Ашли Съмърс
Вечната Ева (7)

Шеста глава

Ева обичаше да готви, а в блестящата кухня на Нейт — цялата в неръждаема стомана и теракота, беше удоволствие да се работи. Тананикайки си монотонна мелодия, тя подготви подноса с ордьоврите и го отнесе в просторния кабинет.

На фона на спускащата се нощ свежите цветя, нежната музика и припукващият огън създаваха интимна атмосфера.

— Идеално! — възкликна тя.

В този миг телефонът иззвъня.

— Извинявай, Ева, но съм ангажиран и не знам кога ще мога да се измъкна — отсече Нейт. — Мой служител е получил остри болки в гърдите тази вечер. Не мога да тръгна, докато не разбера каква е причината. Съжалявам, но… нали разбираш?

Ева потисна разочарованието си.

— Естествено. Ще те чакам, ако искаш.

— Благодаря, скъпа, но не бих могъл да го искам от теб. Нямам представа кога ще се върна.

Напрежението в плътния му глас накара сърцето й да се свие и я принуди да вземе съвсем логично решение.

— Няма значение. Огънят в камината е чудесен. Ще погледам телевизия. Ако ми се доспи, ще си легна.

— В моето легло? — Той се засмя. — Извинявай, шегата беше неуместна. Изрекох я, преди да се замисля… но мисълта за това беше прекрасна. Ще се върна възможно най-бързо.

— Ще те чакам.

След като почисти кухнята, тя седна с чаша кайсиево бренди пред веселия огън.

Известно време обмисля решението си да доведе Аманда във вилата на плажа — решение, което караше стомаха й да се свива. Но вече беше прекарала прекалено много часове в тревоги за това. Пък и нали беше заблудила Нейт за възрастта на детето. Така бе унищожила всякакви подозрения по отношение на бащата.

Към полунощ вече се прозяваше, приятно отпусната и унесена. Брендито беше нахлуло в кръвта й и гъделичкащата му топлина се бе разляла по тялото й. Не мислеше, беше се предала на чувствата си, а това бяха чувствата на жена в очакване на своя мъж.

Очакваща го в леглото му. Идеята беше неустоима. Само като си помисли за това и по гръбнака й полазиха сладостни тръпки. Беше й омръзнало да се противопоставя на желанията си. Тя беше жена, така както той беше мъж и също като него жадуваше за близост.

Изправи се бързо и отиде в спалнята му.

Декораторът я беше направил безлична като луксозен хотелски апартамент, но все пак се чувстваше присъствието на Нейт. Без значение къде спираше той, неговата магнетична жизненост винаги оставяше следа.

Съблече се бързо и се изкъпа, среса косата си до блясък и с тръпнещи пръсти отметна покривката на леглото. Под нея се откриха сатенени чаршафи. Почувства прекрасната им хладина върху горещата си кожа и затвори очи. След минути потъна в унес.

 

 

Нейт се прибра към един. Отключи бързо вратата с надеждата да намери Ева в дома си. Седна на канапето, свали обувките и чорапите си, после съблече ризата и я захвърли. Загаси лампата и се отпусна с досадната мисъл за поредната неспокойна нощ.

В този момент зърна тънкия лъч светлина, който се прокрадваше под вратата на спалнята. Облада го шеметно вълнение и за секунда се закова на място. Накрая последва подканящата светлина с радостното нетърпение на мъж, който се връща от дълго пътуване.

Тя спеше, топла, съблазнителна и гола, в леглото му. Точно както си беше представял. Възбудата го заля като мощна вълна. Подвластен на разбунтувалата се в кръвта му страст, той приближи към леглото. Бе желал много жени и някои от тях бе имал, но желанието, което Ева събуждаше у него, не се поддаваше на описание.

Надвеси се над нея и погали с устни лицето й, като вдишваше нейния аромат до пълна омая.

— Нейт — прошепна тя.

— Здравей, Ева — прошепна той, останал без дъх.

Бе сънена и в очите й се четяха чувства, които неизменно го хвърляха в тревога. Коленете му се подкосиха и той седна до нея.

— Ева, толкова исках това, а дори не смеех да допусна, че ще ме чакаш. Убедена ли си, че и ти го искаш?

— Да, Нейт. В момента това е може би единственото нещо, в което съм сигурна…

— Но достатъчно ли е това?

— Да. — Ръцете й се насочиха към раменете му като крехки пеперуди. — Не говори — помоли тя тихо. — Просто ме люби.

Следващите му думи бяха изречени върху устните й.

— Това, скъпа моя, смятам да правя до края на тази дълга тъмна нощ.

Страст замъгли очите й, докато го гледаше как се съблича. Силното му тяло й бе до болка познато. Почувства как по вените й се разля топлина и протегна ръце. Пламналата й кожа сгря изстиналото му тяло. Като малки ками ноктите й се спуснаха по гърба му до мускулестите бедра.

Нейт се облегна на лакът и отметна чаршафа, тя дори не помръдна, за да се скрие от пламенния му поглед. Въпреки че изгаряше от желание, той се наслади на красотата й, без да бърза. Там, където слънцето не бе надниквало, кожата й сияеше като перла. Гърдите й и трапчинката на пъпа го изкушаваха лудо. Отново и отново, сякаш пиеше нектар от екзотичен бокал, мъжът свеждаше устни към нея, а тя тръпнеше под целувките му.

— Люби ме — прошепна едва чуто младата жена. Подчини се веднага. Тялото му прилягаше идеално към нейното, то търсеше, намираше, получаваше, за да бъде на свой ред поето от страстната прегръдка на бедрата й.

Времето спря, способността й да разсъждава изчезна в огнената омая. И все пак частица от нея осъзнаваше красотата на изживяването, възбудата, която я издигаше все по-високо и по-високо и накрая екстазът от експлозията на всички сетива.

Реалността се връщаше бавно с всеки удар на сърцето й. Притисна се до мъжа, тръпнеща след неземното удоволствие. Изпаднала в еуфория, Ева въздъхна и притисна устни до врата му. Затвори очи и с връхчетата на пръстите си проследи великолепието на широките му рамене и тесния таз.

Той се размърда и промърмори нещо. Опита се да вдигне глава, но тя сложи пръст на устните му.

— Моля те, не казвай нищо. Не още.

Нейт се отмести от нея безмълвно и я притегли към себе си. Не можеше да си спомни някога да е изпитвал подобно удоволствие. Между тях нямаше никакво неудобство или несигурност, нито едно неточно движение, никакви трикове. Той просто я познаваше, както и тя него.

Бяха се любили.

Наистина ли? Изведнъж съзнанието й се избистри и бе завладяно от толкова мисли и съмнения, че тя не издържа:

— Ние се любихме, нали?

Той извърна лицето й към себе си. Изглеждаше толкова млада и беззащитна, че сърцето му се сви.

— О, да, любихме се, Ева. Умея да правя разлика между секса и любовта. Любовта се превръща в скъп спомен, а сексът се забравя като уикенд на пла…

Тя сведе очи.

Ти, нетактичен негодник, простена той наум. От устните му се изплъзна проклятие. След току-що споделения възторг гневният му изблик сигурно беше също толкова неразбираем за нея, колкото и за него. Но защо още не може да си я спомни. Сконфузен, той почти изрева:

— По дяволите, Ева, не знам защо не мога да си спомня! Може да са ми направили лоботомия. Кой знае какво правят с хората, когато са в безсъзнание!

Смехът й дойде като сладко облекчение. С въздишка Нейт зарови пламналото си лице в хладната й благоуханна коса.

— Ти си прекрасна! И красива… Толкова красива, че дъхът ми спира.

Тя се освободи от прегръдките му, седна и скептично сви устни. Те бяха леко подути и с цвят на чайна роза от целувките. Нейт седна до нея и ги пое отново с плам.

Ева простена. Не можеше да му се насити. Обичаше неудържимата възбуда, която той събуждаше у нея. Но мразеше мисълта, че само с едно докосване може да я подчини на волята си за броени минути.

Приглади разрошената си коса и попита:

— Кажи ми, баща ти имал ли е високо чело?

— Високо чело ли? — повтори той слисало. — Не съм забелязал. Защо?

— Защото ти имаш. — Трябваше да се махне оттук. Действията й ставаха непредсказуеми. — Високото чело е белег за изключителна интелигентност. Разбира се, понякога се получава по наследство, като сивите очи и възлестите колене… — Тя се замисли и изведнъж се оживи. — Ами дядо ти?

Нейт избухна в смях.

— Господи, ти си жива съблазън!

— Ами, старая се, Нейт. Стига! Трябва да тръгвам. Много е късно и съм… изморена.

— И съжаляваш.

— Не съжалявам. Знам какво правя. Ако искаш вярвай, Нейт, но умея да се справям в такива ситуации.

— В какви ситуации, Ева?

— Ами, такива, с които ти се справяш толкова добре, а аз — доста трудно. И по-точно, да играеш очарователни игрички с очарователни непознати. Не че имам задръжки…

Нейт се усмихна.

— Радвам се, че не го правиш по принцип и че нямаш сериозни задръжки.

Той я наблюдаваше леко развеселен. Ева мразеше това не по-малко от високомерната снизходителност. Засмя се хладно.

— Нямам нито задръжки, нито дребнави съжаления. Честно казано, ти си най-сексапилният мъж, който съм срещала, Нейт. В мига, в който те видях, разбрах, че неизбежно ще се озова в леглото ти.

— И аз знаех, че е неизбежно, скъпа. Само не бях предвидил, че ще ни трябва толкова време. — Той се наведе и я целуна. — Благодаря ти, че сложи край на най-сладката, най-влудяващата мъка в живота ми.

— О, за мен беше удоволствие, Нейт — каза тя безгрижно и без да обръща внимание на негодуванието му, весело го потупа по бузата. — Е, трябва да призная, че чувството беше взаимно. Мина доста време, но ти не си загубил чара си. Всъщност си станал още по-неустоим в леглото. — Устните й съблазнително се разтвориха. — Но пък и аз също.

Ева наблюдаваше ефекта от циничната си самоувереност с огромно задоволство. Понечи да се изправи, но мъжът я спря.

— Нямах представа. Но начинът, по който говориш, изобщо не ми харесва.

Откъде да има представа. Засрамена, Ева спусна крака на пода.

— На мен също. Затова ще млъкна и ще се прибера у дома.

— Ева, моля те, остани с мен тази нощ. Достави ми удоволствието да се събудя до теб сутринта. А за теб ще оставя удоволствието да се събудиш до мен.

— Точно това удоволствие вече сме го изживели — каза тихо тя.

Нейт не каза нищо. Нямаше какво да каже. Тишината беше почти осезаема. Младата жена я наруши.

— Не ме бива много за това. Сигурна съм, че при теб е различно — мъжете изглежда имат вродена дарба да се справят на следващата сутрин. Добре, може и да имам някои задръжки, но те са си мои и си ги харесвам. Така че благодаря за поканата, но няма да я приема. Трябва да тръгвам.

— Добре. Но преживяното тази нощ няма нищо общо с обичайните забавления и игри. Знаеш го не по-зле от мен. Така че хайде да изоставим небрежния тон и бързата раздяла. Неприятно ми е да критикувам малкия ти етюд, хубавице, но не можеш да ме заблудиш.

Толкова ли съм прозрачна, запита се наум Ева.

— Е, тогава ще трябва да доусъвършенствам малкия си етюд, нали?

— Защо? Харесвам те такава, каквато си. Сладка, недоусъвършенствана… и гола.

— Хм — изсумтя тя. — Последното лесно може да се поправи.

Тръгна бавно към банята, вдигна косата си и се протегна чувствено.

Ниският стон зад гърба й я изпълни с огромно задоволство. Хвърли поглед през рамо и щом забеляза реакцията на красивото му тяло, не можа да сдържи възклицанието си.

— Господи, Нейт!

И бързо влезе в банята.

Нейт се засмя мрачно и унило започна да се облича. Нещо непрестанно го измъчваше. Може би капризните настроения на Ева — веднъж мила и всеотдайна, каквато трябваше да бъде, след малко — тайнствена и иронична, сякаш му кроеше нещо.

Абсурд. Едно от нещата, които харесваше най-много у Ева, беше нейната непрестореност. Просто досега се е чувствала неловко. Но от тази вечер отношенията им трябваше да се подобрят. Трябваше!

В този момент тя излезе по бельо от банята и дъхът му секна. Погледите им се срещнаха и въздухът сякаш изпука от напрежението помежду им.

— Оставих роклята си тук. Не беше необходимо да се обличаш. Аз съм с кола.

— Ще те изпратя. Това е едно от правилата ми.

— Както искаш.

— Обикновено постъпвам така.

— Не се и съмнявам.

Тя се обърна и двамата се изгледаха враждебно. Неспособна да издържи напрежението, тя се опита да го неутрализира.

— Ще ходиш ли в офиса утре?

— Да. Заради онази пиратска история. Неприятно е, но… Ще се върна вечерта. Ще бъдеш ли тук?

— Да, разбира се. Макар че Брайън ми се обади днес и ме попита ще мога ли да съкратя почивката си. Изглежда му липсвам.

— Брайън. Не е ли това „добрият приятел“, за когото спомена.

— Да. Той ми е шеф. Отсъствието ми изглежда го безпокои.

Тя понечи да отвори вратата, но Нейт улови ръката й.

— Ева, нека се разберем отсега. Край на игрите и на язвителните забележки за миналото. Всичко приключи и колкото до мен, това, което сме сторили преди години, няма нищо общо с това, което правим сега. Искам сериозна връзка. Мислех, че споделяш желанието ми.

— Може би си въобразяваш прекалено много.

Той присви очи.

— Може би. Ако търсиш само емоции, аз съм на твое разположение. Но ако искаш нещо повече, трябва да изясним правилата веднага — подхвърли саркастично мъжът. — Искаш ли сериозна връзка?

— Е, определено не се интересувам само от емоции. А какви са правилата?

— Ограничение като начало. За мен ангажиментът си е ангажимент от начало докрай. Така че, ако възнамеряваш да се срещаш с други мъже, докато си с мен, грешиш. Докато трае връзката ни, очаквам и изисквам абсолютна вярност и от двама ни.

— Докато трае връзката ни — повтори тя замислено. — Имаш някакви срокове, така ли, Нейт?

— Не, разбира се. Просто не желая да те деля. Искам да те предупредя, хубавице. Мога да бъда много ревнив любовник.

— Аз също и те съветвам да не го забравяш, Натаниъл Райт. Ако изглеждам прекалено предпазлива, то е защото нямам голям опит в любовните отношения. Предполагам, че това те изненадва, особено след като се опитах да създам противоположно впечатление. Но ти си толкова самоуверен, Нейт. Вбесявам се, когато се сблъскам с подобно мъжко самодоволство — обвини го тя и въздъхна облекчено, щом той се засмя.

— Какво да сторя, скъпа? Жените сами се хвърлят в краката ми! Мила, съжалявам за… за разправията тази вечер. За какво всъщност се скарахме?

— Не знам — въздъхна Ева. — Може би ми беше прекалено хубаво с теб. И затова сега съм враждебна. Утре рано ли ще се върнеш?

— Колкото може по-рано?

— Добре — отвърна тя колебливо. — Защото имам изненада за теб.