Метаданни
Данни
- Серия
- Силует на желанието (509)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eternally Eve, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ирина Казакова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- katia_s(2009)
- Корекция и форматиране
- ganinka(2014)
Издание:
Ашли Съмърс. Вечната Ева
ИК „Арлекин-България“, София, 1994
Редактор: Ирина Димитрова
ISBN: 954-110-277-8
История
- —Добавяне
Четвърта глава
Клепките й се сведоха. Сърцето на Нейт се изпълни с умиление. Вече беше забелязал този очарователен жест, който й даваше възможност за размисъл.
Накрая тя вдигна искрящия си поглед и се засмя озадачаващо.
— Но ние това правим, Нейт — опознаваме се. Без сексът да обърква възприятията ни. — Тя проследи с пръст устните му. — Аз не правя нищо случайно, господин Райт, и целта ми беше точно такава.
— Ясно. Издържах ли изпита?
— Да, но не целия.
— В такъв случай, какво би казала за романтична вечеря на свещи, нежна музика и след това огромна порция необуздана страст?
По обагрената й от слънцето кожа плъзна червенина.
— Колкото до необузданата страст…
— О, по дяволите — въздъхна той разочаровано, — тогава изключвам необузданата страст. Преминавам на вариант две — вечеря навън, после чаша хубаво вино и огън в камината — в моята бърлога, разбира се — вълнуващ разговор, открадната целувка, две… — ухили се той — … обуздани, естествено.
Колко хубаво би било, ако се бяхме запознали току-що, помисли си Ева с горчивина. Но не беше така. Колкото и да искаше, не можеше да върне времето назад — смразяващ факт, който се опитваше да не забрави.
Той вдигна ръка към устните й.
— Ще го направим ли?
— Нямам нищо против — чу се да казва тя.
По-късно Ева вече се бе досетила за няколко възражения. Вечерята вървеше добре, но атмосферата в дома му много затрудняваше изпълнението на обещанието й да се държи така, сякаш току-що са се запознали и това е първата им среща. Играеше нервно с косата си, мълчанието не й допадаше, но не искаше да го наруши.
— За какво мислиш? — тихо попита Нейт.
— За много неща — отвърна тя, лъчезарно усмихната.
Мъжът я изпепели с премрежен поглед. Ева не издържа, стана и отиде до панорамния прозорец с изглед към обляния в лунна светлина океан.
— Прекрасно е — прошепна тя — и така изкусително опасно.
Нейт измърмори нещо и продължи да я следи замислено с поглед, потъмнял от копнеж. И най-малкото нейно движение излъчваше чувственост. Усещаше вкуса на устните й като спомен. Дълбоко изрязаната черна рокля очертаваше извивките на стройното й тяло. Косата й беше свита в гръцки кок на тила. Непокорен кичур се бе изплъзнал съблазнително и падаше на рамото й като коприна.
Ева — вечната жена. Нежна, тайнствена, пленителна. Нейт се озова зад нея, без сам да разбере как.
Чу как дъхът й спря, когато я целуна по рамото. Обзе го прилив на нежност. Кожата й беше топла, сладка и благоуханна. В тялото му се надигна непреодолимо желание.
— Недей, моля те — каза тя остро.
— Защо не?
— Защото коленете ми се подкосяват, а това не ми харесва. О, Нейт… — прошепна тя, щом дъхът му погали кожата й, после се обърна и разтвори устни в очакване на целувка.
Той сведе глава. Силните му ръце я притеглиха плътно до тялото му. Прокара устни от слепоочието до шията и усети бесните удари на сърцето й. Нежни като полъх на вятър, устните му продължиха да обсипват с целувки лицето й.
Всяко негово докосване е магическо, помисли си тя в шеметна омая.
Прониза я възмущение. Удоволствието го потуши. Ева потръпна и жадно разтвори устни.
— О, скъпа, колко исках това — чу тя шепота му.
После устните му страстно завладяха нейните. Прекъсна ги пронизителният звън на телефона. След още няколко иззвънявания Нейт вдигна глава и го прокле. После притисна жената болезнено силно и тя усети как тялото му потръпна, преди да я освободи.
— Звънецът ме спаси! — засмя се Ева.
— Да. Бих искал да заглуша този звънец — изръмжа Нейт.
Благодарна за неочакваната помощ, Ева се отпусна на канапето. Веднага щом установи, че го търсят по работа, загуби интерес. Шеметното премаляване в стомаха й беше много по-важно. Тъкмо се опитваше да си го обясни, когато я стресна рязката промяна в гласа на Нейт.
— Кога? — попита той строго, заслуша се, поклати глава и стисна челюсти. Срещу него Ева се надигна и тихо ахна. Очите му бяха студени като гранит.
За пръв път го виждаше ядосан. Тръпки полазиха по гърба й от хладния му заповеден тон.
— Не. Никакви компромиси, никакви отстъпки. Да е мислил преди това за семейството си… Проблемът е негов, Патрик, не наш. — Той погледна Ева. — Ще довършим дискусията, когато пристигна.
Ева овладя гласа си.
— Заминаваш ли?
— Да, и то веднага.
— Нещо не е наред, така ли?
— Да, но ще се справим.
— Явно ще постъпиш доста безмилостно.
Смехът му я смрази.
— Да, ще бъда безмилостен.
— Не знам какво е направил човекът, но ти спомена, че има семейство…
— Да, той има семейство, а аз имам етика — етика, с която се съобразявам и очаквам същото от другите. — Той прокара пръсти през косата си. — Извинявай за случилото се. Но Патрик опитвал да се свърже с мен цяла вечер, а работата е наистина важна. — Тънка усмивка разчупи гневната линия над устните му. — Иначе щях да доведа докрай първоначалното си намерение. Но щом е така… — Той унило сви рамене. — Наистина трябва да замина. Имаш ли нещо против да изчакаш, докато си събера багажа? После ще те закарам.
— Не, нямам нищо против — отвърна Ева, колкото успокоена, толкова и разочарована. — Ти… Ще се върнеш ли?
— О, да. Ще се върна, Ева. А ти ще бъдеш тук и ще ме чакаш.
Преди да успее да му отговори, той я притегли до гърдите си и я целуна властно. Когато откъсна устни от нейните, тя се отпусна в силните му обятия и въздъхна. Силата на чувствата й разтърси цялото й тяло. Страстта й се сблъска с думите му — „Ти ще бъдеш тук и ще ме чакаш.“
Отдръпна се от него, но той беше стиснал ръце зад гърба й в прегръдка и младата жена долови учестения му пулс.
— Ще се върна колкото може по-бързо. Сега ела и ми говори, докато си събирам багажа. Дори може да ми помогнеш. Не ме бива много в тази работа.
Не му помогна. Облегна се на рамката на вратата и го проследи с поглед как започва да пълни кожения си куфар.
— Какво те ядоса толкова?
Той сви рамене.
— Трябва да познаваш работата.
— Знам единствено малкото, което си ми казал, но мисля, че съм достатъчно интелигентна, за да се ориентирам. Какво толкова ужасно е направил този човек? Той е твой служител, предполагам?
— Бивш. Напусна фирмата по собствено желание, за да започне самостоятелно. Но не успя. Затова се захвана с друг бизнес. Нарича се пиратство. Малко незаконен. Просто отмъкваш много добра текстообработваща програма — в този случай моята — правиш неколкостотин хиляди копия и ги пласираш на половин цена. — Студена усмивка скова красивите му устни. — Тайно, разбира се. Има закони против това. Нали знаеш старата рецепта как да сготвиш гъска — първо трябва да я хванеш. Е, вече хванахме една. И сега… — Нейт хлопна капака на куфара — … ще я сготвим.
— Знам, че това, което е направил, е подло, но може би е бил отчаян…
— Или може би прекалено мързелив, за да се изправи на крака с честен труд. С Патрик бяхме негови приятели. Бяхме. Колкото до мен, приятелството не струва и пукната пара, щом се основава на мошеничество и измама.
Той пусна куфара на земята и сложи ръце на раменете й. Ева се втренчи в него с удивление. Сивите му очи отново бяха топли и нежни.
— Извинявай, хубавице. Не исках да те отегчавам с всичко това. — Нейт вдигна брадичката й за бърза целувка, която прерасна в дива и страстна. Изведнъж работата престана да го интересува. Интересуваше го само жената до него. Гласът му загрубя. — Бих могъл да отложа заминаването си до сутринта.
Ядосана от копнежа си, Ева поклати глава.
— Не. Не мога да се любя с теб, Нейт. — Погледите им се срещнаха. — Желая те, знаеш, но това е само физическо привличане — чиста химия и не е достатъчна причина да скочим в леглото.
Чиста химия ли? Дрезгав смях се изтръгна от гърлото му. Не можеше да си спомни да е копнял за друга жена толкова силно.
— Тази „чиста химия“ е причинила повече „скокове в леглото“ от всяка друга сила на земята — каза той присмехулно. — Тя може да ти подкоси краката и да те повали толкова бързо, че свят да ти се завие.
— Да, може. Ти би могъл — поправи се тя. — Няколко умели движения от твоя страна и аз вероятно ще се окажа в леглото. Но на сутринта няма да се чувствам много добре. — Тя вирна брадичка — жест, който Нейт страшно харесваше. — Не се извинявам за нищо. Просто още не съм готова.
— Е, не искаме да се чувстваш зле на сутринта, затова да тръгваме, преди да съм го забравил. Няма да отсъствам дълго. Най-много два-три дни и се връщам. — Той я целуна по носа. — С намерението да променя решението ви, госпожице Шеридан!
Невероятно, помисли си Ева. Мъжът, който я изпрати, нямаше нищо общо със студения вбесен непознат, когото бе видяла преди минути. Но тя нямаше да го забрави.
Вторник и сряда бяха оловносиви дни — студени и ветровити с лек ръмеж. Мери-Джо се беше уединила в ателието си, а Ева се луташе унило из къщата. Мислите й блуждаеха между Нейт и малката й дъщеричка. Здравето на Аманда не беше належащ проблем. Икономката на Ева беше пенсионирана медицинска сестра и знаеше как да се справя с астматичните пристъпи на детето. Но Аманда й липсваше. Бъбренето по телефона, инак доста често, не утоляваше желанието й да я прегърне и притисне към гърдите си. Изведнъж й хрумна да замине.
Въпреки че основната й цел беше да види Аманда, успя да проведе и делова среща с Брайън Оливър, който веднага й каза, че изглежда фантастично. Най-вероятно благодарение на морския въздух. Тя се изчерви. Брайън се засмя и я прегърна приятелски.
Брайън, Мери-Джо, Аманда и Ева бяха свързани от топла и искрена любов. Защо това не й стигаше?
Върна се в четвъртък следобед, неспокойна като вятъра. Заради Нейт е, призна си тя. Липсва ми. Когато е около мен, се чувствам по-жизнена.
Спокойният следобед се точеше невероятно бавно. Най-сетне се свечери и чу звука, който очакваше — стъпките на Нейт на верандата. Сърцето й сякаш щеше да се пръсне и тя изтича да отвори вратата. Висок, с разкопчана риза и светли джинси, Нейт излъчваше магнетична жизненост, от която дъхът й секна.
— Здравей, хубавице — каза той.
Без да разбере как, Ева се озова в обятията му.
— Липсваше ми — прошепна той.
— И ти на мен.
Нейт вдигна глава.
— Гладен съм, хайде да хапнем пица.
— Добре. Но нека кажа на Мери-Джо, че ще излизаме.
Мери-Джо се беше сгушила върху меката седалка на перваза на прозореца.
— Хей, добре ли си? — разроши Ева черните й къдрици.
— Да. Но се безпокоя. Като ви гледах двамата с Нейт, се чудех… Ева, сигурна ли си, че знаеш какво правиш?
— Естествено — увери я тя, но изведнъж инстинктивно стисна палци зад гърба си.
Четири дни по-късно Ева установи, че е на ръба на полудяването. Два дни след като се върна, Нейт бе заминал отново за Портланд, но тази вечер щеше да дойде и да остане до края на седмицата.
Ужасена, тя разбра, че се страхува от наближаващия залез. Мисълта за още една вечер насаме с него, безспорно вълнуваща, беше не по-малко обезпокоителна. Защото той е готов за следващия етап на тази връзка, а ти, Елизабет-Ева, не си. Страхуваш ли се? — присмя се тя на помръкналия си поглед в огледалото.
Гордостта й тутакси отхвърли тази възможност. Всъщност тя имаше няколко много основателни причини да не избързва. Докато обмисляше поведението си, една от тези причини се натрапваше неприятно. Тънките бели линии, които загрозяваха бледозлатистата кожа на корема й. Белези от майчинството, а Нейт не знаеше, че тя има дете.
Разговорът на тази тема щеше неизбежно да бъде труден. Прекалено дълго беше изчаквала. Но само мисълта да дели детето си с Нейт, по какъвто и да е начин, я изпълваше с луда паника.
— Което само по себе си е глупаво — промърмори с упрек.
Тя не беше емоционален инвалид. Просто разумно предпазлива. Всяка жена на нейно място би била внимателна.
Все пак трябваше поне да спомене за съществуването на детето. Но Аманда беше нейното съкровище и ако нещо се случеше… Дори мисълта за това беше непоносима. Тя свали рязко шапката за баня и започна да се облича. Нищо няма да се случи. Невъзможно е.
— Всичко, което смятам да направя, е да му подхвърля съвсем нехайно, че имам дете — информира тя братовчедка си.
— Бих казала, че е време — рече Мери-Джо и излезе.
Ева се усмихна и отново се обърна към огледалото. Бе облякла морскосиня рокля с голи рамене и дълги ръкави, поръбени с дантела в екрю. Златна лента красеше шията й. Косата й беше вдигната на кок. Велурените обувки подчертаваха стройните й крака и подсилваха самочувствието й. Изглеждаше силна и изискана. Но щом отвори вратата, коленете й се подкосиха.
Внушително висок и красив, Нейт скръсти ръце и я огледа от глава до пети.
— Великолепна си!
— Ти също — върна тя комплимента.
Той носеше безупречен, ушит по поръчка костюм. Как беше възможно мъж в черен официален костюм да прилича на неопитомен тигър?
— Искаш ли да влезеш?
— Не, време е… — Нейт изведнъж осъзна, че сърцето му пее. Неспособен да понесе такава романтика, той подхвърли: — Няма ли да сложиш връхна дреха? Не че възразявам. Просто се чудех дали няма да се наложи да си взема тояга.
Ева разпери пръсти върху разголената кожа между шията и овала на гърдите си. Беше обличала тази рокля и за други мъже, но никога не се беше чувствала така желана, толкова изкусително женствена, както сега.
Ново чувство се промъкваше в отношенията им, и то така неусетно, че и двамата се стреснаха. Дълбоко и земно чувство, което стопи разстоянието помежду им и промени дори мислите им.
Действията на Нейт дойдоха като потвърждение. Никога не беше използвал груб език пред нея, но думите, които нашепна в ухото й, бяха възбуждащо еротични.
Смутена, тя го погледна с детинска сериозност и избухна в смях.
Нейт също се засмя и я поведе към колата. Щом се качиха, тя протегна ръка да закопчае предпазния колан и гърдите й ясно се очертаха под роклята.
— Ева — простена мъжът, — моля те, стой спокойно.
— Ами, може би е по-добре да се преместя по-далеч от теб. Така предпазният колан няма да се впива в тялото ми.
— Стой си на мястото. Не знаеш ли, че болката изгражда характера?
При тези думи Ева се развесели. Той не разбра какво толкова забавно има, но смехът й го заля като струя шампанско.
За нея смехът беше отдушник, който притъпяваше предпазливостта. Сумрачната атмосфера в колата сякаш беше създадена специално за невинната чувственост, която вибрираше между тях.
На светлината на полилеите в ресторанта всяко докосване подсилваше посланието на очите му. Той беше мъж, а тя беше най-красивата жена в салона. За него тя беше единствената жена там.
Странно, но когато си тръгнаха, чудното настроение изчезна толкова бързо, че пътуването до дома му й се стори по-дълго от обикновено.
— Искаш ли малко вино? — попита той и уверено тръгна към бара. По пътя захвърли сакото и връзката си. Блясъкът в очите му говореше красноречиво как очаква да завърши вечерта.
Неспособна да проговори, Ева само поклати глава и се изчерви от учудването, изписало се на лицето му. О, господи, държа се като глупачка.
— Може би ще изпия една чаша, все пак — каза тя, за да спечели време.
Но време нямаше.
— По-късно — прошепна той и целуна страстно пулсиращата вена на шията й, после устните му плъзнаха надолу.
Логиката й подсказваше, че трябва да спре това и то веднага. Но тази вечер нямаше място за логика. Хипнотизирана, Ева наблюдаваше как дългите му пръсти набират меката материя на роклята и я смъкват към кръста й.
Чу как Нейт рязко си пое въздух и отстъпи назад, за да я погледа. През прозрачния дантелен сутиен гърдите й, макар и малки, изглеждаха добре оформени и налети. Той разпусна косата й и я разстла по голите й рамене.
Не го чу какво каза. Думите бяха без значение. Кожата й пламна. Страстта я обгърна със забрава и я притисна към твърдите му бедра. Трябваше да бъде колкото може по-близо до него. Не съществуваше нищо друго, освен този властен копнеж.
Изведнъж се намери на канапето. Тялото й потъна дълбоко в меките възглавници под тежестта на неговото.
— Ева, толкова те желая.
Устните му плениха нейните и езикът му проникна с чувствен ритъм.
Губиш контрол. Предупреждението се мярна някъде в периферията на съзнанието й. Но беше прекалено слабо, за да разсее омаята на страстта.
Нейт беше този, който спря.
— Не искам нашата първа нощ да бъде такава — на канапето, почти напълно облечени. Извинявай, мила. Почти изгубих контрол. Но ти си толкова съблазнителна. — Пръстите му потръпнаха, когато докоснаха кожата й. — Съвършена! — Той се изправи и й подаде ръка. — Нека бъде както трябва — сподавено промълви мъжът.
— Не. Не желая да бъде както трябва! Изобщо не искам да го правим! — изрече тя.
Нейт отпусна ръце. Почувства се доста глупаво. Гордостта му не можеше да понесе това.
— Защо, Ева? — Тя седна и приглади разрошената си коса. — Попитах защо.
Ева затвори очи.
— Извинявай, Нейт. Не само ти изгуби контрол. Имам основателна причина. Всъщност две.
Лицето му беше безизразно. Когато заговори, гласът му беше спокоен и нежен.
— Какви са причините?
— Ами, първо, не съм съвършена. Имам белези по кожата. От бременността. Нейт, аз имам дъщеря.