Барбара Бозуел
Сватбен откуп (8)

Осма глава

Карлинг, облечена в модни джинси, копринена риза и безупречно чисти спортни обувки, с високо вързана коса, бе готова да обиколи ранчото с Кейн и Холи. Братът и сестрата си размениха весели погледи, когато тя се присъедини към тях за закуска в слънчевата стая.

— Може би е по-добре да се отбием до Стантън и да понапазаруваме, преди да отидем в конюшнята или където и да било във фермата — предложи усмихнато Холи. — Една погрешна стъпка и дрехите й ще бъдат напълно унищожени.

— Разбирам какво имаш предвид. — Погледът на Кейн мързеливо обходи Карлинг. — Карли, нямаш ли някакви стари дрехи и здрави ботуши?

— Стари дрехи? — недоумяващо повтори Карлинг.

— Знаеш… дрехи, които не са купени през последните три месеца. Или дори през последните три години. — Кейн направи кисела гримаса. — Разбирам, че това се струва странно на човек, чието хоби и професия е да пазарува.

Той явно й се подиграваше.

— Имам известно количество стари дрехи — надменно заяви тя. — Някои от кашмирените ми пуловери, вълнените костюми и рокли са с класически кройка, така че съм ги запазила.

Холи се разсмя, Кейн сви рамене.

— Няма значение — рече и извъртя очи към небето. — Все пак не можеш да яздиш във вълнен костюм или рокля.

Вместо да му отговори, тя седна до масата и се зае със закуската, която се състоеше от прясно печени канелени рула, яйца, бекон, пресни плодове, сок и кафе. Бе гладна и опита от всичко, изненадана от количеството храна, което успя да поеме. Сутрин предпочиташе половин препечена филия и чаша кафе или чай. Но и никога не прекарваше нощите си така, както прекара втората си нощ като госпожа Маклелан…

Спомените разтрепериха ръката й и кафето се разля по ръбовете на чашата й.

— Добре, ще отидем до Стантън, за да купим чифт ботуши, шапка и по-практични риза и джинси. — Гласът на Кейн прекъсна спомените й. — Но, Карли, ние тук не пазаруваме всеки ден — добави той с тон, който я накара да стисне зъби. — Не съм привърженик на безотговорното пилеене на пари. Тук пазаруването се прави при необходимост, а не е начин на живот.

— Да, сър, животът тук е груб като в щатския затвор — сухо го прекъсна Холи. — На нас, обитателите, ни се позволява да излизаме от килиите си само за работа във фермата и получаваме по няколко долара, които да изхарчим в затворническата лавка. Очакват те тежки времена, Карли.

— Не се бъркай в това, Холи — укорително се намръщи Кейн.

— Напротив, аз се радвам, че Холи ме запознава със законите и правилата тук, коменданте — хладно заяви Карлинг. — Разбира се, осъзнавам, че тя няма доживотна присъда и затова ползва някои облекчения, на които аз никога не бих могла да се надявам. Например, не очаквам да похарчиш и цент за мен. Ще се справя с нещата, които вече притежавам. Никога няма да се наложи да се притесняваш, че ще харча скъпоценните ти пари.

Тя захвърли салфетката си и се готвеше да профучи покрай масата, когато Кейн улови ръката й.

— Седни обратно на стола — заповяда той. — Ти винаги предпочиташ да изопачаваш думите ми.

— Няма нужда да изопачавам нищо. Ти го каза доста ясно — отсече тя, докато се опитваше да се измъкне. — Мислиш, че съм безотговорна, екстравагантна прахосница, която безгрижно ще те доведе до банкрут.

Сълзи опариха очите й. Господи, не бяха ли — тя и майка й — сторили точно това на баща й. Прозрението бе потресаващо.

Кейн видя как лицето й помръкна и едва се сдържа да не изругае на глас. Можеше да предположи точно какво си мисли. Много бързо се нагаждаше към нея, към емоциите и настроенията й…

Тялото му се напрегна. Бе невероятно, невъзможно след пламенното им сливане миналата нощ и нежното им любене рано сутринта, само преди няколко часа, но той започваше да я желае отново.

Замисли се за плановете си да се ожени за нея и да я доведе в дома си, за да сподели живота му и да отгледа децата му. Бе такава удобна, практична идея и му спестяваше времето и усилията, необходими за глупаво ухажване, което така или иначе можеше да не завърши със сватба. Но нещо не се получаваше както трябва. Чувствата към съпругата му бяха всичко друго, но не и удобни и практични. Точно обратното — бяха бушуващи и диви. Тя бързо се превръщаше в мания.

— Отиваме в Стантън, Карли — решително заяви той. — Ще ти купя дрехите, от които се нуждаеш.

— Ще си ги купя сама! — отсече Карлинг. — Имам свои пари.

— Казах, че ще ти ги купя и ще го направя. Петдесетте долара, които имаш в портмонето си, няма да ти стигнат да си купиш дори един ботуш.

— Откъде знаеш колко пари имам в портмонето си? — попита Карлинг.

— Проверих — отговори той, без намек на извинение.

— Ти си ровил в чантата ми? — Карлинг бе разярена. — Нямаш право, това е груба намеса в личните ми дела.

— Няма причина да крием нещо помежду си, Карли — спокойно отвърна той. — Нито сега, нито в бъдеще.

— Личните неща не са тайни, твърдоглавец такъв! — изкрещя Карлинг.

— Интересен брак имате — отбеляза Холи и двамата стреснато се обърнаха към нея. Бяха забравили напълно за присъствието й. — Да, все още съм тук — лукаво се засмя тя. — И тъй като двамата сте доста забавни за наблюдение, можете да бъдете сигурни, че винаги ще бъда наоколо. — И се отдалечи, тананикайки.

Карлинг и Кейн смутено се взираха един в друг. Неочаквано устните на младата жена се извиха в неудържима усмивка.

— Е, това ли означава да имаш малка сестра? — И се засмя, въпреки решението си да остане разгневена. По неясен начин възмущението й бе изчезнало. — И като си помисля, че през годините отчаяно мечтаех за братче или сестричка.

— Знаеш какво казват… — Кейн се почеса по врата.

— Внимавай за какво мечтаеш…

— Защото може и да ти се случи — изрекоха едновременно и погледите им се срещнаха.

Карлинг се взираше в съпруга си, изведнъж почувствала, че остава без дъх. Той стоеше пред нея така внушително мъжествен и силен, по-привлекателен от всички мъже, които някога бе познавала. Никога не й се бе случвало да погледне мъж и да почувства този копнеж, това изкушение да забрави всичко, освен него, и чувствата, които той предизвиква у нея.

Тя тръсна глава, сякаш да се отрезви. Това нямаше да стане. Той започваше да владее мислите й, също както тялото и живота й. Не можеше да позволи това да се случи.

— Не искам никакви нови дрехи — заяви тя с леден тон. — Ще опитам с тези, благодаря все пак.

— Ще дойдеш с мен и ще облечеш каквото ти купя. Благодаря все пак — грубо я изимитира Кейн. Вдигна я на ръце и я пренесе през стаята, надолу по стълбите и през предната врата.

Бе готов да я остави на предната седалка на голямата кола, когато загорял рус мъж, с висока стройна фигура и изненадващо зелени очи се приближи до тях. Той бе типичен каубой, от шапката с широка периферия до прашните ботуши.

— Кейн, разбрах, че си се оженил. Това ли е новата господарка? — провлече той.

— Тя е. — Кейн се завъртя, така че другият мъж да може по-добре да огледа Карлинг.

— Нека ви отворя вратата — каза Уеб с пресилена учтивост. — За мен бе удоволствие да се запозная с вас, госпожо Маклелан — ухили се той.

— Не харесвам управителя на ранчото ти — заяви Карлинг, когато колата се отдалечи от къщата.

— Не е и необходимо да го харесваш. Той върши адски много работа и това е важното.

— И теб също не харесвам — добави тя, предизвиквайки го.

— Напротив, харесваш ме и това те убива. Но ти ме харесваш все повече и повече, Карли — не се хвана Кейн.

Какво можеше да каже? Убедеността му бе непоклатима. Не, поправи се тя. Това не е увереност, това е арогантност, проклета отвратителна арогантност.

 

 

Стантън, Тексас, бе малък град, но не толкова малък, колкото Карлинг бе очаквала. Имаше два комплекса за пазаруване, където можеха да се намерят повечето от необходимите неща, а и някои луксозни стоки. Имаше кино, няколко бара, малък хотел и ресторант. Една от вездесъщите вериги за хамбургери също имаше свое представителство тук.

Кейн я повози, за да разгледа набързо града, показа й църквите, пощата, библиотеката и двете училища.

После й купи подходящите дрехи, ботуши и шапка и тя учтиво му благодари, като си обеща, че това ще бъдат първите, последните и единствени неща, които той й купува. Баща й бе успял да вземе част от състоянието на Маклелан, но тя нямаше да го последва, дори ако това означаваше да не пазарува никога повече!

 

 

Пролетният подбор на добитъка бе в разгара си и телетата се дамгосваха и разделяха от говедарите под надзора на управителя на ранчото. Бе шумно и прашно, тъй като работниците викаха, а телетата мучаха.

Карлинг потрепери. Намираше цялата процедура тъжна.

— Имаме повече от сто хиляди телета тук — гордо заяви Холи, докато пикапът се отдалечаваше от оградата. — Кейн има компютър в офиса си и записва всяко едно, а Уеб е най-добрият управител в околността, а може би и в целия щат.

Карлинг вече бе посетила офиса, който се намираше в къщата. Вътре имаше голямо антично махагоново бюро, което споделяше пространството с всякакви видове модерно електронно оборудване — несъвместима комбинация, която й се стори привлекателна. Научи, че Кейн е колкото фермер, толкова и бизнесмен, когато спомена другите си инвестиции, акции, облигации, петролни сделки и недвижими имоти, което изчерпваше състоянието на семейство Маклелан.

— Ключът е в разнообразието — обясни той, привличайки я в скута си.

Споменът за това, което последва, я караше да се изчервява. Този мъж бе изобретателен не само що се отнася до финансовите си ходове, но имаше и изключителни идеи относно правенето на любов. Карлинг знаеше, че никога няма да може да погледне голямото му бюро, без да си спомни този късен следобед.

— Ще ти хареса да посетиш конюшнята — каза Кейн и гласът му прекъсна интимните й спомени. — Имаме няколко новородени жребчета, които…

— Надявам се, тях няма да жигосваш? — попита тя.

— Не, скъпа, не белязваме чистокръвни арабски коне. — Двамата с Холи размениха широки усмивки.

Не очакваше с нетърпение посещението при конете, дори при новородените. Стигнеше ли в конюшнята, някой щеше да реши, че тя умира да язди и можеше да й предложи да го направи. Всъщност Карлинг нямаше никакво желание да язди кон. Бе успяла да отлага ужасяващото посещение в конюшнята през цялата първа седмица от престоя си в ранчото.

Но сега моментът бе настъпил и тя по задължение се възхищаваше на първокласните арабски жребци, въпреки че ги намираше диви и ужасяващи.

Неизбежно, Кейн и Холи й предложиха да оседлаят един кон, за да поязди — своенравна, неспокойна кобила.

Холи вече бе яхнала коня си, който нетърпеливо очакваше да напусне конюшнята. Сърцето на Карлинг се качи в гърлото й. Видя, че Кейн води оседланата кобила към нея и бавно започна да отстъпва.

— Няма да яздя — обяви тя.

— Разбира се, че ще яздиш — меко се противопостави Кейн.

Той мисли, че отказвам само за да го дразня, осъзна ядосана Карлинг. Не че й бе неприсъщо, но този път не се опитваше да го разгневи. Опитваше се да спаси живота си.

— Да го кажа по друг начин. За да ме качиш на този кон, трябва да ме накараш да загубя съзнание и да ме вържеш на седлото. — Кобилата изпръхтя и очите на Карлинг се разшириха. — Тя знае, че не я харесвам и тя не ме харесва — добави нервно. — Върнете я обратно и аз ще си отида вкъщи.

— Ти не яздиш? — Холи сякаш бе ударена от гръм. — Не харесваш коне?

— Веднъж имах лошо преживяване с един кон — обясни Карлинг и прикова поглед в кобилата, която не преставаше да се движи. Младото животно бе пример за животинска здравина и сила и Карлинг бе сигурна, че не може да го контролира. — Когато бях на шест, отидохме на родео, влизаше в програмата за набиране на фондове и някой ме качи на огромен кон. Той се уплаши от шума на тълпата, започна да подскача и ме хвърли на земята. Счупих си ключицата и ръката, имах сериозно сътресение и се наложи да остана в болница две седмици.

— О! — Холи бе впечатлена. — Била съм изхвърляна от коне много пъти, но никога не съм се наранявала толкова сериозно, че да се налага да остана в болница.

— Разбираш защо оттогава избягвам конете — заключи Карлинг и се обърна към Кейн, който я наблюдаваше настоятелно.

— Опитала си веднъж, опитът е бил неуспешен и ти си обещала, че никога повече няма да го правиш — намръщи се Кейн. — Целият сценарий ми звучи познато.

Дъхът на Карлинг застина в гърлото й. Кейн намекваше за отношението й към секса, преди той да се появи и да го промени изцяло.

— Няма никаква прилика — настоя тя.

— Аз мисля, че има. И двамата знаем какво се случи, когато настоях да нарушиш глупавия си обет на въздържание. Същите правила се отнасят и за този случай.

— Няма да се оставя да ме накараш да яздя този кон, Кейн Маклелан. Той иска да ме убие, виждам го в очите му и…

— Признавам, че е малко буен за начинаещ — засмя се Кейн. — Ще започнем с друг. Холи, слез и оседлай другата кобила.

— Не, Холи, недей — възрази Карлинг. — Няма да яздя, дори кобилата едва да отделя крака от земята. Отказвам да се кача на който и да било кон и никой не може да ме накара. — Тя изпъна рамене и решително тръгна към къщата.

Обърна се при тропота на конски копита. Холи яздеше успоредно с нея.

— Той прибира коня — възкликна Холи. — Карли, ти спечели рунда. Не мога да повярвам. Никой не се противопоставя успешно на желанията на Кейн.

— Все някога трябва да има първи път — заяви Карлинг със задоволство. — Наслаждавай се на разходката си, Холи.

— Разбира се. Просто исках… — Момичето замълча, чуло звука на копита зад себе си. — О-хо! Карли, изглежда въпреки всичко ще ти се наложи да яздиш.

Карлинг видя Кейн, който приближаваше, яздейки огромен дорест кон. Тя искаше да изкрещи и да избяга, но устоя на порива. Трябваше да се досети, че отказът се превръщаше в неустоимо предизвикателство за Кейн. Е, тя нямаше намерение да се предава.

Кейн забави коня и се наведе над нея.

— Няма от какво да се страхуваш, Карли — обеща той с успокоителен тон. — Ще те взема при мен върху коня, за да го усетиш. Ще бъдеш в пълна безопасност. Искам да те науча да яздиш.

— Но защо? Можеш да изживееш живота си чудесно и без да се качваш на кон.

— Съжалявам, скъпа. — Не звучеше никак състрадателно. Изведнъж се наведе, сграбчи я и я постави на седлото пред себе си. — Ездата ще ти хареса. Обещавам ти, че после ще ми благодариш.

Карлинг стисна седлото здраво, с две ръце. Бе заклещена между Кейн и предната част на седлото, земята изглеждаше на километри под тях, а конят правеше тревожни движения. Този път последва инстинкта си и изпищя.

— Ще падна!

— Не, няма. Седи спокойно — грубо заповяда Кейн. С едната си ръка държеше поводите, за да направлява коня, а с другата обви кръста на Карлинг, за да овладее неистовите й движения. Не успя с никое от двете.

— Кейн, пусни я. Уплашена е до смърт — извика Холи.

Чувствителният кон изискваше внимателни наставления и когато, борейки се с Карлинг, Кейн здраво опъна поводите, той се паникьоса. Започна да се изправя и подскача като необязден мустанг в шоу за Дивия запад. Кейн, който и преди бе укротявал необяздени коне, успя да овладее положението. Нямаше как обаче да задържи уплашената Карлинг на седлото, особено след като тя проваляше всичките му опити.

Миг по-късно младата жена тупна на земята. Холи изпищя и конят подивя. Кейн употреби всичката си сила, за да предпази Карлинг от прегазване. След като се отдалечи на безопасно разстояние от нея, той слезе и перна коня отзад, изстрелвайки го направо към обора.

— Карли! — Затича се към нея ужасен и уплашен. Злополуката непрестанно изплуваше в съзнанието му. Припомни си как опита да удържи коня, как Карлинг силно се удари в земята, как жребецът диво подскачаше близо до нея, а тя остана да лежи на земята неподвижна. Ужасно неподвижна.

Холи вече се бе навела над Карлинг, когато той приближи.

— О, Кейн! — Това бе всичко, което ужасената му сестра успя да произнесе. — О, Кейн!

Той схвана неизказаните думи. Как позволи това да се случи? Как можа да й сториш това? Тя се ужасяваше от конете, а той я бе насилил.

— Грешката бе моя — промълви Кейн. Чувстваше се като ударен в корема. Не можеше да преглъща, не можеше да диша.

— Напълно прав си, по дяволите — мрачно промърмори Карлинг.

— Тя е в съзнание — изпищя Холи. — Благодаря ти, боже! Карли, чуваш ли ме? Знаеш ли къде си?

— Разбира се. Аз никога не губя съзнание. — Бавно и внимателно Карлинг се вдигна от земята и седна. — Приземих се на стомаха си и си изкарах въздуха, така че не можех да дишам. Повярвай ми, не ти се иска да се движиш или говориш, когато нямаш въздух.

— Тя е добре! — радостно извика Холи.

Кейн, пребледнял и треперещ, незабавно започна да прокарва ръце по тялото на Карлинг.

— Можеш ли да си движиш ръцете? Краката? — Гласът му бе дрезгав. — Боли ли те? — Пръстите му изучаваха главата й, врата й. — Виждаш ли двойно?

Карлинг се взря в него. Не, не виждаше двойно. Имаше само един Кейн и той изглеждаше объркан. Лицето му бе побеляло, а ръцете му трепереха. Бе невероятно да видиш Кейн Маклелан в подобно състояние.

— Карлинг, съжалявам.

Той бе произнесъл името й правилно. Карлинг озадачено го погледна. Бе изненадващо, но извинението му звучеше искрено.

— Ще те занеса до колата и ще те откарам до летището — продължи Кейн. — Ще отлетим незабавно в Далас, за да те прегледат в болницата.

— Болницата в Далас? — невярващо повтори Карлинг. След като силно се бе ударила в земята, вероятно имаше някакви охлузвания. Не бе приятно да лежиш замаян и бездиханен известно време, но това не бе сериозно нараняване.

— Добре съм. Нямам нужда дори от лекар, а какво остава за болница — обяви тя.

Кейн я вдигна и се отправи към къщата с невероятна скорост.

— Кейн, аз съм добре. Нямам нужда от лекар. И ако не ме оставиш на земята веднага, аз… аз ще изпищя.

За нейно учудване той незабавно я пусна. Откога подобна заплаха действаше при Кейн? Но той изглеждаше ужасно измъчен.

— Карли, никога не съм искал да те нараня — каза той.

Бе странно за нея, но тя не искаше да го вижда такъв. Непоклатимата му увереност и арогантността му бяха изчезнали. Той мислеше, че тя се е наранила и се обвиняваше за това. Всъщност той бе наранен много повече от нея.

— Мислиш, че знаеш кое е най-доброто за всеки — започна тя.

Той трепна. Поради някакви причини, за които тя дори не искаше да мисли, тъжният му вид я трогна.

— Знам, че не си искал да падна — каза тя тихо. — Нищо ми няма. — Неуверено протегна ръка и докосна дланта му. — Честно, добре съм. Това бе злополука, тя приключи и ние ще забравим за нея.

Мъжът я притегли в прегръдката си и силно я притисна. Карлинг не се възпротиви, дори не спомена за натиска върху натъртените си ребра. Бе сигурна, че някаква невидима и неосезаема линия бе пресечена, но не искаше да се замисля над същността й.

— Никога вече няма да ти се наложи се доближаваш до кон, ако не желаеш — пламенно обеща Кейн. — Заклевам се, че няма да ти предлагам да яздиш. — Бе взел решение вместо нея, защото мислеше, че винаги избира правилни решения за себе си и за останалите.

Но този път бе сгрешил. Винаги му бе трудно да признава грешките си. От смъртта на родителите си, когато бе поел фермата, бе започнал да натрупва състояние и отговорността за децата бе паднала върху него, беше изоставил идеята, че може да сгреши. Нямаше право да греши, не и когато толкова неща зависеха от него.

Но този път наистина бе сгрешил и Карлинг бе платила за това. Не трябваше да я качва на коня. Бе постъпил като заслепен глупак. Карлинг можеше сериозно да се нарани или дори да е мъртва. Той погледна топлата жизнена жена, която държеше в обятията си, и си помисли какъв би бил животът му без нея. Перспективата бе смразяваща, много по-трудна за понасяне от признанието, че не е безгрешен.

Тя бе негова жена от десет дни, но той не можеше да си спомни живота без нея. Как тогава да си представи бъдещето без нея. Бе уплашен от властта, която тя имаше върху него. Никоя жена преди не бе успявала да го покори. Тази сила бе непреклонна и всеобхватна, много по-силна от еротичната власт на желана жена. Започна да подозира, че чувствата му към нея далеч надхвърляха секса. Днешната злополука бе затвърдила подозрението.