Барбара Бозуел
Сватбен откуп (2)

Втора глава

Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Мъжът без усилие я притегли към себе си. Карлинг се задъха при допира със силното му тяло и инстинктивно започна да се съпротивлява. Кейн затегна прегръдката си и направи опитите й да се освободи безсмислени.

Тя се почувства безпомощна и замаяна. Бореше се с непреодолимото желание да затвори очи и да се отпусне върху гърдите му. Вместо това гневно и презрително впи поглед в него.

Кейн дори не трепна.

— Всичкият този гняв прикрива страстта, която си стаила в себе си — присмя й се той и леко докосна устните й със своите. — Ще бъде експлозивно като ядрен взрив, когато решиш да я освободиш.

Краткото и леко докосване на устните му я наелектризира, ала тя направи нов опит да се освободи. Успя да постави длани на гърдите му и да го задържи на разстояние.

— Ядрен взрив. Спести ми тази нелепа хипербола. — Беше смутена, задето не успя да изкрещи, но доволна, че все още можеше да го обиди. — Ти си брутален и груб. Обещавам ти, не, кълна се, че никога, никога… — Тя замълча, за да намери точните думи. Очите й гневно проблясваха.

— Да ми се отдадеш — предложи Кейн. — Да отвърнеш на чувствата ми. Да се насладиш на секса с мен. Това ли ти бе трудно да кажеш?

— Да — произнесе дрезгаво и задъхано Карлинг, — това се опитвах да кажа. Никога няма да ти се отдам доброволно. Ще ти се наложи да прибегнеш до изнасилване, защото аз няма да отговоря на желанието ти. Никога няма да се съглася да правя любов с теб.

Погледите им се срещнаха и за един кратък и напрегнат миг всеки от тях се взираше в очите на другия. Карлинг усещаше възбудата на мъжа, мъчително осъзнавайки, че гърдите й се притискат до неговите.

Внезапно обзелото я вълнение я накара да се почувства слаба и женствена. Опита да се бори с непознатото чувство. Сви юмруци и забравила всякакво благоприличие, започна да го удря.

— Спри — хрипливо простена тя. — Остави ме. — Незнайно защо юмруците й се отпуснаха и ръцете й бавно се плъзнаха по раменете му. Ще го отблъсна, уверяваше се Карлинг. Мускулите му се напрегнаха под дланите й.

— Не, скъпа, няма да те пусна. Намираш се там, където винаги съм искал да бъдеш. Най-накрая намери своя пристан и скоро ще го признаеш както пред мен, така и пред себе си — нежно се засмя Кейн.

Пръстите му се вплетоха в косата й, мъжът задържа главата й неподвижна и впи устни в нейните.

Целувката му бе жадна и страстна. Движенията на езика му напомняха сладостна любовна игра. Карлинг потръпна. Разтвори устни, наслаждавайки се на топлия упоителен вкус, докато безпомощно приемаше бавните пронизващи тласъци на езика му.

Опита да отдели устни от неговите, но прегръдката му бе неумолима. Нямаше избор, не можеше да се измъкне. Трябваше да остане така и да чувства езика му, дълбоко потънал в устата си, докато ръцете му собственически се плъзгаха по тялото й, галеха бедрата й, интимно привличайки я към възбудената му плът.

С усилие се държеше на краката си. Коленете й се подкосиха и тя се притисна в Кейн, търсейки опора. Трепереше и тялото й пулсираше в ритъма на еротичните му движения. Ярки светлини проблясваха пред очите й, гласът на разума заглъхваше.

Когато ръцете му покриха гърдите й в жест на пълно мъжко притежание, от дълбините на гърдите й се изтръгна стон. Палецът му проследи връхчето на гърдата й под синята копринена риза и тялото й се изви към него.

И изведнъж всичко свърши. Той отдели устните си от нейните, отдръпна ръце от тялото й. Спря да я гали, но продължи да я държи в прегръдките си.

— Някой идва — прошепна той в ухото й. — Успокой се, скъпа. Отпусни се. Ще продължим довечера.

Думите му експлодираха в главата й като куршум.

— Не — изкрещя тя. — Няма да продължим довечера. — Искаше й се да прикрие объркването си.

Той се засмя и прошепна:

— О, да, скъпа. Ще продължим оттам, откъдето прекъснахме и ти ще стигнеш с мен до края.

След шокиращото преживяване в прегръдката му, сигурно му бе доста лесно да направи самодоволното си предсказание. Карлинг потисна нуждата да се разридае от ужас. Защо не се беше борила със зъби и нокти? Може би защото бе притъпил бдителността й. Той бе всичко, което тя не искаше да открие в мъжете, с които излизаше, още повече в съпруга си. Нещо перверзно и непредсказуемо в нея почти се бе поддало на неговата примитивна сексуалност.

— О, каква изненада! — Ясният глас на сенатор Клейтън Темпълтън се разнесе от стълбите, изпълвайки фоайето.

Карлинг се обърна, за да види засмените си родители, които слизаха заедно по стълбите. Докато сенаторът си налагаше да изглежда правдоподобно изненадан, то съпругата му не се нуждаеше от актьорски способности.

Карлинг знаеше, че майка й не е наясно нито с бедственото финансово положение на сенатора, нито с надвисналата над Карлинг опасност. Когато направи отчаяното си признание, баща й изрично я бе помолил да не споменава нищо пред майка си. Обзета от паника и изпълнена с ужас, Карлинг бе приела. В крайна сметка мрачно се бе съгласила, че не е нужно майка й да се чувства по същия отвратителен начин.

— Нева, ти, разбира се, си спомняш Кейн Маклелан — сърдечно избоботи Клейтън, когато двамата със съпругата му стигнаха до младата двойка. — Той е верен мой поддръжник. Срещала си го на някои от събиранията.

Гласът му заглъхна. И тримата Темпълтън бяха наясно, че Нева познава Кейн Маклелан предимно като мъжа, към когото сенаторът винаги се опитваше да привлече вниманието на дъщеря си и с когото тя пък отказваше да има каквито и да било контакти. А сега изведнъж двамата се оказваха в хола. Русата коса на Карлинг, обикновено безукорно подредена, бе разбъркана, а устните й бяха зачервени и влажни, най-вероятно от целувка. Карлинг видя как очите на майка й се разшириха от учудване.

— Много сме щастливи да ви приветстваме в дома си, господин Маклелан — рече Нева, възвърнала вродената си гостоприемност и непресъхващия политически инстинкт, който й помагаше да се справя, независимо какви мисли таи в себе си. — Карлинг, скъпа, предложи ли нещо освежително на нашия гост?

— Разбира се — учтиво отвърна Кейн. Огънчетата в очите му блестяха хитро. — Благодарение на Карлинг съм напълно освежен.

Карлинг поруменя. Фарсът ставаше непоносим. Баща й се преструваше, че не той е причината Кейн Маклелан да е тук, както и че не той е виновен за срамната продажба в робство на дъщеря си. И точно когато Карлинг си мислеше, че няма да издържи нито миг повече, положението стана още по-лошо.

— Сенаторе, госпожо Темпълтън, искам да ви помоля за ръката на дъщеря ви — спокойно обяви Кейн. — Говорих с Карлинг и тя се съгласи да ми направи честта да стане моя съпруга. Нужна ни е само вашата благословия.

Карлинг стисна юмруци. Единствено тя разпозна иронията в галантно произнесените думи. Гледаше го гневно и той взе ръката й в своята, като силно я стисна. Очите му я предизвикваха да се противопостави, приканваха я да го отблъсне, да му заповяда да напусне къщата и живота й.

Разбира се, тя не го направи. След като не искаше да предизвика банкрута на семейството си и да унищожи кариерата на баща си, тя оставаше във властта на Кейн и двамата добре съзнаваха това.

Майка й зяпна Кейн, втрещена от новината. Все пак последното, което Нева знаеше от Карлинг, бе, че Кейн Маклелан е нецивилизован и необщителен и че тя би предпочела да се среща с горила, отколкото с него.

— Карлинг, това е толкова неочаквано — успя най-сетне да каже Нева.

— Предполагам, Карлинг е казвала, че нищо на света не би я накарало да излиза с мен — весело отбеляза Кейн и се засмя, — но изглежда, женитбата с мен е съвсем различно нещо.

— Наистина е така — възкликна сенатор Клейтън Темпълтън и протегна ръка, за да поздрави Кейн. — Нева, скъпа, надявам се, ще ни простиш тази малка тайна — весело се обърна той към жена си. — Виждаш ли, Карлинг и Кейн ми разкриха намерението си преди седмица и аз ги убедих да почакат и да те изненадат. Ако погледнеш рубриката „Стил“ на днешния вестник „Поуст“ ще видиш, че годежът им е обявен.

— Какво? — извикаха едновременно Карлинг и Нева.

— Поръчах да доставят няколко хиляди броя днес следобед — продължи Клейтън. — Искам екипът ми да изпрати изрезката на всички наши най-скъпи, най-близки приятели.

— Твоите най-скъпи, най-близки приятели са няколко хиляди? — сухо попита Кейн. Сенаторът потвърди, недоловил иронията в гласа му. Сарказмът му, както винаги, не се изплъзна на Карлинг. Беше толкова разочарована от баща си. Явно е бил напълно убеден, че тя ще се предаде, за да изпрати съобщение за годежа във „Вашингтон Поуст“.

— Добре дошъл в семейството, Кейн, момчето ми — сърдечно възкликна сенаторът. — Нищо не може да ме зарадва повече от това да видя дъщеря си омъжена за теб.

По-искрени думи никога не са били изричани, мрачно си помисли Карлинг. Преглътна напиращите гняв и възмущение и насочи сапфиреносините си очи към майка си с надеждата, че по-възрастната жена ще разбере нещастието й, ще открие, че става нещо странно и ще поиска обяснение.

Сърцето на Карлинг подскочи. О, мамо, моля те, кажи нещо!

— Това е такава изненада! Кейн, не знам какво да кажа — възкликна Нева. Тя избегна настоятелния поглед на дъщеря си и пренасочи цялото си внимание към Кейн. — Всеки, който ме познава, знае, че не ми се случва често да загубя способността си да говоря. Обикновено приказвам твърде много — добави тя с очарователната откровеност, с която бе печелила сърцата на безброй гласоподаватели през годините.

— Аз също бях изненадан първоначално — бързо добави сенаторът. — Кейн, ние непрекъснато те хвалехме, но нашето малко момиче не ни слушаше. Карлинг е толкова упорита и независима, че създаде ли си впечатление за нещо или някого, обикновено е почти невъзможно да бъде променено. — Сияещ, баща й се обърна към нея, а гласът му звучеше напълно искрено. — Ти не желаеше да кажеш на майка си и на мен, че тайно се виждаш с Кейн, тъй като не искаше да ти се подиграваме, задето си сгрешила в преценката, нали, ангелчето ми?

Кейн повдигна вежди и не каза нищо, но Карлинг подозираше, че той тайно се превива от смях. По нейно мнение баща й доста се бе увлякъл. Това, което правеше положението още по-лошо, бе, че трима от присъстващите в стаята знаеха истината.

— Карлинг добре ни е изиграла — обобщи Нева. — Тя наистина ни накара да повярваме, че не иска да има нищо общо с теб, Кейн.

— Малката палавница — отбеляза Кейн с усмивка.

Карлинг искаше да го удари. Задоволи се да му хвърли унищожителен поглед.

— Мамо, точните ми думи бяха, че предпочитам да излизам с горилата от зоологическата градина, отколкото с Кейн Маклелан.

— Точно така — засмя се Нева, — а ето, че сега се омъжваш за него.

— Може би горилата е била заета — предположи Кейн.

Сенаторът и жена му се засмяха одобрително.

— О, той има и чувство за хумор — възкликна Нева. — Добър избор си направила, Карлинг. Радвам се за теб и за него, разбира се.

— Аз също — добави сенаторът.

Карлинг предположи, че като бъдеща булка трябва да направи някаква глуповата, вълнуващо щастлива забележка, но не го стори. Можеше да продава тялото си, но нямаше да продаде душата си.

Родителите й бяха твърде заети със собствения си възторг, за да забележат липсата на въодушевление от нейна страна.

— Кога ще започнем да правим планове за сватбата, Карлинг? — ентусиазирано попита Нева. — Има толкова много неща да се свършат. Но най-напред годежното парти. Ще се обадя веднага в клуба на Конгреса и ще резервирам…

— Не е необходимо, Нева — отсече Кейн. Тонът му, винаги учтив, бе съвсем категоричен. — С Карлинг възнамеряваме да избегнем цялата шумотевица, свързана с годежа. Ще се оженим веднага. Всъщност още днес. Заминаваме за Феърфакс, Вирджиния.

Възторгът на Нева изчезна незабавно като балон, прободен с карфица.

Карлинг не направи усилие да прикрие гнева и нервността си.

— Това място във Феърфакс — намръщено каза Нева — не е ли за хора, които трябва да се оженят незабавно. О, Карлинг, на твоята възраст. Нямам думи.

Карлинг схвана предположението на майка си, че на двайсет и осем години е бременна, без да е омъжена. Погледът й спря върху Кейн и тя гневно се изчерви.

— Мамо, как можа да си помислиш това дори за миг? — извика възмутено.

— Не се разстройвай, любима — подхвърли успокоително Кейн. Обгърна талията й и придърпа с гръб към себе си, като че бе кукла. Но сякаш я стисна в стоманен обръч. — Разбирам, че майка ти е объркана от нашето прибързване — продължи той и сведе глава, за да докосне с устни слепоочието на Карлинг, — но искам да ви уверя — обърна се той към сенатора и съпругата му, — че намеренията ми спрямо вашата дъщеря са почтени и винаги са били такива. За нищо на света не бих опетнил репутацията й. Карлинг не е бременна, но съм сигурен, че следващият месец ще бъде.

Сърцето на Карлинг се сви. Ако не умееше да се владее, щеше да избухне в плач.

Вместо това, тя опита да се изтръгне от прегръдката му и оголи зъбите си в слабо подобие на усмивка.

— След като изяснихме недоразумението, по-добре ще е да обмислим идеята за Феърфакс. Ако мама държи да организира годежно парти и голяма сватба, аз нямам нищо против…

— Но аз съм против, скъпа — подхвърли Кейн. — Не искам да чакам месеци, докато подробностите по годежа бъдат уредени. Изглежда ми като колосална загуба на време. Искам да те заведа у дома колкото може по-бързо. Решено е, ще се оженим днес.

Въпреки че искаше да му се противопостави и да му откаже, Карлинг замълча. Тя нямаше избор и двамата знаеха това. Кейн Маклелан диктуваше условията и владееше положението. Това също бе известно и на двамата. Като опитен кукловод той дърпаше конците, а Темпълтънови или танцуваха като марионетки под командите му, или…

Карлинг, баща й и Кейн знаеха какво се криеше зад неизказаното „или“ — финансов и политически крах за сенатора и публично дискредитиране на фамилията Темпълтън. Карлинг се взря в лицето на майка си, изразяващо объркване и безпокойство, и опита да си представи травмата, който подобен скандал би й нанесъл.

Бе ядосана на баща си, че я поставя в такова положение, бе разочарована, че я използва, но все пак той бе неин баща. Тя го обичаше и бе готова на всичко, за да му помогне. Нямаше смисъл да търси начин да се измъкне.

Трябваше да приеме съдбата си. Щеше да се омъжи за Кейн Маклелан днес в едно бързо безлично сватбено тържество, защото неговото желание бе заповед.

— Е, предполагам, трябва да тръгваме към Феърфакс — каза тя студено. Актьорските й способности не бяха на такава висота, та да заблуди останалите, че е щастлива. Леко завъртя глава, за да погледне Кейн, въпреки че усилено избягваше да среща очите му. — Ще взема сакото и чантата си и можем да тръгваме.

— Разбира се, любима — усмихна се Кейн. Но преди да я пусне, докосна устните й в бърза целувка, безпогрешен знак за притежание. Тя потрепери. — Върни се бързо — извика той. И създаде измамното впечатление, че това е молба, но Карлинг знаеше, че е заповед.

Лицето й почервеня, а сините й очи заблестяха, докато изкачи стъпалата със скорост, неподобаваща на дама.

Кейн я проследи, докато изчезна от погледа му, после се извърна към сенатора и съпругата му, които го наблюдаваха притеснени. Долови разкаяние и враждебност в очите на сенатора, любопитство и тревога в погледа на Нева. Дари ги с внушаваща доверие усмивка.

— Няма причина за безпокойство — увери ги той. — Всичко ще бъде наред, обещавам ви.

— Разбира се, ние знаем това — нервно кимна сенаторът. — Просто Карлинг е нашето малко момиче. — Гласът му заглъхна и той си пое дълбоко дъх, опитвайки да възвърне обичайното си самообладание. — Ние винаги сме искали най-доброто за нея.

— Разбирам. Ще се грижа добре за нея — обеща Кейн. — Сигурно не е очарована от бързата сватба, но ще се чувства добре с мен.

— Винаги сме мечтали да й организираме голяма сватба с много цветя — тъжно обясни Нева. — Карлинг, в зашеметяваща бяла рокля и було. Клейтън я води по пътеката на националната катедрала, чудесно посрещане в клуба с всичките ни приятели… — Гласът й заглъхна.

Настъпи напрегната тишина. Кейн предположи, че моментът е подходящ да позволи на Темпълтънови да направят екстравагантната сватба, която винаги са мечтали да организират за малкото си момиченце, което всъщност не бе никак малко, помисли си той с усмивка. Карлинг бе жена и съвсем скоро щеше да бъде неговата жена, точно както той искаше.

Не се изненада, че бе на път да осъществи плана си. Той винаги успяваше да постигне целта, която си поставяше.

Спомни си първия път, когато видя Карлинг Темпълтън. По-малката му сестра Холи му показваше снимки от някакво светско парти в едно тексаско списание и Кейн откри, че вниманието му е привлечено от красива млада жена. Бележката на фотографа под снимката я идентифицираше като Карлинг Темпълтън, дъщеря на сенатора.

През следващите няколко месеца той претърсваше колоните на местните списания и вестници, които преди дори не бе отварял. Снимките на Карлинг бяха рядко явление, но му отне само миг, за да приеме, че по някаква необяснима, неразгадаема причина дъщерята на сенатора, която вероятно бе празноглаво момиче, го привличаше.

От доста време той имаше голям принос в кампаниите на Клейтън Темпълтън и редовно получаваше покани за различни изяви. На едно от събиранията реши да се появи пред съпругата и дъщерята на сенатора. Време беше да открие дали Карлинг е повърхностна, малка глезла или е жената, която му се искаше да бъде. Въпросът му получи категоричен отговор още при първата им среща — моментът, в който Кейн пожела Карлинг. Кръвта му кипваше дори при мисълта за нея. Тя възбуждаше въображението му, както никоя друга жена. Така, че той прекарваше времето си в чакане и наблюдение, като подхвърляше на баща й съвсем недвусмислени намеци.

Накрая всичко си дойде на мястото. Като проницателен бизнесмен с безпогрешен инстинкт, той трудно можеше да разбере лошата преценка и импулсивната алчност, които тласнаха отчаяния сенатор Темпълтън към него. Той незабавно улови удалата му се възможност.

Кейн знаеше цената си, но не хранеше никакви илюзии относно чара си или по-точно липсата му. Той бе упорит, прям и утвърден в работата си. Водеше затворен живот. Знаеше, че не притежава способностите на весел общителен човек и никога не би могъл да ухажва или спечели Карлинг Темпълтън по традиционния начин.

По-късно забеляза, че и никой от мъжете в нейния високопоставен кръг не може да я привлече или спечели. Тя излизаше с най-изисканите неженени мъже във Вашингтон, Хюстън и Далас, но никога не задълбочаваше връзките си.

Първия път, когато я видя, той разбра причината. Карлинг бе приятелски настроена, но резервирана, елегантна и хладна, интелигентна и очарователна. Бе идеалният партньор за луксозните партита, благотворителните балове и другите светски прояви, които неизменно посещаваше. Липсваха обаче посланията, които сексуално привлечената и заинтригувана жена изпраща на потенциалния любовник. Тя бе от типа „гледай, но не докосвай“, изключително любезна и очарователна в разговорите, но не позволяваше да я докосват.

Карлинг се преструваше на хладна, но при първата им среща между тях сякаш избухна взрив. Към това можеше да прибави и начинът, по който днес отговори на прегръдката му — въплъщение на всичките му фантазии относно нея. Бракът ни ще бъде щастлив, каза си Кейн с характерната безпогрешна убеденост.

— Кейн? — прекъсна мислите му Нева. — Не можем ли да те убедим да отложиш сватбата с няколко месеца. Въпреки че Карлинг не ти е казала, аз знам колко силно би се зарадвала на мечтаната голяма сватба.

— Мамо, сигурна съм, че Кейн не се интересува от това. — Карлинг отново се присъедини към тях в хола. Носеше бежово сако и пола в същия нюанс. Бе сресала косата си и я бе прибрала в безупречен кок. Бе освежила и грима си, изтривайки следите от дълбоката и гореща целувка, която бяха споделили…

Не че той я бе насилвал, бързо си припомни тя.

— Нева, ако Кейн и Карлинг са решили да направят тиха интимна сватба, ние трябва да уважим решението им — наруши сенаторът настъпилата дълбока тишина.

— Благодаря за подкрепата, сенаторе, оценявам я — сухо благодари Кейн.

Милион отвратителни, хапливи забележки изплуваха в ума й, но Карлинг се въздържа. Какво щеше да постигне? Каквото и да бе предложил Кейн, баща й щеше да го подкрепи.

— Вие двамата сте поканени. Можете да ни станете свидетели — предложи Кейн. — След това ще направим празнична вечеря в най-добрия вашингтонски ресторант. Просто назовете името и аз веднага ще направя резервация.

— Не, не, вие двамата тръгвайте. Клейтън е прав. Щом искате интимна сватба, трябва да я имате. И вместо в ресторант, защо не дойдете после отново вкъщи. Ще помоля готвача да приготви специално сватбено угощение за нас, ще бъде по-празнично от обикновена вечеря навън.

Нева ги изпращаше към вратата, докато говореше, а сенаторът изостана, загледан мълчаливо в земята. След секунди Карлинг и Кейн се озоваха на малката тухлена площадка и входната врата се затвори зад тях.

— Виждам, че идваме от различни светове — сухо отбеляза Кейн. — В моето семейство вечерята навън е празнична, а храненето вкъщи е всекидневна рутина.

— Това е една от най-маловажните разлики между нас. А има няколко милиона доста по-значителни — подхвърли Карлинг. — Точно затова идеята да се оженим е не само абсурдна, а направо пагубна — изкрещя Карлинг, а очите й потъмняха от гняв. Изоставила опитите си да остане хладна, тя се отдаде на дивата ярост, която пулсираше в нея, замахна с ръка и силно удари мъжа.