата му. Кейн не можеше да мисли за друго, освен че му харесваше да я държи в обятията си, да я вкусва и да й доставя удоволствие.

— Кейн, моля те — задъха се тя. Ръцете й се плъзнаха под банския му и тя го погали, твърд и пулсиращ от мъжествена сила.

— Да, скъпа! Да, любима! — измърмори дрезгаво той и й помогна да свали банския му.

Когато се опита да свали нейния костюм, тясната материя бе прилепнала по тялото й като втора кожа. Той дърпаше и опъваше, а обичайната му ловкост бе погълната от силата на желанието.

— Това нещо залепено ли е, или какво? — Той се задъхваше от раздразнение.

Карлинг също се включи в битката. Защо никога не бе предполагала колко невъзможно е да се излезе от този костюм? Накрая го съблякоха и Кейн го захвърли на земята.

— Проклетото нещо може да бъде рекламирано като съвременен пояс за целомъдрие.

Карлинг избухна в смях. Бе възбудена, нервите й — опънати, а чувствата й готови да избухнат. Затвори очи и изстена. Чувстваше се, сякаш слабините й горят и бе готова да избухне от лудостта, която раздираше тялото й.

— Сега, Кейн! Моля те!

Почувства как тялото й се изви към мъжа. Притисна се към него и го погълна. Празнината не съществуваше, сега той бе част от нея. Удоволствието бе толкова силно, че замъгли разсъдъка й.

— Кейн — прошепна тя името му само за да чуе как звучи. Искаше да каже нещо повече, нещо, което ще отговаря на начина, по който се чувстваше. Но не знаеше какви думи да използва. Всъщност не бе сигурна какво иска да му каже.

 

 

Кейн бавно се изправи и тя се насили да не го помоли да остане с нея.

Той я гледаше настоятелно. Очите й бяха премрежени, а устните — влажни и разтворени. Имаше изражение на жена, изживяла блажен екстаз. Самата мисъл, че може да я накара да изпита подобно удоволствие, го накара да се чувства като най-желания мъж на планетата. Искаше му се да каже нещо, което да изрази чувствата му, но не можеше. Не знаеше какви думи да използва. Не бе сигурен какво иска да й каже.

Известно време двамата се гледаха безмълвно. После Кейн тежко въздъхна, нахлузи банския си и попита:

— Готова ли си за първия урок по плуване?

— Предполагам. — Отмаляла, Карлинг се надигна и седна с бавни и чувствени движения. Знаеше, че той я гледа. И тогава видя навития си и оплетен бански на земята.

Погледът му проследи нейния до банския. Похотлива усмивка озари лицето му.

— Може би ще предпочетеш да вземеш урока гола? Лесно може да се уреди. Инструкторът ще бъде внимателен.

— Сигурна съм — сухо отбеляза Карлинг. — Ако ме извиниш за момент, ще отида и ще взема друг бански. — И се отправи към къщата, загърната с жълтия си халат.

— Докато си вътре, поръчай онези бикини от каталога, който разглеждаш.

— Забелязал си? — Тя го изгледа изненадано.

— Карли, забелязвам всичко, свързано с теб.

Тонът му твърд, тих и съблазнителен, предизвикваше горещи вълни в тялото й. Но тя си спомни, че бе обещала да не харчи парите му за себе си, освен в случаите, когато има нужда от лекарства и други животоспасяващи средства.

— Имам достатъчно бански костюми. Нямам нужда от бикините.

— Ако всичките костюми са като онази гумена броня, която лежи на земята, значи имаш нужда от нови. Както и да е, нямаше да споменеш за бикините, ако не ги искаше, така че поръчай ги.

— Не мога. Кейн, ние никога няма да можем да ти върнем парите, които даде на баща ми — изрече тя, дълбоко поела дъх. — Нямам намерение да увеличавам дълга на семейство Темпълтън към теб.

— Дълга на семейство Темпълтън — внимателно повтори той. — Ти наистина държиш на това, нали? Колко пъти ти казвах да го забравиш. Няма дълг.

— Не мога да го забравя — отговори тя. — Как бих могла, след като това промени целия ми живот?

Ако Кейн не бе дал парите на баща й, тя нямаше да бъде омъжена за него, нямаше да бъде тук топла и влажна от любенето, нямаше да се чуди дали не е бременна с неговото дете, тъй като менструацията й закъсняваше вече седмица.

Никога нямаше да забрави при какви обстоятелства стана съпруга на Кейн, тъй като това бе част от миналото й, макар да започваше да губи значението си, изненадано осъзна тя. Важното сега бе, че са женени. Тя бе негова съпруга и след девет месеца щеше да бъде и майка на детето му.

Кейн обаче не знаеше за какво мисли тя. Думите й го нараниха и той реагира остро.

— Значи пак се връщаме към това?

Очите му проблеснаха с внезапен див гняв. Мразеше тя да му припомня обстоятелствата за женитбата им. Може би бе постъпил… необичайно, насили се да признае той. Но крайният резултат бе брак, който вървеше доста добре.

И тогава се стресна. Какво искаше той? Какво очакваше от нея? Невъзможното. Искаше тя да забрави събитията около женитбата им и да приеме брака им като желан и взаимен. Да се държи, сякаш са се срещнали, влюбили и са решили да се оженят, точно като останалите двойки.

Кейн се намръщи. Какъв идиот е бил? Карлинг бе изяснила чувствата си по отношение на техния брак още през първия ден. Вярно, бе отзивчива в леглото. Все пак тя бе страстна млада жена, чиято приветлива и любяща натура твърде дълго е била потискана. Той бе добър в леглото, бе умел в изкуството да възбужда жените, бе събудил сексуалността й. Но глупаво се бе заблудил, че съпругата му е доброволен партньор в този брак във всичко, не само в леглото. Жестока, първична ярост прониза тялото му. Съзнанието, че гневът му е безпричинен, го ядоса още повече.

— След като си решила да се държиш като купен роб, няма да опитвам да ти се противопоставям повече. Отсега нататък ще ти говоря като твой господар, а не като съпруг. Когато ти кажа да си купиш нещо, ще го купиш, ще правиш каквото ти кажа и ще носиш каквото ти наредя — студено се усмихна той. — Трябва ли да продължавам или схвана смисъла?

Карлинг нервно го изгледа. Той беше бесен. За първи път виждаше Кейн истински разгневен и бе повече от уплашена. Ръстът и силата, комбинирани с гнева, му подчертаваха нейната уязвимост.

Резкият отговор, който обикновено би му дала, замря на устните й. Неговата ярост възпря нейната. Вместо да се ядоса на гневното му изявление, тя реши да предприеме стратегическо оттегляне.

— Влизам вътре — заяви със самообладание, което я изненада.

— Влизай — грубо заяви той. — И помисли върху думите ми.

Карлинг се вмъкна в къщата. Дори тонът му бе страховит. Какво й бе станало? Предишната Карли не би позволила на никого да й говори така заповеднически.

Но вече не бе предишната Карли, призна си тя, когато сълзи замъглиха очите й. Още по-лошо, тя не искаше да бъде предишната Карли и това признание я уплаши повече от всичко, което Кейн можеше да й направи или каже.

 

 

През останалата част от деня се избягваха. Срещнаха се на вечеря, но се храниха мълчаливо и напрегнато. После Кейн захвърли салфетката си и решително се изправи.

— Отивам до ранчото на Уейн, за да говоря със Сам за жребчето, което иска да купи от мен — каза той и излезе от стаята.

Карлинг усети как сърцето й спря, а после започна да бие с утроена скорост. Той не трябваше да отива у семейство Уейн. Холи трябваше да е там с Еди, Сам и Джоузеф, но тя, разбира се, не беше. Карлинг потрепери. Дори не искаше да си представя настроението му, когато се върне вкъщи. Имаше и още нещо, което тя отказваше да признае. Не искаше Кейн да мисли, че тя го е предала. Още не бе готова да мисли за чувствата си към своя съпруг.

— Кейн — извика тя и се затича след него.

— Да. — Той спря и се обърна.

Карлинг бе кълбо от нерви. Каквото и да кажеше сега, щеше сама да се въвлече още по-дълбоко в измамата на Холи.

— Не мисля, че трябва да ходиш.

— И защо не?

— Защото хората не бива да ходят където и да било ядосани. Не е… — Тя замълча, трескаво търсейки вярната дума. — Не е много приятно.

— Лошо — студено промълви Кейн. — Като роб нямаш право да се месиш в решенията ми.

— А мога ли да се намеся като твоя съпруга?

— Какво се опитваш да ми кажеш, Карли?

— Не съм сигурна. Може би искам да бъда твоя съпруга, а не роб? — Думите й силно я изненадаха. Също толкова изненадан бе и Кейн.

— Това значи да престанеш да говориш за дълга на семейство Темпълтън. — Той повдигна брадичката й, за да види очите й. — Ще трябва…

— Да харча парите ти? — предположи тя дяволито. Битката, или каквото беше, бе приключила. Знаеше го и се почувства радостна и по-лека от въздуха.

— Ще са ти нужни за разни неща като бикини, бельо, зайчета за колекцията ти. — Устните му се разтегнаха в усмивка.

— Твърде късно ли е за урока по плуване сега? — попита тя и забрави за Холи и семейство Уейн, както и защо Кейн не биваше да ходи у тях. Мислеше само за това, че е с него. И ако това включваше урока по плуване, още по-добре.

— Басейнът е осветен и затоплен. Да вървим. — Прегърнати, двамата се запътиха към спалнята, за да се преоблекат.