Барбара Бозуел
Сватбен откуп (1)

Първа глава

— Карлинг, имаш посетител — съобщи сенатор Клейтън Темпълтън на дъщеря си и тихо почука на вратата на спалнята й. — Кейн Маклелан те чака във всекидневната.

Карлинг седеше в креслото до прозореца и с невиждащ поглед се взираше в лехите с лалета пред къщата на семейство Темпълтън в Бетезда, Мериленд. Младата жена трепна, но не отговори.

Чу как зад затворената врата баща й се изкашля и промърмори:

— Не го карай да чака, скъпа.

„Не го карай да чака.“ Карлинг стисна устни. Не стига, че се бе озовала в положението на роб, купен на търг, но се налагаше и да спести на купувача неудобството да чака. Подтиквана от гняв, тя излезе от стаята и се спусна по стъпалата. Ала малко преди да стигне до всекидневната, внезапно спря, обзета от безпокойство. Вътре чакаше мъжът, за когото тя трябваше да се съгласи да се омъжи. Човек, с когото дори не бе излизала. Беше виждала Кейн Маклелан само няколко пъти, но дори тези редки и кратки срещи я бяха накарали да разбере, че не го харесва и никога няма да го хареса.

Стомахът й се сви, гърлото й пресъхна. Тревогата й прерасна в паника. Да се омъжи за него? Подобна идея бе характерна за средновековието. Не можеше да се примири с нея. Трябваше да съществува начин да се измъкне. Не само, че бе принудена да се омъжи по този архаичен, дори ужасяващ начин, но и Кейн Маклелан просто не бе нейния тип мъж.

Физически той бе твърде едър, висок и мургав за нейния вкус. А начинът му на живот, доколкото й бе известно, бе твърде затворен за общителен човек като нея. А най-лошото бе, че самият мъж беше агресивен, неотстъпчив и деспотичен. Бе доловила това незабавно, дори от малкото думи, които бяха разменили, при милостиво кратките им срещи.

Баща й бе разказал, че Кейн Маклелан притежава огромна животновъдна ферма на няколкостотин километра от Далас. Също така бил невероятно находчив в сделките с недвижими имущества и бизнес инвестициите, което пък го превърнало в доста заможен мъж. Беше чувала да описват Маклелан като лоялен и дългогодишен поддръжник на Темпълтън, което означаваше, че има щедър принос във финансирането на кампаниите на сенатор Клейтън Темпълтън.

Карлинг бе успяла сама да открие малко повече за него и наученото я убеди, че е била права да откаже поканата му за танц в Хюстън миналото лято при една от акциите за набиране на средства, както и поканата му за вечеря на друга подобна проява в Далас.

Баща й явно се възхищаваше от финансовата мощ на Кейн Маклелан, но Карли не виждаше причина да задълбочава познанството си с него. Научи, че Маклелан рядко напуска фермата си и предпочита усамотението пред бляскавия обществен живот, който тя водеше във Вашингтон, окръг Колумбия, където баща й работеше като старши сенатор от щата Тексас. Кейн бе чужденец и за обществото в Тексас, докато тя бе утвърдена в светските кръгове, както в Далас, така и в Хюстън.

Карлинг надникна в стаята и зърна Кейн Маклелан, изправен пред завещаната от прабаба Темпълтън махагонова масичка за сервиране, върху която бе поставен античен китайски сервиз за чай. Карли рязко си пое въздух, поразена от въздействието, което мъжът оказваше върху сетивата й.

Косата му бе права, черна като въглен и късо подстригана. Чертите му бяха груби, изсечени и невероятно мъжествени, както и останалата част от лицето му — изразената челюст, острият нос, чувствените устни, и тъмните мигли.

Бе висок около метър и осемдесет с широки рамене и мускулеста физика, излъчваше зряла мъжественост. Изглеждаше силен и могъщ и тя знаеше, че образът не е илюзия. Единственото му докосване — онази нощ в Хюстън, когато я бе хванал за ръката, за да я покани на танц — я бе накарало да усети силата и властта в дългите му, добре оформени пръсти. Тя му отказа и само за миг, преди да я пусне, с поклон и усмивка, той бе стиснал дланта й, сякаш искаше да й покаже, че може да я задържи колкото дълго поиска.

За мъж с неговата сила и ръст беше лесно да я накара да прави каквото той желае и за един кратък миг тази женска безпомощност й се стори интригуваща.

Шокирана от собствените си чувства, тя незабавно остави обидата да вземе връх. Моментната слабост удвои решимостта й да няма нищо общо с този мъж.

Непоклатим като гранит, помисли си тя и пренебрежително се намръщи. Беше в джинси, както винаги. Нямаше ли какво друго да облече? Освен това неговите джинси не бяха от модните модели, носени от всичките й познати. Джинсите на Кейн Маклелан бяха удобни и износени — и за голяма изненада на Карлинг — му стояха удивително добре. Бяха плътно прилепнали по краката му и очертаваха дългите мускулести бедра и тесния таз по твърде привлекателен начин. Младата жена решително отмести очи към гърба на мъжа. Огледа синята му риза и якето от овча кожа. Бе убедена, че скъпите кожени ботуши са част от всекидневното му облекло, а не костюм за каубойски партита. Скъпо, но удобно, веднага оцени тя облеклото му. Той бе съвременно копие на автентичните заможни фермери.

— Докога ще се криеш в коридора?

Карлинг се стресна при звука на плътния му глас. Кейн Маклелан бавно се обърна. Обля я едновременно гореща и студена вълна. Не бе показал, че е усетил огледа й, но щом синьо-сивите му очи срещнаха нейните, тя разбра как през цялото време ясно е съзнавал присъствието й. Почувства как топлата вълна се спуска от главата до пръстите на краката й и тихо изруга светлата си кожа и склонността да се изчервява при силни емоции.

— Не се крия — тросна се тя. — Подготвях се за ужаса, който ме очаква при срещата с теб.

— Ужасът от срещата с мен — повтори той.

Не изглеждаше ни най-малко обиден от подигравката й. Вместо това се разсмя, като че се забавляваше и много бавно започна да се приближава към нея. Тя стоеше като вкаменена, хипнотизирана от бавните му уверени стъпки.

— В миналото усърдно избягваше да общуваш с мен — подхвърли мъжът. — Да смятам ли, че сте приели моето предложение за женитба, госпожице Темпълтън?

По блясъка в очите му тя отгатна, че й се присмива.

— Като че имах друг избор, ти… ти… змия! — кипна Карлинг.

Той стоеше твърде близо до нея. Мъчително долавяйки мъжката му сила, Карли изпита непреодолима нужда да се обърне и да побегне. Бе толкова близо, че можеше да усети излъчваната от тялото му топлина. Ароматът му, смес от сапун и одеколон, изпълни ноздрите й, когато се осмели да си поеме въздух.

— Имаш избор — каза той спокойно. — Можеш да приемеш предложението ми за женитба, но също и да го отхвърлиш. Изборът е твой, Карли.

— Името ми е Карлинг — хладно рече тя. — След като се опитваш да ме принудиш да се омъжа за теб, поне можеш да се научиш да произнасяш правилно името ми.

— Зная как се казваш. Но галеното име ми харесва повече — отговори той с вбесяваща непринуденост и хвана кичур от русата й като шампанско коса.

Карлинг застина. Чувстваше се неспособна да диша, неспособна да помръдне. Близостта и докосването му сякаш напълно обездвижиха тялото й. Тя безпомощно вдигна очи към мъжа. Взираха се един в друг, докато пръстите му съблазнително се плъзгаха по косата й. Карли се дръпна като опарена.

— Нито искам, нито се нуждая от галено име, дадено ми от теб. Не съм твой домашен любимец и съм възмутена от унизителното ти, арогантно…

— Стана ми ясно — сухо отбеляза той. — Нека ти обясня. Предпочитам да те наричам Карли, защото съм твърде мързелив и не виждам нужда от повече букви. И защото Карлинг ми звучи като име на пивоварна.

— Представи си, това е моминското име на майка ми — ядоса се Карлинг.

— Моминското име на майка ми е Лейси — рече той и сви рамене — и съм й безкрайно задължен, че не ми е направила услугата да ме дари с него.

— Може би просто е трябвало да промени собственото ти име на Каин, братоубиеца от Библията.

Той нагло се разсмя. Отказът му да спори с нея беше влудяващ. Тя искаше да го види разгневен и обиден, да го накара да напусне къщата в пристъп на ярост и никога да не погледне назад.

Вместо това той попита с вбесяващо дружелюбен тон:

— Искаш ли годежен пръстен?

— Не.

— Тогава няма да губим време, за да избираме. Можем да се оженим веднага. — Той бръкна в джоба на якето си, извади малка кутийка и я остави отворена, за да се види дебелата златна халка. — Ето венчалният ти пръстен. Да вървим.

— Да вървим?! — Карлинг пребледня. — Сега?! О, не, невъзможно е. Ние… — Тя замълча, усетила, че не може да намери приемливо извинение.

— Разбира се, че е възможно. Баща ти ми разказа за едно място във Феърфакс, Вирджиния, където правят кръвни тестове за три дни и издават удостоверение само за няколко часа. Каза ми, че там можем да сключим граждански брак.

— Трябва да се радваш, че имаш толкова услужлив бъдещ тъст. — Карлинг чувстваше как огорчението я разяжда като киселина. Разочарование помрачи големите й сини очи. Беше й трудно да проумее и почти невъзможно да приеме, че баща й, който през последните години бе съсредоточил вниманието си изцяло върху нея, единственото си дете, сега бе толкова нетърпелив да я продаде на този мъж, образно казано.

— Харесвам баща ти и като човек, и като политик — любезно отвърна Кейн. — Винаги съм го харесвал. Той е отличен сенатор на нашия щат и е направил повече за интересите на петролната промишленост от всеки друг в Конгреса. Затова и винаги съм го подкрепял.

— И си му такъв предан поддръжник, че купуваш дъщеря му?

— Така ли ти изглежда — засмя се Кейн, — че си купувам съпруга? — Той не изглеждаше особено разтревожен от мнението й.

— Да, и най-лошото е, че изнудваш баща ми и мен да участваме.

Заля я такава вълна на ярост, че я накара да потрепери. Той се извисяваше над нея с цялата си мъжествена сила и възбуждаше дълбоко в нея примитивен женствен отклик. Но Карли отказа да се поддаде. Мразеше този мъж.

— Не те изнудвам, скъпа. Ако не искаш да се омъжиш за мен, трябва просто да откажеш и аз ще си отида — повдигна рамене Кейн.

— Като че е толкова просто — повиши тон тя. За първи път в живота си напълно разбра значението на израза „да ти причернее“, когато пред очите й падна тъмна пелена. — Баща ми ти дължи стотици хиляди долари. Трябва да обяви фалит, а дори тогава не би могъл да ти се издължи. Още повече, че е незаконно сенатор да приема такива големи суми. Знаеш, че с баща ми сме притиснати до стената. — Почувства как очите й се пълнят със сълзи, докато отчаянието изместваше гнева.

В съзнанието й изплува снощният спор с баща й. Бе се прибрала в стаята си съвсем обезкуражена. През последните две години изглежда не правеха нищо друго, освен да спорят и Карли бе разочарована и объркана от промяната, настъпила в отношенията им на обич и дълбоко уважение. Нещо по-лошо, споровете им се въртяха около един и същи проблем — нежеланието на Карлинг да се омъжи за богат млад мъж и да народи внучетата, за които родителите й мечтаеха. Или поне претендираха, че мечтаят. Ала всъщност Темпълтънови много повече желаеха, или по-скоро се нуждаеха, от богат зет, отколкото от внучета.

Карлинг слушаше смаяна признанията на баща си, че животът й всъщност е бил чудесна фантазия, подхранвана от илюзията, че семейство Темпълтън са богати както всички останали в техния социален кръг. За първи път Карлинг научи, че те въобще не са богати, че са живели относително добре, благодарение на хонорарите и щедростта на избирателите и приятелите на сенатора, които допълвали заплатата му от конгреса посредством заеми, разтегляйки ги до извън допустимите срокове.

Майката на Карлинг — Нева — никога не бе работила, но обичаше да пазарува. Изисканият й вкус се долавяше не само в дрехите й, а и в двете чудесни къщи в Бетезда и Далас, както и апартамента им в Хюстън. Карлинг бе на двайсет и осем години и също никога не бе работила, но нямаше и основателна причина да го прави. Редовната помощ в офиса на баща й, организирането на публични изяви при различните предизборни кампании и благотворителната дейност запълваха цялото й време. Сенаторът не бе доверил финансовите си проблеми на „момичетата“, както той нежно наричаше жена си и дъщеря си. Вместо това бе решил да опита късмета си на борсата и бе купил доста акции. След два дни брокерът му се обадил с отчайващата новина, че цените падат и разликата трябва да се плати веднага. Клейтън Темпълтън не притежавал достатъчно пари, за да покрие сумата, толкова голяма, че той щял да загуби всичко, което притежава. В отчаянието си той се обърнал към човека, който имал лесен достъп до такива суми и проявявал интерес към Карлинг повече от година — Кейн Маклелан.

Карлинг пребледня, когато баща й каза, че Кейн с готовност платил. Доста отдавна се занимаваше с политика и знаеше, че Федералният избирателен закон ограничава сумите, които политиците могат да приемат като дарения или лични заеми. Сумата, която Кейн Маклелан бе платил, далеч надвишаваше тези граници и Сенатът можеше да наложи разследване на баща й, както и да възбуди процес за вземане на незаконни заеми.

А тази година предстояха избори. Постът на сенатор от Тексас бе смисълът на живота на баща й. Карлинг не можеше да си представи как той би понесъл провал в политическата си кариера, който би означавал и да се раздели с привилегиите на общественото си положение. А майка й? Ще трябва да продадат всичките си красиви къщи и мебели, безценните антики и произведения на изкуството, които Нева обичаше да колекционира. Карлинг потрепери при мисълта, че майка й ще бъде принудена да се справи едновременно със загубата и скандала. Чувстваше как сърцето й се вкаменява, докато слушаше баща си да описва единствения изход — планът се основаваше на нейното сътрудничество. Не сътрудничество, а принасяне в жертва, горчиво си каза Карлинг.

Ако Карлинг се съгласи да се омъжи за Кейн Маклелан, заплахата баща й да бъде отговорен пред Федералния избирателен закон отпадаше. Нямаше ограничения за даренията или заемите, които политиците могат да приемат от членове на семейството. Баща й обясняваше това с патетичен плам. И чудо на чудесата, господин Маклелан бе готов да опрости целия заем, както и сам да покрие финансовите загуби, ако Карлинг се съгласи да се омъжи за него.

И сега Кейн Маклелан бе тук, за да получи наградата си.

— Защо правиш това? — прошепна тя, тъжно свела поглед към пода. Красивите мотиви на ориенталския килим се размазваха пред насълзените й очи. — Защо искаш да се ожениш за мен?

— Миналия месец навърших трийсет и пет — безстрастно заяви той. — Време е да създам свое семейство. Последните дванайсет години се бях посветил на изграждането на фермата. Сега искам да споделя живота и богатството си със съпруга и деца.

— Но какво общо има това с мен? — Гласът й бе изпълнен с отчаяние, но тя го потисна, решена да спори. — Със сигурност можеш да намериш жена, която иска да се омъжи за теб. Тексас е огромен щат и ти… — Тя замълча и преглътна. — Ти не си лишен от обаяние. Освен това си доста богат. Качество, привлекателно за някои хора.

— А не е ли неустоима примамка в някои случаи? — подхвърли той.

Тя се замисли как баща й непрестанно бе настоявал да се запознае, да отиде на среща, а сега и да се омъжи за Кейн Маклелан. Заля я вълна от срам и руменината на бузите й се засили. Но това бяха грешки на баща й, не нейни. Не трябва да позволява на Кейн Маклелан да я смути и да я принуди да се предаде.

— Трябва да съществува някоя приятна млада жена, която ще бъде щастлива да бъде твоя съпруга и… да създаде с теб семейство. — Тя прехапа устни, уплашена, че съветът й е прозвучал обидно покровителствено. Нямаше намерение да се държи така, само искаше да накара мъжа да осъзнае възможностите.

Кейн равнодушно сви рамене, но пронизващият му поглед не криеше нито спокойствие, нито равнодушие. Бе толкова пламенен, че можеше да разтопи стомана.

— Но аз искам теб, Карли, за жена и майка на децата ми.

Непреклонната решителност в гласа му я накара да стисне зъби от отчаяние.

— Но това е нечувано. Ние дори не се познаваме.

— Ще имаме достатъчно време да се опознаем след сватбата. Ще бъде чудесно, Карли — добави той.

От гърдите й се изтръгна неволен стон.

— Виждал съм твои снимки, преди да те срещна — продължи той. — Ти си зашеметяваща. Големи сини очи, високи скули, чувствени устни, руси коси. Единствената причина да осигуря тези парични фондове на баща ти бе, за да те срещна. Мислех си „ето една жена, която притежава всичко — красота, ум, класа“. — Той се усмихна ослепително. — Да не говорим за великолепното тяло. Предполагам, едва ли искаш да се спра подробно на прекрасните гърди, стройните крака, съблазнителните бедра…

— Не — прекъсна го тя. — Вие сте неописуемо груб, господин Маклелан. Груб и недодялан, и…

— Нападение с епитети — сухо я прекъсна Кейн. — Не отговарям на никой от гореизброените, Карли, но съм честен и прям. Винаги ще знаеш какво място заемаш в мислите ми.

— Ти също винаги ще знаеш мястото си в мислите ми. Първото в списъка с хора, които ненавиждам.

— Точно сега сигурно си мислиш, че ме мразиш — призна той, — но ще го преодолееш.

— Не! — Карлинг потисна желанието си да изкрещи, осъзнавайки, че подобно поведение е твърде неподобаващо на дама от доброто общество. Не бе постигнала нищо в опитите да се бори с Кейн Маклелан, признаваше се за победена. Нападките й не успяха да разклатят самоувереността му. Той категорично бе решил да не й позволи да го прогони. Трябваше да намери друг начин да го разколебае, да го накара да се откаже от нея.

— Значи съм длъжна да повярвам, че си се влюбил в мен от моите снимки? — надменно попита тя. Дразнеше се, задето сърцето й бие по-учестено и по-силно от препускащ влак. — Само наивен слабоумен глупак може да види снимка на жена и да реши да се ожени за нея. Подходящо ли е описанието за вас, господин Маклелан? Или сте дотолкова лишен от обаяние и лични качества, та единственият начин да накарате една жена да се омъжи за вас е да я купите?

— Сигурно ще ме разбереш, ако не се съглася с тези предположения — спокойно отговори той. — Опитай се да проумееш моята гледна точка, Карли. Кой простосмъртен мъж не би се влюбил в жена с твоето лице и тяло? Ако искаш, можеш да определиш ситуацията като ужасно романтична — безумно влюбен изминава невъобразими разстояния, за да покори сърцето на жената от мечтите си. И щом като веднъж те срещнах, реших, че ти си жената, която искам за съпруга.

Карли стисна зъби. Той не говореше като безумно влюбен обожател. За съжаление, не се вписваше и в категорията на глупаците или недодяланите грубияни. Той беше проницателен и пресметлив — мъж, свикнал да получава, каквото пожелае. А сега желаеше нея.

— Да не си луд? — извиси глас Карлинг. Чувстваше, че всеки миг ще изпадне в истерия. — При малкото ни срещи аз бях ужасно груба с теб. Играех ролята на противна надменна жена от светското общество.

— Зная. — Сивите му очи проблеснаха. — Ти бе много, много предпазлива с мен, нали, Карли? И все още си. Може и да не съм от плейбоите, с които се забавляваш, но със сигурност разпознавам сексуалното привличане, а то вибрира между теб и мен от момента, в който се срещнахме. От самото начало ти усещаш присъствието ми и ревностно се опитваш да ми се противопоставиш, да се бориш с мен.

— Защото не те харесвам — избухна тя. — Защо се опитваш да гледаш на нещата от най-сладникавата им страна? Истината е, че те мразя. И не само си отвратителен изнудвач, а и така нареченото от теб сексуално привличане е просто потиснато гадене.

— Разбирам — засмя се той и понечи да обгърне раменете й с огромните си, топли ръце.

Карлинг се скова.

— Не ме докосвай!

— Много си разглезена — намръщи се мъжът. — Друго твое качество, което съм забелязал. Твърде нервна си за жена, свикнала с мъжките докосвания. Това ме навежда на мисълта, че си развивала отношенията си с мъжете само на платонично ниво.

Бе поразена, че той отгатна истината. Тя изпитваше отвращение от секса. Опитът й се изчерпваше с едно неприятно преживяване, когато бе осемнайсетгодишна, след едно парти в колежа. И тя, и партньорът й — с когото не си проговориха никога след това — бяха пили доста и сместа от алкохол, младежки хормони и любопитство ги отведе до взаимна загуба на девствеността им. Споменът бе далечен, но все още неприятен. Тя не обичаше да я докосват и не се интересуваше кой знае това.

Досега. Не искаше Кейн Маклелан да знае. Това я караше да се чувства уязвима и я плашеше. Който е казал, че знанието е сила, е бил прав. Ако Кейн научеше за отвращението й от секса, щеше да има власт над нея, а тя мразеше това. О, как го мразеше.

— По дяволите, Кейн Маклелан, ще ти бъде доста трудно да разбереш каквото и да било за мен — озъби се тя. Беше й напълно ясно, че една дама не трябва да ругае в присъствието на джентълмен, но пък й доставяше огромно удовлетворение. А и Кейн Маклелан не беше джентълмен. — Незабавно свали ръцете си от мен.

Той се разсмя невъзмутимо на ругатнята и заповедта й.

— Време е да свикнеш с ръцете ми, скъпа, защото след като се оженим, няма да ги държа далеч от теб. Скоро ще свикнеш с мъжкото докосване. С моето докосване. — Той я притегли с такава сила, че Карлинг не можа се изплъзне. — И ще се чувстваш доста по-спокойно и удобно, когато изразходваш цялата тази енергия в леглото с мен.

— Не — извика тя, почти задушавайки се от обзелата я паника. — Не можеш да направиш това. Няма да ти позволя, няма да се омъжа за теб. Ще ти изплатя до последния цент парите, които си заел на баща ми. Моля те, недей… — Гордостта я накара да замълчи. Никога нямаше да падне толкова ниско, та да му се моли.

— Изпадаш в истерия — отбеляза той.

Спокойствието му рязко контрастираше с неистовата й загуба на самообладание. Негодуванието й нарасна.

— Имам право да бъда разочарована, по дяволите. Преживявам най-лошия кошмар за една жена. Искаш да ме насилиш, да ме нараниш и…

— Няма да те нараня или насиля в леглото, Карли — тихо промълви той.

Тя дишаше тежко, вперила поглед в него.

— Ти… ти искаш да кажеш, че ако се оженим, няма да очакваш да правя секс с теб? — За първи път в нея се породи искрица надежда. Ако нямаше начин да се освободи от женитбата, поне унижението да спи с него щеше да й бъде спестено.

— Любов моя, ти си невероятно наивна, ако мислиш, че бих се съгласил на платоничен брак, особено с теб. — Усмивката му бе хищна, предизвикателна и изпълнена с мъжка самоувереност. — Но може би е време да ти покажа, че няма нищо страшно в секса. Ти ще ми се отдадеш и аз ще ти доставя удоволствие.

Начинът, по който я гледаше, ленивите му сиви очи, нежните примамливи думи… По тялото на Карлинг преминаха горещи вълни.

— Единственият начин да ми доставиш удоволствие е да изчезнеш от земята — гневно извика тя, мразейки странната слабост, обзела крайниците й, напрежението в слабините, и лудия бяг на сърцето си. Никой досега не бе предизвиквал у нея такива странни, примитивни усещания и тя ги мразеше, защото бяха извън контрола й, както мразеше Кейн Маклелан, задето можеше да й въздейства по този начин.

— Не съм на същото мнение. Мисля, че си на път да осъзнаеш как копнееш за мен толкова силно, колкото и аз за теб.