Барбара Бозуел
Сватбен откуп (3)

Трета глава

Кейн докосна парещата буза.

— Боли, Карли — хладно каза той, — но това беше целта, нали? — Ръката му обви китката й. Бавно, но решително той я притегли към себе си.

Тя остана неподвижна, опита да се отдръпне, но и този път силата му преодоля съпротивата й. Карлинг усети как неволно приближава към него.

— Търсеше си го. Заслужи си го, заслужаваш дори по-лошо. — Гласът й бе свиреп, но гневът й бързо бе изместен от шок. — Не съм удряла никого досега. Бях твърда привърженичка на ненасилието, но ти ме принуди.

— Нека изясним нещата. Значи аз съм виновен, че получих плесница. Аз съм те накарал да го направиш.

— Да! — Тя опита да изтегли китката си от желязната му хватка.

— Виждам, че си привърженичка на идеята „осъдете жертвата“. — Последното му движение я долепи до него. — Да решим въпроса веднъж завинаги, Карли. Не вярвам в семейното насилие, както и не вярвам, че ще оставя бъдещата си съпруга да ми крещи и да ме удря. Искам извинение.

— Не съжалявам! — Но всъщност съжаляваше. Не само защото го бе ударила, но и заради последствията, които импулсивното й действие предизвика. Начинът, по който той се извисяваше над нея, инстинктивно я накара да отстъпи. Отчаяно се опитваше да увеличи разстоянието помежду им, но беше твърде късно. Той вече бе обвил силните си мускулести ръце около нея, притискайки я към себе си.

— Продължавай, бори се с мен, скъпа — подкани я дрезгаво, — знаеш, че това е желанието ти.

— Не, не съм от жените котки, които се борят, фучат и дращят, господин Маклелан. Ако това търсите в бъдещата си съпруга, съветвам ви да продължите издирването.

Тя изви глава назад и го погледна. Тревожна слабост завладя тялото й и я накара да се почувства крехка и…

— Търсенето на съпруга приключи, Карли — провлече той. — Довечера ще трябва да споделиш леглото ми като госпожа Кейн Маклелан.

Устата й пресъхна. Ясно си представи как лежи в леглото нервна и гола и чака Кейн Маклелан да дойде.

— Мисля, че трябва да те предупредя, в леглото съм също толкова студена, колкото и извън него. — Опита най-отблъскващия си тон, който винаги охлаждаше разгорещените ухажори. — Едва ли е съблазнителна брачна перспектива за… за буен дивак като теб.

— Развила си играта на ледена висулка до такова съвършенство, че сама започваш да си вярваш. Но мен не можеш да заблудиш, Карли. — Кейн не бе обезкуражен ни най-малко.

Той интимно я притисна към себе си. Карлинг усети възбудата му и се задъха от острото шеметно чувство, което я прониза.

— Под ледената ти маска се крие една малка дива котка — нежно и съблазнително промърмори Кейн.

— Остави ме! — изплака тя, борейки се със сладостната топлината, която проникваше в нея. Битката с думи бе единствената, която можеше да се надява да спечели. Вече се бе убедила, че е безполезно да опитва физическата си сила срещу неговата. — По дяволите, какво трябва да кажа или да направя, за да повярваш, че говоря сериозно? — изкрещя тя. Очите й проблясваха от гняв, безсилие и… възбуда.

— Та какво по-сериозно от сватбата може да има? — Той отвори вратата на мястото до шофьора и я покани. — Влизай, Карли. Тръгваме.

— Не съм се извинила, че те ударих — бързо му напомни тя. Опитваше се да забави тръгването, хващайки се за сламки. Брачната церемония предстоеше. Качеше ли се веднъж в тази кола с него, щеше да бъде обречена.

— Ще го направиш по-късно. — Той погледна часовника си. — Баща ти ми обясни как да стигна до това място, когато ме извика снощи — рече той.

Карлинг бе потънала в ледено мълчание и здраво бе стиснала устни.

Той хвана дланта й и я притисна към бедрото си. Тъй като тя седеше доста далеч, ръката й остана изпъната. Беше неудобно и изглеждаше глупаво, но тя отказа да се приближи.

Карлинг усещаше плата на джинсите му под дланта си, както и твърдите мускули. Огромната му ръка бе покрила нейната, поглъщайки я, а пръстите му леко я галеха.

Сякаш ток премина през тялото й. Как успяваше да я дразни и възбужда едновременно. Никога досега не бе срещала мъж, който така да я обърква. Всичко, което той правеше, се промъкваше под кожата й и предизвикваше бурна реакция. Всъщност дори не се налагаше да прави или говори нещо, тъжно си призна тя. Самото му присъствие я правеше несигурна и нервна.

Погледна го ядосано и изтегли ръката си, като потърка с длан изтръпналите мускули.

— Учуден съм, че родителите ти не пожелаха да дойдат с нас — отбеляза той, когато подминаха указателните табели на щата Вирджиния. — Те приемат всичко или нищо. Ако сватбата на дъщеря им не е суперспектакъл, те не държат да присъстват на церемонията.

— Не си позволявай да критикуваш родителите ми.

— Не ги критикувах. Да, всъщност май ги критикувах. Възхищавам се на лоялността ти към тях, независимо какво ти струва.

— Родителите ми заслужават обичта и предаността ми и винаги ще ги имат.

— Възхитително. Разбирам и одобрявам подкрепата, която оказваш на родителите си. Имаш чувство за отговорност към семейството, Карли. Това е добродетел, която споделям, а споделените добродетели са основата на успешния брак. Това е и една от причините да съм сигурен, че ще бъдем чудесна двойка.

— Ти имаш семейство? По принцип влечугите нямат. Мислех, че си бил измътен, преди да изпълзиш изпод скалата си, както останалите от твоя вид.

Той не отговори и това още повече я раздразни. Карли го погледна крадешком. Изглеждаше изцяло концентриран в пътя. Щом не се обижда от сравнението с влечуго, може би нападки по отношение на семейството му биха дали резултат.

— Имаш наглостта да набеждаваш родителите ми, че не са дошли с нас на този фарс, нашата брачна церемония — започна тя. Сините й очи гневно проблясваха. — А къде са твоите родители? Не виждам особени признаци на тази семейна любов и лоялност, с които се хвалеше.

— Родителите ми са мъртви — безизразно съобщи Кейн.

Карлинг затвори очи и потисна стона си. Проявите й на нетактичност в обществото бяха редки и никога толкова груби.

— Не знаех — отрони тя. Бе толкова огорчена, че враждебността й бе изместена от ужасяващо смущение. — Ужасно съжалявам — промълви машинално.

— Наистина ли? — предизвика я той. — След като не познаваш родителите ми и претендираш, че ме мразиш, защо трябва да съжаляваш?

Никога досега проявата й на съчувствие не бе подлагана на изпитание.

— Защото… разбира се, аз не ги познавам, но… — обърка се Карлинг — съжалявам, не ми беше приятно да чуя, че… — Лицето й почервеня. — Как… кога загуби родителите си, Кейн?

— Не съм ги загубил, те са мъртви — промълви мъжът. — Предполагам, искаше да бъдеш мила, но аз не понасям смекчените изрази.

— Израснала съм, изричайки смекчени изрази. Това е официалният език в политиката — преглътна Карлинг.

— Изключително вярно. Сутринта слушах дискусията на двама конгресмени по радиото.

Закачливата му усмивка имаше невероятно въздействие върху младата жена. Карлинг усети как дъхът й секна. Бе в голяма опасност и го знаеше. Нима бе възможно докосването му да я кара да гори от нетърпение, което никога преди не бе изпитвала? Карлинг се скова. Не биваше, не можеше да се остави да бъде съблазнена от този арогантен, вбесяващ мъж.

Той я купуваше, горчиво си напомни тя. Бе написал чек, за да я получи, сякаш плащаше покупки в супермаркета. Обзе я безсилен гняв. Мъжът я принуждаваше да изостави всичко, на което държеше — дома и приятелите, обществените задължения. Караше я да води живот в пълна изолация в неговото окаяно ранчо в средата на необитаема земя. Но не можеше да я насили да го харесва, да се грижи за него или да го желае, увери се тя. Той бе неин враг и тя нямаше да го забрави. Ще го накара да съжалява, че я е купил така безсърдечно.

— Попита кога и как са починали родителите ми — каза Кейн и прекъсна отмъстителните й мисли, като отново успешно я обърка. — Загинаха при автомобилна катастрофа преди дванайсет години, седмица след двайсет и третия ми рожден ден. Един от по-малките ми братя бе с тях и тежко пострада, почина десет дни по-късно.

Не бе толкова коравосърдечна, че да остане равнодушна пред такава трагедия, въпреки че той бе неин враг.

Карлинг временно престана да крои планове как да направи живота му непоносим.

— Трябва да е било ужасно — тихо каза тя. — Не мога да си представя да загубя родителите си. А и да загубиш брат си… — Гласът й заглъхна. Бе трудно дори да се приеме, какво остава да се изкаже. Съжаленията бледнееха пред чудовищността на станалото.

— Беше тежко.

Видя как пръстите му се вкопчиха във волана и разбра колко силни чувства се крият зад двете прости думи.

— Как се е случило?

— Връщали брат ми Джон в колежа, когато били ударени челно от пиян шофьор. Джон беше на двайсет и една и бе студент последна година в Райс. Университетът, който завърших и аз — с лека усмивка добави той.

— Дипломирал си се в Райс? — Каква изненада. Мислеше, че никога не е напускал старата ферма.

Кейн кимна.

— И продължих в бизнес училището в Уортън. Възнамерявах да стана банкер, да живея в Ню Йорк, да направя куп пари. Точно завършвах, когато стана катастрофата.

Карлинг се извърна и го погледна. От първия миг, в който го видя, тя реши, че той изглежда като типичен каубой. Просто не можеше да си го представи в костюм по поръчка да седи зад бюрото на някой офис на Уолстрийт. Изглеждаше като мъж, който работи на открито и може да нацепи наръч дърва в свободното си време, без дори да се задъха.

— Очевидно не си отишъл в Ню Йорк — предположи тя.

— Не. Незабавно се върнах вкъщи. Освен ранчото, там бяха двамата ми по-малки братя и мъничката ми сестра. Тримата са доста по-малки от мен и Джон. Скот се роди, когато бях на единайсет. Холи — две години по-късно, а Тим — година след нея.

— Тримата са били съвсем малки, когато родителите ви са загинали — набързо пресметна Карлинг.

— Бях определен за техен настойник и се върнах да ги отгледам. Сега всички пораснаха и се справят добре. — В усмивката му се долавяше гордост и задоволство. — Тим е студент в Райс. Завършва тази година и вече е приет в институт по медицина. Холи се дипломира миналата година в колеж в Атланта и сега живее в ранчото. Мисля, че в сърцето си копнее да стане жена на фермер. И нищо не ме радва повече — добави той със задоволство.

— Тя е много млада. Иска ли да се омъжи — хладно попита Карлинг, — или ти уреждаш сватбата по своя неповторим феодален маниер.

Той не обърна внимание на забележката.

— Семейство Уейн, най-близките ни съседи, имат син, който се казва Джоузеф. Той е на възрастта на Холи и двамата се срещат доста често, откакто тя се върна от колежа. Така че не се нуждаят от мен, за да уреждам нещата им. Що се отнася до Скот, той водеше доста бурен живот, докато беше студент в университета в Остин, но след шест години най-накрая успя да се дипломира, и изглежда е поулегнал. Сега е стажант в банка в Далас.

— Изглежда добре си се справил с отглеждането им — обобщи Карлинг с неохотно възхищение. Сигурно не е било лесно за двайсетинагодишен младеж сам да поеме отговорността за три деца и едновременно с това да се бори с мъката от загубата на другата половина от семейството.

Всъщност не бе изненадана, че Кейн Маклелан бе успял. Той бе от хората, които винаги успяваха в начинанията си.

— Имаше и трудни времена, особено когато децата бяха тийнейджъри — призна Кейн. — Тим винаги се държеше добре, на него можеше да се разчита, но Скот и Холи имаха своите бунтарски периоди. За щастие, всичко това е зад нас.

— Какво мислят за ненормалната ти идея да се ожениш за жена, която едва познаваш, а те самите никога не са виждали? — попита тя. Леката сянка, преминала по лицето му, отговори на въпроса й. — Те не знаят! — нападна го тя. — Не си им казал, че ще се ожениш? Искаш да заведеш при тях…

— Не се налага да обсъждам решенията си с децата. Те…

— Но се налага те да обсъждат своите с теб — прекъсна го тя. — Не може да бъде по друг начин. Да израснат с теб сигурно е било равносилно на живот при тоталитарен режим.

— С децата се разбираме чудесно — настоя Кейн. — Именно затова имам желание да отгледам свои.

Карлинг застина. Значи затова му бе нужна тя.

— Не знам много за децата — бързо рече тя. — Аз съм единствено дете, нямам братовчеди на моята възраст, а и не съм се занимавала с гледане на бебета като тийнейджър.

— Ти ще бъдеш чудесна майка — успокоително отбеляза Кейн. — Пък и аз ще бъда до теб и ще ти помагам.

— Не се притеснявам за това каква майка ще бъда — изсъска тя, — но искам аз да реша кога ще имам деца и аз да избера бащата.

— Той седи до теб, любима. Още не си го осъзнала, но и това ще стане. А колкото до раждането на деца, в нашия случай колкото по-скоро, толкова по-добре. Биологичните ни часовници неумолимо отмерват времето.

— Имам доста време, преди алармата да изпищи — възрази тя.

— Може да нямаш опит с децата, но ги харесваш — уверено продължи той. — Радваш се на децата на твоите приятели и съседи. Искаш да имаш свое дете, всъщност няколко. Не искаш да отглеждаш единствено дете, тъй като си израснала доста самотна.

Той повтаряше фрази, които тя бе изричала публично през годините и всички те бяха искрени. Но да го слуша как повтаря думите й, за да защити позицията си, бе равносилно на това да бъде застреляна със собственото й оръжие.

— Не ме цитирай! — озъби се тя.

— Ти ще бъдеш предана майка, която напълно може да се отдаде на семейството си, без изисквания и скандали относно правенето на кариера, която ще те отвлича от основното ти задължение — усмихна се той.

О-хо! Карлинг преглътна. Изявлението й бе познато. Тя често го повтаряше пред консервативните групи, които бяха основата на политическата мощ на баща й. Опита се да намери достоен отговор, но нищо не й дойде наум. Отвори уста, за да проговори, но нямаше какво да каже.

— Без коментар? — спокойно попита Кейн.

Карлинг стисна юмруци. Бе я затруднил и го знаеше. Въпреки, че изражението му бе спокойно и неумолимо, тя бе напълно уверена, че той безмълвно и победоносно й се присмива в себе си.

— Трябваше да предположа, че тесногръд човек като теб няма да одобри жена с кариера. — Налагаше се да признае, че упрекът звучеше неправдоподобно в нейните устни.

— Неубедително, Карли. — Този път дори не се опита прикрие смеха си. — Ти, баща ти и неговите приближени нападате жените, които са предпочели кариерата пред домакинстването, не аз. Аз ги уважавам. Ето защо никога не бих помолил жена, която е прекарала години в овладяване на дадена професия, която е изградила успешна кариера, да я изостави, за да се превърне изцяло в съпруга и майка в моето ранчо. Няма да е честно спрямо нея.

— Имаш предвид, че ако бях лекар, адвокат или учител ти нямаше… нямаше…

— Да искам да се оженя за теб? Правилно. Защото щях да знам, че няма да си щастлива далеч от града и професията си, а аз не искам нещастна съпруга. Казах ти, че съм проучил положението доста добре, Карли. Ти си отгледана да станеш съпруга и майка. Ти вярваш, че жената е най-щастлива, когато се отдаде на създаването на семейство. И точно това ще правиш през останалата част от живота си. Заедно с мен.

Тя не можеше да говори, не можеше да диша. Бе в капан и безнадеждността на положението й я зареди с енергия.

— Няма смисъл да споря. Да ти говоря е все едно да говоря на стена. — Как й се искаше да измисли нещо по-оригинално, но бе твърде напрегната, за да бъде остроумна. А и той я бе победил при всичките й опити.

— Казвали са ми го и преди — невъзмутимо подхвърли Кейн. — Отпусни се, Карли, всичко ще бъде наред. Наистина ли мислиш, че бих се оженил за теб, ако вярвах, че има дори минимален шанс да не се получи.

— Не вярвам в твоите преценки. Ти си ненормален. Само луд мъж би настоявал да се ожени за жена, която го мрази, която е решена да направи живота му ад, по-черен от най-ужасните му кошмари.

— Това ли планираш, Карли? Да превърнеш живота ми в ад? — Той явно се забавляваше.

— О, да — искрено обеща тя. — Гарантирам ти, че ще направя съвместния ни живот толкова непоносим, че ще ме молиш да си тръгна.

— Аз пък ти обещавам, че това никога няма да стане — спокойно отвърна мъжът. — Лоялността е неделима част от характера ти, Карли. Нашата сватба доказва колко предана дъщеря си. Несъмнено показва и колко предана и любяща ще бъдеш към съпруга и децата си. Ако си честна към себе си, ще признаеш, че беше настъпило време за промяна в живота ти. Ти не беше щастлива. Всички тези официални приеми ти бяха омръзнали — добави той с увереност, която спря дъха й. — Излизаше с най-изисканите неженени мъже, но не им позволяваше да те докосват, а и нямаше никакво намерение да се омъжиш за тях, напротив, опитваше се да ги прогониш.

— Изрече доста възмутителни и арогантни твърдения днес, но с последното надмина себе си — гневно заекна тя. Обмисляше най-обидното, най-злобното нещо, което можеше да му каже, но той я извади от равновесие с последното си заключение. Беше обезпокоително близо до истината. — А виж сега с кого съм свързана! — избухна тя. — Всички, с които съм излизала, са за предпочитане пред теб.

— Нищо подобно. Уплашена си до смърт, защото те възбуждам и се страхуваш, че ще загубиш ледената си маска. Но бариерите ще паднат довечера.

— Няма да удостоя твърдението ти с отговор — изсумтя тя.

— Пристигнахме — съобщи мъжът и спря на широкия паркинг в близост до висока сграда.

Кейн я прегърна през раменете и двамата влязоха. Сигурно така се чувстваше осъденият затворник, когато го водят към мястото на екзекуцията, мрачно си помисли Карлинг. Отчаян, безпомощен, молбите за помилване са отхвърлени.

Настъпи милостива безмълвност. Като в транс младата жена попълни всички формуляри, получи кръвния тест и изчака необходимите няколко часа за издаване на брачно свидетелство. Накрая бяха въведени при съдията, който ги обяви за съпруг и съпруга и им пожела всичко най-хубаво. Карлинг се взираше в широката златна халка, която Кейн бе поставил на безименния пръст на лявата й ръка. Тъй като тя не можеше да откъсне очи от нея, се изненада, когато Кейн обхвана брадичката й и повдигна главата й. Очите им се срещнаха.

— Не е ли това моментът, в който младоженецът може да целуне булката — нежно попита той. Наведе глава и леко докосна устните й.

Тя бе твърде стресната, за да реагира. Устните му, топли и нежни, изцяло покриха нейните. Почувства клепачите си странно натежали и ги затвори. Той съблазнително засили натиска, устните му се разтвориха и тя несъзнателно, инстинктивно опря длан на гърдите му. Усещаше мъжката сила и ударите на сърцето му под ръката си. Очите й се отвориха в мига, в който той отдели устни от нейните. Знаеше, че се е изчервила и диша учестено. Нямаше смисъл да го отрича, дори пред себе си. За един кратък миг бе забравила заобикалящата ги обстановка, безличния кабинет на съдията, дори самия съдия.

— Готова ли сте да тръгваме, госпожо Маклелан? — дрезгаво попита Кейн и я хвана за ръка. — Колкото по-бързо приключим тържествената вечеря с родителите ти, толкова по-скоро ще останем сами.

Карлинг отговори неразбираемо и сподавено. Бе обвита в чувство за нереалност. Това не можеше да се случи. Тя се взираше в брачната халка, докато в ушите й продължаваше да звучи „госпожо Маклелан“. Госпожа Маклелан, та това бе тя!

Тя бе омъжена. Омъжена! И то за единствения мъж, когото бе сигурна, че не може да контролира и не може да задържи на разстояние. Единственият, който не би се съгласил да я остави свободно да върви по пътя си, докато той продължи по своя. Тя гневно го погледна.

— Това не може да е истина — прошепна, изричайки гласно мислите си.

— Направил съм резервация за тази нощ в хотел, близо до летището — продължи да обяснява Кейн, когато излязоха от сградата и се отправиха към колата.

Пътуването до къщата на родителите й премина в мълчание. Потънала в мисли, Карлинг бе стиснала здраво ръце в скута си. Не можеше да изразходва енергията си в борба с него, не сега. Трябваше да запази всичките си сили и чувство за хумор за тази вечер, когато трябваше успешно да надхитри и изиграе похитителя си — нейния съпруг Кейн Маклелан.