Ашли Съмърс
Вечната Ева (9)

Осма глава

Малко след пет часа Нейт се върна във вилата с плик с продукти в ръка и чаровна усмивка. За мъж, който щеше да спи сам тази вечер, той се чувстваше невероятно добре. Плъзгащата се врата беше отворена. Отвътре долиташе приятният глас на Ева и смехът на Аманда.

Прекрачи прага и за миг двете се втренчиха в него така, сякаш се бе натрапил в техния свят. Ала Аманда, още боса, се втурна към него с протегнати ръце.

Толкова е мъничка, помисли си той и я пое със свободната си ръка, след което прецени теглото на двата товара.

— Според мен пликът тежи повече от нея. Имам чувството, че държа пиленце. Всички малки момиченца ли са леки като перце?

Ева взе дъщеря си и я изпрати да потърси пантофките си с мечета, преди да отговори.

— Аманда винаги е била дребничка за възрастта си. Тежеше само два килограма и половина, когато се роди. Освен това понякога се държи като бебе, но това е защото боледува често — додаде тя и го поведе към кухнята.

Хана, застанала до умивалника, изненадано вдигна очи към внушителната фигура на прага. Ева ги представи един на друг притеснено. Нейт поздрави възрастната жена с изискана учтивост и веднага се зае с приготвянето на вечерята.

Представата на Нейт за истинския хамбургер беше едро смляно филе миньон, оформено на кюфтенца, запечени със зехтин и подправени с малко чесън и пресен босилек, след това пъхнати в хрупкави кифлички с дебели резенчета сочни домати.

— Фантастично! — рече Ева след първата хапка.

— Ами, разбира се. Аз съм фантастичен готвач — самодоволно заяви мъжът.

— За жалост не мога да го отрека — промърмори тя едва чуто.

Въпреки богатия пир, вечерята почти се провали. Умората на Аманда скоро се превърна в раздразнителност. Самата Ева се чувстваше емоционално изтощена и накрая се обърна към Хана с молба да подготви „пиленцето“ за лягане.

— Лека нощ, Аманда. Благодаря ти, че ми позволи да споделя твоята вечеря — каза Нейт и получи унищожителен поглед в замяна на учтивостта си.

— Аманда, кажи лека нощ на добрия чичко — обади се Хана.

Но на малката никак не й беше до любезности и зарови лице в рамото на Хана.

— Не искам. Отивай си, чичко — заповяда тя троснато.

Щом двете излязоха от кухнята, Ева извинително сви рамене.

— Извинявай, но когато Аманда каже край, значи край.

Той се усмихна.

— И точно като майка си не се церемони. И ти ли искаш да си отида?

— Всъщност… — Тя въздъхна и разтри врата си. — Нейт, не искам да бъда нелюбезна, но днес беше тежък ден за мен.

— За мен също. Но беше и хубав ден. Ева, благодаря ти за прекрасната вечеря.

Успокоена от реакцията му, тя протегна ръка и разроши косата му.

— Не ми благодари. Ти я приготви.

— Но ти я направи прекрасна.

Мъжът й подаде ръка и тя я пое. Бъбрейки безгрижно, двамата излязоха на верандата. Нощта беше ясна и хладна. Нейт продължаваше да държи младата жена за ръка, но не направи опит да я прегърне. Изведнъж тя потръпна и приближи към него.

— В случай че не си разбрал още, тази вечер беше особена. Рядко запознавам Аманда с приятелите си.

— Радвам се, че съм изключение. — Нейт вдигна поглед към луната. — Красиво, нали?

— Да — съгласи се Ева, без да откъсва поглед от него. Честността я принуждаваше да признае колко силно го желае. Тръпка премина през тялото й.

Нейт я прегърна и страстно я целуна, преди да й пожелае лека нощ.

— Какво си намислил за утре? — попита тя задъхано.

— Още не знам, но ще ти съобщя веднага щом разбера. Лека нощ, Ева. Повярвай ми, тази нощ ще се мятам неспокойно в леглото… — Той я погледна със странна усмивка. — Би могла поне да опиташ.

— Какво да опитам?

— Да ми повярваш.

Тя леко се отдръпна от него.

— Е, не можеш да имаш всичко, нали?

— Мога и още как.

Преди да му възрази, той жигоса устните й с кратка груба целувка и слезе по стълбите.

— Страхливец! — извика тя след него и дочу тих смях.

— Стратегическо отстъпление. До утре, скъпа!

— До утре.

 

 

Следващата сутрин се оказа благодатна за ранобудната Ева. Тя изпи кафето си на верандата, наслаждавайки се на великолепната златиста мъгла, покрила морето като пухкава разбита сметана.

След като закуси с препечена филийка, започна тренировката, но Аманда настоя да бъде облечена от майка си. Ева й навлече пуловер, обу й джинси и едната яркочервена маратонка. Другата беше безследно изчезнала.

— Погледни под канапето — извика Хана от кухнята.

— Точно там гледам… О! Аманда, слез от гърба ми, моля те. Не съм конче, знаеш!

— Може ли да се включа, или това е семейно увеселение? — дочу се плътният глас на Нейт.

— О! Нейт, господи, какво правиш тук? Още не съм облечена дори.

— Вижда се.

Тя се изчерви и започна да придърпва дълбоко изрязаното трико. Клинът с телесен цвят подчертаваше дългите й крака — факт, който не убягна на Нейт. С ръце в джобовете той обяви, че е открил малък местен карнавал и си търси компания за веселбата.

Аманда го дръпна за крачола.

— Аз ще дойда! Мама каза да ти се извиня за снощи.

Той се поклони.

— Извинението е прието. — Мъжът отмести поглед към Ева. — На твое разположение съм.

За свое разочарование младата жена усети как лицето й отново пламна.

— Аманда, иди да потърсиш маратонката. Трябва да е някъде в къщата… — Тя проследи с поглед как дъщеря й излезе от стаята, после се обърна към високия привлекателен мъж, нарушил спокойствието й. — Хана ли ти отвори?

— Да. — Той плъзна поглед по тялото й. — Тези дрешки трябва да се обявят извън закона. Прекалено са секси, за да вършат работа.

— Вършат работа, и още как. Във вечерната група, която ръководя, има няколко мъже…

— И те всъщност не откъсват очи от краката ти? Невероятно!

— Хей, да не си в лошо настроение? — намръщи се тя.

— Фан-тас-тич-но! — възкликна той и я огледа отново.

Аманда се върна с маратонката.

— Ще се кача на виенското колело! — осведоми ги тя.

— Не и с мен — заяви Ева. — Мразя го.

— Аз пък случайно го обичам — заяви Нейт. — Задава се едно хубаво возене с виенско колело, Аманда!

— Двайсет — поправи го малката. До толкова можеше да брои.

След малко потеглиха. Очакваше ги незабравим ден, както подозираше Ева. Слънцето грееше приятно и ги заливаше със светлина като дар божи. Пазарите ги изкушаваха със своите разноцветни съкровища — тикви, пъпеши, първите есенни ябълки. Нейт обичаше дини. Купиха една, намериха поляна с висока сочна трева, разцепиха динята на камък и изгребаха сочния плод с ръце.

След това предприеха поход до близкия поток, където голямата носна кърпа на Нейт свърши чудесна работа.

— А какво ще кажеш за това? — попита той, поглеждайки лекетата от диня по пуловера на Аманда.

Ева въздъхна.

— В чантата има чист пуловер. Ще го донеса.

Докато вървеше към колата, се опита да изчисти едно-две петна от дрехите си. Както винаги, в присъствието на Нейт тя се безпокоеше за външността си. Бързо нанесе нов пласт червило и върза отново яркия копринен шал на косата. Тъкмо преоблече Аманда и момиченцето се затича след изскочилото от близкия храст зайче. Мъжът се усмихна.

— Ще бъде ли неприлично, ако те целуна?

Завладяна от сладостно вълнение, тя облиза устни.

— Мисля, че… не.

Той се наведе към нея, притисна устни към нейните и после неохотно се отдръпна. Тялото й тръпнеше. Тя отстъпи назад и попита дали все някога ще стигнат до карнавала.

Най-сетне пристигнаха. Докато Нейт и Аманда крещяха от удоволствие на виенското колело, Ева потърси място за отмора. След шестото возене решиха да опитат детските колички. Аманда съобщи, че можела да ги кара и сама. След като я качи в един червено-черен кабриолет, Нейт седна на пейката до Ева.

— Как се справям?

— Не е лошо за новак.

— Не било лошо! Ха! Аз съм страхотен, и ти го знаеш. — Нейт пренебрегна нейното презрително изсумтяване и продължи замислено: — Често съм се чудил как бих се справял с деца. За един мъж това е проблем. Той често се пита дали някога ще има свои собствени деца и ако това се случи, какъв баща би бил. Малко е страшничко, честно казано. Но аз мисля, че няма да се изложа.

Тихият му глас събуди у нея болезнен копнеж. За миг изпита силно желание да му се довери, да види лицето му, когато разбере, че всъщност има дете. Раздразнена от моментната си слабост, тя овладя този пристъп на безразсъдство. Залогът беше прекалено голям, за да рискува.

— Прибързано е да се правят изводи от един-единствен ден, Нейт. Да се забавляваш с децата е лесно. Всекидневните грижи показват дали наистина си добър баща.

— Безспорно. — В гласа му се прокрадна стоманена нотка. — Но поне ще бъда до децата си, когато имат нужда от мен. Това все пак е от значение.

— Да, така е. Що за човек беше баща ти?

Той се поколеба, но изражението му беше достатъчно красноречиво.

— Нямам никаква представа. Родителите ми са починали, когато съм бил двегодишен. Отраснах при леля си.

Сърцето й се сви.

— Съжалявам, Нейт. Сигурно си страдал.

— Глупости. Леля Джули ме обичаше много. Къде с предумване, къде със заплахи и ласки успя да ме направи истински мъж. Сама, защото не се омъжи повторно след смъртта на чичо Сет. Тя беше невероятна жена — добави той тихо.

— И не си бил огорчен от липсата на баща?

— Не бих посмял — усмихна се Нейт. — Леля Джули не можеше да понася самосъжалението. Ами твоят баща?

— Той беше чудесен. Прекалено мекушав, за да се противопостави на мама, но обикновено успявахме да постигнем своето, когато искахме. Въпреки това получих строго възпитание с много „недей“, „не трябва“ и „в никакъв случай“. Почина преди шест години. И много ми липсва.

— Това повдига един интересен въпрос. — Нейт помаха с ръка на Аманда. — Защо тя няма баща? Защо не си се омъжила, Ева? Да не би още да си влюбена?

— Едва ли. И най-голямата любов угасва след време.

— Но си го обичала някога.

— Така мислех. Някога. — Очите й хладно проблеснаха. — Но той се отнесе пренебрежително към чувствата ми.

— Освен това е бил глупак — заклейми го яростно Нейт. — Аманда е красиво дете. Ако беше моя…

— Какво щеше да се случи?

— Щеше да живее с мен. Може би имаш късмет, че те е изоставил.

— Не ме изостави — несъзнателно промълви Ева. — Той не знае за детето.

— Но ти каза…

— Знам какво съм казала. Аз… — Тя скочи на крака. — Тъй като знаех, че няма да иска детето, не беше необходимо да го уведомявам.

Кабриолетът на Аманда намали скоростта. Ева го последва, докато спря.

— Тогава бих казал, че наистина имаш късмет — прошепна Нейт в ухото й. — Добре че той не знае и добре че не съм бил аз. Защото нямаше да се спра пред нищо, за да получа бащински права над детето, без значение какво е отношението на майката към мен.

Няколко дълги секунди Ева остана безмълвна. А когато отговори, гласът й беше подчертано безгрижен.

— Е, наистина имам късмет, че не си ти бащата!

Тя застана пред него, протегна ръце и притисна в прегръдките си своето малко съкровище.