Ашли Съмърс
Вечната Ева (6)

Пета глава

Той се раздвижи необичайно тромаво и я погледна втренчено. Очите му бяха потъмнели, а изражението му беше неразгадаемо.

— Ясно. Доста голям пропуск, Ева. Познаваме се повече от две седмици, но сме прекарали толкова време заедно, че се равняват на приятелство от месеци. И все пак ти не намери време да ми съобщиш нещо толкова важно. Ще ми кажеш ли защо?

— Защото е нещо много лично, затова — отсече тя.

— Странно. — Студеният му замислен поглед спря на безизразното й лице. — Мислех, че сме достигнали и дори сме преминали „много личния“ етап в нашите заплетени отношения.

— Да, но аз… Нейт, моля те, Аманда е най-важният човек в живота ми. Тя е моят живот. Не е лесно да споделиш толкова интимни неща с непознат.

Думата го накара да трепне.

— Ние не сме непознати, Ева. Познах те в момента, в който те видях — упрекна я той и сърцето й сякаш спря да бие. — Знаеш, понякога става така. Без определена причина, но го почувствах веднага. Мисля, че и ти също.

— О, да, почувствах го — съгласи се Ева иронично — Съжалявам, Нейт, трябваше да ти кажа за Аманда.

— Безспорно. — Почти умилостивен, той приближи до бара и свали запушалката на кристалната гарафа. — На колко години е?

— Неотдавна навърши три — каза тя след моментно колебание, въпреки че Аманда беше седем месеца по-голяма.

— А баща й? Естествено, онова твое приятелче от гимназията.

— Нейт, наистина не искам да говорим повече за това.

— Не е искал детето.

Нейт й подаде чаша шери. Младата жена отпи.

— Очевидно. Бащата на Аманда нямаше нужда нито от мен, нито от детето ми. След първоначалния шок разбрах, че и ние нямаме нужда от него. Така че сега Аманда е само моя, а той няма никаква представа какво е загубил.

Какво смело пренебрежение, помисли си Нейт.

— Аманда. Хубаво име. На майка ти ли е кръстена?

— На баба ми.

— А на кого прилича? Надявам се, на майка си.

— Донякъде. Красива е, естествено… Прилича на… — „На мен и на теб. Взела е най-хубавото и от двама ни.“ — Прилича на палава фея! Има моите очи, но косата й е сребристоруса, истинска платина, гъста и къдрава.

— Не съм изненадан. Ще ме запознаеш ли с нея?

— Не знам. Смятах да я заведа на планина, но може и на море. Тук е много хубаво. Когато бях дете, мама не ме водеше много по плажовете. Тя не харесваше пясъка, хипитата. — Ева замълча да си поеме въздух. — Извинявай, разбъбрих се.

— Така е, но нямам нищо против. Майка ти не обичала хипита. А как прие Аманда?

Небрежният му тон я жегна. Тя стана, отиде до бара остави чашата си.

— Скарахме се ужасно, когато й казах, че съм бременна и отидох да живея в Конкорд. Не я видях до… до деня, в който получи тежък удар. Почина същата нощ, без да дойде в съзнание.

— Искаш да кажеш, че изобщо не е видяла своята внучка?

Недоверието в гласа му я раздразни още повече.

— Точно така. Нали ти казах, че се скарахме.

— Защо?

— Защото тя искаше да отида някъде, да родя бебето и да го дам за осиновяване. Не ме разбирай погрешно. Мама не беше студена жена. След погребението се качих на тавана и открих мои бебешки дрешки, играчки и кукли, всички внимателно прибрани за внуците. Напразно пропиляна любов…

В очите й блеснаха сълзи, но тя премигна, за да ги задържи. Нейт застана зад нея и я прегърна.

— Явно си имала лош късмет. Съжалявам.

Заболя я. Как смееше да я съжалява!

— Изобщо не мисля така — отсече тя. — Опитах се да осъществя една своя мечта и изживях чудото на любовта, родих дете. Това е щастие, което много жени не познават. Не смятам, че съм без късмет.

— Извинявай, очевидно и тук греша.

Невероятната ирония на съдбата я порази толкова силно, че гневът й се уталожи.

— Е, в началото бях на друго мнение. Никой на света не може да съжалява Ева Шеридан повече от самата нея. Но това свърши две минути след като сложиха Аманда в ръцете ми. — Тя се засмя нервно. — Да сменим темата.

— Засега — съгласи се той и я притисна до себе си.

— Престани! — разгневи се тя.

— Ева, не разбирам всички тези „престани“ и „недей“. Не те насилвам, усетих, че си наранена и сега наистина видях колко дълбоко. Но това е минало. Сега сме само ние двамата. Това не е просто плажен флирт. Какво ни спира да се насладим на нещо, от което и двамата имаме нужда?

Ева се изтръгна от ръцете му.

— Всичко! Ето какво. Това е една безсмислена връзка — заяви тя, смесвайки минало и настояще. — И след като свърши, след като се насладиш, можеш да избягаш и да забравиш, че някога си срещал момиче на име Ева!

Той обхвана лицето й.

— О, Ева, не ми приписвай чужда вина. Аз не бих могъл да те забравя.

— Нима? — Тя се измъкна от ръцете му с презрителен смях. — Е, не бях толкова незабравима, когато прекарахме онзи „прекрасен“ уикенд заедно!

Нейт застина.

— Срещали сме се и преди?! — Гласът му се извиси и секна от недоверие. — И сме прекарали заедно един уикенд?

Ева кимна безмълвно.

— Да не искаш да кажеш, че ние…

— Спахме заедно, любихме се, правихме секс… Наречи го както искаш — прекъсна го тя с разтреперан глас.

— Кога? И къде?

— В Лас Вегас. Ти дойде в клуба, където работех… В края на изпълнението си получих бележка, с която ме канеше на вечеря. — Тя се взря в потъмнелите му сиви очи и тревогата й се усили. Той изучаваше лицето й. Сякаш го анализираше безстрастно. — Тогава излизах рядко с мъже, но ти изглеждаше мил, любезен, различен от другите и аз… се съгласих.

— Кога беше това?

— Преди няколко години. Наистина си забравил, нали? Е, кой може да те вини? Един мъж не може да помни всички жени, които е имал. Странно как всяка жена се заблуждава, че е различна, уникална. Незабравима.

— Да, по дяволите, незабравима! Освен ако нещо… — Нейт млъкна зашеметен и невярващ. Невъзможно! — Било е преди около четири години, нали? Нали? — попита той с блеснал от вълнение поглед, когато в един миг всичко дойде на мястото си. И отговори преди нея на въпроса. — Да, точно така. Боже мой! — Досега не беше успял да възстанови спомена от онзи изгубен уикенд. От него беше останала единствено болезнената тъга, която го тревожеше сякаш безпричинно. Но причина е имало! — Ти! — Той прекоси стаята и грабна младата жена в обятията си. — Това си била ти!

Ева едва си пое дъх. Краката й се подкосиха и тя го сграбчи за раменете.

— Спомняш ли си?

Прекрасните й виолетови очи се взираха в него. Съзнанието на Нейт се замъгли от внезапния пристъп на вина и разкаяние. Слава богу, той имаше обяснение.

— Не, Ева, не си спомням… Но, господи, това е прекрасно! — възкликна той и покри с целувки лицето й.

— Нейт, помниш ли, или не? Кое от двете?

— И двете. Случи се нещастие. Амнезия. О, знам колко банално ти звучи, но наистина се случва — възрази той на скептичния й поглед. — Току-що се бях върнал от Вегас… — Припряно и разпокъсано той й разказа за инцидента и последиците от него.

— Амнезия — прошепна тя и зашеметена се отпусна в близкия стол, сигурна, че той е имал основателна причина за липсата на спомени. — Значи си отишъл във Вегас, за да се позабавляваш.

— Не, не само за да се „позабавлявам“. Тъкмо по това време бях приключил с развода си. Личният ми живот беше съсипан, работният ми график — невероятен. Нуждаех се от… отдушник.

— Значи ето какво съм била — отдушник.

— Съмнявам се, но честно казано, не знам. Сигурен съм само, че изпитвах доста странни чувства, когато мислех за това по-късно в болницата. Но така и не разгадах дали са породени от уикенда, или от житейските ми неволи. — Тонът му стана груб. — Не исках този развод. Обичах жена си, но не й обръщах внимание и твърде неразумно си въобразявах, че това е цената на успеха. Осем години брак отидоха по дяволите. Чувствах се безсилен.

— Познато усещане — сухо рече Ева.

— Тогава знаеш как може да те докара до лудост. — Той се изсмя мрачно. — Непрекъснато ми се привиждаха усмирителни ризи.

— Е, аз не бях толкова зле.

— Но все пак достатъчно зле. Той виждал ли е бебето?

Ева отпи от шерито, за да спечели време. Още не можеше да разсъждава трезво, но инстинктът я предупреди, че все още не е настъпил моментът да му разкрие цялата истина.

— Не. Той замина скоро след като скъсахме. Повече не го видях. — Тя стана. — Искам да си тръгна, моля те.

— Първо ми отговори на един въпрос. — Сивите му очи я пронизаха. — Случайна ли беше нашата среща?

— Съвсем случайна. Бях смаяна, като те видях.

— Защо не ми каза нищо?

— Това вече е втори въпрос. Пък и какво можех да ти кажа? Хей, помниш ли ме, аз съм една от твоите стари партньорки в леглото.

Тя грабна чантата си и тръгна към вратата. Нейт я последва мълчаливо. В колата мъжът потъна в мисли, а Ева не отрони и дума. Беше приела обяснението му, но не можеше да забрави унизителния край на тяхната връзка. Нищо не бе забравила.

— Ти каза, че имало две причини, за да не се любим — каза той, когато сви в алеята пред вилата. — Коя е втората?

— Няма да позволя да бъда въвлечена в нещо, преди да съм сигурна, че го желая. Уважаваш ли това желание?

— Да.

Без уговорки. Тя кимна и отвори вратата.

— Не си прави труда да слизаш. И двамата сме прекалено изтощени за дълго сбогуване.

Преди да получи отговор, тя вече бе излязла от колата и тичаше нагоре по стълбите.

Когато светлините на колата изчезнаха, Ева седна на балкона на спалнята, зави се с одеяло и втренчи невиждащ поглед в океана. Щеше ли да се осмели да подложи Нейт на следващото изпитание — да го представи на дъщеря му? Естествено, той нямаше да знае, че Аманда е негово дете. И все пак беше рисковано, особено след като вече му бе казала за случилото се във Вегас. Но трябваше да види как той контактува с деца. Възможно беше да не ги понася дори!

Изтощеният й мозък отказваше да намери решение. Ева се прибра в стаята. Утре щеше да мисли за това.

 

 

Утрешният ден беше прекалено далече за болезнените размисли на Нейт. Нещо гризеше мозъка му. Смътно безпокойство. Сякаш беше пропуснал жизненоважен момент в техния разговор. Измъчваха го мисли за безличния мъж — баща на детето, но той бързо ги пропъди. Поне знаеше на какво се дължи усещането за близост, а също и нейната резервираност в решителни моменти.

Разсъжденията постепенно успокоиха душата, но не и тялото му. Дъждът, жалните въздишки на вятъра и шумоленето на листата извикваха еротични видения. Обзе го непреодолимо желание. Ева. Как е могъл да я забрави?

Той гневно плисна питието си. Слабините му горяха, а телефонът бе съвсем близо. Но не искаше друга жена. Искаше нея. Изкусителната, непредсказуемата, красивата Ева.

 

 

На следващата сутрин Ева бе събудена от гневния глас на Мери-Джо, нареждащ й да стане веднага. Във всекидневната имало луд мъж.

— Какво? Кой?

— Нали ти казах, един луд — прошепна Мери-Джо. — За бога, стани и се разбери с него. Напомни му, че е едва осем часът и съвсем случайно по това време аз спя — помоли тя и я разтърси здраво.

Ева изтича до тоалетката, среса се набързо и грабна халата си. Успя да го навлече, преди да стигне до всекидневната. „Лудият“ беше застанал на прага. Сивите му очи надничаха зад облак от цветя.

— Боже мой! — ахна тя.

— Добро утро — поздрави Нейт. — Ще вземеш ли цветята? Май ще кихна.

— Откъде си купил цветя по това време? И защо?

— Цветарят ми е приятел. С удоволствие отвори магазина час-два по-рано, особено като разбра причината. Казвал ли ти е някой, че си красива? Цветята бледнеят пред теб. Защо не ги оставиш на канапето и не дойдеш тук?

Ева го послуша и приближи, изпълнена с подозрения. Пиян ли беше? Или луд, както заяви Мери-Джо?

— А защо си ми донесъл цветя? — повтори въпроса си тя.

Той сложи ръце на раменете й.

— Защото изведнъж се поставих на твое място и да си призная никак не ми се понрави идеята, че мога да бъда забравен от жена, която съм познавал интимно. Съжалявам, Ева, но нямам представа какво да предприема. Освен да ти поднеса тези цветя заедно с моите най-искрени извинения.

— О, Нейт, за бога, нямаше нужда да си създаваш такива главоболия. Обидата ми вероятно беше предизвикана повече от суета, отколкото от нещо друго.

— Снощи не мислеше така. Видях как ме погледна, когато заговори за случилото се.

— Е, може би се бях разгорещила, но сега вече всичко е наред. Хайде да забравим за това, искаш ли?

— Щом така желаеш. Всъщност дойдох да ти кажа, че се налага да се върна в офиса. Няма да остана дълго. Бих могъл да се върна довечера, ако знаех, че някой ще ме чака у дома с фантастична вечеря и очарователна усмивка — промълви той замечтано.

— Намекваш, че трябва да готвя?

— Това е пътят към мъжкото сърце — напомни й той.

— Престани! Нямам желание.

Изненадана от спонтанния си изблик на гняв и прекалено горда, за да отстъпи, тя му обърна гръб. Не беше направила и няколко крачки, когато мъжът я настигна и я обърна към себе си. Стисна я тъй силно за раменете, че очите й се разшириха.

— Напротив — изръмжа той. — Желанието ти е също толкова силно, колкото и моето. Много добре знаеш. Заради теб не съм мигнал цяла нощ…

— Нито пък аз! Но щом домашно приготвената храна означава толкова много за теб, добре, по дяволите, ще ти я приготвя!

— Е, това е нещо друго.

— Тогава ме пусни! Вечерята е в седем. Не закъснявай — сопна се тя.

— Ще бъда точен, госпожо! — Нейт се поколеба. Изглеждаше някак странно млад и неуверен. — Да не съм забравил да ти кажа, че срещнах една прекрасна жена? Казва се Ева. Довиждане, скъпа. Ще се видим в седем.

Целуна я бързо и тръгна.

Шумът от колата му заглъхна, а Ева дори не помръдна, за да се погрижи за цветята. Гласът на Мери-Джо я стресна.

— Хайде да вдигнем букета от канапето. За щастие, в килера има цяло находище от вази. Не исках да подслушвам, но умирам от любопитство. Да не би тази лавина от рози да има нещо общо със слабата му памет?

Ева разказа на братовчедка си какво се беше случило снощи, включително и за инцидента, който Нейт бе преживял.

— Амнезия! — С широко отворени очи Мери-Джо прецени правдоподобността на разказа и реши случая в полза на Нейт. — Знаех, че съществува основателна причина. Но какво толкова се плашиш, задето си го навела на мисълта, че някой друг е баща на Аманда? Щом знае за Вегас, защо не си му казала, че си се върнала вкъщи бременна? Ами ако размисли и се сети сам? Тогава ще имаш това, което търсиш — баща за нея и помощ, за да я отгледаш.

— Може би не се нуждая от помощ! По дяволите, Мери-Джо, тя си е само моя, откак се е родила. Не ми харесва идеята да я деля с някого. — Ева улови погледа на братовчедка си и смутено разпери ръце. — Всичко изглеждаше толкова просто в началото.

— Винаги става така, щом се намеси мъж — изсумтя Мери-Джо. — Е, аз имам работа. Грабвай кафеника и идвай с мен. Горе ще продължим разговора.

Ева я последва в просторното ателие с чамов под. Белите стени контрастираха с картините, закачени или подпрени на тях.

— Тази ми е любимата — каза Ева и застана пред морски пейзаж. — Всеки път, когато я погледна, виждам нещо различно. Разбеснялото се море, тъмно и страшно, скалата, която сякаш задържа нощта, и меката светлина, обещаваща слънчево утро… Красива е, Мери-Джо.

— Показваш добър вкус. Имах възможност да я продам поне дузина пъти, но я харесвам толкова, че не мога да я заменя срещу пари.

— Ако някога решиш да я продадеш, спомни си за мен. Колата ще заложа, но ще я купя!

— Не можеш да я купиш, но би могла да я получиш като сватбен подарък. Това трябва да ти послужи като стимул да сготвиш нещо специално довечера! Между другото, какво ще бъде менюто?

Страните на Ева поруменяха и тя отговори със загадъчен блясък в очите:

— И аз това се чудех, Мери-Джо.