Барбара Бозуел
Сватбен откуп (7)

Седма глава

— Ще се приземим след няколко минути. — Кейн се наведе и леко разтърси раменете на Карлинг.

Тя се събуди и сънено огледа пилотската кабина на малкия самолет. Струваше й се, че преди миг са се качили в самолета — Чесна 310 — който Кейн пилотираше. По целия път до летището бе протестирала, бе повтаряла, че се страхува и не харесва частните самолети и бе се съмнявала в способностите му на пилот.

Отначало Кейн се опита да я успокои, представяйки й статистиката за безопасността на малките самолети и броя на часовете, които бе прекарал във въздуха през петнайсетте години, откакто имаше разрешително за пилотиране. Тя обаче продължи да се оплаква и накрая той пренебрегна хленча й и натовари, и нея, и багажа в самолета с обичайния си властен маниер.

По време на излитането и първите петнайсет минути във въздуха Карлинг очакваше със суеверен ужас самолетът да се стовари на земята, обгърнат в пламъци. След като не се разби, тя започна да очаква ужасен пристъп на гадене, характерен за летенето със самолет, но и това не се случи. Не й прилоша дори съвсем слабо. Кейн пилотираше уверено и умело. Самолетът се носеше плавно и тя потъна в мисли.

За изминалата нощ. Бузите й поруменяха и тя крадешком отправи поглед към Кейн, втренчен в контролното табло, напълно неподозиращ внимателният й оглед. Миналата нощ, брачната нощ…

Бе влязла в банята да се изкъпе и осмисли станалото. Може Кейн да бе отбелязал победа, като я вкара в леглото си, но тя не бе загубила войната. Нито имаше намерение да я губи. Преди да успее да създаде план или да реши какво да облече, Кейн бе извикал от съседната стая, че вечерята им е пристигнала.

Карлинг се изчерви при спомена. Умираше от глад и реагира, без да се замисли, хвърли хавлията, навлече индиговото си кимоно и забърза към масата.

Трябваше да признае, че не бе помислила как Кейн ще приеме появата й на вечеря в къса, оскъдна роба. По това време мислите й бяха приковани върху пържолата и глада, който й причиняваше почти физическа болка. Храната бе вкусна, чашата й щедро допълвана и Кейн бе невероятно внимателен.

След вечерята се чувстваше толкова изтощена, че дори не се противопостави, когато той я взе на ръце. Ако я бе занесъл в спалнята, тя може би щеше да се опита да протестира, но вместо това той се отпусна върху мекото канапе, държеше я в прегръдките си, говореше и си играеше с косата й.

Изненада я. Всеки би си помислил, че консервативен, уравновесен мъж като Кейн Маклелан ще се придържа към секса върху леглото в спалнята, а не върху канапе. И когато той започна да я целува и ръцете му се промъкнаха под кимоното й, за да докоснат тръпнещата плът, вече бе късно. Волята й бе пометена от пламенните му ласки, решението да му устои бе победено от желанието. Със затворени очи тя си спомни как отхвърли кимоното от раменете си и остана да лежи гола и отмаляла върху дивана.

— Кацнахме. — Гласът на Кейн така я стресна, че тя подскочи. Бе потънала в еротични спомени.

Изчервена погледна навън. Кацаха в средата на… нищото.

Възмущението й се разгоря отново.

— Не мога да повярвам, че сме тук — каза тя. — Не искам да повярвам.

— Като опровержение на всичките ти предразсъдъци относно малките самолети и уменията ми на пилот. — Той повдигна ръката й и докосна дланта с устни. — Полетът бе толкова плавен и аз съм толкова способен пилот, че ти се отпусна напълно.

Тя издърпа ръката си.

— Все още нямам никакво доверие в раздрънкания ти самолет, а още по-малко в така наречените ти пилотски способности. И заспах не защото се успокоих, а защото бях напълно изтощена. Държа ме будна половината нощ.

— Снощи бях във върхова форма, нали? — похотливо се усмихна той.

— Ти бе непреклонен и не го казвам като комплимент.

— Приемам го като комплимент, защото ти бе с мен през цялото време. И това те побърква, нали? Всичките ти твърдения се пропукаха миналата нощ. Не си нито Ледената принцеса, нито фригидната девственица, за които се мислеше. Ти си земна, сексапилна и страстна, и харесваш всичко, което правихме миналата нощ. В леглото или извън него.

— Спри този самолет. Искам да изляза. — Разгневена, тя неумело опипа ключалката на вратата.

— Почакай за миг! — Кейн я обърна към себе си и нервността й се стопи от близостта му. Последния път, когато бе толкова близо до него, и двамата бяха голи. Опита се да престане да мисли за това и започна да се бори.

— Пусни ме.

— Не и преди да те предупредя, че сестра ми ще ни посрещне, за да ни закара до къщата. Обадих й се малко преди да кацнем. Заради Холи ще те помоля де се опиташ да приличаш повече на традиционна булка, отколкото на заядлива пленница.

— Аз съм пленница. Не се опитвай да омаловажаваш това, което ми стори.

— Може би ти ще ме осветлиш — спокойно каза той. — Какво точно ти направих?

— Ти съсипа живота ми — изплака тя, зачервена от гняв. — И аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да съсипя твоя.

— Благодаря за предупреждението. Ще внимавам. И колкото и да ми се иска да продължим спора, ще ни се наложи да го отложим. — Кейн се пресегна през нея, отключи вратата и я отвори.

— Кейн! — извика стройна млада жена с къса тъмна коса и прекрасни сиво-сини очи, която стоеше в близост до голяма зелена кола. Тя подскочи и разпери ръце, щом вратата на самолета се отвори.

Карлинг не можеше да откъсне поглед от нея. Двайсет и две годишната сестра на Кейн бе около метър и седемдесет, твърде висока, за да бъде описана като елф, но все пак в нея имаше нещо ефирно. Носеше джинси, ботуши и карирана риза в синьо и бяло, със сигурност подходящо фермерско облекло.

Холи изтича до самолета и надникна вътре, сияеща.

— Ти трябва да си съпругата на Кейн, Карли! — радостно възкликна тя. — Толкова се радвам да те видя. И съм също толкова изненадана. Не знаех, че Кейн въобще те познава, а и никога не е споменавал, че ще се жени. Не е намеквал дори, че се среща сериозно с някое момиче. Изкрещях от радост, когато ми съобщи, че пристига със съпругата си. Само почакай Скот и Тим да разберат.

Устните на Карлинг се разтегнаха в пресилена усмивка.

— Здравей, Холи. Аз също се радвам да те видя — чу гласа си с правдоподобна откровеност, характерна за обигран политически сътрудник.

— Холи, да пренесем багажа й в колата — подкани я Кейн и започна да разтоварва куфарите от самолета. Холи ги вземаше и ги товареше в багажника на колата, а Карлинг безучастно наблюдаваше.

Холи шофираше, а Кейн седна отзад, толкова близо до Карлинг, че рамото му докосваше нейното, а кракът му се притискаше в бедрото й. Ръката му здраво я бе обгърнала и всеки път, когато тя опитваше да се отмести, той отново се приближаваше.

— Разкажи ми всичко — извика Холи, докато се отдалечаваха от летището и малкия хангар. — Кога се срещнахте? Как се срещнахте? Кога решихте да се ожените? О, Кейн, това е най-романтичното, най-вълнуващото нещо, което някога си правил. — Тя замълча, после недоверчиво добави: — Всъщност това е единственото вълнуващо и романтично нещо, което си правил.

— Ще оставя красивата си съпруга да ти разкаже всички романтични подробности — каза Кейн, наведе се и докосна челото на Карлинг с устни.

— Ако притежавах таланта да измислям романтични истории, щях да стана авторка на любовни романи — измърмори тихо Карлинг, така че само Кейн да я чуе. — Макар че тази женитба би подхождала повече за роман на ужасите. Ти й разкажи нашата смразяваща кръвта история.

Кейн се усмихна и започна да разказва за първата им среща на политическо събиране на сенатор Темпълтън и техния таен роман, завършил вчера с внезапна сватба.

— Това е чудесно — въздъхна Холи. — Кейн, толкова се радвам за двама ви. Сега вече няма причина да не се преместя в апартамент в града, без да се притеснявам, че те оставям сам в къщата.

Карлинг почувства как мъжът до нея се напрегна.

— Холи, вече сме обсъждали идеята за преместването ти в града и решихме, че…

— Не сме я обсъждали. Ти каза, че не може и отказа да дискутираш повече — бързо го прекъсна Холи, — но това беше преди да се ожениш. Сега нещата са различни. О, Кейн, наистина искам да живея сама. Намерила съм чудесен малък апартамент в Стантън, където мога да се пренеса веднага. Всъщност ще го направя възможно най-скоро. Сега ще искаш да останеш насаме със съпругата си. Това всъщност е вашият меден месец и едва ли ще ти е приятно сестра ти да се мотае наоколо.

— Къщата е достатъчно голяма, за да побере всички ни — безцеремонно заяви Кейн, давайки да се разбере, че обсъждането е приключило. Тази нотка в гласа му бе добре позната на Карлинг — значеше, че той е взел решение и въпросът повече не подлежи на обсъждане.

Холи явно също я бе разпознала.

— Кейн, ти очакваш да живея у дома, докато се омъжа за Джоузеф Уейн. Защо не можеш да разбереш, че имам нужда от малко свобода и независимост? Достатъчно възрастна съм, за да направлявам сама живота си.

Колата рязко спря. Холи отвори предната врата и изтича навън, плачейки. Вътре настъпи продължителна тишина.

— Добре дошла в семейството — обобщи Кейн и повдигна рамене. — Съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на истерията на Холи през първите петнайсет минути от пребиваването си в семейното ранчо.

Карлинг замислено свъси вежди. Отношенията в семейство Маклелан не бяха толкова идилични, колкото Кейн я бе накарал да повярва. А тя изцяло съчувстваше на Холи, друга жертва на деспотизма на Кейн Маклелан.

Той отвори вратата на колата и излезе. После се пресегна, хвана Карлинг за ръцете и я изтегли навън.

— Не искам да воювам с теб, скъпа. Искам да ти кажа добре дошла в новия ти дом.

Карлинг примига глуповато. Рязката промяна на темата, тонът и поведението му я объркаха. Тогава видя къщата и ахна. Не беше разнебитената колиба, от която се опасяваше. Бе твърде различна от нея. Къщата на семейство Маклелан бе голяма, просторна ферма в испански стил, с бели гипсови стени и покрив от червени керемиди. Бе заобиколена от високи дървета, чиито зелени листа осигуряваха благодатна сянка. Цветни храсти очертаваха чакълената пътека, водеща към високия портал пред къщата, която бе обвита в разноцветни азалии.

— Красиво е — смаяно изрече тя и остана занемяла.

— Знаех си, че ще ти хареса — засмя се Кейн. — Ела вътре! — Той я поведе към масивната предна врата, направена от дялано тъмно дърво. Като верен на традицията младоженец я взе на ръце и я пренесе през прага.

Вътре, преди Кейн да превземе устните й в страстна целувка, Карлинг зърна бели стени, очертани с тъмно орехово дърво и под, покрит с блестящи плочки, имитиращи тухли. Все още подпухнали след страстната нощ, устните й незабавно се отвориха под неговите и тя откликна на целувката, преди да успее да си напомни, че не бива.

Той я изправи на крака също така неочаквано, както я бе вдигнал. Замаяна, поддала се на възбудата, Карлинг се опря на него и склони глава на гърдите му.

Изненада се, когато чу одобрителни възгласи и аплодисменти. Повдигна глава и бързо се завъртя, за да види редица от хора. Всички се усмихваха, шегуваха и ръкопляскаха. Карлинг бе потресена.

Стъписването й не изчезна и когато Кейн започна да я представя на прислугата. Нима той имаше помощници за всичко. Беше й трудно да го възприеме. В семейство Темпълтън помощта в домакинството се свеждаше до посещенията на чистачка от време на време.

— Ще се срещнеш с Уеб Ашър, управителя на ранчото, и неговите работници по-късно — съобщи й Кейн. — Уеб и неговите момчета живеят в бунгала и имат собствена кухня и трапезария. Утре ще те разведа наоколо. Днес искам да се запознаеш с къщата и персонала, особено с Марсела, тя ръководи домакинството от двайсет години и е като член на семейството, но в края на седмицата заминава да живее при дъщеря си в Хюстън. Хайде, скъпа, ще те разведа наоколо. — Кейн хвана ръката на Карлинг и я поведе надолу по дългия хладен коридор.

Стори й се, че през тялото й премина токов удар, когато голямата му длан погълна нейната. Бе възбудена от възможността да останат сами и това я раздразни.

— Разбирам защо си решил да се ожениш така набързо. — Острият тон бе единствената защита, която можеше да си осигури, тъй като тялото й предателски откликваше на допира на мъжа. — Икономката ти напуска и ти се нуждаеш от нова.

— Повярвай ми, можех да назнача дванайсет икономки на мястото на Марсела със сумата, която платих на баща ти — хладно заяви Кейн. — Мислех, че можеш да ръководиш домакинството, ако желаеш, но не е задължително. Лесно ще наема нова икономка. Смятах, че ти сама ще го направиш, когато се появят децата.

Карлинг го зяпна. Мислите му винаги изпреварваха нейните и я объркваха с безпогрешна прецизност.

— Деца? — тихо повтори тя. — Но аз дори не съм бременна.

— Не си ли? — Той рязко спря, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Не сме използвали никакви противозачатъчни средства, Карли.

Карлинг се изчерви. Противозачатъчните средства бяха последната й мисъл, когато Кейн разпалваше кръвта й с пламенните си ласки и целувки. Допълнителен шок бе да осъзнае, че възможността да е бременна въобще не я ужасяваше.

— Би ли млъкнал! — отсече тя, стресната от мислите си.

— Обичам да те дразня и да гледам как цялата пламваш, Карли. Ти си забавен парадокс — напълно невъздържана в леглото и толкова строга извън него. — Той повдигна брадичката й и се наведе, за да я целуне.

Карлинг се почувства толкова замаяна, че не бе в състояние нито да се противопостави, нито да се защити. Безмълвно се разхождаше из къщата с него и се наслаждаваше на огромните просторни стаи, обзаведени със солидна дървена мебел, дебели килими и глинена керамика, чудесно подхождащи на гипсовия интериор, дървото и плочките.

Къщата бе хладна, а климатичната инсталация осигуряваше желания отдих от горещото априлско слънце. Зарадва се на вътрешния двор, потънал в буйна растителност, с фонтан, в който плуваха златни рибки.

Зад къщата имаше дори плувен басейн, чиято кристалночиста вода блестеше на слънцето. А си мислеше, че той живее в колиба. Карлинг се присмя на предварителните си предположения и се почувства доста уплашена. Той бе ужасно богат и могъщ, а тя… тя не беше. Обстоятелството, че е тук и вижда размера на богатството му, потвърди грубите факти: той я притежаваше и бе в състояние да предопредели кариерата на баща й.

Карлинг се задави при спомена за думите и държанието си. Да го дразни не бе добра идея, реши тя с нарастващ страх. Да се ожени за него не бе достатъчно, трябваше да се убеди, че отговаря на изискванията му. Все пак мъж със състоянието на Кейн Маклелан можеше да направи каквото си поиска и на когото си поиска.

— Не е необходимо да наемаш друга икономка, когато Марсела напусне — заяви внезапно тя, когато си тръгваха от басейна. — Със сигурност мога да се грижа за къщата.

— Уверена ли си? — недоверчиво я изгледа той.

— Разбира се! Моята работа ще се състои в изготвянето на списъци и даването на нареждания, а аз се справям и с двете. — Надяваше се, че е успяла да наподоби приятна усмивка.

— И какво те накара така бързо да промениш мнението си? Останах с впечатлението, че се възприемаш като заместничка на Марсела и категорично отказваш да се примириш.

— Е, впечатлението ти е било погрешно. Все пак нали трябва да се занимавам с нещо тук… за да минава времето. Сега живея в къщата ти и трябва да правя нещо, за да си заслужа прехраната.

— Ти си моя съпруга, Карли, не трябва да работиш, за да си изкарваш прехраната. — Кейн свъси вежди. Отговорът й явно го раздразни. — Ако искаш да имаш икономка, просто ми кажи. Не е необходимо да правиш нищо, което не желаеш.

Той я заведе в спалнята, която бе огромна и луксозна, както и останалата част от къщата, може би и малко повече. В стаята бе разположено огромно орехово легло, отрупано с възглавници и покрито с цветна тъкана покривка.

— Не трябва да правя нищо, което не желая? — повтори тя и навлажни устните си с език. Внезапно устата й пресъхна.

— Не ми казвай, че не искаш да спиш с мен — каза Кейн, като я придърпа към края на леглото, предугадил думите й. — Защото ти искаш. И двамата знаем колко силно е това желание.

Карлинг не отговори. По лицето й сякаш бе изписан страх. Кейн не можеше да разбере защо. Като се изключи почти девическото й схващане за секса, той с нищо не я бе изплашил, а тя явно се боеше. Веждите му се свъсиха. Предпочиташе я гневна и пряма. Не искаше тя да крие мислите си само за да му угоди.

— Какво става в сладката ти главичка? — попита той. — Внезапната ти капитулация не ми изглежда искрена.

— Ако искаш да се боря с теб, ще го направя. Ще направя всичко, което поискаш. — Бегла усмивка озари лицето й. — Работата на робите е да доставят удоволствие. Пише го в договорите за продажба.

— Ролята на мъченица не ти отива, Карли. — Кейн я притегли в прегръдката си и притисна устни към шията й. — Не си способна да я играеш.

— Способна съм — настоя тя. — Ще правя каквото трябва, за да не унищожиш кариерата на баща ми.

Ръцете му се плъзнаха под пуловера й.

— Ти вече го направи, любима. Нашата сватба изчисти дълга. Отсега нататък оставаме ти и аз.

Той разкопча сутиена й и нежно погали зърната на гърдите й с палци. Карлинг опита, но не успя да потисне стона си.

Устните му се озоваха върху нейните и той я целуна с жажда, която предизвика у нея див, страстен отклик.

Паднаха върху леглото задъхани, с преплетени тела и точно в този миг на вратата се почука.

— Кейн, Карли при теб ли е? — извика Холи от другата страна на вратата. — Исках да я попитам дали ще дойде в обора да види конете.

Рязкото прекъсване на страстното им занимание бе замайващо. Отчаяние, чиято сила не бе изпитвала никога преди, премина през нея и я остави да лежи разтреперана и смутена. Карлинг бавно отвори очи. Бе се притиснала към Кейн. Щеше да се чувства унижена от загубата на контрол, ако не бе видяла, че Кейн е в същото положение.

Той изстена, легна по гръб и се взря в тавана, дишайки тежко.

— Холи — изрече през зъби. — Изчезвай.

Холи почука отново.

— Престани да се опитваш да създаваш неприятности, Холи. Карли остава тук с мен. Сега си намери с какво да се занимаваш и ни остави сами. Докъде бяхме стигнали? — обърна се той към Карлинг.

И преди Карлинг да успее да помръдне, да проговори или дори да поеме дъх, устните му, жадни и търсещи, отвориха нейните. Карлинг чувстваше възбудата му. Тялото й се топеше с неговото, изпреварило разума и предало се на изгарящата страст.

Тя го желаеше. Поне тялото й. Опита да се пребори със завладяващата я отмала, която я караше да се чувства шеметна и замаяна от еротичен глад. Бе повече от плашещо да мисли, че тя — хладната Карлинг — се обвързваше емоционално с тираничен арогантен мъж.

Но ако се изключеха емоциите, тогава откликът й се дължеше на чисто сладострастие и тя се превръщаше в повърхностно, похотливо същество, което не познава нежните чувства…

Мисълта бе ужасяваща, дори по-плашеща от предателското хрумване, че се влюбва в Кейн. Едва ли? По-добре да не мисли за това. Стенеща, притисната до мъжа, тя остави чувствата да вземат връх, запращайки забраните и разума в гъстата мъгла, която я поглъщаше.