Барбара Бозуел
Сватбен откуп (5)

Пета глава

Блесналите очи на Кейн се плъзнаха по тялото й, обхождайки налетите й гърди, тънката й талия и дългата й, с цвят на шампанско коса, която падаше по раменете. Облеклото от дантела и коприна, което носеше, бе женствено и изящно, разкриваше прелестното й тяло.

Погледът му се премести върху дългите й стройни крака. Чорапите съблазнително покриваха бедрата й. Съпругата му съчетаваше непреодолима сексуалност с грациозна елегантност и резултатът бе предизвикателен и неустоим. Не можа да си спомни да е пожелавал друга жена толкова силно.

Невероятният глад, който бушуваше в него, бе повече от дразнещ. За първи път в този ден обикновено непоклатимият Кейн Маклелан се уплаши, че може да загуби разума си. Незабавно се насили да откъсне поглед от нея, да обуздае лудостта, която завладяваше тялото му. Осъзна, че от дълго време никой не бе предизвиквал подобна реакция у него и констатацията го ядоса. Той не бе от мъжете, които губеха контрол. Управляваше прецизно страстта, настроението, амбициите, дори интелекта си. Криеше чувствата си зад хладна, често нагла фасада. Откритите прояви на емоции не му бяха присъщи. Затворен в себе си, той бе съчетал дълбоко вродената си резервираност с безмълвна агресивност, пред която останалите отстъпваха. Изглеждаше му естествено да бъде отговорен както в бизнеса, така и в семейните дела.

Бе планирал сватбата си със същата всеотдайност, която му бе донесла богатството. Беше избрал съпруга, която отговаряше на всички изисквания — интелигентна, но незаета с кариера, с добър морал и родословие, привлекателна жена, която споделя традиционните ценности и знае мястото на съпругата и майката в дома. Не можеше и да избере друга за живота в огромна ферма, далеч от оживените райони. Карлинг Темпълтън бе напълно подходяща, съдейки по публичните й изказвания, че мечтае да има много деца и да остане вкъщи да се грижи за тях.

Но докато бе изграждал плановете си въз основа на потеклото й, не бе преценил физическото въздействие, което тя ще му окаже. Никога не му бе хрумвало, че един обикновен поглед ще го остави без дъх. Това не влизаше в плановете му. Винаги бе притежавал способността бързо и задълбочено да преценява ситуацията и тази дарба нямаше да го провали и сега. Не се заблуждаваше относно чувствата на булката. Ще открие ли тя, че е способна да предизвика такива диви чувства в него, че притежава мистичната сила да го изважда от равновесие?

Кейн стисна зъби и с мъка преглътна. Резултатът би бил пагубен за него. Никой мъж не би позволил на жена да разбере, че може да го уязви, особено когато тази жена го мрази и би използвала наученото, за да го нарани по всевъзможен начин. Той нямаше да й предостави оръжието.

Бе сигурен, че Карлинг го приема като завоевател, железен мъж, който напълно контролира и нея, и себе си. Не искаше да я разубеждава.

— Веднага излез от стаята ми! — извика Карлинг. Тя още трепереше от откровената му сексуална преценка. Той я желаеше и възнамеряваше да я има. Арогантността, мъжествените му форми и сила, решимостта му — всичко я плашеше.

Но тя нямаше да му позволи да отгатне страха й. По-добре бе да мисли, че я е разгневил, отколкото да знае колко уплашена е всъщност. Нямаше да му предостави това оръжие.

— Дойдох, за да те попитам дали имаш нужда от помощ за куфарите? — обясни той, доволен от спокойния си тон. Отново се владееше, моментната лудост си бе отишла. — Всъщност може би имаш нужда от помощ, за да се облечеш?

— Не, благодаря ти. — Внимателно отбягвайки погледа му, тя грабна светлата кожена пола от закачалката. Бе тясна и доста модерна. Нахлузи я и обу обувки в подходящ цвят. Токовете им бяха тесни и високи. Кейн продължи да я наблюдава, а сивите му очи искряха.

Настоятелността в погледа му я накара да се почувства някак дива и това я стресна.

— Върни се долу при гостите — отсече тя. — Ще дойда, когато съм готова.

— Гостите ми омръзнаха. Ще остана тук, докато се приготвиш да тръгнем. А това ще стане незабавно. — Бе заповед, не констатация.

Карлинг облече копринена блуза с цвят на слонова кост. Пръстите й се бореха с копчетата. Кейн предложи да й помогне, но тя отблъсна ръцете му. Той невъзмутимо плъзна пръсти под презрамката на бодито и леко погали бялата й кожа.

— Значи Ледената принцеса има слабост към сексапилно бельо? — тихо промърмори той. — Каква приятна изненада.

Карлинг потръпна от докосването му и побърза да се отдалечи.

— Избирам бельото си за собствено удоволствие, не за теб — гневно отвърна тя.

— Не е ли знак на съдбата, че вкусовете ни съвпадат? — Гласът му бе дрезгав и плътен. Гледаше я как привършва с копчетата и слага жилетка, подхождаща на блузата. Внезапна усмивка премина по лицето му. — Това потвърждава предположението ми за страстната ти натура, Карли. Ако беше фригидна, за каквато се представяш, щеше да носиш колосано, непрозрачно, памучно бельо, което прикрива всичко.

Напрегнатият му поглед предизвика нежелана топлина в тялото й. Фактът, че той я наблюдава как се облича, я караше да се чувства порочна. По-лошо, някаква първична сила я принуждаваше да се облича под погледа му, да се движи бавно и гъвкаво…

Карлинг решително потисна дивия предателски инстинкт. Взе четка и я прокара през дългата си руса коса бързо и отривисто.

Кейн я проследи с поглед за момент, после започна да разглежда стаята й. Бе изискана женска стая, обзаведена в оттенъци на розово, кремаво и бледомораво, с надиплени завеси и балдахинено легло. В нея се чувстваше като пришълец, както би се почувствал и всеки друг мъж.

И тогава очите му се спряха на етажерката в ъгъла, която бе пълна с…

— Зайци? — възкликна той. Петте полици на античната махагонова етажерка бяха изпълнени с малки цветни зайчета, керамични, порцеланови и дървени в различни пози и облекла. — Заешко сборище. — Той избухна в смях. — Никога преди не съм виждал толкова много зайци на едно място.

— Заешко сборище!? — повтори Карлинг. Реши, че е безполезно да му обяснява, че полиците съдържат европейски оригинали от осемнайсети век. Варваринът не би оценил факта.

Бе объркана и импулсивно запрати четката си за коса срещу него. Той я улови, огледа я, после се взря в Карлинг с присвити очи.

— Каниш ме да те понапляскам хубаво с това?

— Само опитай! — Карлинг силно се изчерви. — Опитай и ще изкрещиш толкова силно, че всички в тази къща ще се озоват тук, за да…

— Да ме видят как наказвам опърничавата си жена.

— Мразя те! — изрече тя задъхано.

— Ти продължаваш да го твърдиш, а аз се уморих да го слушам.

Стиснал в ръка четката, той се отправи към младата жена, като с няколко крачки прекоси стаята.

Карлинг се стресна и започна да отстъпва. Не знаеше какво възнамерява да направи, но трябваше да приеме неприятния факт, че ще се озове близо до него.

— Не, Кейн. Моля те, недей. — Опита да го спре с ръце, но той я привлече към себе си и се взря в тревожно разширените й очи.

— Изглежда опърничавата жена се превърна в уплашено малко зайче. Предполагам, това изисква промяна на тактиката. — Той пусна четката и вдигна на ръце младата жена. Притисна я до гърдите си и тръгна към вратата.

Беше обезпокоително да бъде носена, да бъде високо над земята, без да може да контролира движенията си. Карлинг се вкопчи в мъжа, тласкана от инстинкта си за самосъхранение.

— Кейн, свали ме долу. Къде отиваш? Пусни ме! Искам да вървя.

Тя продължаваше да говори, докато той излезе от стаята и се спусна по стълбите. После изпадна в мъртвешко мълчание, докато Кейн си проправяше път през веселата тълпа, събрала се, за да ги изпрати.

— Куфарите й са горе в нейната стая, иска ли някой да ги свали до колата? — попита Кейн с очарователна усмивка.

Неочакваната му и невиждана преди усмивка незабавно впечатли гостите. Няколко мъже и жени се втурнаха по стълбите, за да изпълнят нареждането му.

Той отвори входната врата, но продължаваше да държи здраво Карлинг в ръце.

— Довиждане! — весело извика той. — Няма нужда да ни изпращате.

— Кейн не можем да си тръгнем така — изплака Карлинг. — Дори не казахме довиждане на мама и татко.

— Скъпа, аз съм против сълзливите сбогувания. Ще се обадим на родителите ти утре, преди да тръгнем за летището, и ще им кажем довиждане.

Клейтън и Нева обаче се появиха, явно уведомени от останалите гости, че двойката си тръгва и сълзливата сцена, която Кейн се опита да предотврати, се разрази с пълна сила.

Нева и Клейтън ги прегръщаха и ридаеха. Кейн издържа пет минути, преди да настани съпругата си в колата и да потеглят.

— Най-накрая сами — сухо отбеляза той и погледна към Карлинг, която хлипаше в дантелената си носна кърпичка.

— Как можа да тръгнеш просто така. Бедната ми майка…

— Преиграваше малко. Направих услуга на всички, че тръгнах точно когато започна да нарежда: „Какво ще правим баща ти и аз без нашето малко момиче?“. Ти си на двайсет и осем, Карли, не на четиринайсет. Повечето от жените на тази възраст са напуснали семейното гнездо, за да свият свое.

Сълзите на Карлинг пресъхнаха. Бе твърде ядосана, за да плаче.

— Не се интересувам от демографската ти статистика. Само безчувствен грубиян не би разбрал страданието, което мама и аз изпитваме. А когато видях тъжния поглед на татко…

— На мен ми се стори облекчен. Когато му казах да ми изпрати сметката за тържеството, той изглеждаше във възторг.

— Безчувствен грубиян е комплимент за студен, високомерен тиранин като теб. — Бе толкова разгневена, че забрави колко е разочарована от напускането на дома.

— Е, не е от комплиментите, които обичам да получавам. — Той сви рамене и пусна радиото. — Музика по мой избор ли ще слушаме, или имаш любима станция?

Карли гневно започна да търси любимата си станция, която излъчваше съвременен рок. Свиреше нейна любима песен от ученическите й години и тя се облегна, за да слуша.

— Харесваш ли тази песен? — попита Кейн.

— Да. — Тя постави ръце на гърдите си и се взря право пред себе си. Нямаше намерение да продължава разговора, но някъде по средата на песента любопитството я подтикна да попита: — А ти харесваш ли я? — И за да му се противопостави добави: — Защото ако я харесваш, тя е унищожена за мен. Никога не ще я слушам отново.

— Никога не съм й обръщал особено внимание, но Миси, моята приятелка, я обичаше по времето, когато бе популярна. Пускаше я често и колкото пъти я чуя, си мисля за нея.

Карлинг бавно осъзна думите му и неочаквано избухна:

— Седиш тук със съпругата си, на сватбения си ден и мислиш за друга жена? Хвалиш се с бившата си приятелка? Това е нечувано. — Тя се наведе напред и смени станцията с друга, която излъчваше само новини.

Кейн се забавляваше.

— Не се хвалех. Като се върна назад, мисля, че Миси бе по-скоро кошмар, отколкото момиче-мечта.

— Не искам да слушам за нея. — Карлинг отметна глава. — Едва ли някой в миналото, настоящето и бъдещето ти ме интересува по-малко.

Но действията й опровергаха думите. Защо, защо трябваше да я дразни така? Защо споменът за старата му приятелка трябваше да кара кръвта й да кипи. Карлинг категорично отказа да си отговори и на двата въпроса.

Пристигнаха в мотела близо до летището и се регистрираха. Кейн за първи път забеляза петте й препълнени куфара, когато пиколото ги натовари на количката.

— Казах ти да опаковаш един или два куфара, а не всичко, което притежаваш — възрази мъжът, докато следваха пиколото по пътя към асансьора.

— Не е всичко, не е дори и половината. Опаковах достатъчно, за да ми стигне, докато фургонът на „Уелс Фаргоу“ се добере до твоето ранчо, а това може да отнеме месеци.

— Карли, ранчото се намира в Тексас, не в далечна Монголия. Пощата идва всекидневно — раздразнено подхвърли Кейн.

Карлинг бе доволна, че наруши уверената му непреклонност. Искаше да го извади от равновесие, както той правеше с нея. Не бе честно тя да става неразумна и свръхчувствителна, когато той е наблизо, а той винаги да остава спокоен. Доволството й бързо се стопи, щом влязоха в огромния апартамент. Кейн даде щедър бакшиш на пиколото и той си тръгна с усмивка, като остави двойката насаме.

На Карлинг й бе трудно да диша и сви юмруци. Това е. Бе успяла някак да издържи целия ден, без да приеме факта, че накрая ще се озове в спалнята с Кейн Маклелан. През цялото време в ума й се въртеше възможността, убедеността, че ще успее да се измъкне. Вече бе невъзможно.

Тя стоеше неподвижна, с широко отворени очи, с пресъхнали устни и наблюдаваше как Кейн изучава апартамента.

Карлинг се отпусна в стол, покрит с кретон и като мишка, която дебне котката, неотлъчно наблюдаваше движенията на Кейн. Изведнъж стомахът й се преобърна. Тя затвори очи и изстена безмълвно. Само това липсваше. Освен, че се чувстваше слаба и изпълнена с гняв, бе и гладна. Не бе яла нищо през целия ден.

Отвори очи, щом почувства, че Кейн я наблюдава. Мъжът стоеше пред нея, впил поглед в лицето й.

— Добре ли си? — попита тихо.

Ако забележката му бе нагла или фалшива, може би щеше да я накара да събере силите си, но гласът му бе лишен от насмешлив сарказъм и изражението му не бе нито подигравателно, нито развеселено. Той бе сериозен и загрижен.

Карлинг безмълвно поклати глава, уплашена, че ако проговори, може да избухне в сълзи. Кейн коленичи пред стола и хвана дланите й.

— Ръцете ти са ледени. — Разтвори юмруците й и преплете пръсти с нейните. После стана и бавно я изправи на крака пред себе си.

Карлинг се задъха, пометена от завладялата я паника.

— Не, недей! Не мога да го направя. Просто не мога.

Мъжът повдигна дясната й ръка към устните си и целуна всеки от пръстите.

— Щях да предложа да поръчаме вечеря — меко каза той. — Забелязах, че избягваше сандвичите и останалото от прескъпия боклук, сервиран на тържеството, също както и аз.

— „Кепитъл Афеърс“ не поднасят боклук — успя да възрази Карлинг. — Зеленчуковото им рагу е легендарно. Но си прав, че са прескъпи. Цените им са безбожни. Почакай, докато получиш сметката им.

— Очаквам я с нетърпение — усмихна се той.

— Ще бъдеш шокиран от сумата за посрещането — добави Карлинг, наслаждавайки се на малкото си отмъщение.

— Предполагам, трябва галантно да отбележа, че парите са без значение, когато става въпрос за сватбения ми ден.

Тонът му бе толкова комичен, че Карлинг почти се засмя. Почти. Вместо това обаче избра хладният празен поглед.

Кейн я поведе към малката маса, където менюто бе удобно поставено в близост до телефона.

— Кажи ми какво искаш и аз ще се обадя, за да поръчам.

Карлинг не обърна внимание на менюто, погледът й още веднъж обходи стаята. Да вечеря в стаята сама с него бе твърде интимно.

— Защо не излезем да вечеряме навън? — попита тя, надявайки се, че той ще приеме идеята й като спонтанна, а самата нея като откровено чаровна. Дори успя до се усмихне весело. — Искаше да отидем на ресторант, а аз познавам най-добрите в района. Кажи ми каква храна предпочиташ и…

— Ще се храним тук — заяви Кейн и вдигна слушалката. — Ще поръчам пържола за себе си. Да поръчам ли същото и за теб, или ще избереш нещо друго?

— Искам да изляза оттук! Искам да си отида вкъщи! — избухна тя.

— Питах какво искаш от менюто — търпеливо обясни Кейн.

Невъзмутимостта му я докарваше до лудост. Кипнала от гняв, тя взе слушалката от ръката му и я остави на вилката.

— Това означава ли, че искаш да отложим вечерята? — нежно попита Кейн.

Карлинг твърде късно осъзна последствията от избухването си. Той й бе предоставил идеална възможност за забавяне, а тя я бе отхвърлила.

— Не! — Карли прочисти гърло. — Нуждаех се от още време, за да разгледам менюто — импровизира набързо. Грабна менюто и се престори, че го разглежда, докато бавно се отдалечаваше от мъжа.

Той се протегна, за да вземе менюто от ръцете й и го остави да падне на земята.

— От мен ли се страхуваш, или от секса по принцип? — попита тихо.

— Не се страхувам! — избухна Карлинг. Не можеше да признае страха си, особено пред него. — Просто не се интересувам от… секса. Не е нещо лично срещу теб — добави бързо тя, не желаейки нито да го предизвиква, нито да го дразни. Трезвият разум измести гнева и я накара да осъзнае собствената си уязвимост — сама жена в хотелска стая с мъж, далеч по-голям и силен. — Не го желая и не ми е приятен с никого.

— И какво те доведе до подобно заключение?

Сините й очи потърсиха признаци на присмех по лицето му, но изражението му бе напълно неразгадаемо.

— Опитах веднъж — преглътна тя. — Достатъчно ми е.

— Веднъж?

— Да, един път преди десет години. Не искам да се повтаря. — Тя замълча и се изчерви.

— Наистина си потисната — смая се той, — дори не можеш да изречеш думата. — Той поклати глава. — Да видим правилно ли съм разбрал, след един незрял опит, ти си решила да замразиш сексуалността си? И си го правила през последните десет години?

— Опитах се да те предупредя, че не съм… добра в леглото, но ти отказа да ме изслушаш. — Тя го гледаше намръщено, а тонът й бе отбранителен. И тогава й хрумна идея. Може би след всичко се появяваше шанс да се измъкне. — Обаче е истина. Аз съм ледена висулка. За мен сватбата е равносилна на заточение на Полярния кръг. Ти си в пълното си право да искаш анулиране на брака и аз с удоволствие ще ти съдействам, за да улесним…

— Скъпа, откажи се — въздъхна Кейн. — Няма да има анулиране. С твоето самоналожено въздържание е свършено. — Той обхвана брадичката й, а с другата ръка я прегърна през раменете и я придърпа при себе си. — Аз съм тук, за да ти помогна.

Бързината на движенията му я завари неподготвена и преди да успее да помоли или възрази, устните му се впиха в нейните. Стресната, тя изви гръб и опита да се измъкне от прегръдката му, но безуспешно. Твърдите му устни се опитваха да разтворят нейните. Чувстваше горещия му дъх да изпълва устата й, езикът му да изследва, милва и дразни нейния, главата й се замая.

Карлинг опита да се изплъзне, но Кейн не обърна внимание на безплодните й опити, а вместо това задълбочи целувката и затегна прегръдката си. Беше невъзможно да се освободи, замъглено осъзна тя, и ставаше все по-трудно да измисли начин за излизане от положението.

Несъзнателно затвори очи и не успя да събере достатъчно сила, за да ги отвори отново. Усещаше, че е въвлечена във водовъртеж, където чувствата взимат връх над разума. Умението му да съблазнява далеч превъзхождаше нейната опитност. Бе отмаляла и за момент остана неподвижна. Далеч по-лесно бе да се остави да бъде целувана, отколкото да опитва да се отбранява.

Той плъзна ръка под жилетката и обхвана гърдата на младата жена. Тънката материя на блузата и бельото й не предложи защита срещу възбуждащата топлина на дланта му.

Пръстите му милваха и превръщаха зърното й в твърдо пулсиращо мънисто. Карлинг се задъха от удоволствие.

— Ти си толкова отзивчива — дрезгаво промълви Кейн и отдели устни от нейните, за да обсипе с целувки шията й. Разтвори яката на блузата й и разголи раменете й. — Твърде пламенна и страстна си, за да живееш без любов. Време е да откриеш какво си пропуснала.

— Не съм пропуснала нищо — дрезгаво възрази Карлинг, когато той я вдигна на ръце.

— Ще поискам мнението ти по-късно, след като си била с мен в леглото — обясни Кейн със съблазнителна усмивка.