Барбара Бозуел
Сватбен откуп (4)

Четвърта глава

Карлинг незабавно разпозна паркираната пред дома й каравана на „Кепитъл Афеърс“, любимата фирма за доставки на майка й.

Кейн прочете надписа на фургона, когато спря зад него.

— Толкова за домашно приготвената вечеря — изръмжа той. — Предпочитах ресторанта. Всяко ядене, доставено от подобна компания, прилича на притоплена самолетна храна.

— Храната, която „Кепитъл Афеърс“ доставя, винаги е отлична — отвърна Карлинг. — Това е най-популярната компания за доставки в областта.

— Това не означава нищо, щом като са свободни да дотичат тук при толкова кратко предизвестие с тяхната пластмасова храна.

— Заслуга на майка ми е, че са тук след толкова кратко предизвестие, и то за такава малка вечеря… — Гласът й заглъхна. Току-що бе забелязала колите, паркирани от двете страни на улицата, докъдето поглед стигаше. — Която всъщност може да не се окаже толкова малка и обикновена.

Кейн проследи погледа й.

— Нали не мислиш… — внимателно започна той.

— Че майка ми е успяла да организира парти? Точно това мисля.

— След като специално уведомих, че не искам голяма светска сватба? — недоволно се намръщи Кейн.

Видимото му недоволство и разочарование повдигнаха настроението й неимоверно.

— Голяма сватба нямаше, а ти не каза нищо за голямо светско празненство след това.

— Защото и през ум не ми мина да възразя. Не ми изглеждаше необходимо. Кой можеше да предположи, че подобен прием може да бъде организиран само за няколко часа?

— Това показва колко малко знаеш за Нева Темпълтън — отговори Карлинг с кисела усмивка. — Трябваше да се досетя, че мама е замислила нещо. Твърде лесно се отказа от идеята за голяма сватба. Нищо чудно, че бе толкова нетърпелива да ни изгони от къщата. Сигурно е започнала телефонните разговори, преди ние да се качим в колата.

— Вероятно всички тези коли не могат да принадлежат на родителите ти? — Кейн посочи безкрайните колони от коли и свирепо се намръщи.

Всъщност не това имаше предвид. За него дори една тиха вечеря с родителите на Карлинг не бе приятна, но я прие като наложително задължение преди тяхната брачна нощ.

— Невероятно — изръмжа той. — Мразя големите партита, дори когато познавам и харесвам всички гости. А сега ми се налага да изтърпя този фарс, пълен с непознати.

— След като настоя да се омъжиш за непозната, сигурно ще можеш и да се забавляваш с непознати.

— Наслаждаваш се на ситуацията, нали? — провлече той и повдигна вежди. — Дори не се опитваш да прикриеш веселите нотки в гласа си.

— Ако по някакъв начин се чувстваш нещастен, неловко или не на място, то аз съм доволна. Въпреки че дори мисълта да се разхождам вътре като госпожа Маклелан ме разтриса.

— Искаш ли да пропуснем празненството и да отидем направо в хотела? — предизвикателно я погледна той. Както обикновено, напълно бе пренебрегнал нападката й и я принуждаваше отново да се защитава.

— Не! — Карлинг мразеше паниката в гласа си, а също и Кейн, защото я бе предизвикал. — Предпочитам да се срещна с всяка тълпа, независимо колко голяма и любопитна е, отколкото да остана сама с теб.

Карлинг отвори вратата на колата и се спусна към къщата. Когато я достигна, Кейн вече бе до нея. Хвана ръката й и преплете пръсти с нейните.

— Не искаш ли да се представим заедно на нашите доброжелатели? Предполага се, че сме толкова лудо влюбени, та импулсивно сме се оженили, спомняш ли си?

Карлинг пламна. Този леко подигравателен тон бе способен да я докара до убийство.

И тогава почувства как палецът му гали дланта й и се плъзга в бавен предизвикателен ритъм по кожата. Ласката й въздейства като електрически ток. Карлинг рязко пое дъх. Краткотрайната наслада завъртя главата й и за неин позор тя не избухна в ярост, нито издърпа ръката си незабавно. Мъжът целуна дланта й. Едва тогава Карлинг успя със сила на волята да издърпа ръката си. После отвори входната врата. Майка й я съзря и си проправи път към нея през претъпкания с хора вестибюл.

— Скъпа, ти си тук! — радостно възкликна Нева Темпълтън и прегърна дъщеря си. — Дикси Лий каза, че е видяла теб и красивият ти съпруг да идвате по пътеката. О, ето го и прекрасния ми зет.

Карлинг се завъртя и видя Кейн да идва след нея. Нева веднага пусна дъщеря си, за да го прегърне.

— Не мога да се сдържа да не ви представя на нашите приятели. Такава прекрасна двойка сте.

Прегърнала с една ръка Карлинг, а с другата — Кейн, Нева ги въведе в широката дневна, претъпкана с гости.

— Ето ги булката и младоженецът — обяви тя на всеослушание. — Господин и госпожа Маклелан.

За частица от секундата очите на Кейн и Карлинг се срещнаха. Размениха си страдалчески погледи. Той мразеше да бъде в центъра на вниманието. И докато тя обикновено се наслаждаваше на тази позиция, този път бе изключение.

Двамата бяха погълнати от прегръдките на различни хора и Карлинг се впусна в обичайната си роля на общителната, удовлетворяваща тълпата дъщеря на вечно търсещ гласоподаватели политик. Тя се усмихваше, даваше общоприети отговори и помнеше имената на всички.

Кейн, който не обичаше да угажда на тълпата, дори не опита да се присъедини към представлението на съпругата си. Той стоически понасяше безкрайните запознанства, но изражението му остана сериозно, докато различни мъже стискаха ръката му или го потупваха по рамото, а жените се накланяха да го целуват по бузата и да го прегръщат. Проявите на фалшива привързаност го объркваха, колкото и безсмислените разговори, водени около него.

Накрая един глас се извиси над останалите — този на сенатор Клейтън Темпълтън.

— Приятели, днес имаме много специален гост сред нас и той ще ни помогне да превърнем този забележителен за нас ден в незабравим.

Устните на Кейн потрепнаха при пресилената хипербола. Сигурно хората, които пишеха речите на сенатора, не са били на разположение днес. Той спря поглед върху Карлинг, която бе заобиколена от група развълнувани млади момичета в отсрещния край на стаята.

— Карлинг, колко си подла! — изписка Марла Медисън, която познаваше Карлинг още от ученическите им години. — Не мога да повярвам, че си скрила от нас. Пазила си този прекрасен мъж само за себе си, докато не го хвана с брачната халка.

Жените пискливо обсъждаха съпруга й и правеха различни намеци и предположения. Карлинг мислеше, че няма да издържи и миг повече, когато чу гласа на баща си.

— Карлинг, скъпа, ела тук. Преподобният Уилкс пристигна и ще пресъздаде брачната церемония пред гостите.

Преподобният Уилкс от тяхната църква? Брачна церемония? Карлинг беше смаяна. Бе изтласкана през тълпата, преди да може да изрече дори дума. Преподобният Уилкс стоеше до прозореца и държеше старата Библия на семейството, наследявана от три поколения Темпълтън. Кейн стигна до мястото едновременно с нея. Лицето му бе безизразно, но в сивите му очи се прокрадваше суров блясък.

— С баща ти уважихме желанието ви за интимна сватба — обясни Нева Темпълтън на дъщеря си. — Но не можехме да понесем мисълта, че съюзът ви няма да бъде благословен от Бога. Преподобният Уилкс е тук, за да ви ожени този път съгласно религиозния ритуал. Надявам се, че нямаш нищо против, Кейн — вдигна тя умолителен поглед към него. — Разбира се, ако имаш някакви възражения, преподобният Уилкс, сенаторът и аз ще те разберем.

— Разбира се, че нямам нищо против религиозната церемония, Нева — каза Кейн. Той сведе поглед към ужасеното лице на булката. — Харесва ми идеята да се оженя два пъти за красивата си годеница. Така сватбата изглежда благословена на небето.

Точно по същия начин го възприемаше и Карлинг. Беше способна да се дистанцира от непознатия съдия и кратката гражданска церемония, изпълнена в обществената сграда. Но да бъде венчана от преподобния Уилкс в собствената й къща, пред приятелите, да слуша познатите, изпълнени със съдържание, слова на брачната клетва…

Подобна сватба съчетаваше чувствата и разума, духовното и земното. Такава сватба обвързваше завинаги.

— Мамо, мисля, че няма нужда да въвличаме нито преподобния Уилкс, нито Бог в случая — неистово извика Карлинг. — Мисля, че всичко се случва в днешния свят. Сигурна съм, че и двамата имат доста по-важни ангажименти и…

— О, някъде съм чел, че Бог обича сватбите — намеси се Кейн. — А усмивката на преподобния Уилкс показва, че му е приятно да бъде тук.

Нева кимна одобрително. Карлинг хвърли мрачен поглед на Кейн.

— Преподобни Уилкс — сърдечно възкликна сенатор Темпълтън, — да започваме.

Добавят оскърбление към обидата, мрачно си помисли Карлинг. Посипват сол върху отворена рана. Да се ожени два пъти за същия ужасен мъж. Насилена да издържи две брачни церемонии.

След секунди церемонията свърши. Карлинг бе благодарна за множеството гости. Присъствието им я делеше от съпруга й. През по-голямата част от времето двамата с Кейн дори не бяха в една стая, което чудесно устройваше Карлинг.

Но никак не удовлетворяваше Кейн. Деветдесет минути насилствено общуване надвишаваха търпимостта му най-малко с осемдесет минути. Той погледна часовника си, извини се на заобикалящите го гости и пое да търси Карлинг. Тя седеше в ъгъла, заета с привлекателна двойка млади хора, който прехвърляха помежду си ревливо бебе.

Той незабавно се присъедини към групата и едва погледнал двойката и тъмнокосото бебе, каза без предисловие:

— Тръгваме си, Карли.

Карлинг опита да потисне паниката, която я задушаваше. Не можеше да си тръгне. Да напусне, означаваше да остане сама с него и… Тя пребледня. Не желаеше дори да си помисля какво означава това.

— Кейн, не познаваш семейство Тримейн — бързо каза тя, опитвайки се да забави тръгването. — Това са Коул, Челси и малкият Даниел. Даниел не се забавлява особено — добави тя и се усмихна на детето, което издаваше звуци на недоволство.

— Той иска да си отиде у дома и аз напълно го подкрепям — обясни Кейн. — Аз също искам да си тръгна.

Карли трепна.

— Това е моят… съпруг Кейн Маклелан — представи го тя на семейство Тримейн. Забеляза как двойката си размени заговорнически погледи и си пожела да потъне в земята.

— С Челси бяхме доста учудени, когато прочетохме за годежа ви в днешния вестник и още по-поразени, когато Нева и Клейтън ни поканиха на това парти. Не бяхме сигурни, че двамата с Карлинг изобщо сте… се срещали — вметна Коул Тримейн.

Карлинг гледаше засрамено и мълчаливо в пода.

— Всичко наред ли е? — попита Челси. — Ако има проблем, Карлинг, знаеш, че можеш да разчиташ на нас.

Първият човек, който заподозря, че сватбата не е кулминацията на чувствен романс.

Карлинг ужасена почувства, че очите й се пълнят със сълзи, опита се да преглътне буцата, заседнала в гърлото й.

— Сигурен съм, че съпругата ми оценява предаността ви — сухо отговори Кейн. Обърна се и погледна Карлинг. — Приятелите ти са загрижени за теб, скъпа. Моля, кажи им, ако нещо не е наред.

Карлинг изправи глава. Как си позволяваше тази змия да я хапе? Но колкото и безсмислено и глупаво да изглеждаше, тя не можеше да признае пред близките си приятели, че е впримчена в сватбата с Кейн Маклелан. Гордостта на Темпълтън — и нейната, и на баща й — бе дълбоко вкоренена.

Така че Карлинг се насили да пресъздаде подобие на усмивка и да попита весело:

— Какво нередно може да има? Днес е сватбеният ни ден и сме доста доволни, че успяхме да запазим отношенията си в тайна. Това е подвиг в град, където всеки знае какво прави другият.

Кейн се засмя, очевидно доволен от представлението й. Тя копнееше да го удари, но вместо това лъчезарно продължи да се усмихва.

— Не можем да си тръгнем все още, Кейн. Много е рано, а ние сме почетните гости. Не сме разрязали тортата и…

— Ще разрежем тортата веднага, а после ще се качиш и ще опаковаш един-два куфара — прекъсна я Кейн. — Ще уредя останалия ти багаж да пристигне във фермата до седмица. — Той кимна на семейство Тримейн, прегърна Карлинг и я отведе.

— Искам да остана. Дължим го на всички — настоя тя. Трябваше да го задържи на разстояние поне още няколко часа. Може би дотогава ще измисли някакъв план за бягство. Трябва да направи нещо, но се нуждаеше от време. — Роднините ми са изразходвали толкова енергия и средства, за да организират това тържество и всички тези хора са дошли…

— За последния безконечен час и половина бях сърдечно потупван и прегръщан. С мен се шегуваха, подмазваха ми се, дори флиртуваха. Всичко, което дължа на добрите ти роднини, е напълно изплатено. А що се отнася до цената на тържеството, очаквам баща ти да ми изпрати сметката като част от нашето споразумение. Така че не чувствам никаква вина, задето си тръгвам, докато всички остават и се наслаждават на гостоприемството ми.

— Какво значи това, че очакваш баща ми да ти представи сметката като част от вашето споразумение? — сподавено попита тя и рязко спря.

— Баща ти ме помоли да платя всичките ти неуредени сметки, включително и тези, които ще изникнат около сватбения ден. Не се и съмнявам, че това празненство се включва в тях.

— Всичките ми неуредени сметки? — недоверчиво повтори тя.

— Всички сметки от кредитните ти карти, сметката ти за телефон, плащанията по колата, личните ти сметки в местните магазини.

— Не! — Карлинг усети, че й става горещо. Не можеше да повярва. — Лъжеш! Татко не е алчен. По никакъв начин не би измъквал пари от теб, особено когато аз съм замесена.

— Предпочитам да не мисля с термините алчност и изнудване — сухо обясни Кейн. — Приемам покриването на твоите дългове като вид плащане на сватбен откуп.

Карли се насили да приеме фактите. Кейн не лъжеше. Той бе твърде честен, открит и уверен, за да прибягва до това. Никога не се бе чувствала толкова покварена. Баща й не само я бе продал на Кейн, но и го бе натоварил с нейните дългове.

— Ще потърся майка си. Ще й кажа, че ще разрежем тортата — задавено каза Карлинг. Отдръпна се от него и смело си проправи път през тълпата, за да стигне до майка си. Рязането на тортата приключи невероятно бързо. И двамата се противопоставиха на насърченията на фотографа да се хранят взаимно с парчета от тортата, събитие, което трябваше да бъде запечатано на снимка.

— Съжалявам, но не мога да хапна дори парченце от тортата. — Гласът на Карлинг бе изпълнен с фалшива радост. — Изядох огромни количества от чудесната храна днес. — Истината беше, че не се бе докоснала до яденето. Бе твърде нервна, а стомахът й се свиваше болезнено.

— Мисля, че ще получа десерта си по-късно — съобщи Кейн.

Общителната тълпа намери сексуалният намек доста забавен и последваха множество неприлични коментари.

Карлинг имаше чувството, че усмивката й е трайно изрисувана върху лицето. Нито една от шегите не й се стори смешна. Колебаеше се между нуждата да избухне в ярост към шеговитата група и желанието да ги моли за помощ. Но не направи нито едното, нито другото, а продължи да се усмихва.

— Качи се в стаята си — измърмори Кейн в ухото й. — Имаш двайсет минути да си събереш багажа и тръгваме…

Бе истинско облекчение да напусне шумната тълпа и да се усамоти в тихата си стая. За момент Карлинг седна на леглото си и се взря в потъмняващото небе през прозореца. Слънчевата светлина бе заменена от буреносни сиви облаци, и мрачното униние навън съответстваше на настроението й.

Немислимото бе на път да се случи, невероятното се превръщаше в реалност. Трябваше да напусне дома си, семейството и приятелите, за да живее с Кейн Маклелан.

Но дори този ужас бледнееше в сравнение с непосредствено наближаващия — да легне с този мъж. Карлинг преглътна стона си, скочи и се зае да приготви багажа си. Всичко бе по-добро от това да седи и да мисли какво я очаква. Извади куфарите си от килера и яростно започна да хвърля дрехите си в тях.

Не спря, докато не препълни пет куфара. Въпреки, че задачата бе изпълнена, не й се искаше да напусне спокойната си стая. Остана по бельо и се замисли какво трябва да облече.

Изведнъж вратата на стаята се отвори — дори не й бе хрумнало да я заключи — и Кейн влезе. За момент двамата се взряха един в друг, безмълвни и неподвижни.