Барбара Бозуел
Сватбен откуп (10)

Десета глава

Кейн се зарадва, когато двамата му братя неочаквано си дойдоха в петък за уикенда, ден преди вечерята у семейство Уейн. Посещението им съвсем не бе изненада за Карлинг и Холи, тъй като знаеха, че момчетата са поканени на голямото тържество, организирано от Еди, за да почетат младоженците и да приветстват Карлинг с добре дошла в областта. Броят на присъстващите се пазеше в тайна от Кейн.

Карлинг не можа да уточни кога отвращението на Кейн от светски събирания започна да й се струва по-скоро забавно, отколкото дразнещо. Промяната бе дошла съвсем естествено. Все пак, обоснова се тя, Кейн не бе истински мизантроп. Той имаше приятели и се радваше да ги вижда. Но винаги сам избираше с кого да прекарва времето си. А тя бе една от избраните. Това я ласкаеше, въпреки че не можеше да определи защо неговото внимание и предпочитание към нея й доставяше такова удоволствие.

Кейн гордо представи Карлинг на Скот и Тим. След няколко седмици Тим завършваше с отличие Райс и пътуването, свързано с церемонията, вече бе уредено. Веднага след това Тим възнамеряваше да се премести в Ню Йорк, където бе приет в Медицинския факултет.

— Тими, иска ми се да си вземеш почивка и да останеш известно време тук, с нас — каза Кейн, гледайки топло малкия си брат.

— Не, Кейн, и да остана тук, едва ли мога да правя нещо, което ти не можеш — засмя се Тим. — Вече съм готов да се преместя. Нямам търпение да се нанеса в апартамента си и да се запозная с новите си състуденти.

— Любимото на Кейн дете-чудо — тихо измърмори Скот, така че Кейн да не може да го чуе. Но Карлинг бе достатъчно близо. Знаеше, че и Холи е чула, защото младата жена съучастнически се усмихна на Скот и кимна.

Карлинг внимателно изучаваше братята. Кейн изглеждаше еднакво доволен от Тим и Скот. Тя слушаше как Кейн надълго разговаря със Скот за работата му в банката. Но говореше най-вече Кейн и му даваше съвети. Скот от време на време вмъкваше по някоя дума за работата си, за банката и финансите. Изглежда нямаше какво да каже за личния и светския си живот.

Разбира се, тя нямаше опит в братските взаимоотношения, напомни си Карлинг. Може би е нормално разговорът да се води от по-големия брат. Но забеляза, че между Тим и Кейн нещата не стояха по този начин. Тим бързаше да разкаже на Кейн за всичко — за уроците, за срещите си, за интересите и заниманията си, докато Скот не разкриваше подробностите на живота си в Далас.

Разни хора, различни начини на общуване, каза си тя, докато вървеше към конюшнята. Ходеше там всеки ден, въпреки, че пазеше посещенията си в тайна. Нямаше намерение да се качва на тези четириноги, пръхтящи гиганти, но поне трябваше да свикне да не се страхува от тях. Все пак малките кончета й харесаха, дори ги галеше, ако майките им бяха на прилично разстояние.

Решимостта й да се пребори със страха от конете нямаше нищо общо с желанието да се сприятели с тях или да язди дори и най-бавната кранта. Но нямаше желание да се превърне в майка, която насажда на децата си глупавите си страхове.

А тя щеше да бъде майка. Карлинг всеки път потръпваше от благоговение и недоверие. Менструацията й закъсняваше вече осем дни, феномен, напълно непознат на тялото й, което работеше като часовник. Бе си купила и домашен тест за бременност от Стантън. Резултатът бе положителен, но на Карлинг й бе трудно да повярва. В нея растеше бебе. Спомни си колко отчаяно желаеше да има брат или сестра в детството. А сега щеше да има свое собствено момче или момиче.

След две седмици си купи нов тест, за да се увери. Резултатът отново бе положителен.

От три седмици и четири дни бе в първия месец. Беше време да се посъветва с гинеколог. Карлинг постави ръка върху утробата си. Напоследък свикваше с този жест, като че пазеше и наместваше малкия живот в себе си. Бе изпълнена със спокойно задоволство, което не познаваше от живота си като член на семейство Темпълтън.

Не бе казала на Кейн за бебето. Бе погълната от чудото да носи живот в тялото си. Бе толкова горда от смайващото си постижение. Но всеки път, когато се замислеше, че трябва да каже на Кейн, ставаше неуверена. Това бе нейното бебе и нещо в нея я възпираше да сподели тайната си.

Нямаше смисъл да се преструва, че са нормална семейна двойка, или че Кейн е съпруг, лудо влюбен в жена си, бременна или не, мрачно си напомни Карлинг. Тя бе заложница, гарант на бъдещето на баща си, такова бе и нероденото.

Карлинг веднага се застави да спре да мисли за това. Бе толкова болезнено да мисли за бебето като за заложник или като за резултат от изнудване. Очите й се изпълниха със сълзи. Трябваше да признае, че напоследък бе доста чувствителна. Само едно оставаше непроменено — докато съществуването на детето се пази в тайна, то е свободно.

Вратата на конюшнята бе отворена и Карлинг се запъти към клетката на Уинсъм. Тя изглеждаше по-кротка от останалите коне. И тогава чу гласовете на Холи и Скот. Тъкмо бе решила да им извика, когато чу да споменават името й. Веднага замълча. Имаше стара поговорка, че подслушвачите не чуват нищо добро за себе си, но Карлинг не вярваше, че подобна мисъл е възпирала някой подслушвач. Наклони се към една от клетките, така че да не се вижда, и безсрамно се заслуша.

— Холи, просто не знам как да му кажа! — възкликна Скот. В гласа му имаше мъка и негодувание. — Мислех, че след като се ожени за Карлинг, вниманието му ще се концентрира върху нея, а той продължава да направлява живота ни, както и преди.

— Такъв си е Кейн — шеговито заяви Холи. — Винаги готов и способен да ръководи живота на хората, които обича. Просто добави Карлинг към този списък.

— Мислех, че Кейн никога няма да се ожени. Трябва да е луд по нея — замислено каза Скот. — Дали можем да я използваме като съюзник?

— Не съм сигурна. Тя също е луда по него. В момента живея в постоянен страх, че може да каже на Кейн това, което си мисли, че знае за мен и Джоузеф.

Скот и Холи мислеха, че тя и Кейн са лудо влюбени един в друг? Нов поток от нелепи сълзи навлажни лицето й и тя се наруга за глупавата си сантименталност.

— О, Скот, какъв всъщност е проблемът ни? — питаше Холи, когато Карлинг насочи вниманието си отново към разговора. — Ние сме безгръбначни страхливци! Заслужаваме си Кейн да ръководи живота ни, защото ние му позволяваме да го прави. Никога не му се противопоставяме.

— Как можеш да се изправиш срещу някой, който е посветил живота си на теб, който е изоставил плановете и мечтите си заради теб, който иска най-доброто за теб и е сигурен, че знае как да те направи щастлив… — Скот замълча, за да си поеме дъх. — Как можеш да кажеш на такъв човек да се разкара и да те остави да живееш собствения си живот.

— Не можем — въздъхна Холи. — Вместо това, лъжем и се промъкваме зад гърба му. Ние сме по-лоши от страхливците, Скот. Ние сме истински влечуги. Ще ни дойде добре, ако Кейн някак сам стигне до истината. Всъщност вече ми се иска да го направи.

Животът в политическия свят имаше голяма прилика с театъра, така че Карлинг знаеше да цени преимуществата на навременното и драматично появяване. Използва и двете в своя полза, когато излезе от скривалището си и се присъедини към Скот и Холи.

— И как би искала да се осъществи желанието ти, Холи?

Холи потрепери, а Скот подскочи. И двамата се взираха в Карлинг, като че бе видение.

— Следиш ли ни? — попита Скот. — Кейн ли те накара?

— Колко от разговора чу? — поиска да знае Холи.

— Не съм шпионин и всичко, което чух, е, че вие двамата се самоопределяте като лъжливи, измамни влечуги. — Карлинг сви рамене. — Не съм съгласна с вас, но ако вие се чувствате такива, защо не кажете на Кейн това, което ви тежи, и не спрете да го мамите.

— О, чудесна идея — саркастично се засмя Скот. — Кажи на Кейн, който мисли, че банковата кариера е най-великото постижение, че аз я ненавиждам.

Карлинг се сети колко горд бе Кейн от кариерата на Скот в банката. Не бе ли инвестиционното банкерство първият избор за професия на Кейн преди фаталната злополука с родителите му и връщането му в ранчото?

— Със сигурност не е задължително да работиш като банкер, Скот — заяви тя. — Може би за това е мечтал Кейн и е прехвърлил желанието си върху теб, след като не е успял да го постигне за себе си. Но не мислиш ли, че ако му обясниш как се чувстваш, той ще те разбере. Има толкова много професии и ти можеш…

Холи и Скот горчиво се засмяха. Карлинг преглътна, обзета от лошо предчувствие.

— Ти каква професия имаш предвид?

— Пея с една рокгрупа — възкликна Скот. — Освен това свиря на китара и клавирни и съм написал няколко песни. Искаме да отидем в Лос Анджелис, но трябва да имам дълга коса — каза той и с искрено отвращение прокара ръка през късата си, подходяща за банкер, прическа. — И трябва да имам най-малко една обеца. Сама виждаш, че стилът на банкер разваля рокаджийския ми вид. Налага ми се да нося перука, когато пеем.

Въпреки че Карлинг не бе експерт относно последните хеви метъл рокгрупи, знаеше за тях достатъчно, за да прецени, че бяха пълна противоположност на банкерския стил и начин на живот.

— Искаш да бъдеш рокзвезда? — попита тя. Спомни си, че когато бе на пет или шест години искаше като порасне, да стане принцеса. После й хрумна, че желанието на Скот няма нищо общо с нейното. Та той бе на двайсет и четири!

— Това не е някаква детска луда мечта — заяви Скот, като че четеше мислите й. — Имам талант и сериозно се занимавам с музика. Всичко, от което се нуждая, е да пробия. И ще се постарая да го направя. Вчера напуснах банката и след партито у семейство Уейн ще се отправя към Лос Анджелис. Тогава и ще съобщя на Кейн.

— О, не! — стъписана възкликна Холи. — Защо не ме предупреди. Можех да си уредя посещение при съквартирантката си от колежа в Атланта и да пропусна експлозията на водородната бомба.

Карлинг бе съгласна с нея. Знаеше, че Кейн обича нещата да вървят по реда, който той им е отредил. И бе свикнал хората да правят това, което той искаше от тях. За него бе невъзможно Скот да замени банката за електрическа китара и обеца.

— Ще ми помогнеш ли да му съобщя новината, Карлинг? — печално попита Скот. — Не преди партито, разбира се. Да пазим тайна дотогава.

Карлинг се съгласи и докато се връщаха в къщата със Скот и Холи, се замисли как да представят плана му в най-благоприятна или най-малко ужасяваща светлина.

— Имам един въпрос, за да се подготвя, тъй като вие от семейство Маклелан явно имате склонност към тайните — плановете на Тим за медицинското училище откровени ли са? Той има ли неразбулени алтернативни амбиции, като да живее в палатка на брега и да стане професионален сърфист?

— Не и Тим — увери я Скот. — Тим винаги е приличал най-много на Кейн. Успява във всичко. Той не мами като Холи и мен.

— Нежеланието ти да работиш в банка едва ли може да се нарече измама — успокоително заяви Карлинг. — И само защото Холи и Джоузеф искат да бъдат сами, но са твърде…

— Холи и Джоузеф Уейн? — прекъсна я Скот иронично. — Не ми казвай, че си се хванала на тази измислена история. Мислех, че знаеш…

— Млъкни, Скот! — гневно изкрещя Холи. — Ако изречеш и дума повече, отивам право при Кейн и му казвам, че си напуснал банката.

— Аз пък ще му кажа, че се влачиш с управителя на ранчото му през последните десет месеца и използваш фалшивия си роман с Джоузеф Уейн за прикритие — отряза Скот.

— Управителят на ранчото? — повтори Карлинг. Уеб Ашър и Холи? Тя зяпна от учудване. Трудно й бе да повярва. — Но какво става с Джоузеф Уейн? Майка му каза, че той, че ти…

— С Джоузеф имаме споразумение. Тъй като и двамата искахме да излизаме и знаехме, че семействата няма да имат нищо против връзката ни — тихо обясни Холи. — Така можем да излизаме всяка вечер и никой не задава въпроси, тъй като и Кейн, и Еди, и Сам Уейн харесват идеята, че аз и Джоузеф сме двойка.

— И всичките вечери, в които трябваше да си с Джоузеф, ти си била с Уеб Ашър? — Карлинг невярващо се взираше в младата жена. — Но защо е нужно да лъжеш, Холи? Кейн харесва Уеб Ашър. Не мога да повярвам, че не би одобрил срещите ти с него.

— Срещи? — повтори тя с насмешка и избухна в сълзи. — Аз не се срещам с него, Карли, аз спя с него, всеки път, когато мога. Той живее в бунгало, но има междинна стена, отделяща леглото му.

— Бунгалото? — Карлинг се ужаси. Бе виждала бунгала, дори и най-големите бяха с тънки като хартия стени, които отделяха помещенията. Без съмнение Холи отчаяно се нуждаеше от собствен апартамент в Стантън. Карлинг потрепери. — Холи, това място е доста неудобно за романс.

— Романс? — Холи се изсмя през сълзи. — Уеб не ми предлага романс. Той иска единствено секс. Не ме обича и не ме е лъгал, че изпитва чувства. Той се среща и с други жени. Не иска да се жени и да променя живота си.

— Уеб е наследник на каубоите от Дивия Запад — обясни Скот. — Той обича да пие, да се бие и да скита от едно място на друго. Тук е от пет години и е страхотен в работата си, но сигурно ще си тръгне, защото не обича да пуска корени.

— Той ще пусне корени в гробището, ако Кейн разбере как използва Холи — мрачно предположи Карлинг. — В бунгалото! Холи, защо? — Карлинг бе наистина изумена. — Ще призная, че Уеб Ашър изглежда добре по някакъв груб начин, но ти си хубава, имаш всичко? Защо приемаш такова безчестно отношение от някакъв мъж.

— Не от някакъв мъж, Карлинг. Само от него, само от Уеб — изплака Холи. — Аз го обичам, Карли. Обичам да го гледам, обичам да го докосвам, обичам начина, по който ме кара да се чувствам. Ще направя всичко, за да бъда с него, когато ме поиска. Помисли си какво чувстваш към Кейн. Какво щеше да правиш, ако той не отвръщаше на чувствата ти, ако те желаеше само за секс? Ако го обичаше по начина, по който го обичаш, нямаше ли да откликнеш, когато те повика? Нямаше ли…

— Имам усещането, че ако Кейн покани Карлинг в бунгало да правят секс, нямаше да е проблем за нея да му откаже — сухо ги прекъсна Скот.

Холи прекъсна плача си, за да удари брат си с лакът в ребрата. Карлинг не я винеше. Едва ли моментът бе подходящ за шеги. Пък и думите на Холи бяха докоснали някакъв парализиращ нерв в нея: „Обичам да го гледам, обичам да го докосвам, обичам начина, по който ме кара да се чувствам“. Не описваха ли точно тези думи чувствата й към Кейн?

Карлинг се разтрепери, когато осъзна откритието си. Господи, аз съм влюбена в Кейн. Искаше й се да плаче и да се смее едновременно. Разбира се, че бе влюбена в него. Нямаше друго обяснение за чувствата и промените у нея. Чувства и промени, които тя бе отказала да разбере и разпознае. Но сега ги признаваше. Кейн се бе превърнал в смисъл на живота й. Тя го обичаше толкова много, докато той…

Той не я обичаше. Карлинг се насили да приеме реалността. Болката в душата й бе потресаваща, по-силна от която и да било физическа болка.

И какво, ако той не те обича? Какво, ако търси само секс при теб? Описанието на Холи за отношенията й с Уеб Ашър се отнасяха и за нейната сватба с Кейн, помисли си Карлинг и попадна в плен на отчаянието.

Кейн не я обича. Той я притежава и контролира. Докато си мислеше, че го мрази, поне имаше сила да се бори с него, а сега… Сега беше бременна и бе признала, че го обича. Сега поемаше риска да бъде напълно подчинена на властта му, защото любовта й щеше да я направи слаба, неподходяща за непоколебимия Кейн.

Инстинктивно прикри с ръце корема си. Детето й заслужаваше щастливо семейство с двама здрави родители, които се уважават и обичат. Вместо това му се очертаваше живот с нещастно влюбена идиотка за майка и непоправим диктатор за баща. Горкото й бебе!

— О, Карли, не плачи. — Холи я прегърна и залюля. — Много мило, че го приемаш така присърце.

Холи мислеше, че това са сълзи на състрадание. Тя не знаеше, че Карлинг плаче за себе си, за нероденото си бебе и за кашата, в която се бе забъркала.

— Добре. Хайде, спрете да плачете, преди Кейн да ви е видял — подхвърли Скот. — Защото ще ни се наложи да измислим причина за плача ви, а аз не се чувствам особено изобретателен в момента.

— Винаги можем да кажем, че Джоузеф ме е изоставил — каза Холи, леко развеселена. — Може би тогава няма да се наложи да ходим на партито утре, тъй като ще бъде ужасно. За първи път в живота си мразя тържество, така както Кейн ги мрази. Уеб ще бъде там и ще флиртува с всяка жена в окръга. Джо и аз ще трябва да се преструваме на влюбени, когато нищо не е така далеч от истината като нашата любов.

Карлинг бе изтощена. Какъв ден! Почувства се сякаш живее в лабиринт от огледала, които изкривяват всичко. Кейн мислеше, че Скот е щастлив чиновник на Даласка банка и Холи е влюбена в Джоузеф Уейн. Не знаеше за тяхното бебе и за нейните чувства. Той живееше в съвсем различен свят и Карлинг откри, че ще й бъде трудно и тежко да поддържа измамата.

За да избегне Кейн, се оплака от болки в стомаха и веднага след вечеря си легна. Престори се на заспала, когато той идва няколко пъти да проверява дали е добре. И когато дойде да си легне, тя затвори очи и задиша дълбоко и равномерно.

Кейн се приближи и докосна ръката й. Почувства меката топлина на кожата й и вдъхна женствения аромат на тялото й. Всеки мускул в него се напрегна и мъжът бе готов да я обладае незабавно. Нито една жена преди Карлинг не му бе въздействала така силно. Колкото по-дълго бяха заедно, толкова по-непреодолимо ставаше желанието му.

Желанието се бе превърнало в необходимост и той го знаеше. Нямаше смисъл да го отрича. Бе влюбен в нея. Това също не можеше да отрече. Но да й го каже… Да й каже, че я обича? При условие, че тя не го обича, при условие, че той я бе насилил, за да се омъжи за него, бе разрушил живота й…

Да е влюбен и неуверен бяха нови чувства за него. Бе недоволен да признае, че не може да контролира емоциите, които Карлинг предизвикваше у него. Бе повече от неудовлетворяващо, бе направо плашещо. Решително се опита да мисли за нещо друго. Но нищо не можеше да го отдалечи от нея за дълго. Тя бе обсебила мислите, сърцето и тялото му.

Дали е бременна, чудеше се той. Бе почти уверен в това. Искаше тя да му каже, че е бременна. Чакаше всеки ден, а тя продължаваше да не му казва. Можеше ли да не подозира положението си? Струваше му се невероятно. Все пак предпочиташе да вярва на това, отколкото че тя крие новината.

Тази вечер изяде пълна чиния, а после й стана лошо. Изглеждаше добре, но той не я попита защо настоява да си легне. Знаеше, че умората и гаденето са симптоми на бременността.

Тя носеше неговото дете! Мисълта го изпълни с такава гордост, та си помисли, че ще експлодира. Всъщност напрегнатото му, пронизано от болка тяло бе на път да направи точно това. Тази вечер за първи път, откакто бяха женени, не бяха правили любов и той я желаеше толкова силно, че трепереше от нужда да я има.

— Карли? — тихо прошепна името й. Когато тя не отговори, той го повтори малко по-високо. Тя продължаваше да се преструва на заспала — не помръдваше и продължаваше да диша дълбоко и равномерно. И той разбра, че тя се преструва. Знаеше, че се буди леко и бързо. Бе я будил достатъчно често, късно през нощта, когато тялото му копнееше за нея. Сега определено се преструваше, че спи, без да съзнава, че поведението й я бе издало.

— Какво става? — Не осъзна, че е изрекъл мислите си високо, докато не чу гласа си да разкъсва тишината в стаята.

Сърцето на Карлинг подскочи и тя се обърна по корем, заравяйки главата във възглавницата. Беше ли научил Кейн за Скот и Холи и техните дилеми? Щеше да погледне на факта, че тя знае, като на предателство и тя се уплаши от разочарованието му повече, отколкото от яростта му.

— Можеш да престанеш да се преструваш, Карли. Знам, че си будна. Остави играта — грубо каза той. Нарастващият му гняв бе добре дошъл заместител на страстта, превзела тялото му. — Ако не искаш секс, кажи. Не мога да понасям нечестността.

Сърцето на Карлинг се преобърна. Ако не искаш секс, бе казал той. Секс. Не любене, а секс. Това е всичко, което искаше от нея — сексуално облекчение. Той бе като Уеб Ашър, който примамваше Холи в бунгалото…

Дойде й твърде много, а и емоциите й бяха доста непостоянни заради бременността. Сълзите се плъзнаха по страните й. Тя държеше лицето си плътно притиснато във възглавницата.

— Карли, какво не е наред? — тревожно попита Кейн. Седна на леглото и понечи да я привлече в прегръдките си.

Тя се бореше, опитвайки се да се отдръпне от него. Бе твърде нечестна и не заслужаваше успокоението му. Но и не желаеше да бъде успокоявана от мъж, който правеше секс с нея, ала не я обичаше.

— Върви си, остави ме — хлипаше тя. Звучеше едновременно гневно и тъжно.

Тя беше бременна, сега Кейн бе сигурен. Той мрачно я погледна и се отдалечи от нея. Във всеки друг случай щеше да остане, да я прегърне и приласкае, да я възбуди, докато не я чуе да стене и да се притиска в него, докато враждебността и напрежението между тях се стопят и се превърнат в страст.

— Ще те оставя сама — тихо каза той. — Тази вечер ще спя в стаята за гости.

Той излезе от стаята безшумно, затваряйки вратата зад себе си. Карлинг седна в леглото и огледа празната стая, изпаднала в шок. Той я бе оставил. Това бе първата нощ, откакто бяха женени, в която той не бе я любил. Не, това бе първата нощ, в която не бе правил секс с нея, поправи се тя, но веднага след това отхвърли корекцията. Каквото и да означаваше за Кейн, за нея бе любов. Тя го обичаше.

Стана от леглото и се отправи към прозореца. Загледа се в лунната светлина и си пожела той да се върне в стаята. Няма да му се наложи да каже нито дума, тя с удоволствие ще му се отдаде. Осъзна, че би направила немислимото — би правила любов с него дори в бунгало, ако той я помоли.

Върна се в леглото. Ако той не дойдеше до петнайсет минути, реши тя да отиде при него, дори ако това означаваше да претърси цялата къща, за да го намери. Петнайсет минути, обеща си Карли и заспа след пет.